сряда, 25 април 2018 г.

Ами ако сме прави и те са некадърни?!

Пиша този текст в качеството си на експерт работещ с деца и млади хора в сферата на образованието. Пиша в качеството си на младежки работник, гражданин, активист и данъкоплатец. Пиша го в качеството си на човек, който е отвратен от хаоса, в който съществува и функционира България. В последните 13 години съм работила за и със Съвета на Европа, Европейската комисия, Европейския парламент, Националните младежки съвети на Молдова, Кипър, България, Тунис, Европейския младежки форум, Младежкия червен кръст- Португалия, БМЧК, Агенция Младеж в България, Национална агенция "Младежта в действие", Центъра за развитие на човешки ресурси, Национална агенция "Младеж" - Португалия и десетки младежки организации от цял свят. Обучения, конференции, младежки обмени- всичко. 
Да, аз съм един от хората в България, който има доста добра експертиза по темата за Структурния диалог и участието на младите хора в гражданските процеси. За това ще говоря.


Много се изписа и изговори за младежката конференция в България, под егидата на Председателството. Многократно и настойчиво и аз, и други колеги сме търсили поводи за медийно внимание към темата за младежката активност преди, но обикновено освен колегите от БНТ 2, други рядко са реагирали, ако ме разбирате. Сега има скандал, полу-голи мацки, водки....Нещо интересно с две думи. Аз няма да говоря за това кой лъже, кой казва истината, защото в дните преди конференцията и след нея, от толкова различни места се смяха и възмущаваха на това събитие, че за мен поне е ясно. Но на тези, които следите целия този фарс, искам да задам само един въпрос :

Ами ако сме прави? Ако наистина не сме марионетки, соросоиди, мамини синчета, които ходят по конференции и евро лигли? 
Искам да се запитате... ако сме прави, какво значи това? 









Значи, че "Министерство на младежта и спорта" разбира работата с млади хора като работа по метода суб-ординация "Събрахме се и реших";
Значи, че ММС предпочита да създаде скандал в сутрешния блок на БТВ, вместо да признае липса на компетентност и да уволни двама-трима некадърници дисциплинарно;
Значи, че организаторите на конференция искат статисти, вместо участници с мозъци и въпроси;
Значи, че ние, които знаем как се прави младежка политика, не можем да осигурим ефективно партньорство от институциите, защото липсва разбиране от другата страна- правителство, министри, експерти. Как се създава това разбиране и ние ли като младежки сектор трябва да го създадем е предмет на друго писане;
Значи, че има младежки организации, които са на повикване ( опа..) Появиха се подозрително еднакво-мислещи  и еднакво-пишещи ( тюх..) организации с 1:1 написани позиции, в подкрепа на Министерството;
Значи, че имаме няколко големи и прекрасно- зависими младежки организации, които "работят" за младите;
Значи, че има "медии", в които про-правителствени ПР-и и журналисти публикуват поръчкови статии ( о, не шок). В рамките на няколко часа 2-3 сайта излязоха с еднакъв текст ( отново 1:1), че всичко си е наред и тези, които  петнят името на България и плюят по конференцията са комунисти...;
Значи, че повечето ни политици и от ляво и дясно, виждат в младите хора нищо, за което си заслужава да се борят, а само медиен скандал;
Значи, че имаме липса на разбиране какво е "структурен диалог с млади хора";
Значи, че имаме подкрепа от вън за това как се прави младежка политика в България, но не и разбиране вътре в страната. Редица организации извън страната с хиляди членове и бюджети равносилни на нашето ММС осъдиха и изразиха възмущение от Софийската конференция; 
Значи, че младежкото участие по конференции е аплодиране на крака за министър -председателя, но не и конструктивна критика и въпроси;
Значи, че имаме много път да вървим. ММС, по дяволите, осъзнайте се.


И ако сте стигнали до тук искам да кажа и нещо последно - особено към младите хора, които препечатват декларации във ФБ от своите партийните централи - Вие не сте вашата партия, а обратното. Вашата партия се създава от вас и вашето мислене! Вие, млади хора, които копи-пействате еднакви абзаци сами се поставяте в ситуация да сте подчинени. Партийната дейност е едно, политиката е друго. Това да не се съгласяваш, да питаш, да критикуваш, да мислиш, да искаш, да създаваш - това е политика, а през нея можете да въздействате точно на онези тъпи декларации, които шервате, зад които съм убедена, че не стоите наистина. А ако сме прави и те са некадърни?! Какво значение има от коя партия са?!