Докога ще си бременна?

Преди 10 години, когато живеех в Полша имах съквартирантка от Париж. Но не съвсем от Париж, а от селата наоколо ( тя така го описа) . От едно съвсем обикновено село , на име Версай. Да, онова с двореца. След като бяхме обиколили Полша на длъж и на шир, Елиз ме покани да пътуваме до "село" и за около седмица се вихрех из една огромна къща във Версай заено с баба й, на 20 минути от едноименния дворец.

Една неделна сутрин, в същата тази къща, се озовах в реклама за застраховки- сещате ли се от онези застраховки, дето са за пенсионно осигуряване и показват едно огромно семейство- няколко поколения баби, дъщери, синове, малки дечица, бебета, златен ретривър и цъфнала ябълка в двора. Оказа се, че Елиз  идва от такова семейство- точно такова. Малката им семейна неделна закуска беше от около 25 души. За мен това беше равносилно на средно голяма сватба, тъй като съм едно дете, имам един единствен чичо и това е горе-долу всичко.. Тази закуска не беше съпроводена от имотни спорове и пасивно-агресивни забележки между свекърви и снахи, каквито са повечето балкански семейни сбирки, нямаше набити деца, нито сърдити тийнове. Хората истински изживяваха споделената си сутрин заедно и си мажеха френски франзели с нутела. Та малката семейна закуска беше моят момент WOW. .Моментът, в който си казах, че като съм на 60 искам това да правя- искам да имам огромно семейство, което реално да ме харесва, да ме обича да иска да закуска в неделя с мен по толкова отдаден начин.  Искам да им готвя, да знам на всеки кое е любимото сладко и да им давам палачинки за изпът. Да пътуват по 2-3 часа с френските влакове ( имайки предвид нашите бдж-стандарти  е все едно 2-3 дни, ок), за да искат да видят бабите и дядовците си, не за да им вземат по 20 евро, а за да си говорят как им е била седмицата. Директно отидох и попитах Елиз, с недоразвития си 20 годишен мозък, Елиз - как по дяволите сте го направили това? Как всички отделят това време? Как успявате? Тя ми се усмихна и каза, че разбира се, това не е всяка седмица, но е всеки месец. И всъщност е традиция от 4-5 години, която всички спазват, без значение кой колко труден период е имал- ново гадже, уволнение от работа, кофти грип, трудно пътуване и тн- всички в неделя в 10 идват. Бабата отговоря за организацията. Има ФБ, по който любезно напомня на внуците си, да не забравят. за коя неделя става дума Това пак казвам, беше преди около 10 години и за мен беше по-скоро шок, че има баби, които ползват ФБ и внуци, които реално биха им приели friend request-a.

Правя това дълго въведение, защото всеки път, когато някой ме попита  "Ама пак ли си бременна" ми се иска да го телепортирам на неделната закуска у Елиз, до двореца Версай. Да, пак съм бременна. Между другото- колко пък да съм бременна. Имаме две деца и чакаме трето. Когато се запознахме с Тишо, дори в началото като гаджета, винаги сме си говорели за голямо семейство с много деца. Планът по принцип е за четири, така че calm your horses, като нищо ще съм бременна пак. Не знам защо и кога да имаш едно дете и да го родиш на 35 се е превърнало в стандарт в БГ, но определено е стандарт. Част от нещата, които са ме питали са комични, но част от тях са откровено груби и леко малоумни : "И ся кво, за презервативи не сте ли чували?" "Ама без да искате ли стана това второто?" , " Ауууууу, ми сега какво ще правите с две?", " Сигурно ви е много трудно и едвам се оправяте." И до любимото " Е, то вие си знаете, ама три са много."

А четири? A пет? А едно? Според мен за някои хора и едно е много, в крайна сметка не е задължително да имаш деца, нали? Но не е задължително и да спираш след първото ....

Сега сериозно- след колко деца решаваме, че едно семейство има "много деца"? Май всичко след едно е "много деца". Всичко след две е "твърде много деца".  Не знам дали защото все се озовавам извън България по работа, но за мен никога не е било опция да имам само едно дете и винаги решението е било някъде между 2 и 4 деца. За повечето скандинавци, британци, белгийци да имаш 2 деца е добър старт. Срещайки Бащата на децата, преди още да имаме деца, се спряхме на около 4 ( горе-долу) с голямо "Дай да видим как ще е с първото и дали ще ни хареса". И ни хареса. Да имаш дете с някой, който обичаш е прекрасно. Да се насладиш на всички непланирани разходки, усмивки и моменти е несравнимо. Да видиш как от любовта на двама души става трети човек е вълшебно! И всъщност това е нещо, което понеже нямаме време да усетим като общество, сме се спряли на едно. Един път ще ти се случи. С едно дете- заради пари, заради време, защото нямаш два апартамента за двете деца, защото комбито харчи повече, защото ...винаги има добра причина защо

На всички, които се чудите дали ви е време за второ- да, време ви е. На тези, които се чудите за трето- вижте предходния отговор. България не прави бебета от страх, а то страшното е само с първото :)

Спри да носиш шоколади в домовете

7 момчета на по 15 години. Аз и  Рени- ментори в Чайната,

1 възпитател от Дом Надежда - Варна 

и Милен, на 20 , бивш възпитаник на същия дом, бяхме за седмица в София. 

На всеки няколко месеца от Чайната правим доброволчески лагери с момчетата от варненските домове и пътуваме до различни краища на България- Пловдив, палатки из Родопите, Велико Търново, Лагерите са скъпи, не защото са луксозни, а защото просто не е евтино организация като нашата да намери средства за хотели, транспорт, храна, вода, застраховки, забавления. Няма хонорари за никой, често после няма снимки и няма прес-съобщения, защото не можем да снимаме децата от домове, поради законови ограничения.

Избирам сега да ви разкажа за лагера в София, защото този беше един от най-успешните до момента. Защото този път ни подкрепиха много фирми, организации и дарители. И защото беше прекрасна седмица! 7 момчета в тийнейджърска възраст никога не са лесна група, без значение дали са от дом или не. В последния момент се оказа, че трябва да пътувам и със собствените си две деца на-  4г и 6г, а Рени беше болна. Хаосът беше горе-долу пълен. И съм бременна в 4-тия месец. И не се хваля, просто искам да ви кажа на всички, че няма нещо, което да ви спре по пътя ви, освен вас самите.

Какво правихме цяла седмица- имаше забавни моменти и моменти за учене, моменти за спорт и моменти за култура. Програмата беше интензивна- нарочно. Това не е почивка за тези момчета, нито за нас. Ставахме всеки ден в 9 и до 7 всяка вечер имахме задачи, мисии, посещения и срещи. Бяхме в Музейко и  в Националния исторически музей, Момчетата ходиха на Шоуто на Слави и на рождения ден на Младите успели българи. Посетихме ресторанти, хотели и офиси на приятели, които ни пуснаха "в кухнята" буквално- да питаме кое как става, как се прави, кое как работи. Организирахме мини-обучения за това как се пише Автобиография и за Личностно развитие. Правихме суши в Хепи. Тренирахме джиу-джи цу с Twisted Kids. Бяхме на кино, ползвахме метрото, ядохме вкуснотии.

И какво от това, ще попитате вие. Какво му е специалното на това- обикновена седмица. Именно! Това правя аз с децата си, когато имам време . Това правят родителите с децата си- водят ги на кино, готвят заедно, ядат заедно, ходят на Музейко заедно. Децата от домове нямат с кой да правят тези неща. Ние не подарявахме подаръци и шоколади на момчетата, с които пътувахме. Подарихме им преживявания.

Искате ли да ви кажа нещо кофти- спрете да носите шоколади в домовете. Шоколадите не помагат на децата. Шоколадите помагат на вас. На нас- хората извън домовете. Да се чувстваме по-малко отговорни и по-малко виновни. Да се усетим като добри хора. И в това няма нищо лошо. Само, че възпитава децата от домове в това, че някой винаги ще им носи нещо по Коледа. В това, че принципно някой ще им НОСИ- шоколади, дрехи, играчки. А когато станат на 18 изведнъж всички спират да носят и почват да изискват- да работиш, да учиш, да се издържаш, да си умен, да не крадеш, да даваш...

Ако наистина искате да помогнете вземете се в ръце и не носете шоколад в домовете тази Коледа. Ангажирайте се лично с което и да е дете, от който и да е дом. Прочетете приказка, отидете на кино, станете ментор. 1 човек с 1 дете. 1 фирма с 5 служители с 5 деца. Голяма фирма с много служители- направете парти ЗАЕДНО с децата, а не за децата. Отделете си от времето, не от шоколадите. 

Спрете да третирате децата и младежите от домове като машини за ядене на бонбони. Първосигнално и лесно е, знам. Аз съм носила шоколади. Но видях, че не работи. 

Спрете да носите шоколади на децата от домове, защото те харесват вас, а не вашите шоколади.

Тази седмица ние не давахме шоколади. Давахме трудни задачи. Давахме отговорности. Давахме казуси. И третирахме децата, както деца, които уважаваме и обичаме. Защото ги уважаваме и обичаме, и често както при собствените си деца знаем,че има лесен начин и правилен начин, и тук е така. Досадно е да обясняваш, досадно е да влагаш време. Но ако ви питам дали ще вложите време или шоколад във възпитанието на собствените си деца, знам какво ще кажете.

7 дни  по-късно 7-те момчета от Дом Надежда бяха изправени пред толкова решения и мислене, пред колкото не са били изправени през изминалата година. Защото ние не мислехме заради тях, защото ние не им казвахме правилния отговор веднага, защото ги оставихме да грешат и да усещат грешните решения, разбира се в безопасна среда.

Искам да благодаря на всички, които помогнаха този лагер да се случи в този вид : Хотел Хемус, Хотел Rainbow, Музейко, Шоуто на Слави, Nivea, Happy, Bedroom, Катро,,Planeta Payner, Mall Sofia, х-л Маринела,Laura-catering,ресторанти Chef's,Музейко,Sofia tour, 42training, Национален исторически музей, Международна награда на херцога на Единбург, Twisted Kids, управата на ДДЛРГ "Княгиня Надежда", екипът на Чайната и Милен Маринов

Кой ти гледа децата: Gender equality for dummies

Имам нужда да напиша това, защото имах супер успешен месец- водя тренинги в Тунис, Португалия и Кипър и бях лектор на най-голямото младежко събитие в Европа за 2016-та ЕУЕ в Страсбург. Открихме Чайната - нещо, което се събираше в една страница текст преди време,  а сега обитава 3-етажна сграда на центъра на града и дава надежда и работа на хора, които иначе нямат нито едното, нито другото. Но.... в този мега- успешен месец получих на няколко пъти един и същи въпрос, който доста ме обърка. Първо ме обърка, после ме ядоса и огорчи, после ме изнерви, после пак ме обърка...

Кой ти гледа децата?

 "О, добре, че имаш мъж, който ти помага за децата". 

До тази констатация достигнаха едновременно на няколко места няколко различни мъже и жени- една част приятели, една част познати, други просто не скриха изненадата си, че имам деца и че мога да си позволя „лукса“  да работя това, което работя- да водя тренинги в Тунис, Кипър и Мадейра в рамките на един месец.

Кой ТИ гледа децата е баси тъпия въпрос. Няма жена, която да е ОК да я смятат за безотговорна майка, та няма как да не ме жегна този въпрос. Всеки път отговарях с нескрита радост, че децата МИ си имат баща и той също СИ ги гледа. Щото освен, че отговорно участва в правенето на децата, смята, че е полезно и да ги възпитава и да прекарва времетo с тях. И аз, и Тишо бяхме на по 24, когато решихме, че искаме деца-  наивна работа, но пък проработи. И някакси логично следваше, че освен правенето на децата,  след това е обща работа и да им помогнем да пораснат и да се грижим това да стане щастливо. И понеже не сме в 12-ти век даже и двамата смятахме това за нормално.

Обаче, дори след този отговор получавах смесица от „О, ти си късметлийка!“ или   „Хубаво е , че те разбира“ и любимото ми, което ако щете вярвате този месец чух 3 пъти „ А децата ти въобще помнят ли коя си като пътуваш толкова?“.

Както казах, няма жена която да бъде ОК с това някой (който и да е) да я смята за калпава майка, чиито деца не я помнят. И тогава малко дадох назад- точно преди да забия един на последния питащ,  всъщност се запитах сама - аз питала ли съм някога колегите ми мъже кой ИМ гледа децата? Защо е ОК един мъж да изкарва пари и да се шматка по света, правейки това което обича, още повече ако е успешен? Защо? И защо когато една жена прави същото това я прави късметлийка заради мъжа до нея? Не заради това, което е самата тя? Не заради работата й? А заради мъжа й? И защо децата за женска работа, а изкарването на пари мъжка?

Всеки, който познава Тишо знае, че съм късметлийка, ама не защото МИ гледа децата. Между другото той работи в спешното в една от най- големите болници и доста често нощем и аз МУ гледам децата. Разликата е, че докато аз работя обикновено си правим снимки и видимо има информаци в Инстаграм къде съм била, но докато той снима счупени крайници на рентгена не му е до тагване на въпросните снимки.

Но нека пак обратно в темата- аз лично смятам, че и аз Тишо сме късметлии, че сме се намерили, но не заради това, че СИ гледаме децата. Всяка двойка си има своя динамика и приемам, че има мъже, които не обичат да гледат деца или да сменят памперси, както има жени които искат да си седят вкъщи и да не работят. 

Обаче... децата се правят от двама, логично би трябвало да се гледат от двама. Аргументът, че понеже жената бременее и ражда и ето видиш ли, тя природата го била казала. Във времена , в които всяка физическа работа има технически заместител и някоя машина може да свърши работата на всяка яка батка, не харесвам аргумента с природата. И не знам защо родителството в крайна сметка трябва да значи задължително: майка прекарва време с дете. Защо не семейство прекарва време заедно? Защо не баша ( ОМГ!) прекарва време с дете? Защо майката по дефолт трябва да бъде там, а бащата да е отстрани и при нужда да се скара или да цапне два-три шамара? Нима един татко не може да успокои едно плачещо дете? Нима една майка не може да лови риба със сина си? Защо отпуската по майчинството се казва майчинство, а не родителство? Не разбирам, не харесвам и не живея по този начин и съм готова да споря до утре, поне.

И последно- ако трбява да съм съвсем честна, всъщност съм сигурна, че това което работя ме прави по -добра майка, отколкото ако работех работа, която не харесвам от 9 до 5 всеки ден и всяка вечер се прибирам кисела и налична за преброяване в семейното гнездо. Работата ми е смахната и пътувам много. Но я обожавам и тя ме прави по-свестен човек отколкото щях да бъде без нея, човек който разказва за всяко пътешествие на децата си и човек, който когато си е вкъщи всъщност се наслаждава на всяка една минута.

Искам да завърша този феминистки пост с това, че за мен мъжете и жените не са еднакви, но са равни. Не мога да повярвам, че тази теза още има нужда от защита. Мъжете и жените могат да бъдат еднакво добри родители- разбира се, че различни сфери и по различен начин, но могат. Могат и еднакво добре да работят, да празнуват, да страдат, да обичат и да се ядосват – отново по различен начин, но в това му е чара. Никой с никой не е еднакъв, но всеки е равен с другия.

Изберете българското- ама умното...

От много време се каня да напиша статия за пазаруването и защо е важно да не купуваме от "Лафка". Е, ок от "Лафка" всички знаете вече.. Но има много боклукчиви марки и продукти, които все пак успяват да попаднат в домовете ни. И под боклукчиви нямам предвид само прякото качеството на продукта, но и начина, по който е направен, начинът по който е повлиял на работниците, които са го правили, как е доставен до България или какъв е пътят му след това- кога ще се счупи, как ще се разгради  ако въобще) и така нататък. Може да ви се струва много претенциозно, че си мисля за такива неща, но всъщност не е. Всеки един продукт произведен някъде по света във всяка една минута има въздействие върху нас, тук и сега, в България. Смешно, нали? Откъде накъде да има значение, че някакви деца работят някъде за 1 долар на ден, за да носим скъпи маратонки? Или пък как е възможно да е пълно с китайски стоки на цени от 1-2 лв за артикули, които ако са произведени в България струват по 10 лв? Много просто- липсата на добри условия на труд и нормално заплащане прави тези продукти "евтини" за нас. Липсата на отговорно поведение на производителите прецаква околната среда- и да, трябва да ти пука. Понеже знам, че много от вас ще спрат да четат дотук, защото съм досадно хипи, ще пропусна частта с глобалното затопляне, мултинационалните злодеи-корпорации и ще ви предложа няколко алтернативи от местни български марки, които не отстъпват по нищо на всички внесено от Чужбината. Избрала съм ги на следните принципи :

1) Произведени от хора- да, има значение дали една фирма е малка и можеш да проследиш поведението й. Аз най-обичам да пазарувам от хора - автори, производители и кооперативи. От една страна - качеството е различно и ако дадеш 10 лв на човек А, то те отиват в човек А, а не за шефа, секретарката му, служебната кола, офис оборуване и тн. Те отиват към Човек А.Толкоз.
2) Местни продукти- без разходи за доставки, транспорти, мита, самолети, превозвачи и тн. Местните продукти имат реален и измерим полезен ефект за местната икономика- купуваш суровината си от тук и инвестираш печалбата си обратно пак ТУК.
3) Креативност- да, харесвам ръчно-правени и лесно рециклиращи се продукти и марки. Тези по-долу са такива;)

Аздравея -прекрасни сапуни от прекрасна млада дама, която влага душа и сърце във всякакви комбинации с лавандули, лайки, мед и масла. И по-важното нормални цени за добро качество- измиват хубаво, миришат хубаво, не изсушават кожата и има добро разнообразие на аромати/видове. Нашето семейство пазарува при Дени от две години и въобще нямаме идея да спираме скоро :)  Повече за Аздравея - тук http://azdraveya.com/

 Marti's Heaven- любимите ни кукли. Освен, че Мартина прави кукли по въображение има вариант и да й изпратиш снимка на детенцето, за което е куклата и по тази снимка да бъде изработена кукла. Резултатите са невероятни. Всички кукли са уникати - с прекрасни рокли, украшения за коса и невероятно меко и деликатно излъчване. Точно като самата Мартина;) Повече за Мартина и играчките -  https://www.facebook.com/MartisHeaven/

Пирон - аксесоари за дома, ама какви. Още не съм пазарувала оттам, но ще поправя скоро тази грешка. Стъкло, дърво и билки, комбинирани в една прекрасна табла за чай- какво да иска повече човек! Дървото и сушените цветя присъстват почти във всички артикули и си личи, че авторът се старае да прави малки произведения на изкуството. Браво!




Вижте произведенията тук https://www.facebook.com/piron.furniture.accessories/?fref=photo и тук https://www.etsy.com/shop/pirondesign



PeshArt - Маноло Бланик ряпа да яде. Pesh-Art правят обувки и от време на време чанти. Аз имам страхотен розови Мики Маус еспадрили, които освен че са мега яки, са най-удобните обувки, които въобще някога съм обувала. Имат зимни, летни, пролетни и есенни модели; кецове, ботуши, боти и какво ли не. И са си тукашни наши, направени с много внимание и качество. Ето ги : http://www.pesh.bg/


Има и още открития, които с удоволствие ще споделя в следващата статия, но стига за сега:)

Семейно доброволчество

Днес станах неволен свидетел на следната картинка - синът ми и дъщеря ми, играят с едни плюшени кучета и диалогът, който звънка е :

Аделина : Моето куче е тъжно.

Симеон : Ооо, не! Защо?

Аделина : Защото си няма майка. То е самичко!

Симеон :Не, не бъди тъжно, кученце, Ще дойдем с доброволците и ще станеш весело!

Добавете надпис

И за миг хиляди неща минаха през главата ми. Децата ми знаят какво е да си доброволец! Чудесно! Децата ми знаят, че има деца без родители... Нечудесно. Децата ми знаят, обаче, че има деца без родители, на които помагат доброволци! Пак чудесно. И после врътнах назад колелото на паметта, за да се сетя колко пъти сме били доброволци с моето семейство- с цялото. Мъжът ми, горкият лесно свикна. Още като гаджета се мъкнехме да чистим разни плажове и градинки. Децата не са имали избор- присъствали и активно са участвали на десетки работилници, форуми, уъркшопове, ивенти, пърформанси и други автентични български събития. Синът ми проходи на Форум "Ключ" в УНСС, дъщеря ми е чистила плаж Ветеран, като беше на 2. Чували са повече път "А сега нека седнем в кръгче", отколкото "Добро утро".

Имаше период миналата година, когато Симеон твърдеше, че иска да стане младежки работник, а Аделина говореше за "на мама работниците" щом виждаше доброволците на Розови очила и ИДЕА :) И много други примери се сещам- за младежки обмени в Турция, обучения в Тунис и какво ли не. Но днес за пръв път осъзнах, че това за мен е било необходимост- аз нямаше как да работя и да имам социалния живот, който искам без децата да са с нас- нито имаше кой да ги гледа, нито аз исках да съм някъде без тях. И ако много дълго за мен това "мъкнене" напред и назад в слинг, количка и пеша на децата беше удобство и необходимост, за тях е станало начин на живот. Те са малки социални същества, които са наясно, че плажовете имат нужда от чистене, знаят какво е да рециклираш и помагат на кучета без родители.

 Трябва да развием  идеята за семейното доброволчество. Да си го патентоваме някъде:) Сигурно някой американски старт-ъп ме е изпреварил вече, де, ама нищо. Но е толкова хубаво да се върна назад и да знам, че тези моменти са имали значение не само за мен, не само за мъжа ми, но и за децата ми. Винаги можеш да се забиеш в мол, детски кът или нещо подобно. Обаче си има нещо магично в това да помогнеш на някой и то заедно с най-близките си. Да споделяш споделянето :) 

Толерантен до болка

От известно време в главата ми бушуват много мисли във връзка с бежанци, млади европейци, младежка работа,младежка политика, расизъм, ксенофобия. Истината е, че тази година и покрай НМФ и не само имах възможност да работя в разни места извън София, Пловдив и Варна и да работя с учители, младежи и с младежки работници на терен- Кърджали, Силистра, Хасково, Пещера,Тервел...

Аз съм ужасена и уплашена от нивото на расизъм, което като общество толерираме. Особено сред младите хора е плащещо. Младежката работа би трябвало да е един от инструментите, с които да борим тези настроения и нагласи. Но не се получава. И се чудех защо и имам нужда да споделя. Та: към всички младежки работници...

Искам да ви помоля да си отговорите на следните въпроси:

Колко от всички младежки проекти в България работят с отличници и вече активни младежи? Колко от тези проекти работят с трудни младежи- двойкаджии, отпадащи от училище? Колко от проектите работят с младежи, за които българският език не е майчин език?

Колко от всички младежки организации работят със смесени групи с представители на младежи от ромски, турски, руски или друг произход,които са родени в България? Не говоря за ромски организации, които работят с ромски младежи., Не говоря за НПО-та, които работят с евангелисти-роми, 

Колко ромски младежки организации са членове на НМФ? Колко от МИКЦ-овете работят в ромските квартали? 

Защо младежката работа в България, която би трябвало да е с отворена фуния на достъп, обхваща най-малкото като процент младежко съсловие- тези на активните, доброволстващите и до-развива само тях. Защо вместо 100 души да участва в 10 проекта и да развием 100 души, ние сме в шаблон, че работим с 10 души, които да участват в 100 проекта?  Кой работи със среднистите и апатичните? Кой работи с тези,дето бягат от часове, които слушат чалга и играят свара от 8-годишни? Кой работи с двойкаджиите? Кой работи с момичетата- побойнички? 

Не, не бъркам младежката работа със социалната. Но мисля, че сериозно трябва да помислим за кой и за какво е младежката работа в България. Мисля, също така, че в зората на безумно бедната и предстояща Национална програма за младежта 2020, трябва да обясним за какво би могла да се използва младежката работа в България, ако я работят кадърни професионалисти.Защото младежката работа може да бъде много силен обществен аргумент. Ако я работят кадърни професионалисти. Кадърни. Професионалисти.

Аз доста се уплаших от Франция и от Белгия и от техните млади терористи. Сигурно сте чели и чули за Моленбек- квартала в Брюксел, в който се говори, че има нам -колко си терористи. Това е квартал, в който съм спала поне 5 пъти последните 2-3 години и да, определно има нещо във въздуха и не е много приятно за сама бяла жена вечер. Чувствала съм се така и на едно друго място-  в едно родопско село до Сърница, в което ми казаха, че не мога да вляза в кръчмата, защото съм жена, а барчето е място за мъже. В хотела ми в Кърджали рецепционистът едвам ме разбираше на български език. В Бургас на тренинг за "Гражданска активност" ми говореха за  "циганите на сапун". В град С. по време на дискусия за Равнопоставеност предложение от групата беше ромите да нямат право да имат деца, а за да сигурни, че ще го спазват предложиха химическа кастрация. Това беше предложение на 14-15 годишни младежи към местната Община ... и да, бях в шок, че млад необременен ум може да граничи с нацистката идеология по толкова органичен начин.

Добавете надпис

За да пресека първосигналната асоциация- не, не мисля, че е в исляма, не мисля, че е в мюсолмалните или в евреите, или ромите, или християните. Аз не съм човек на вярата- на никоя. Мисля, че е в липсата на реализация на все повече и повече хора- млади, стари, сърдити и озлобени, които имат нужда да отмъщават на обществото. Тези от Западна Европа, които се бият за ИДИЛ сега са такива- родени и израснали в Европа, възпитани уж в мултикултурализъм и равнопоставеност. А се бият за ИДИЛ. Но защо е така? Дали нещо можеше да се направи? Знаете ли, че един от атентаторите на Шарли Ебдо. преди да се радикализира. е записвал любителски рап-парчета онлайн, бил е участник в някакви срещи за младежка безработица. Аз лично не вярвам в това, че някой е изконно лош или добър. Но смятам, че има лош път, по който можеш да поемеш и лоши "ценности", които да ти бъдат вменени. Ценности, при които едни са по-добри от други заради религия, пол или цвят на кожата. 

Всички обясняват, че сме пред прага на голяма промяна и на Нова Европа. И после добавят, че тя се случвала промяната обществено, но не сме я отбелязали политически. Аз я забелязвам и обществено- младите хора на България са расисти, сори.  Политиците, също. От снизходителното "Той е добро момче, ама е турче". "Тя е хубава за циганка" до чисто расисткото "България се стопява, щото циганите имат по 10 деца, а тъпите българки не щат да раждат!"  и "Не искам да плащам тока на циганите, да мрат, мамка им!". Всички сте го чували... И аз не искам да плащам тока на никой друг. освен своя собствен, просто така го казвам, за протокола.

Няма да навлизам в размисли дали и защо в България има двоен стандарт, но ще вляза в размисли за това, че в младежката работа има двоен стандарт и трябва да го  осъзнаем. Не ни трябват ромски медиатори за ромски квартали за ромски младежи за ромски проекти. Имаме нужда от български младежки работници за български младежи. Точка.Трябват ни младежки работници, обучители и медиатори, които да могат да работят качествено със смесени групи. Трябват ни младежки работници, които да могат да работят еднакво добре с Георги, Джанер,Сашо, Фатме и Ана. Защото това е обществото ни днес, в България. В детската градина на сина ми половината деца се казват Нурай, Ахмед, Гюлфие, Сергей  и Альона. Руски, ромски и турски произход в група от 18 деца. И са българчетата - преживей го! Преди 20-30 години, когато съм била на градина, в моята група нямаше такава картичка на Уницеф. Сега е друго.

Променят се нещата и трябва да помислим ние как можем да се променим с тях, за да сме полезни и да успеем да работим за всички млади хора в България, защото иначе ще жънем бури, Защото сеем твърде много ветрове.

Това е хубаво, ама няма как да стане в България!

Нямало едно време трима приятели , да правилно прочете НЯМАЛО едно време. Защото ако оставало на тях НЯМАЛО, а не имало. Първият се казвал„Това няма да стане“, вторият се казвал „Бе, това може и да работи , ама на запад, това в България никога няма да проработи“ и тяхната най-близка приятелка ‚ Ма тва дан‘тий Европътъ“ Тези тримата хубавци ходели навсякъде – от София до Варна, от Русе до Кърджали и от Сандански до Видин. Влизали в главите на хората и викали с цяло гърло-„ ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ! Тука не стават така нещата!“

Страх, Бяс и Идиот- така се казвали. И били много нахални и упорити . И много викали.

Всякакви хора страдали от тях- една жена, която искала да оправи градинката пред блока си в Русе-  ама дошли нашите приятели и се развикали в главата й „ Ама ти нормална ли си, ма! Твоите съседки- това да не са немски баби- ще ти оскубят латинките и дупеците веднага!!Ще ти махнат оградката на втория ден!К‘во се занимаваш въобще!“ И тя не тръгнала въобще да се занимава. И градинката станала бунище. И кучетата акали все повече там. И миришело

После имало едно момче от София, което искало да организира приятелите си да поправят пейките в парка до тях. Но дошли нашите приятели в главата му и се развикали „Ей, превземкооо, всички могат на счупено, ти не можеш, а! Лигльоооо! На какъв ми се правиш- внимание ли искаш? Нали тези пейки след една седмица ще са счупени, бе охльов!“ И той ги оставил счупени. След пейките се счупили и лампите в парка. А след несветещите лампи и липсващите пейки  вече  не било парк. Имало си друга функция – кът за всякакви нощни удоволствия. Някакви си пейки ще ми правят....

В Кърджали имало двама съседи, които искали ...няма значение. "Ама това е работа на общината бе, идиоти. Или на държавата!Или на...някой!Не е твоя!Пий си ракията, яж си салата" и така и  останало това дето няма значение. Пак нямало значение, все повече и повече.

Във Варна имало две момичета, които искали да направят чайна.Ама социална, ама и да е co-working, ама и за обучения да става.  И дошли нашите приятели и им казали‘ Вие сте луди, това няма да стане в България“ , после „Абе в София може и да стане, ама във Варна няма да стане. Тука нищо не става, ако нямаш връзки,а вие нямате“. После „Абе и да успеете няма да стане скоро- трябват ви години“. И така продължили известно време да викат тримата. И нищо .Двете момичета били глухи. И ще си направят чайна.Точка.

Сега сериозно. Да, може би е смешно и повърхностно, но мисля, че повечето хора познават Страх, Бяс и Идиот доста добре, без да го осъзнават.При всяка по –голяма идея, при всяка по-важна стъпка идват тези тримата- и викат. И ние им се връзваме и спираме. Скоро в едно интервю ме питаха дали ще успеем с Чайната, и защо. "Да"- казах аз-" ще успеем, разбира се!" А защо...И аз всъщност нямах отговор- не знам защо. Как няма да успеем?!Никога не ми е минавало през ума,че ще се провалим. Защо пък да не успеем!? Може би просто елементарния факт, че няма да се предадем докато не успеем е това, което ни прави успешни.Това, че идват да ни помагат хора, които не ни познават. Това, че не се отказахме от Чайната след като не спечелихме Reach For change, това, че не се отказахме, когато 9 месеца не намирахме сграда и само входирахме още и още документи в Общината, а така и не стигахме до гласуване на Общински съвет, за да ни предоставят сграда. Не се отказахме, когато не ни финансираха проект по еди коя си програма и по другата. И не се отказахме, когато нямахме време и пари да се занимаваме с Чайната. Ей за това ще успеем. Защото няма да се откажем, докато не успеем. И като успеем ще продължим да успяваме. Страх, Бяс и Идиот могат да вървят на майната си , защото всичко е възможно и най-страшното е в главата ти. В България, във Варна, в Пирдоп или в Созопол всичко и всеки може да успее, стига да спре да си повтаря, че няма да успее. Тогава няма да успее, защото няма загубени каузи, само загубени хора. Изгубени, ок...

ПС. Благодаря на всичките ми приятели, че надвикват Бяс, Страх и Идиот !