неделя, 30 ноември 2014 г.

ICure, ай, ай...

Знаеш ли кой е Иво Димчев? Иво Димчев ( http://www.ivodimchev.com/) е този, който тази вечер ме разтърси из основи. Разсмя ме, разрева ме, замисли сме, натъжи ме, накара ме да пиша в 2 посред нощ в блога си. Нека почнем отначало. Иво Димчев е от онези артисти, който правят пърформанси, разбираш ли. От тези дето имат претенциозността да се шматкат голи по сцената- я да си резнат ухо, я да си изпилят зъб пред публика, да викнат нещо на староеврейски, после да ти покажат зелен кръг и да кажат, че ако не си разбрал изкуството им, значи си някакъв рядко тъп тип. 
Аз с горе-долу такива очаквания отидох да гледам ICure днес. След като бях изчела статии във варненските медии как съм щяла да бъда шокирана, отвратена, развратена, хомосексуализирана едва ли не, от това супер ужасяващо представление, в което даже има сцена, в която един мъж ( о, не!!!) щял да имитира орална любов на друг мъж с перука (о, не, не!!!!!).  By the way представлението е за хора навършили 18 :) 





Тази вечер изживях ICure по най-неочакваният дори за мен самата начин. 
Бях във всяка една секунда на сцената, под перуката, в телевизора, в лампите и в публиката. И о чудо- не бях шокирана, отвратена, развратена и хомосексуализирана! Всъщност съм шокирана и отвратена от факта, че някой смята, че в 21-ви век във Варна е ОК да не разрешиш на алтернативен артист да представи труда си защото ТИ го смяташ за "неподходящ". Служители на Историческия музей ( 25 на брой), мили журналисти ( n- на брой) какъв ни е проблема? Защо не можем да позволим на Иво Димчев да представи ICure в музея? Защо притиснахме организаторите на Vertigo да го местят в Галерия "Графит" и да сменят дата и сцена 24-часа преди представлението? Защо? Следващата стъпка в тази посока каква е- да горим chick-lit на Севастопол?!
Искам да си представите за момент, че не говорим за Иво Димчев и за ICure, а за най-новата постановка на MainstreamShits Театър- в главната роля са Асен Блатечки ( въздишайте, лели) и Николета Лозанова ( и вие, чичовци). Двама доказани капацитети в артистичната гилдия. Ако в постановката Николета Лозанова и Асен Блатечки имитират орален секс това ок ли е? Може ли да го играем в музея? Или не? Само за протокола гледала съм Асен Блатечки в 39 филма, 17 сериала и 5.6 постановки и той винаги си е Асен Блатечки без значение дали играе рокер, бандит, рокер, жена, камък, рокер или лайно. Иво Димчев тази вечер беше половината свят и нямам представа как изглежда. Или друго- представете си новата постановка ILelelei на театър Пайнер и компания, в която една жена опипва гърдите на други две? Това ок ли е? В смисъл...помогнете ми ..наистина се опитвам да разбера- проблемът ни е, че мъж и мъж си правят разни мръсотийки, мръсотиите по принцип ли са ни проблем или нещо друго? Ако две жени си правят мръсотийки тогава ОК ли сме? 


"С I-cure ясно съзнавам, че само за един час и петнайсет минути изисквам прекалено много от зрителя, но в случая изисквам прекалено много и от самия себе си, за това не се и свеня да продължавам да го изисквам."

Иво Димчев





 Толкова време никой филм, театър, пърформанс и танц не беше изисквал от мен нищо друго освен да мигам пред него, че тази вечер аз бях завладяна точно от това. Мисля си. Дори когато си изключа мозъка за секунда и се отплесна за списъка с утрешните покупки се сещам за лицето му, за песните му, за думите му, за реакцията на публиката накрая.    
Аз тази вечер видях вдъхновение, умора от това, че не можем да спасим света и желание да го поправим и изцелим. Не видях свирки, не видях травестити, не видях аморалността и простащината, които част от медиите се опитаха да ме убедят,че ще видя. И си мисля, само за едно нещо- аз видях това, което съм тази вечер. Вие, които сте видели мръсотия и гнус от Icure се запитайте защо.