Младежко включване On/Off

  Напоследък на няколко пъти ми се случва да обяснявам какво е младежко включване и какво е младежко участие. Колкото повече обяснявах – ту на тренинги, ту на разни срещи, ту на любопитни приятели, установих, че тези термини не са в речника на двете най-заинтересовани групи- младите хора и властимащите.

“Младите хора”  е доста обобщено понятие- всеки от 13г.  до 30г. е млад ( някой и до по-късно, но само по духJ). Младите хора са една от най-разнообразните групи в обществото- ученици, студенти, млади родители, предприемачи, безработни,  с увреждания, стипендианти и т.н.  Младите хора са все по-ухажвани от застаряваща Европа, която ги обгрижва, макар и мудно, с понятия като младежко включване и младежко овластяване, които на български звучат просто като песен за очите ( питай проф. Вучков...). Тъй като младежкия щепсел още не е открит, младежко включване чака на stand by някой да го включи. Кой, кога и къде ще се включи е мистерия.  

Властимащите са тези, които явно са се „включили“ ефективно и коват закони, за това как да бъдат включени и останалите. Въобще тече едно включване и изключване.  Младежкото участие в процеса на вземане на решение ( youth participation in decision making process) е доста важно според големите глави на ЕС.  Много хубаво е описано в редица документи, защо младите хора трябва да участват активно в различните етажи на управлението, как те допринасят не само за прозрачност, но и за по-креативни и ефективни решения. Има даже цяла хубава стълбичка на младежкото участие с различни стъпала, която обяснява различните аспекти на участието. До преди 2-3 години младежкото участие в България беше доста криворазбрано. Била съм многократно свидетел , а за съжаление и участник в ситуации, в които младите хора са поканени видимо за да свалят средната възраст на аудиторията в залата, или за да надуят балоните за конференцията, или за да изглеждат добре снимките на съответното събитие.И толкоз- няма споделена отговорност, няма учене чрез участие - има „на теб-тез балони, на оня-високия кажи да направи кафе..“

А цялата концепция за младежкото участие се крепи върху нещо много просто : искаш по-добра среда- включи носителя на новото и му дай пространство за да се консултира с опита. Използвай комбинацията от новото и утвърденото и вземи най-доброто решение. Това е. Младежкото участие не значи отричане на всеки над 30 г , не значи отричане на професионализма на някой за сметка на младостта на друг. Младежкото участие е носител на търсенето, на мисленето в политиката и визионерството при вземането на решения.

 Но готови ли са за това младите хора? Всъщност по-точният въпрос тук е : „Готови ли са политиците за това?“. Краткият отговор е „не“. Миналата година, като част от Консултативния младежки съвет (КМС-Варна) имахме удоволствието заедно с моя колега Здравко Василев от „Устрем“,  да водим дебата на кандидатите за кмет на град Варна. Дебатът беше иницииран от членовете на Младежкия съвет и беше структуриран много просто- теми само за младежка политика и кандидатурата на града за Европейска Младежка Столица. Явиха се почти всички кандидати освен г-н Марешки (не знам защо) и г-н Портних ( поради инцидент). Всички, ама наистина всички от КМС, бяхме много приятелски настроени спрямо всички лица и бяхме дошли да слушаме умни неща от умни хора. Не искахме да толерираме и не толерирахме никой от претендентите. За всички имаше еднакви въпроси, а въпросите от публиката бяха отговоряни от кандидат-кметовете, избрани на случаен принцип чрез томбола, за да няма подвеждащи  въпроси от провокатори. Нивото беше катастрофално ниско.

Грехота е, политици, които претендират за поста „градоначалник“ да са толкова незапознати и толкова ...неуки. Да, имаше изключения. Но имаше ситуации, в които и аз и колегата се споглеждахме, засрамени от глупостите, които ръсеха някои от господата.  Беше разочароващо, защото хората от Консултативния Младежки съвет бяха нива нагоре от тези, които искаха да стават кметове... Може би трябва да спомена, че най-ярките примери  в България за ефективно младежко включване са от Варна, Стара Загора и Перник ( да!). Младите от КМС- Варна са свикнали да водят разговор на едно ниво, в тон, който предполага събеседника най-малкото да знае за какво става дума....Младежите, които бяха публика там, участват в ежегодния национален младежки дебат, който се организира от Националния Младежки форум (www.nmf.bg), Община Варна и Младежкото сдружение за Мир и развитие на Балканите ( http://www.yspdb.org/). Младите хора, които бяха там знаеха...

 Изказвания типа на „ Ако стана кмет половината ми администрация ще е под 30 г, защото аз харесвам младите хора“ или „Аз познавам младите, щото имам деца“ бяха най-малкия проблем. Това даже е смешно. Но да не знаеш защо е добре да ангажираш младите хора и да се сетиш, че това е добра идея един ден преди изборите, защото са те поканили на дебат за младежка политика,  е трагедия. Шекспирова.Политиците се учат сега. Администрацията ни се учи сега. И ние, младите хора, се учим сега. До момента младежкото включване, където се случва въобще в България, се случва хаотично несигурно-  както е първият път между много напорист младеж и много срамежлива девойка. Младежът си мисли, че знае какво прави, а девойката-администрация се прави на недостъпна....        

Има и една друга теория. Тя е, че всъщност политици и администрация знаят много добре за какво става дума, но всъщност не им е чак толкова нужно да има младежко включване, защото то води неизменно до повече прозрачност и граждански контрол. Ако чак толкова много насърчим тез нахални младежи да участва в един момент ще вземат да загреят, че „мене ме нема във целата схема“. Ако чак толкова си обгрижим гражданите, това значи, че трябва да сме по-работни, по-честни, да споделяме отговорността, но и баницата...Не знам кое от двете е вярно- че политиците не разбират или напротив- че прекалено добре разбират младежкото включване. След толкова много токови удари от младежкото включване ме е страх да не изгърми тотално инсталацията.  

Бебе- mythbusters

Четох една много забавна статия, за един фотограф-бохем и неговата голяма любов. Страхотна връзка, иху-аху, но не щеш ли- стават трима. Пичът абсолютно честно си казва в статията, че не е в тотален възторг от бебето- то реве, ака, мирише, буди го...Въобще- няма нищо общо с това мило 10-килограмово бебе от рекламите на Памперс, което те гледа с огромни сини очи и се усмихва, казва гу-гу и е винаги голо ( the fuck !!? зиме, лете - Памперс-бебето е винаги само по памперс..). Тази статия на фотографа-бохем много ми напомни за дните на очакването- дните, в които знаеш, че бебето идва и си в едно състояние, в което искаш да избягаш от самия себе си. Никой не е подготвен за бебето- без значение колко го иска, колко го чака, колко книги е прочел, колко баби са го трейннали и колко си мисли, че е готов. В тази връзка е и цитата, че всеки знае как се правят бебета, но никой не знае как се правят родителиJ. Родителите, всъщност , се раждат с бебето. Някъде там, в не-бременното ми аз, остана пушещата по 2 кутии цигари Мая. Някъде там, в не-татковското-аз на Тишо, остана импулсивното „тръгваме на някъде и ще решим кога ще се върнем“. 

Не случайно природата ни е дала 9 месеца да се чудим какво да правим, докато дойде бебето- някой ги използват умно, други ги проспиват или просто апатично си драйфат където им падне. Когато аз бях бременна с първото си дете, покрай мен имаше точно едни приятели с деца. Питайки ги това-онова, те обикновено казваха просто „Ще видиш“- но с нотка на зловещо проклятие от типа на „ Веселите ви дни свършиха, скоро ще бъдете роби на малкия пикльо“.. Сякаш ни приветстваха в някаква тъмна, бебешко-масонска ложа на страданието до която само избраните ( тези с деца) имаха достъп. Романтичната ми представа, за това как се клатушкам с малко, пухкаво бебе на люлеещ се стол, отиде по дяволите като почнах да чета бг-мама и да гледам “One born every minute” по TLC. След това имах наивността да почна да чета за раждането, за кърменето, за захранването,  после имах глупостта да питам една –две познати, които бяха раждали. След това просто заключих, че съм доста глупава. Тишо също. И двамата нищо не знаем. Чакаме бебе. Горкото бебе Горките ние..Ужас! УЖАС!

Сигурно сега си мислите, че ще  кажа , че когато бебето дойде обаче, аз погледах в очите му и разбрах всичко. Сякаш всичките ми въпроси намериха своя отговор в малките ръчички и пухкавите краченца на Мони. Ами не, всъщност не беше така. Това пак е драматизация от рекламите. Отговори няма.  Бебета са судоку на живо- а-ха да разбереш какво става и се оказва, че не можеш да смяташ до 10. Тъкмо разбереш, защо плаче (амиии май е от глад) и то вземе , че повърне. Бебета са школа по търпение и самоконтрол. Бебета са школа по любов- те се хранят от любов, прегръдки и мляко. Всичките правила от книгите и бабите са неприложими, ако основното, което даваш не е любов. Майчинството и бащинството се раждат с бебето. И ако си дорасъл да се насладиш на безсънните нощи и изморителни дни, всъщност е вълшебно. Не е лесно, в никакъв случай, но е сладко. Всеки път, когато видя децата си, знам, че това е магията на любовта- не магията от сладникавите сериали, не магията на разни предполагаеми феи и тролове, а магията на любовта. Любовта буквално се материализира – от това, че си влюбен в някого се създава нов човек. Нов човек, който ще открива света, ще обича, ще помага на хората и ще бъде най-голямата любов на някой.

Сега като се замисля това е , което исках да кажа с тази статия- ако можеш да обичаш си готов за деца. Ако не можеш, колкото и experience  да натрупаш от бг-мами-книги ще бъдеш като зубър на изпит- наизустил си всичко, но ако те прекъснат по средата не знаеш какво да правиш.