Толерантен до болка

От известно време в главата ми бушуват много мисли във връзка с бежанци, млади европейци, младежка работа,младежка политика, расизъм, ксенофобия. Истината е, че тази година и покрай НМФ и не само имах възможност да работя в разни места извън София, Пловдив и Варна и да работя с учители, младежи и с младежки работници на терен- Кърджали, Силистра, Хасково, Пещера,Тервел...

Аз съм ужасена и уплашена от нивото на расизъм, което като общество толерираме. Особено сред младите хора е плащещо. Младежката работа би трябвало да е един от инструментите, с които да борим тези настроения и нагласи. Но не се получава. И се чудех защо и имам нужда да споделя. Та: към всички младежки работници...

Искам да ви помоля да си отговорите на следните въпроси:

Колко от всички младежки проекти в България работят с отличници и вече активни младежи? Колко от тези проекти работят с трудни младежи- двойкаджии, отпадащи от училище? Колко от проектите работят с младежи, за които българският език не е майчин език?

Колко от всички младежки организации работят със смесени групи с представители на младежи от ромски, турски, руски или друг произход,които са родени в България? Не говоря за ромски организации, които работят с ромски младежи., Не говоря за НПО-та, които работят с евангелисти-роми, 

Колко ромски младежки организации са членове на НМФ? Колко от МИКЦ-овете работят в ромските квартали? 

Защо младежката работа в България, която би трябвало да е с отворена фуния на достъп, обхваща най-малкото като процент младежко съсловие- тези на активните, доброволстващите и до-развива само тях. Защо вместо 100 души да участва в 10 проекта и да развием 100 души, ние сме в шаблон, че работим с 10 души, които да участват в 100 проекта?  Кой работи със среднистите и апатичните? Кой работи с тези,дето бягат от часове, които слушат чалга и играят свара от 8-годишни? Кой работи с двойкаджиите? Кой работи с момичетата- побойнички? 

Не, не бъркам младежката работа със социалната. Но мисля, че сериозно трябва да помислим за кой и за какво е младежката работа в България. Мисля, също така, че в зората на безумно бедната и предстояща Национална програма за младежта 2020, трябва да обясним за какво би могла да се използва младежката работа в България, ако я работят кадърни професионалисти.Защото младежката работа може да бъде много силен обществен аргумент. Ако я работят кадърни професионалисти. Кадърни. Професионалисти.

Аз доста се уплаших от Франция и от Белгия и от техните млади терористи. Сигурно сте чели и чули за Моленбек- квартала в Брюксел, в който се говори, че има нам -колко си терористи. Това е квартал, в който съм спала поне 5 пъти последните 2-3 години и да, определно има нещо във въздуха и не е много приятно за сама бяла жена вечер. Чувствала съм се така и на едно друго място-  в едно родопско село до Сърница, в което ми казаха, че не мога да вляза в кръчмата, защото съм жена, а барчето е място за мъже. В хотела ми в Кърджали рецепционистът едвам ме разбираше на български език. В Бургас на тренинг за "Гражданска активност" ми говореха за  "циганите на сапун". В град С. по време на дискусия за Равнопоставеност предложение от групата беше ромите да нямат право да имат деца, а за да сигурни, че ще го спазват предложиха химическа кастрация. Това беше предложение на 14-15 годишни младежи към местната Община ... и да, бях в шок, че млад необременен ум може да граничи с нацистката идеология по толкова органичен начин.

Добавете надпис

За да пресека първосигналната асоциация- не, не мисля, че е в исляма, не мисля, че е в мюсолмалните или в евреите, или ромите, или християните. Аз не съм човек на вярата- на никоя. Мисля, че е в липсата на реализация на все повече и повече хора- млади, стари, сърдити и озлобени, които имат нужда да отмъщават на обществото. Тези от Западна Европа, които се бият за ИДИЛ сега са такива- родени и израснали в Европа, възпитани уж в мултикултурализъм и равнопоставеност. А се бият за ИДИЛ. Но защо е така? Дали нещо можеше да се направи? Знаете ли, че един от атентаторите на Шарли Ебдо. преди да се радикализира. е записвал любителски рап-парчета онлайн, бил е участник в някакви срещи за младежка безработица. Аз лично не вярвам в това, че някой е изконно лош или добър. Но смятам, че има лош път, по който можеш да поемеш и лоши "ценности", които да ти бъдат вменени. Ценности, при които едни са по-добри от други заради религия, пол или цвят на кожата. 

Всички обясняват, че сме пред прага на голяма промяна и на Нова Европа. И после добавят, че тя се случвала промяната обществено, но не сме я отбелязали политически. Аз я забелязвам и обществено- младите хора на България са расисти, сори.  Политиците, също. От снизходителното "Той е добро момче, ама е турче". "Тя е хубава за циганка" до чисто расисткото "България се стопява, щото циганите имат по 10 деца, а тъпите българки не щат да раждат!"  и "Не искам да плащам тока на циганите, да мрат, мамка им!". Всички сте го чували... И аз не искам да плащам тока на никой друг. освен своя собствен, просто така го казвам, за протокола.

Няма да навлизам в размисли дали и защо в България има двоен стандарт, но ще вляза в размисли за това, че в младежката работа има двоен стандарт и трябва да го  осъзнаем. Не ни трябват ромски медиатори за ромски квартали за ромски младежи за ромски проекти. Имаме нужда от български младежки работници за български младежи. Точка.Трябват ни младежки работници, обучители и медиатори, които да могат да работят качествено със смесени групи. Трябват ни младежки работници, които да могат да работят еднакво добре с Георги, Джанер,Сашо, Фатме и Ана. Защото това е обществото ни днес, в България. В детската градина на сина ми половината деца се казват Нурай, Ахмед, Гюлфие, Сергей  и Альона. Руски, ромски и турски произход в група от 18 деца. И са българчетата - преживей го! Преди 20-30 години, когато съм била на градина, в моята група нямаше такава картичка на Уницеф. Сега е друго.

Променят се нещата и трябва да помислим ние как можем да се променим с тях, за да сме полезни и да успеем да работим за всички млади хора в България, защото иначе ще жънем бури, Защото сеем твърде много ветрове.

Това е хубаво, ама няма как да стане в България!

Нямало едно време трима приятели , да правилно прочете НЯМАЛО едно време. Защото ако оставало на тях НЯМАЛО, а не имало. Първият се казвал„Това няма да стане“, вторият се казвал „Бе, това може и да работи , ама на запад, това в България никога няма да проработи“ и тяхната най-близка приятелка ‚ Ма тва дан‘тий Европътъ“ Тези тримата хубавци ходели навсякъде – от София до Варна, от Русе до Кърджали и от Сандански до Видин. Влизали в главите на хората и викали с цяло гърло-„ ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ! Тука не стават така нещата!“

Страх, Бяс и Идиот- така се казвали. И били много нахални и упорити . И много викали.

Всякакви хора страдали от тях- една жена, която искала да оправи градинката пред блока си в Русе-  ама дошли нашите приятели и се развикали в главата й „ Ама ти нормална ли си, ма! Твоите съседки- това да не са немски баби- ще ти оскубят латинките и дупеците веднага!!Ще ти махнат оградката на втория ден!К‘во се занимаваш въобще!“ И тя не тръгнала въобще да се занимава. И градинката станала бунище. И кучетата акали все повече там. И миришело

После имало едно момче от София, което искало да организира приятелите си да поправят пейките в парка до тях. Но дошли нашите приятели в главата му и се развикали „Ей, превземкооо, всички могат на счупено, ти не можеш, а! Лигльоооо! На какъв ми се правиш- внимание ли искаш? Нали тези пейки след една седмица ще са счупени, бе охльов!“ И той ги оставил счупени. След пейките се счупили и лампите в парка. А след несветещите лампи и липсващите пейки  вече  не било парк. Имало си друга функция – кът за всякакви нощни удоволствия. Някакви си пейки ще ми правят....

В Кърджали имало двама съседи, които искали ...няма значение. "Ама това е работа на общината бе, идиоти. Или на държавата!Или на...някой!Не е твоя!Пий си ракията, яж си салата" и така и  останало това дето няма значение. Пак нямало значение, все повече и повече.

Във Варна имало две момичета, които искали да направят чайна.Ама социална, ама и да е co-working, ама и за обучения да става.  И дошли нашите приятели и им казали‘ Вие сте луди, това няма да стане в България“ , после „Абе в София може и да стане, ама във Варна няма да стане. Тука нищо не става, ако нямаш връзки,а вие нямате“. После „Абе и да успеете няма да стане скоро- трябват ви години“. И така продължили известно време да викат тримата. И нищо .Двете момичета били глухи. И ще си направят чайна.Точка.

Сега сериозно. Да, може би е смешно и повърхностно, но мисля, че повечето хора познават Страх, Бяс и Идиот доста добре, без да го осъзнават.При всяка по –голяма идея, при всяка по-важна стъпка идват тези тримата- и викат. И ние им се връзваме и спираме. Скоро в едно интервю ме питаха дали ще успеем с Чайната, и защо. "Да"- казах аз-" ще успеем, разбира се!" А защо...И аз всъщност нямах отговор- не знам защо. Как няма да успеем?!Никога не ми е минавало през ума,че ще се провалим. Защо пък да не успеем!? Може би просто елементарния факт, че няма да се предадем докато не успеем е това, което ни прави успешни.Това, че идват да ни помагат хора, които не ни познават. Това, че не се отказахме от Чайната след като не спечелихме Reach For change, това, че не се отказахме, когато 9 месеца не намирахме сграда и само входирахме още и още документи в Общината, а така и не стигахме до гласуване на Общински съвет, за да ни предоставят сграда. Не се отказахме, когато не ни финансираха проект по еди коя си програма и по другата. И не се отказахме, когато нямахме време и пари да се занимаваме с Чайната. Ей за това ще успеем. Защото няма да се откажем, докато не успеем. И като успеем ще продължим да успяваме. Страх, Бяс и Идиот могат да вървят на майната си , защото всичко е възможно и най-страшното е в главата ти. В България, във Варна, в Пирдоп или в Созопол всичко и всеки може да успее, стига да спре да си повтаря, че няма да успее. Тогава няма да успее, защото няма загубени каузи, само загубени хора. Изгубени, ок...

ПС. Благодаря на всичките ми приятели, че надвикват Бяс, Страх и Идиот ! 

България- страната на чудесата

 Днес е умрял Гюлент. Никой няма представа кой е , сигурно. И аз нямах докато не умря. Работел в мина до Балчик.  Срутило се нещо, затрупало го и умрял. Толкова просто. „Мината е редовно проверявана и всичко е изрядно“- заяви зам-нещо си на зам-нещо си по новините. Дреме му на Гюлент , че всичко е изрядно- той умря. Как в изрядна мина се срутва нещо и в изрядното си съществуване убива някой... Как?

Оня ден- на Цветница един камион се метна през мантинелата. Изряден камион с хора изрядно хвърли през пътя билкари, които се връщали от гората- те милите се возели в каросерията отзад. Изрядният камион никога не бил минавал технически преглед.

Ей такива работи се случват в страната на чудесата. Аз съм много безстрашна по принцип- поемам рискове и се хвърлям в неизвестното, споря и се боря за безумни каузи. Обаче започва да ме е страх да живея в България. Честно и наистина. Излизам на вън и си мисля: "Ей сега ще се спъна и ще се пльосна в някоя изрядна шахта". Подминавам шахтата и а-ха да се успокоя –виждам строежа срещу блока ми- от него стърчат ръждиви железа и ламарини от 5 години. Дори колегите от Каменар не искат да ги приберат тея железа- смятай колко са зле.  Духва вятър и една ламаринка, като летящо килимче, ми обърсва бретона, ама се спасявам. Стигам до пресечката на ХЕИ и се чудя "Дали да си хвана автобуса или да ходя пеш- кое е по-малко опасно?" Хм- ако автобусът е „изряден“, шофьорът е трезвен и пътниците миришат добре,   най-много някоя дребна джебчийка да ме ядоса.. Но пък от друга страна ако тръгна пеш трябва да пресичам улици по пешеходни пътеки, да се отбранявам ако бездомни кучета не са закусили, да правя скокове на височина и дължина заради изкопите по тротоара и ако въобще си стигна дестинацията, ще е с 1-2 дни по-късно от нужното. Решено е- ще си взема такси!  България е една от приятните държави, в която като си хванеш такси, всъщност си на гости. Приеми го така- все едно отиваш у тях- у шофьора имам предвид. Съобразяваш се –ако пуши- пушиш и ти, ако се кефи на сръбско- и ти се кефиш, пееш дори; ако не дай си Боже се качиш с дете и то пита някакви неща – забиваш му един да мълчи и да не разсейва водача.

Много неща са странни в Страната на чудесата.  Вървя и си мисля. И мамка му – блъсна ме изрядния автобус!! По дяволите... Лежа си на пътя и охкам. Една жена ме видя и се опитва да извика линейка. Звъни на 112 и оттам и никой не й вдига. И аз така един път много звънях- един пиян намерих на пътя и никой не искаше да го прибере. Оф дали и с мен така ще стане?! Мамка му  и автобус, къде блях.... А ето , няма и 20 минути и линейката дойде!  Питат ме нещо..."Не, нямам катетър да ви услужа. Не, и бинт нямам. Много съм непредвидлива. Не си нося.... ". Качиха ме все пак в линейката и ми услужиха с бинт при условие , че им дам 23 стотинки, защото си отчитат комплекта в началото на всяка смяна, а моите рани използват бинт за около 23 стотинки. Ще им ги дам, какво са виновни те. Тъкмо се успокоявам и линейката ми се блъсна в една пожарна.  Шофьорът на линейката карал 34-часова смяна, защото нямало кой да дойде на работа и заспал. Насреща му се засилила една пожарна кола да гаси гумите, дето ги палиха оня ден до Тополи- пак ги запалили, ама този път изгорели и два незаконни цеха за водка „Абсолют“.  Парамедиците с неудобство ме карат да стана, за да се преместим в другата линейка, която щяла да дойде да ни вземе. Като станах ми се отвори раната- мамка му още 30 стотинки за бинт...Стигнахме до спешното и спах два-три дни. Приятни хора са тези от реанимация - ама все едни и същи, верно карат по 34 часа смени! Уж бях осигурена, ама си платих някакви работи.  Като си тръгвах ме питаха дали не искам да ми направят рутинна мозъчна операция, щото „Пътеката е много хубава, а ние сме бедна болница. Няма да ви пречи нищо- ще ви отворим и ще ви затворим. Даже ще кажем да ви върнат 50-те стотинки за бинта, споко“. Да бе, да не съм луда. Искам си вкъщи.

Отивам си вкъщи. Няма вода. Няма ток. Баси- колко време ме нямаше! Ток няма, защото една ламарина от строежа отсреща се е врязала в трафопоста и бам! Авария! Вода няма, защото комшията се наводнил и решил да спре водата на целия блок, че да си оправи пералната като хората.

Чудеса казвам ти. И се седя сега вкъщи без ток и вода и ме е страх България да не ме убие. Ставам параноична- виждам сенки в тъмното, чувам шепот. Не е от отвъдното. Май не е параноя, защото всъщност има някой у нас! Обират ме.... Ми добре. То вече- какво ли не се случи. Поне не ме биха- като ме видяха цялата в бинтове само ме обраха. Може би са решили , че съм мумия.  Взеха ми телевизора. Обадих се в полицията.  От 112 ми казаха, че им звуча познато и дали не си правя шеги. Дойде един полицай.  Познат ми е, откъде ли? „Карам такси като не съм в РПУ-то, тази сутрин те карах“. Да бе....Описах му телевизора. Ама ми каза да не се надявам много да си го върна и да се радвам , че съм жива.

Радвам се. Не знам докога ще съм жива в тази страна на чудесата. Всеки ден се случва нещо „такова“ – изрядни фирми, изрядни камиони, изряди мини. И гърмят, срутват се, източват се. България е страна на чудесата наистина. България всеки ден убива по някой свой гражданин- безименен, с деца, без деца, грамотен или прост. И си остава безимено и нормално.  Няма съд, няма Хага, няма Страсбург. Защото всичко е изрядно и нормално.

 Българийо, спри да ни убиваш.

9 причини да НЕ отидете на Форум " Ключ"

На 18-ти април в Модерен театър от един и половина на обед ще има Ключ. Аз НЯМА да отида!*

1. Гъмов ще е лектор....Виждала съм го да свири на Шампионата по air guitar преди 2-3 години на FunCity във Варна и толкова се смях, че и аз и бременния ми корем имахме колики седмици след това. А тогава Гъмов дори не говори.Не ми се мисли, ако си отвори устата какво ще стане.

2. 18-ти април е събота...По обед винаги имам надежда, че по БНТ ще повторят някое интересно издание на „Бразди“. Ключът започва точно в 13.30..Наистина не ми се рискува.

3. Форум „Ключ“ се случва в Модерен театър. Доста претенциозно. Не можаха да викнат Петко Димитров за спикър и да си говорят в някое по-найт-флайт-майт местенце. Модерен театър- какво му е модерното като е театър..

4. Не искам да съм дребнава, но вижте Ключарите ( спикъри, лектори- тези с микрофоните, дето говорят по 15 минути )- Дерандонян, Аркумарев, Танковска, Кунчев,Гъмов, Ешкенази. Какви са тези фамилии!  Добре, че са Калина Иванова и Люба Христова, че много нАучно зазвучаха с тези сложни имена

5. Сега сериозно- на Форум "Ключ" се мисли...Слушаш разни вдъхновени хора, после пък ще те загложди да променяш я София, я България, я света... Колко е по-хубаво да си живеем в инертна апатия, какъв Ключ, какви вдъхновения

6, Много неприятно съм забелязала, по Ключовете се събират разни активни млади ( и по дух, и по дух) хора, които в паузите си говорят. Обаче за важни неща, за важни хора, за мисии, за каузи. Много е натоварващо. Повечето не знаят текста на нито един хит на Галена, но пък си говорят за поезия, изкуство и идеи. Странна работа.

7.Всъщност най-малкият проблем на този форум са наградите, но трябва да ги спомена. Винаги има награди, обаче не са Черно Джони или Червено Джори. Няма Джони. Наградите са такива, че пак те провокират нещо да правиш- я езикови курсове ще подарят да се мъчиш с езици, я таблети – да се мъчиш там да кликаш... Въобще недомислена работа.

8.Няма безплатен обяд, а има безплатен "Ключ". Как? Не им е чиста работата на тези.  Почти съм сигурна, че в рамките на събитието някой ще мине с малка сламена шапка да ни събере по 10-20 лева за вход. Досега не са го правили. Всичките форуми за безплатни, защото тези Ключо-вци са успели да убедят Интеграл, Telus, МакеТhem, Кабината, Beshared, ЕвроДеск, ЦРЧР да ги подкрепят. Наивна работа

9.Няма да отида защото Ключари няма да бъдат нито Гергана Паси, нито Магдалена Малеева, нито Касиков, нито Destructive Creation, нито Любен Дилов-син, нито Башар Рахал. Те са били Ключари на предишните Ключове. И са били многоооо добри –виж тук http://forum-klyuch.info/

*Обичам ви, хора зад Ключа. Нямате никакъв шанса да ме видите на 18-ти защото съм си във Варна J За всички останали, които няма да ходят- може да НЕ си заявите безплатния билет тук https://www.facebook.com/ForumKLYUCH?fref=ts

Не знаете какви деца растат

Не знаете какви деца растат в България. Не от онези деца, които получават двойки и пишат неграмотно. Не и от онези отличници, които печелят състезания на НАСА. Не са и онези от "златната среда" , които някакси се оправят в живота. Има една цяла нова категория деца и младежи, които растат в домове. Деца, които лъжат, че им е студено, за да ги прегръщаш. Деца, които лъжат за какво ли не, обаче имат нужда от много, много прегръдки.
Повечето от нас, между другото, въобще не ги виждат...тези от домовете. А те растат...малки, бедни, неграмотни, самотни и тъжни. И сърдити.

Наистина не знаете нищо за тях- за това, че много от тях са белички зеленооки българчета ( сякаш черните не са българчета....).  За това, че те нямат свои дрехи- нямат якета за зимата. Имат по един чифт обувки и те са 1-2 номера по-големи, защото някой преди това ги е носил . Те имат по 30 лв на месец джобни- за закуски, кафета, за компютърни клубове ( да, те нямат и компютри...). Те са заключвани, защото са извън контрол и е по-лесно да са под ключ.  Нищо не знаете....Не знате и историята на моя приятел, който ми каза как се е озовал в дом- много просто "Сестра ми умря от глад. Аз я намерих. И после дойдоха социалните. Тя да е била на няколко месеца- бебе беше. Баща ми много плака. Ама ние тогава бяхме много зле - никакви пари нямахме. Сега наште са по-добре. Баща ми ходеше по Германия, ама е болен вече...."

Как умираш от глад... Възможно ли е това въобще в България в 2015-та година? Едно е да не харесваш това, което ядеш- това ми е ясно. Знам какво е и да нямаш пари- аз не съм била богата никога, нито съм от богато семейство. Но да умреш от глад- това главата ми не го побира... Какво мислиш тогава, какво чувстваш? Как умираш от глад?!
Сестра му е умряла от глад. И за това той е израснал в "дом".  Между другото много често трябва да употребяваме кавички, когато говорим за децата от институции. Те "учат" , но са неграмотни . Системата ги "интегрира", ала повечето от тях са изнасилвани, бити, тормозени и трудно живеят самостоятелно. Имат "защитени" жилища, но всъщност постоянно са забъркани в проблеми...Кое им е "защитеното"...какво са "научили"...къде са "интегрирани"?
Вие наистина не знаете какви деца растат в България- дечица, които НЕ са съученици на вашите деца, защото никой не се е постарал да ги запише в елитните гимназии. Деца, които покрай Коледа са с висока кръвна захар заради всичкия low-cost шоколад, който ги засипва от всякъде. И деца, които всъщност порастват и стават възрастни.

Ако досега съм ви отегчила, тук някъде е добре да почнете да ме четете внимателно. Тези деца са били, са и ще продължават да бъдат голям процент от бъдещите млади хора на България- онези неграмотните, които пишат  "majka balgaria" ,"4ai malko", "балгарче" "spinderman" и т.н. Тези деца няма да са винаги деца. Те ще пораснат. Една огромна част от тях ще отидат да бачкат в Германия по строежите ( true story) , обаче другата част ще си е наша-родна-мила-неграмотна картинка. Картинка, която прави нови деца за "домовете", продуцира нови "учещи" и "защитени" деца. Картинка, която ще се правим, че не забелязваме още време. Картинка, която работи само нискоквалифициран труд, защото е необразована....Картинка, която гласува за 10 лв. И картинка, която е икономическа сила. Ама неусвоена, а изгубена. Бъдещи безработни и социални -слаби. И духовни-слаби.  А това не е теория на  конспирацията- в България наистина има адски малко млади хора, и всъщност доста от тях растат в институции.

Както казах не знаете какви деца растат в България. В институциите е много, много тъжно. А там има много деца- бебета, 3-годишни, които лъжат, че им е студено,за да те гушкат, 9 -годишни, които слушат 100-кила и ти казват "К*рво, махни се да мина", 12-годишни, които не могат да си напишат името, 15-годишни, които вече имат деца....и така нататък. Има и деца, които успяват да излязат от безумията на "дома" нормални и успешни. Аз съм чувала за такива случаи. Виждала съм едно дете, което да потвърди правилото. Но повечето не успяват.
Стани доброволец в "Розови очила" и вземи да помогнеш.Виж тук и  https://timeheroes.org/pink/217  и тук www.pinkglasses.org.  Или тук https://www.facebook.com/pink.glasses.varna. Защото може да се помогне. Има начин децата от домовете да видят, че има и друг начин на говорене и на правене на нещата. Има как да промениш света и това...по дяволите...наистина започва от теб! Отдели по 2 часа на седмица, за да покажеш себе си- какво мислиш, как говориш, правиш ли оригами, играеш ли футбол и можеш ли да бъдеш прегръщан. Толкова искам от теб. Обаче ела и помогни. Трябват ни доброволци и ни трябват за дълго- ако ще идваш за шоколад по Коледа- podgotvi sa za bude6teto, bratтТttT; poEmiSi_VinnAttA.mp3

Чайната

Сигурно сте наясно с някаква част от идеята за Чайната, но ще започна от начало

Чайната е място във Варна, в което освен , че можеш да пиеш хубав и топъл чай, можеш и да се включиш в различни социални, културни и други алтернативно-нестандартни и стандартни събития. Чайната е просторна, светла, дървена, ухае на чай. Чайната дава първа работа, на младежи, които излизат от институции и които по принцип имат проблеми с интеграцията „ в нашия свят“.  Чайната не е самонадеян проект- за да започнат работа при нас младежите от институции са част от менторска програма, в която заедно с доброволците от „Розови очила“ ( www.pinkglasses.org)  учат и се забавляват. Чайната не само не е самонадеян проект, а даже не е проект. Чайната е промяна. Чайната още не съществува :)

Точно за това Социалната Чайна на Мая и Стояна беше финалист в конкурса „Промяната“ на фондация Reach for Change и Нова телевизия. Ние, сред 220 стойностни идеи, успяхме да се преборим за място във финалната тройка. Не спечелихме, обаче и не загубихме. Парадокс, нали. Чайната ще отвори до края на 2015-та година във Варна. Трудно, но ще отвори. И няма да затвори .

Чайната е пет-шест измерна инициатива. От една страна тя ще даде възможност за младежите от институции- възможност, която те до момента не са имали. За нова среда, за работа, за качествени и различни хора в тяхното ежедневие. Имало е пъти , в които като си говорим с децата от различните варненските „домове“  те ме удивляват- повечето от тях не са виждали на живо поети, музиканти или писатели, но това не им пречи да измислят най-интересните истории, когато правим ателие по комикси- тяхното въображение е живо и цветно, но някъде по пътя го губят и стават примирени и тъжни възрастни. Но нека не се лъжем- повече младежи от институции нямат светло бъдеще пред себе си. Истината е, че повечето младежи нямат светло бъдеще пред себе си- заради образователна система, заради „обществото“ ( които и да са тия хора...); заради България. Както обича да казва Стояна „наличието на институции не са задължително условие за съществуване на чайната“ и това е факт. Но ще ни бъде да почнем по-лесно с децата, които познаваме, с които работим от 3 години през ателиета на „Розови очила“. 

Освен социалната и много загрижена Чайна, искам да ви представя и една забавна чайна- място, на което ще има и физическото и креативно пространство за интересни неща. Място, на което ще има следобед на поезията, вечери на Dix-it-a и Катан- сутрини; петък на Италианска култура и събота на лавандуловия чай. Не в този ред, но нещо подобно. Аз живея във Варна от 10 години и ми липсват много неща, които се случват в подобни по големина градове на запад. Че даже и в София. Че дори и в Търново... А Варна е някак твърде чалгосана. Ще се радваме чайната да бъде това спокойно, хармонично и забавно място, на което такива като вас и мен ще могат да дойдат и да си намерят липсващото място.

Така- равносметка до тук- социално-check; забавно- check. Но защо чайна? Защото чайната е спокойствие и хармония с природата- това си търсим. Чаят ни не е от пакетчета с мрежички и не го купуваме за лев и двайсе кашона. Чаят ни се гледа в планината някъде, или до морето. В малки градинки и стопанства, от които си купуваме я лайка, я мурсалски чай, я мед. В чайната сме отговорни не само към децата и младежите, но и към природата- не защото е модерно, а защото трябва.

Предвиждаме някъде между третата и петата година от старта на Чайната да имаме и наша билкова градина, която освен, че ще предложи нови работни места  на младежите, ще даде икономическа устойчивост на цялата идея. Всъщност ще даде и много нови възможности за развитие на младите хора, които ще работят при нас- не всеки се чувства ОК да работи с хора и на затворено. Връзката с природата, устойчивото развитие, личностното развитие- това е чайната.

И тайната съставка- искаме да направим още чайни. Всъщност искаме да има още чайни- не държим да ги правим ние :) Тук е момента да спомена, че ако някой иска да помогне - организация, която смята Чайната за перспективна; човек, който смята каузата за важна и ценна, моля пишете ни на hi@pinkglasses.org или на www.facebook.com/pink.glasses.varna

Промяната, която искаме да направим с Чайната е много голяма и далеч, не свършва с наемането на 5-6 младежи от институции и 4 вечери на лавандулата. Искаме да откраднете този модел от нас- вие, които управлявате заведения, вие, които имате магазини, вие, които инвестирате в производство, вие, които пишете закони и най-вече ти, който четеш това. Нека след 5 години методологията и моделът Чайна да са това, което ще можем да изнесем като know-how от Варна – икономически стабилен, социално доказан и нов.

Освен всичко чайната ни е голяма мечта. Голям страх. Голяма работа. Много работа....

В последните няколко месеца ни писаха десетки хора- от такива, които работят с деца от институции, до такива, които искат да ни дарят мед за чая.  Ще има нужда от подкрепа, от физически, умствен , креативен и какъвто друг труд съществува. Ще пиша тук какво предстои. Пътуването ще е дълго и трудно, но 2015-та ще бъде годината на Чайната. Годината на сбъднатите мечти и големите цели. Защото кога ако не сега и кой ако не ние?

ICure, ай, ай...

Знаеш ли кой е Иво Димчев? Иво Димчев ( http://www.ivodimchev.com/) е този, който тази вечер ме разтърси из основи. Разсмя ме, разрева ме, замисли сме, натъжи ме, накара ме да пиша в 2 посред нощ в блога си. Нека почнем отначало. Иво Димчев е от онези артисти, който правят пърформанси, разбираш ли. От тези дето имат претенциозността да се шматкат голи по сцената- я да си резнат ухо, я да си изпилят зъб пред публика, да викнат нещо на староеврейски, после да ти покажат зелен кръг и да кажат, че ако не си разбрал изкуството им, значи си някакъв рядко тъп тип. 

Аз с горе-долу такива очаквания отидох да гледам ICure днес. След като бях изчела статии във варненските медии как съм щяла да бъда шокирана, отвратена, развратена, хомосексуализирана едва ли не, от това супер ужасяващо представление, в което даже има сцена, в която един мъж ( о, не!!!) щял да имитира орална любов на друг мъж с перука (о, не, не!!!!!).  By the way представлението е за хора навършили 18 :) 

Тази вечер изживях ICure по най-неочакваният дори за мен самата начин. 

Бях във всяка една секунда на сцената, под перуката, в телевизора, в лампите и в публиката. И о чудо- не бях шокирана, отвратена, развратена и хомосексуализирана! Всъщност съм шокирана и отвратена от факта, че някой смята, че в 21-ви век във Варна е ОК да не разрешиш на алтернативен артист да представи труда си защото ТИ го смяташ за "неподходящ". Служители на Историческия музей ( 25 на брой), мили журналисти ( n- на брой) какъв ни е проблема? Защо не можем да позволим на Иво Димчев да представи ICure в музея? Защо притиснахме организаторите на Vertigo да го местят в Галерия "Графит" и да сменят дата и сцена 24-часа преди представлението? Защо? Следващата стъпка в тази посока каква е- да горим chick-lit на Севастопол?!

Искам да си представите за момент, че не говорим за Иво Димчев и за ICure, а за най-новата постановка на MainstreamShits Театър- в главната роля са Асен Блатечки ( въздишайте, лели) и Николета Лозанова ( и вие, чичовци). Двама доказани капацитети в артистичната гилдия. Ако в постановката Николета Лозанова и Асен Блатечки имитират орален секс това ок ли е? Може ли да го играем в музея? Или не? Само за протокола гледала съм Асен Блатечки в 39 филма, 17 сериала и 5.6 постановки и той винаги си е Асен Блатечки без значение дали играе рокер, бандит, рокер, жена, камък, рокер или лайно. Иво Димчев тази вечер беше половината свят и нямам представа как изглежда. Или друго- представете си новата постановка ILelelei на театър Пайнер и компания, в която една жена опипва гърдите на други две? Това ок ли е? В смисъл...помогнете ми ..наистина се опитвам да разбера- проблемът ни е, че мъж и мъж си правят разни мръсотийки, мръсотиите по принцип ли са ни проблем или нещо друго? Ако две жени си правят мръсотийки тогава ОК ли сме? 

"С I-cure ясно съзнавам, че само за един час и петнайсет минути изисквам прекалено много от зрителя, но в случая изисквам прекалено много и от самия себе си, за това не се и свеня да продължавам да го изисквам."

Иво Димчев

 Толкова време никой филм, театър, пърформанс и танц не беше изисквал от мен нищо друго освен да мигам пред него, че тази вечер аз бях завладяна точно от това. Мисля си. Дори когато си изключа мозъка за секунда и се отплесна за списъка с утрешните покупки се сещам за лицето му, за песните му, за думите му, за реакцията на публиката накрая.    

Аз тази вечер видях вдъхновение, умора от това, че не можем да спасим света и желание да го поправим и изцелим. Не видях свирки, не видях травестити, не видях аморалността и простащината, които част от медиите се опитаха да ме убедят,че ще видя. И си мисля, само за едно нещо- аз видях това, което съм тази вечер. Вие, които сте видели мръсотия и гнус от Icure се запитайте защо.