Не знаете какви деца растат

Не знаете какви деца растат в България. Не от онези деца, които получават двойки и пишат неграмотно. Не и от онези отличници, които печелят състезания на НАСА. Не са и онези от "златната среда" , които някакси се оправят в живота. Има една цяла нова категория деца и младежи, които растат в домове. Деца, които лъжат, че им е студено, за да ги прегръщаш. Деца, които лъжат за какво ли не, обаче имат нужда от много, много прегръдки.
Повечето от нас, между другото, въобще не ги виждат...тези от домовете. А те растат...малки, бедни, неграмотни, самотни и тъжни. И сърдити.

Наистина не знаете нищо за тях- за това, че много от тях са белички зеленооки българчета ( сякаш черните не са българчета....).  За това, че те нямат свои дрехи- нямат якета за зимата. Имат по един чифт обувки и те са 1-2 номера по-големи, защото някой преди това ги е носил . Те имат по 30 лв на месец джобни- за закуски, кафета, за компютърни клубове ( да, те нямат и компютри...). Те са заключвани, защото са извън контрол и е по-лесно да са под ключ.  Нищо не знаете....Не знате и историята на моя приятел, който ми каза как се е озовал в дом- много просто "Сестра ми умря от глад. Аз я намерих. И после дойдоха социалните. Тя да е била на няколко месеца- бебе беше. Баща ми много плака. Ама ние тогава бяхме много зле - никакви пари нямахме. Сега наште са по-добре. Баща ми ходеше по Германия, ама е болен вече...."

Как умираш от глад... Възможно ли е това въобще в България в 2015-та година? Едно е да не харесваш това, което ядеш- това ми е ясно. Знам какво е и да нямаш пари- аз не съм била богата никога, нито съм от богато семейство. Но да умреш от глад- това главата ми не го побира... Какво мислиш тогава, какво чувстваш? Как умираш от глад?!
Сестра му е умряла от глад. И за това той е израснал в "дом".  Между другото много често трябва да употребяваме кавички, когато говорим за децата от институции. Те "учат" , но са неграмотни . Системата ги "интегрира", ала повечето от тях са изнасилвани, бити, тормозени и трудно живеят самостоятелно. Имат "защитени" жилища, но всъщност постоянно са забъркани в проблеми...Кое им е "защитеното"...какво са "научили"...къде са "интегрирани"?
Вие наистина не знаете какви деца растат в България- дечица, които НЕ са съученици на вашите деца, защото никой не се е постарал да ги запише в елитните гимназии. Деца, които покрай Коледа са с висока кръвна захар заради всичкия low-cost шоколад, който ги засипва от всякъде. И деца, които всъщност порастват и стават възрастни.

Ако досега съм ви отегчила, тук някъде е добре да почнете да ме четете внимателно. Тези деца са били, са и ще продължават да бъдат голям процент от бъдещите млади хора на България- онези неграмотните, които пишат  "majka balgaria" ,"4ai malko", "балгарче" "spinderman" и т.н. Тези деца няма да са винаги деца. Те ще пораснат. Една огромна част от тях ще отидат да бачкат в Германия по строежите ( true story) , обаче другата част ще си е наша-родна-мила-неграмотна картинка. Картинка, която прави нови деца за "домовете", продуцира нови "учещи" и "защитени" деца. Картинка, която ще се правим, че не забелязваме още време. Картинка, която работи само нискоквалифициран труд, защото е необразована....Картинка, която гласува за 10 лв. И картинка, която е икономическа сила. Ама неусвоена, а изгубена. Бъдещи безработни и социални -слаби. И духовни-слаби.  А това не е теория на  конспирацията- в България наистина има адски малко млади хора, и всъщност доста от тях растат в институции.

Както казах не знаете какви деца растат в България. В институциите е много, много тъжно. А там има много деца- бебета, 3-годишни, които лъжат, че им е студено,за да те гушкат, 9 -годишни, които слушат 100-кила и ти казват "К*рво, махни се да мина", 12-годишни, които не могат да си напишат името, 15-годишни, които вече имат деца....и така нататък. Има и деца, които успяват да излязат от безумията на "дома" нормални и успешни. Аз съм чувала за такива случаи. Виждала съм едно дете, което да потвърди правилото. Но повечето не успяват.
Стани доброволец в "Розови очила" и вземи да помогнеш.Виж тук и  https://timeheroes.org/pink/217  и тук www.pinkglasses.org.  Или тук https://www.facebook.com/pink.glasses.varna. Защото може да се помогне. Има начин децата от домовете да видят, че има и друг начин на говорене и на правене на нещата. Има как да промениш света и това...по дяволите...наистина започва от теб! Отдели по 2 часа на седмица, за да покажеш себе си- какво мислиш, как говориш, правиш ли оригами, играеш ли футбол и можеш ли да бъдеш прегръщан. Толкова искам от теб. Обаче ела и помогни. Трябват ни доброволци и ни трябват за дълго- ако ще идваш за шоколад по Коледа- podgotvi sa za bude6teto, bratтТttT; poEmiSi_VinnAttA.mp3

Чайната

Сигурно сте наясно с някаква част от идеята за Чайната, но ще започна от начало

Чайната е място във Варна, в което освен , че можеш да пиеш хубав и топъл чай, можеш и да се включиш в различни социални, културни и други алтернативно-нестандартни и стандартни събития. Чайната е просторна, светла, дървена, ухае на чай. Чайната дава първа работа, на младежи, които излизат от институции и които по принцип имат проблеми с интеграцията „ в нашия свят“.  Чайната не е самонадеян проект- за да започнат работа при нас младежите от институции са част от менторска програма, в която заедно с доброволците от „Розови очила“ ( www.pinkglasses.org)  учат и се забавляват. Чайната не само не е самонадеян проект, а даже не е проект. Чайната е промяна. Чайната още не съществува :)

Точно за това Социалната Чайна на Мая и Стояна беше финалист в конкурса „Промяната“ на фондация Reach for Change и Нова телевизия. Ние, сред 220 стойностни идеи, успяхме да се преборим за място във финалната тройка. Не спечелихме, обаче и не загубихме. Парадокс, нали. Чайната ще отвори до края на 2015-та година във Варна. Трудно, но ще отвори. И няма да затвори .

Чайната е пет-шест измерна инициатива. От една страна тя ще даде възможност за младежите от институции- възможност, която те до момента не са имали. За нова среда, за работа, за качествени и различни хора в тяхното ежедневие. Имало е пъти , в които като си говорим с децата от различните варненските „домове“  те ме удивляват- повечето от тях не са виждали на живо поети, музиканти или писатели, но това не им пречи да измислят най-интересните истории, когато правим ателие по комикси- тяхното въображение е живо и цветно, но някъде по пътя го губят и стават примирени и тъжни възрастни. Но нека не се лъжем- повече младежи от институции нямат светло бъдеще пред себе си. Истината е, че повечето младежи нямат светло бъдеще пред себе си- заради образователна система, заради „обществото“ ( които и да са тия хора...); заради България. Както обича да казва Стояна „наличието на институции не са задължително условие за съществуване на чайната“ и това е факт. Но ще ни бъде да почнем по-лесно с децата, които познаваме, с които работим от 3 години през ателиета на „Розови очила“. 

Освен социалната и много загрижена Чайна, искам да ви представя и една забавна чайна- място, на което ще има и физическото и креативно пространство за интересни неща. Място, на което ще има следобед на поезията, вечери на Dix-it-a и Катан- сутрини; петък на Италианска култура и събота на лавандуловия чай. Не в този ред, но нещо подобно. Аз живея във Варна от 10 години и ми липсват много неща, които се случват в подобни по големина градове на запад. Че даже и в София. Че дори и в Търново... А Варна е някак твърде чалгосана. Ще се радваме чайната да бъде това спокойно, хармонично и забавно място, на което такива като вас и мен ще могат да дойдат и да си намерят липсващото място.

Така- равносметка до тук- социално-check; забавно- check. Но защо чайна? Защото чайната е спокойствие и хармония с природата- това си търсим. Чаят ни не е от пакетчета с мрежички и не го купуваме за лев и двайсе кашона. Чаят ни се гледа в планината някъде, или до морето. В малки градинки и стопанства, от които си купуваме я лайка, я мурсалски чай, я мед. В чайната сме отговорни не само към децата и младежите, но и към природата- не защото е модерно, а защото трябва.

Предвиждаме някъде между третата и петата година от старта на Чайната да имаме и наша билкова градина, която освен, че ще предложи нови работни места  на младежите, ще даде икономическа устойчивост на цялата идея. Всъщност ще даде и много нови възможности за развитие на младите хора, които ще работят при нас- не всеки се чувства ОК да работи с хора и на затворено. Връзката с природата, устойчивото развитие, личностното развитие- това е чайната.

И тайната съставка- искаме да направим още чайни. Всъщност искаме да има още чайни- не държим да ги правим ние :) Тук е момента да спомена, че ако някой иска да помогне - организация, която смята Чайната за перспективна; човек, който смята каузата за важна и ценна, моля пишете ни на hi@pinkglasses.org или на www.facebook.com/pink.glasses.varna

Промяната, която искаме да направим с Чайната е много голяма и далеч, не свършва с наемането на 5-6 младежи от институции и 4 вечери на лавандулата. Искаме да откраднете този модел от нас- вие, които управлявате заведения, вие, които имате магазини, вие, които инвестирате в производство, вие, които пишете закони и най-вече ти, който четеш това. Нека след 5 години методологията и моделът Чайна да са това, което ще можем да изнесем като know-how от Варна – икономически стабилен, социално доказан и нов.

Освен всичко чайната ни е голяма мечта. Голям страх. Голяма работа. Много работа....

В последните няколко месеца ни писаха десетки хора- от такива, които работят с деца от институции, до такива, които искат да ни дарят мед за чая.  Ще има нужда от подкрепа, от физически, умствен , креативен и какъвто друг труд съществува. Ще пиша тук какво предстои. Пътуването ще е дълго и трудно, но 2015-та ще бъде годината на Чайната. Годината на сбъднатите мечти и големите цели. Защото кога ако не сега и кой ако не ние?