неделя, 31 март 2019 г.

Това няма да стане в България





Мой колега е споделил за много интересно място, което е посетил- център в Холандия, който подкрепя млади майки. В два абзаца е описал кое как става- защо е важно да се подкрепят жените след раждане, да не се дава зор да се връщат на работа, но пък и да не заживяват в тотална изолация, а да имат някакви ангажимент и отговорности и извън бебето. И няма значение дали това е добър или лош модел, ама ще се гръмна от дискусията, която провокира тази иначе добра новина.


И аз тази дискусия съм я чувала. Даже преди години съм я водила. Карала съм се, изнервяла съм се. Сега вече така съм й свикнала, че като видя накъде отива разговора и просто отивам на друго място-офлайн и онлайн.

Въпросната дискусия съдържа винаги 4-5 едни и същи изречение, но изказани от различни хора " Кога ще ги стигнем? Къде са те, къде сме ний" ( да се извика с интонация на Христо Гърбов); "Това никога няма да стане в България!"; " Окрадоха държавата. И тука можеше да го има това, но тук има помощи само за цигани"; "Така е, имат центрове, щот раждат! Тука няма българчета", "България умира, селата са обезлюдени, никой не гледа домати", "Хубаво е това, но тука няма да стане- трябват връзки!".

Иде ми да се гръмна. Често в тази дискусия участват хора с висше образование, които по-скоро са икономически и социални грамотни. И някъде в тяхното образование, икономическа грамотност и социо-културен хоризонт е останала пукнатина. През тази пукнатина се е набутала една дебела голяма ламя, която се състои от простотия, неразбиране, нервност и гняв. Бих искала да кажа, че е нещо друго, ама не е. Да претендираш, че знаеш за всичко всичко- от това как работи социалната система на Холандия, до това защо умират дивите лешници е простотия. Не може!

Защо се ядосвам ли? Защото като повториш 10 пъти, че "това няма как да стане в България", почваш да си вярваш. А не дай си Боже, може и да повлечеш някой друг да ти повярва. Преди години като писахме кандидатурата за Младежка столица най-честият коментар насреща беше "Да, бе Варна ЕВРОПЕЙСКА младежка столица? Ха-ха! Те само да ни видят дупките по улиците?! Каква младежка столица?!". После като почнахме Чайната имаше директен смях "Аааа, това в България НИКОГА няма да стане". И най-странното е, че след като стана същите хора имат теза "Е, то това е изключение".

Ами създавайте изключения, по дяволите. Не ви харесва, че няма бебета - ми правете деца! Няма домати- ми садете домати! Няма център за подкрепа на млади майки - ами хайде 1-2 години работа от сутрин до вечер и ще има, ако ти е важно!

Аман от "Няма да стане". Зад всяко "няма да стане" се крие по едно "АЗ не знам как да го направя" или " АЗ не съм в състояние да го направя, защото НЯМАМ сърцето, знанието и упоритостта". Ама за по-кратко е да кажем" Няма да стане".

Миналата година, когато започнахме да търсим терен за новия център на Карин дом - епизодично пак идваха тези реплики "Никога няма да ви дадат терен, това да не ти е Белгия? Разглезили са те с тези европейски глупости. Тука е България!" и отново любимото- "Ама това да не ти е София, какви терени, какви центрове? Радвай се, там на каквото имаш и си натискай парцалите".


Трябва да се научим да казваме като не можем. Но трябва да се научим да СПРЕМ да казваме, че нищо няма да стане от нищо.

Преди два месеца бях в Хърватия и ме вози един много забавен шофьор към летището. Говорихме си за Балканите, за България и той ме пита на колко километра е Варна от Загреб. И аз му казах, че сигурно е поне на 1000 км. Той се обърна драматично и се опули. И после се усмихна и каза "Аааа, да тя Бугариа е вЕлика страна, не сте като нам". И "вЕлика" беше в смисъла на голяма, нали, но все тая. Ами да, България си е голяма и велика, и всичко може да се случи тук. Стига да имате сърце и мозък. И стига с това "Да имаш топки". Крайно тъпо преведен английски идиом. За да си реализирате мечтите и плановете не ви трябват топки ( освен ако не сте осеменител в някакъв смисъл, тогава е важно). Трябва да се образовате, да сте упорити, да мислите, да действате, да се запознавате с много неправилни, докато намерите правилните хора. И преди всичко ви трябва сърце, защото в днешно време всичко се научава. И достатъчно неща са ми минали през ръцете- винаги ще се намери някой да ви каже "Че това няма да стане". Просто като ви кажат така го чувайте вече като "Аз не мога да го направя, дано ти да можеш".