Летящите хора

Искам да ви разкажа за една особена порода летящи хора. И по стихотворението,  и по наблюденията ми от постоянните полети между Варна, Истанбул, Амстердам, Лисабон, Доха и къде ли не. Ако летите до Виена или до Лондон често българите, които срещате ще попаднат в една от следните категории- 1) семейства с малки деца, които са избрали да са образована средна класа съществуваща на Запад - може да са бачкатори, търговци, спортисти, медици, артисти - всякакви има- цялото семейство е тръгнало, всяка година за по 2 седмици са си “вкъщи” , говорят български, имат по 2 деца. Втората група е с профил административен персонал- по всякакви европейски въпроси летят фини момичета с  кестеняви коси с леко омбре,  с тъмно сини панталони и изгладени сака и по—възрастни чичовци с неизгладени сака- преводачи, дипломати, управници- ще ги познаете по това, че ходят по групички от по 3-4-ма и говорят все за някакви проекти и директиви. Третата група са по единично пътуващи с овехтели якета 50-60 годишни мъже и жени, които очевидно са оня процент от бг-икономиката, който не ни позволява да се сринем - дали чистят офиси нелегално, дали са продавачи в Лидл или са строители никога няма да разберем. Но те не говорят английски, не си намират гейта и чек-ина, а често се чудят как да кажат на стюардесата, че не искат кафе, защото мислят, че се плаща.

Има обаче една много много различна категория летящи хора, която почнах да срещам при полетите ми през Истанбул. За да съм по-точна говоря за Летящите мъже. Винаги са мъже- между 26-27 и 45 годишни. Възпитани, облечени по спортен панталон и анорак, с раница, с умихнати очи, малко бръчки по челото и набола брада. Сами или по двойки, често виждат познати в самолета и се поздравявт, но след 1 минута няма какво да си кажат и пак си сядат по единично. Когато летиш по 2-3 пъти месечно много почваш да гледаш хората. Някаква практическа антропология завърших последните 3-4 години. Сигурно имам поне 100 часа престой на Истанбулското летище последните 2 години и нямам идея колко леталетен стаж, но ако се напъна мога и да успея да приземя някой селскостопански витлов самолет. Тези хора от странната категория ме объркваха защото не влизаха в нито едно от горе-описаните- без деца пътуват, винаги сами или по двама, някак възпитани и сдръжани, но активни и на щрек. И пътуваха точно толкова безпристрастно и отегчено, колкото и аз- очевидно често и по много. Пътниците, за които самолето-летенето е ежедневие и тези, за които е преживяване може да ги познаете по дрехите. Тези, за които е ежедневие носят максимум по една чанта, влизат последни в самолета, защото не им се реди на опашка, и се обличат все едно отиват до магазина. Тези, за които самолетния полет е рядко преживяване са гримирани, сресани, изгладени, усмихнати, първи на опашката ( на всяка опашка), че даже гледат инструктажа на стюарда. Не, че първите са някакви летищни търтеи, но определено не им е важно, че летят и вълнението от това е равно на вълнението при това да си измиеш зъбите- знаеш че трябва и го правиш машинално. Но да се върнем на нашите странни Летящи хора. Почнах да ги гледам, да ги изучавам- имат по-скоро практични, отколкото скъпи часовници,  не говорят с акцент, българи са си всичките.  Всичките с едно отегчение летят от Варна и с едно нетърпение кацат към Варна. Работниците по кораби. Плаващите хора са всъщност летящите хора. Толкова различни съм си ги представяла. С моя търновско-балкански бекграунд..аз моряк не бях виждала, освен на снимка, до 20 -годишна.  Чувала съм за тоновете пари, които идват от работата по кораби, и си представях едни по-заможно изглеждащи, високо-мерно разгулни мачовци, които си гледат живота, докато бедните им жени си стоят вкъщи и ги чакат със замечтан поглед в хоризонта ( има и друг сценарий, сигурно, но този избирам да ползвам). Всъщност откакто ги наблюдавам минаха около 14-15 месеца. И мразя генерализациите, но по дяволите, тези хора са с толкова сходни поведенчески черти, че чак е трудно да не решиш, че са расли в някаква моряшка комуна. Всичките са като на мисия и повтарят един на друг “Да, бе летим сега и имам после едни две седмици пауза и после пак 10 седмици на кораба, после 14 седмици съм си в къщи”, “Да, да, чакам си договора, но то е нормално да се бави, ще дойде”. В разговора  съвсем се разхвърлят дестинации между Бахрейн и Рио - кой къде е бил, откъде е “тръгнал” и колко време трябва да е там. Колкото повече ги слушах, толкова повече почвах да се запознавам с тях- те бяха обикновено първите, които като ме видеха с бебе и ми помагаха да си кача чантите, да ми подадат поредния хвърлен беберон или директно да пуснат някакви детски песнички на телефона си. И от тук идва това, което ме провокира днес да напиша за Летящите хора-  те са всичките бащи и съпрузи и откровено ви казвам, тези хора май са основно това, въпреки, че физически по 10, 14 или повече седмици ги няма. Те се идентифицират с това. Те говорят основно за децата си. За порастването. За ВКЪЩИ. Не можете да си представите колко пъти се казва думата вкъщи. Един от последните хора, с които се запознах ме помоли да му помогна да изберем парфюм за дъщеря му. И ми разказа за нея- колко бързо между няколко договора е станала много голяма и вече ползва парфюми. И избрахме нещо, дано й е харесало. Сега в самолета за Катар има едни двама точно пред мен и си говорят пак - за договорите си, за жените си, показват си снимки на децата и се смеят. Ако сега си направите произволен експеримент и отидете до някое кафене на центъра и седнете при мъжка компания имам усещането, че е  по-вероятно да се чуят теми за еврофутбол, за ремонта по улиците, за това жените колко са меркантилни и как нищо в България не върви. И много странно тези еднакви, и по своему уникални мъже, как говорят за съпругите си и за децата си- един не чух да каже ‘мойта, оная, тая”  да не говорим за нещо обидно или дори леееко неуважително - няма! А често съм чувала из автобуси и ресторанти, когато някой говори за жена си да ползва думи и квалификации, които никой не би трябвало да ползва за човека до себе си, най-малкото от себеуважение. Тези какви екземпляри са- явно като напуснат българското летателно пространство нещо се случва? Или е от самота или от страх? Или от любов? Много свестин мъже има- инженери, водолази, готвачи - всякакви българи има по корабите. Сигурни има и кофти мъже, кофти бащи и кофти …хора Но без желание да ги героизирам- много е видимо, колко им е важно да са бащи и съпрузи.  Не знам дали са приели тази своя роля по-отговорно от повечето български татковци, само защото физически често липсват или интернационалния контекст ги прави по-малко балканци, но каквото и да е, аз съм супер впечатлена. Евала.

100+ неща, които децата не усещат като теб

Обичам да анализирам. Винаги и всичко. Търся причините зад нещата, обяснението зад поведението на хората, мотивацията зад резултатите. Интересно ми е така. Често реагираме без да се замислим защо и ако с възрастните ( с някои..) има как да седнеш и да си говориш после на дълго и широко, да се аргументираш, да слушаш, да разбереш и да решиш да приемеш или не, често с малките деца няма такъв филм- там често има "защото така". Първият път, когато стигнах до извода, че трябва сама да разбера какво се крие зад  "защото така" или "така искам", синът ми беше много малък, дъщеря ми още не се беше появила. Сега с тримата едновременно ежедневно ми се налага да чета между редовете- ученик, дете на градина и току- що проходило човече -всеки с неговите си правила, характер и разбиране за живота. Седмица по седмица започнах да събирам този списък по-долу, стремейки се да се върна в техните обувки, когато съм била на 3, на 4, на 7- какво съм искала, какво ме плашеше, какво чувах от "големите", какво не можеше да правя и за какво мечтаех. Какво не разбирах.....Тези малки детски медитации хем ме разсмиваха, хем не натъжаваха. Най-вече ми помогнаха да не се дразня на поредното взето от земята камъче, докато бързаме или поредната разлята супа върху новата блуза. Странно е, че много бързо забравяме какви деца сме били, въпреки, че все си повтаряме, че "трябва да пазим детето в себе си". Как го пазим- искаме да е възпитано, наспано, наядено, послушно, с подредена стая и написано домашно.. А то чорлаво, бере череши от дървото и те замяра с изплюти костилки. "Мая между 3 и 7"  беше много смешна и това са част от нещата, които си спомням, че ми бяха важни. Благодарение на тях си спомних, колко точно досадни могат да бъдат ежедневните задължения за оправяне на стая, домашни, миене на очи и колко щастие има в това са скачаш само по белите плочки и да избягваш сивите като лава. И така...Спомням си:

1) Колко е скучно да ти сушат косата- дни, часове, години, хилядолетия сешоар.. 

2) Колко обичам онази блуза, която майка ми иска да хвърли защото е скъсана на лактите. А тя ми е любимата. И изведнъж изчезна от гардероба?! Къде е?!

3) Куклите имат нужда от нова рокля често. Те не ми казват, но аз знам.

4) Колко е скучно вашите да гледат новини или "Всяка неделя"

5) Колко е нужно майка ти да си играе с теб на въображаеми неща.

6) Колко е гореща супата в началото- и да духам, и да чакам... все е вряла, защо бързат всички толкова?!

7) Колко е трудно да спреш да плачеш, когато си тъжен. Не мога, просто не мога да спра. 

8) Нормално е да не знаеш защо има рани по лактите и коленете

9) Сандвичите с пастет и сирене са прекрасни

10) Сандвичите със салам и кашкавал са по- вкусни без хляб

11) Стълбите до детската градина са минимум 10 хиляди милиарда

12) Когато големите ядат лук после миришат, без значение колко си мият зъбите

13) Мусака, кюфтета, пиле с ориз- някога ще ядем ли нещо друго?

14) Нормално е сутрин да заспиш поне 3 пъти след като си се облякъл за градина и училище

15) Играчките са винаги недостатъчно и имат нужда от прегръдки, защото си нямат майка

16) Всяка вечер се пожелава "лека нощ" на всяка кукла, кола, мече

17) Пъзелите са интересни за редене, докато не ги изсипеш. После, ако може да ги прибере някой, който не съм аз

18) Помня колко исках да имам точно онази Барби с мотоциклета на витрината на магазина по пътя за училище

19) Не искам се заливам постоянно- то просто се случва

20) Магданозът и неговите подобия правят всяка манджа гадна с плаващите си листа

21) Целувките на всички баби и дядовци са твърде дълги

22) "Слушаш ли" е най -често задавания въпрос след “На колко си годинки”

23) Искам куче. Завинаги. Не, не знам какво значи "Ще се грижиш ли за него”, но ще потвърдя ако само този въпрос ме дели от това да притежавам и гушкам завинаги куче

24) Всички бездомни котки трябва да бъдат помилвани и нахранени с луканка, защото така

25) Няма "достатъчно" когато говорим за желирани червеи и шоколадови монети

26) Бутнатите саксии се случват

29) Чешмичките из града са фонтани под прикритие

30) Домашните са наказание 

31) Подреждането на играчки не ме прави щастлива, нито стаята ми по-подредена

32) Все ми е тая каква марка са обувките ми, стига да блестят и да имат джуфки

33) Старите хора да странни, когато са голи

34) Захарният памук е любов, маслините миришат на чорапи

35) Хлябът е ОК, само ако го чупиш топъл

36) Не помня някога да имало ден , в който не съм се блъскала в нещо или някой

37) Обувките ги пазя, не знам защо са скъсани

38) Ключовете се губят сами

39) Искам повече джобни, за да купя бонбони за всички съученици

40) Сокът от каквото и да е, е по-хубав от водата. Включително step-четата.

41) Рязането на нокти боли и е ненужно

42) Всички детски са твърде кратки

43) Да се качиш от външната страна на пързалката е 100 пъти по -забавно, отколкото по обикновения начин

44) Ваканциите са за гледаме на детски и игра

45) Обидно е, как никой не вижда колко съм голяма и всички ми говорят като на дете

46) Тъпо е да ми пожелават само да съм “ жива и здрава и ученолюбива”

47) Не знам каква ще стана като порасна, но не ми е важно

48) Раницата се носи на едно рано, защото така съм по-готина

49) Очилата са за зубрачки. аз нося очила и това ме обърква защото не мисля, че съм зубрачка

50) Кремчетата от ягода мигат да бъдат закуска, не само десерт

51) Всяко пътуване в колата е вечност

52) Всяко люлеене на люлки е недостатъчно

53) Няма смисъл да видиш парапет и да не се пуснеш по него

54) Да си решеш косата е като да си чистиш ушите- досадно

55) 2 сладоледа на ден е нормално, не разбирам какъв е проблема

56) Много в страшно да заспиваш на тъмно

57) Броят на прочетените приказки вечер трябва да е минимум 3

58) Да си миеш сутрин очите съд студена вода боли

59) Всяка паста за зъби трябва да има вкус на ягоди

60) Стъпвамето в локви е част от вървенето

61) Никога не ми е  достатъчно студено, за да се наметна с горнището

62) Не е моя работа ако големият пръст на крака ми къса всички чорапи

63) Сополите никога не излизат като духаш, като кихаш е друга работа

64) Космите по краката са интересни, но за какво са ми?

65) Рекламите са мелодични и се помнят толкова лесно, за разлика от всичко от училище "Пуловера на татко аз обичам и често тайничко..."та-дааааа

66) Да си седнеш на очилата е проблем, само ако ги счупиш и/или майка ти разбере

67) Да гъделичкаш е чудесно, а да те гъделичка татко ти е най-хубавото нещо на света!

68) Скачането от високо не е опасно за деца, а само за родители и други стари хора

69) Шал и шапка се носят само пред възрастните

70) Рожденните дни не се броят ако ти подарят дрехи

70) Задължителните книги за лятото не са задължителни

71) Да си рисуваш по кожата през лятото с нокти е изкуство

72) Може да се играе с топка вкъщи

73) Калните обувки стават кални вкъщи- навън са просто обувки

74) Ако под душа си затвориш очите , запушиш ушите и се отпуснеш и става като буря

75) Нощем кучетата лаят много повече

76) Трябва да поздравявам съседите,  за да не ми се карат вкъщи

77) След като ми пожелавт “ да съм жива и здрава и да слушкам” не знам как да продължа разговора за рождения си ден с баба

78) Ям семки с обелките, защото иначе губя време. Или мама ми ги бели- така е справедливо. Очаквам ги обелени.

79) Ям череши с костилките, за да ми поникне дърво от пъпа като на барон Мюнхаузен 

80) Оцетът е кисел!!!! Олиото е мазно!!!!! Салатата е гадна и с и без тях!!!!

81) Камъните са очарователни и е хубаво да носиш в джоба си поне един .. или кестен.. или шишарка

82) Да се возиш отпред в кола сигурно е магично

83) 100% има призраци, извънземни и т.н, но е очевидно че няма Торбалан... както е очевидно, че има дядо Коледа

84) Гримираните жени са стари, особено ако имат розово-червени напудрени бузи

85) Млякото с ориз е вкусно, но с канела не го близвам, освен ако канелата не е посипана във формата на сърце.., тогава е пак вкусно

86) Работата на родителите е да мият чинии, да готвят, да четат приказки и да си играят, ако им е приятно могат да ходят и на друга работа, докато съм на училище 

87) Ако стъпвам само по белите плочки ще имам шестици днес

88) "Дама пика" е отвлякла минимум едно дете от съседния вход

89) Компот не е десерт, а тъга

90) Сок от компот е сок

91) Нектар направен от компот не е нектар

92) Не разбирам какво е "да бързаме"

93) Флумастрите са за рисуване навсякъде и върху всичко и аз правя всичко красиво 

94) Няма по-добро дете от мен, няма по-красива от моята майка, нито по-силен от моя баща

95) Като порасна ще се оженя за Влади Въргала или Камен Воденичаров

96) Абба, Бони М, Би-Джийс и Диана експрес са едни и същи хора и знам всичко от тях, което имаше на касетки вкъщи

97) Жан Виденов и Иван Костов са виновни за нещо

98) Да се надвесваш не значи , че ще паднеш- всичко е под контрол!

99) Ако ти е гол кръста ще настинеш и ще те блъсне кола и ще дойде дама пика, и дядо Коледа няма да ти донесе подаръци

100) Потник- всеки винаги трябва да носи минимум по един потник 

101) Ядем пържени картофи от фритюрник когато мама е щастлива

102) Ядем шоколад когато празнуваме

103) Единственото, което става за ядене от пълнените чушки е пълнежа, другото са чушки?!!!

104) Единственото, което става за ядене от пълнените тиквички е пънежа... другото са тиквички!

105) Има огромна разлика между средичката и  коричката, краешника се яде само, когато хлябът е топъл

106) Има едно дете от съседния вход с по-хубави играчки и по-нови маратонки и това ме натъжава

107) Ако някой е плешив не може да казваш , ако жена е дебела, също-сърдят ли се, тайна ли е..

108) Не разбирам защо не мога да вляза във фонтаните

109) Най-голямата болка във вселената, е да ти падне зъб

110) Пръстите за са смятане и бъркане е носа

111) Математиката е важна, но не знам защо

Търпение, любов, търпение, любов...разбиране. И да им помогнем да порастнат щастливи възрастни....Успех на всички ни :)

Децата и уврежданията...на обществото

Отдавна не съм писала в блога си. Със сигурност не и откакто съм в Карин дом. Когато приех да започна като изпълнителен директор там, имах един-единствен голям "хикс" в уравнението. Не бяха финансите, не бяха държавно-делегираните дейности, нито 50-те човека, които работят там. Бяха децата в Карин дом. Изпитвах страхопочитание към силата на децата и родителите там, но не ги познавах. Никога не бях работила с деца със специални потребности. Гледала съм документални филми, чела съм, но толкова. За 4 месеца научих много и най-вече научих колко не знам. Научих каква е разликата в езика и защо е важно да не наричаме децата със специални нужди "деца с увреждания", научих да питам, а да не предполагам. Срам ме е колко малко знаех за децата преди да започна там и знам, че много от вас като мен, нямат и представа какви деца растат в България. За това реших да споделя мислите си, та дори и един човек да помисли в тази посока, ще бъде победа.

Започвам оттам, че в България няма само здрави деца. Никъде няма само здрави деца. В разгара на протестите на "Майките на деца с увреждания" е много важно да кажем, че уеднаквяването не е полезно никому- майките са различни,  децата им също и този общ знаменател -"майките" е удобен политически и медийно, но "майките" имат толкова многоликост в историите си! А децата.. Децата " с увреждания" са толкова различни и толкова сиво уеднаквени от това " с увреждания".  Това допълнение изяжда детското у тях и дава път на увреждането им. А то е много малка част! През Карин дом минават десетки, стотици семейства годишно. Част от децата не могат да говорят или проговарят много късно,  други имат нужда от подкрепа за да проходят. Трети имат трудности да комуникират и преживяват много трудно промените. Има и такива, за които лек няма и имат нужда от терапия, за да бъдат дните им по-леки. Това изречение е трудно за преглъщане и осмисляне. Но трудността му не го прави по-малко съществуващо- да, в България,  във Варна,  в твоя квартал, някъде на твоята улица, най-вероятно има семейство с дете, което не е като твоето. Не е здраво- не в оня смисъл с кашлицата, а в другия по-страшния смисъл.  Първото нещо, което направих при започването ми в Карин дом беше да вляза в терапия- на различни деца, на различни "случаи" и диагнози. Говорих си с родители на ежедневни теми- от трафика и времето до това кой какъв филм е гледал последно. Водих тези разговори с буца на гърлото - да не кажа нещо грешно, да не обидя някого,  да не съм в повече. Но родителите говорят леко. Децата също. Всичко е в пъти по -просто от това, което мозъкът ти те кара да предполагаш. Без да искаме сме забравили, че преди всичко децата със СОП са деца... Родителите на децата със специални нужди са родители. И човекът е приспособим, търсещ и побеждаващ. За повечето хора няма нищо по-страшно от това детето ти да има диагноза от списъка с "увреждания", но когато това е факт, всъщност се събираш и заживяваш с това-  след време, трудно, борейки се със системата, ТЕЛК-овете, липсата на терапевти и центрове за подкрепа, недостъпната среда, погледите, намеците... всичко. Но се бориш. Знаете ли къде е проблема обаче- родителят се справя, адаптира се някак. Детето с подходящата терапия  би могло да има добро качество на живот и дори...дори щастие. И да, това е възможно- ако отидете 2-3 хиляди километра на Запад или на Север ще видите хора с Даун, които самостоятелно пътуват с влак, момчета и момичета в колички, които активно спортуват, жени и мъже, които не чуват напълно или не виждат, но работят и са...ЩАСТЛИВИ и пълноценни. Но обратно в България- родителите дори и да успеят някак, децата дори и да получат правилната терапия на време са погълнати от това- заедно, надълбоко, перманентно.  Семейството приема, разбира и преодолява.  Но съседите, колегите, роднините- те често не успяват. И не успяват, защото не им е достатъчно важно. Защото е по-лесно да съжалят, вместо да приемат. Съжалението е най-обидната от всички реакции. Тя не дава яснота, грижа и любов- тя те постава пред "съжалителя" в завършеност, в безкрайност...в пасивност. Съжалението не помага на никой да проговори, да проходи или да се усмихне. Съжалението е егоизъм, с който сме свикнали да живеем. Мисълта, че някой може да живее пълноценно в здраве, различно от твоето или в тяло, различно от това на детето ти - това е начало на приемането. Но то не приключва до липсата на съжаление, то започва оттам. Ако искаме искрено да разберем и да приемем тогава идва и момента да попитаме- къде са децата, за които говорим по-горе? На коя площадка играят? В кой спортен клуб спортуват? В коя школа за рисуване творят? След последните абитуриентски балове колко от тях са студенти? Къде са тези деца?! Какво става с техните родители?!
Този текст не цели да обвинява, защото всеки с поне двуцифрено IQ може да види ангажимента на държавата, на общината, на бизнеса и тн. Но ние като хора- не като общество, граждани и активисти, а като ХОРА имаме ангажимент да търсим къде са тези деца около нас, да видим семействата им и да приемем, че те са част от нас и да настояваме те да имат своето място, като всеки друг. Като ХОРА. Не като СОП, не като нужда, не като увреждания. Като хора.

Ами ако сме прави и те са некадърни?!

Пиша този текст в качеството си на експерт работещ с деца и млади хора в сферата на образованието. Пиша в качеството си на младежки работник, гражданин, активист и данъкоплатец. Пиша го в качеството си на човек, който е отвратен от хаоса, в който съществува и функционира България. В последните 13 години съм работила за и със Съвета на Европа, Европейската комисия, Европейския парламент, Националните младежки съвети на Молдова, Кипър, България, Тунис, Европейския младежки форум, Младежкия червен кръст- Португалия, БМЧК, Агенция Младеж в България, Национална агенция "Младежта в действие", Центъра за развитие на човешки ресурси, Национална агенция "Младеж" - Португалия и десетки младежки организации от цял свят. Обучения, конференции, младежки обмени- всичко. 
Да, аз съм един от хората в България, който има доста добра експертиза по темата за Структурния диалог и участието на младите хора в гражданските процеси. За това ще говоря.

Много се изписа и изговори за младежката конференция в България, под егидата на Председателството. Многократно и настойчиво и аз, и други колеги сме търсили поводи за медийно внимание към темата за младежката активност преди, но обикновено освен колегите от БНТ 2, други рядко са реагирали, ако ме разбирате. Сега има скандал, полу-голи мацки, водки....Нещо интересно с две думи. Аз няма да говоря за това кой лъже, кой казва истината, защото в дните преди конференцията и след нея, от толкова различни места се смяха и възмущаваха на това събитие, че за мен поне е ясно. Но на тези, които следите целия този фарс, искам да задам само един въпрос :

Ами ако сме прави? Ако наистина не сме марионетки, соросоиди, мамини синчета, които ходят по конференции и евро лигли? 

Искам да се запитате... ако сме прави, какво значи това? 

Значи, че "Министерство на младежта и спорта" разбира работата с млади хора като работа по метода суб-ординация "Събрахме се и реших";

Значи, че ММС предпочита да създаде скандал в сутрешния блок на БТВ, вместо да признае липса на компетентност и да уволни двама-трима некадърници дисциплинарно;

Значи, че организаторите на конференция искат статисти, вместо участници с мозъци и въпроси;

Значи, че ние, които знаем как се прави младежка политика, не можем да осигурим ефективно партньорство от институциите, защото липсва разбиране от другата страна- правителство, министри, експерти. Как се създава това разбиране и ние ли като младежки сектор трябва да го създадем е предмет на друго писане;

Значи, че има младежки организации, които са на повикване ( опа..) Появиха се подозрително еднакво-мислещи  и еднакво-пишещи ( тюх..) организации с 1:1 написани позиции, в подкрепа на Министерството;

Значи, че имаме няколко големи и прекрасно- зависими младежки организации, които "работят" за младите;

Значи, че има "медии", в които про-правителствени ПР-и и журналисти публикуват поръчкови статии ( о, не шок). В рамките на няколко часа 2-3 сайта излязоха с еднакъв текст ( отново 1:1), че всичко си е наред и тези, които  петнят името на България и плюят по конференцията са комунисти...;

Значи, че повечето ни политици и от ляво и дясно, виждат в младите хора нищо, за което си заслужава да се борят, а само медиен скандал;

Значи, че имаме липса на разбиране какво е "структурен диалог с млади хора";

Значи, че имаме подкрепа от вън за това как се прави младежка политика в България, но не и разбиране вътре в страната. Редица организации извън страната с хиляди членове и бюджети равносилни на нашето ММС осъдиха и изразиха възмущение от Софийската конференция; 

Значи, че младежкото участие по конференции е аплодиране на крака за министър -председателя, но не и конструктивна критика и въпроси;

Значи, че имаме много път да вървим. ММС, по дяволите, осъзнайте се.

И ако сте стигнали до тук искам да кажа и нещо последно - особено към младите хора, които препечатват декларации във ФБ от своите партийните централи - Вие не сте вашата партия, а обратното. Вашата партия се създава от вас и вашето мислене! Вие, млади хора, които копи-пействате еднакви абзаци сами се поставяте в ситуация да сте подчинени. Партийната дейност е едно, политиката е друго. Това да не се съгласяваш, да питаш, да критикуваш, да мислиш, да искаш, да създаваш - това е политика, а през нея можете да въздействате точно на онези тъпи декларации, които шервате, зад които съм убедена, че не стоите наистина. А ако сме прави и те са некадърни?! Какво значение има от коя партия са?!

Умни коледни подаръци

Скоро започва "онзи" подсладен месец, в който моловете и пешеходните алеи във всеки по-голям град заприличват на мравуняк- всеки търси най-хубавото, най-неговот, най-важното. Често пазаруваме без да се замисляме за това откъде идват покупките ни и какъв потребителски отпечатък оставяме след себе си- има ли лошо заплатен или детски труд намесен в продукта, вреден ли е за околната среда, как е произведен, локален ли е или е полетял 4-5 хиляди километра за да стигне до нас, за колко години се разгражда, рециклира ли се и тн. В тоя ред на мисли- фък оф, Джъмбо ( не слона). Сигурно сега си казвате "Е , няма начин да си задам всички тея въпроси преди да купя всяка една покупка и да не полудея". Е, да, ама има. Има доста онлайн и офлайн места, на които ако пазарувате не само, че не прецаквате планетата, а дори помагате на различни каузи да се развият.
Преди време бях писала една статия за умното пазаруване на български неща и беше събрала доста ре-share-вания, та реших и сега да ви споделя няколко добри идеи за Коледно пазаруване- там откъде аз го правя:)

За децата:
Прегледайте картите на Red Paper Planes- супер добър дизайн от Точка и YaPpy и много мисъл от Цвети Камова ( и Жоро, и Жоро:). Червените самолети ви канят на различни мисии заедно с вашето дете и чрез тях реално възпитавате откривател, активно участващ в ученето и случването на живота. Всички мисии са базирани на принципите на дизайн мисленето и са супер забавни, защото участват и възрастни, и деца. Въпреки, че всички знаем, колко е важно да играем с децата си, мисля е ОК да признаем, че понякога подаванeто на коли от единия до другия край на стаята просто е равносилно на вадене на мъдрец, особено след първите 20 минути. Хубавото на мисиите е, че са органично забавни и за каки, мами, татковци, чичовци и др подобни. А през купувавнето на картите помагате на Цвети и Жоро да развият социалния стартъп, който работи за по-смислена образователна среда и инструменти, така че- хем хубав подарък за децата, хем малко социален ефект, нали?

За децата:
Marti's Heaven правят най-красивите мечета, раници, кукли и всякакви неща за гушкане. Има лесен онлайн магазин, а ако имате време и сте във Варна отидете до ателие-магазина на Марти и се запознайте с нея, с мъжа й и със супер рошавото им куче, което пази всички творения. Мартина е адски талантлива и много трудолюбива, а платовете с, които работи са качествени и различни. В безбройните хендмейд таланти на бг-сцената,  нейните неща остават много нагоре в моята класация - красиви са, издържливи на детска обич= здрави са ( имаме една кукла от 3.5 години и не е мръднала:) и да, малък хубав семеен бизнес, в който с голямо удоволствие инвестирам около детски рождени дни и Коледа.

За децата:

Издателство "Рибка" - всичко на това малко и очарователно издателство е произведение на изкуството. Изпипано, измечтано, мисъл и талант са вложени дори в това как е написан номера на страницата на всяка книга и това много си личи в морето от спам-книжки на Дисни. Книжките са интересни, красиво разказани и да, малко по -вълнуващи за четене вечер преди лягане. Ключова дума- въображение. Втора ключова дума- подкрепете малко независимо и творящо издателство вместо да купите поредната Елза&Анна книжка, която ще помогне на Disney studios да имат още една машина за кафе на 49-ия етаж на студиото си. Купете си нещо от Рибка, защото е хубаво да се подаряват книги, а е още по-хубаво да се подаряват хубави книги.

За приятели:

Прекрасните чаши за късо еспресо от линия за дома на The Social Teahouse са практичен подарък за родители, баби и дядовци и тн. Всеки, който обича ristretto няма нужда от дълго убеждаване. Ако вие сте от хората като мен, които си пият кафето по 3-4 часа и ви трябва гигантска чаша за много мляко, сметана и лъжица по-скоро си вземете керамичните чаши или канчетата на Чайната. Защо да си ги вземете? Защото са хубави и защото с вложените от вас 10-12 лв ние ще успеем да подкрепим младеж, който иначе не би си намерил работа, камо ли менторска подкрепа. Можете да ги поръчате през лично съобщение във ФБ или на info@thesocialteahouse.bg

За всички:
Картичките на PTPI- People to people international. Правят ги във Варна- доброволци, които след като си изкарат целия декември продавайки навсякъде из града даряват събраните средства за  каузи - например купуват медицинска апаратура за детските отделения, подпомагат домове за възрастни хора или хора с ментални увреждания и тн. Картичките им са ръчно правени , а децата и младежите, които ги правят са много, много мили и отговорни. И ако смятате, че с купуването на една картичка не правите промяна- помислете пак. Миналата година събраха около 30 хиляди лева. Йеп, 30 К от картички...


За приятели:

Козметиката на Аздравея е един път. Деница сама си прави всичко, включително гледа разни билки, за да ги прави после на масла, от които не знам как стават сапуни. Но стават страхотни! Защо вместо Палмолива в банята не ползваш Аздравеята на Деница? Няма причина, честно казано- ценовият клас не е драматично различен, а за разлика от масовата козметика, локално произведената козметика освен по-полезна за теб, е и по-полезна за околната среда. Как така? Ами така- няма Е-та, няма безумни транспортни разходи, с които замърсяваш въздуха докато сапуните дойдат да измият теб. Green foot print-a на еди продукт е адски важен, когато избираш кое от къде да купиш- Аздравея е оттук. Взимай:)

За приятели:

Билки и подправки от CJC- the herbal corner. Един Юлиян, който е с гръцки корени и страхотен гръцки акцент може да ти продаде и от пиле мляко в най-заредения за подправки магазин- буквално има 200 буркана- имат номерца! Разноцветна сол, пушен пипер, розов черен пипер, кърита, масала- като някакъв рай за всеки нос. Защо да си вземеш нещо оттам- защото това е от онези малки бизнеси, в които виждаш колко много сърце е вложено и знаеш, че си заслужава да подкрепиш Юлиян в мисията му в България да се готви по-вкусно и по-богато. А и не на последно място тук важи максимата, че като пазаруваш от малък магазин помагаш на някой да си купи хляб, когато пазаруваш от Кауфланд или Лидл помагаш на собствениците им да си купят трето ферари и втора яхта... Follow me, here;)

За приятели:

Concept Ceramic Studio са истински магьосници. Изчистен дизайн, пастелни тонове, много талант, остър поглед и чудесен резултат. Правят вази, чаши, купи и всякакви други очевидни предмети за ежедневието, които ако са в моята кухня ще ми е малко по-подредено готвенето, само заради геометричните форми. Много хубави, глинени, авторски- какво повече ви трябва, бягайте да си вземете нещо!

За био-еко приятели:

Всички имаме поне един от онези приятели, които 3 пъти мерят и 1 път купуват, щом стане въпрос за безглутенови, BPA-free, органик, био, зелени продукти. Направете им подаръчен комплект- ама не от DM, а от няколко различни наши места- минете през Жива Природа, Чайната, Зоя или Хатори и изпилете нервите на работещите там, докато 30-40 минути си избирате брашна, чайове, дървена четка за зъби, био-разградими шоколади и тн. Защо да го направите? Защото в тези места има находки, които вече някой си е направил труда да отсее - Чайната например е единственото място, където можете да намерите чай Лавандулови Ябълки. Грабнете една стара кошница и за 30-на лева може да направите най-невероятния коледен сет, който ще е тотално неповторим и ще зарадва истински приятелите ви.

За мъже:

Ако сте от хората, които купуват чорапи и комплект Нивеа, защото така и не разбрахте какво по дяволите се подарява на мъж, моля ви, прочетете тук. В последните 2-3 години в България се предлагат няколко много качествени серии мъжки козметични продукти - основно за мъже с бради - Брадан и БрадаБрат са двата бранда, които мога да препоръчам, защото съм ги подарявала на моя брадат другар в живота. Варненският Брадан прави висококачествени масла с канела, мента и други миризливи билки, както и концептуалн тениски и чаши за брадатковци. Брадатбрат пък има жесток giftbox, който съдържа най-добрите им продукти. Защо Брадан и БрадаБрат вместо Нивеа и Жилет? Защото има значение къде си инвестирате парите. С всяко наше потребителско решение ние подкрепяме някоя фирма/бранд да расте. Нивеа и Жилет са пораснали достатъчно, Брадан и БрадаБрат имат още накъде, и да - изберете българското:)

За дамите:

Inspinatured Gigglegems са бижута, които не може да объркате.  Плат, пастелни цветове - нищо крещящо, нищо натрапчиво, което ги прави практичен избор за зимата и всички шалове наоколо. Изключително нежни и изпипани огърлици, обеци и гривни както в комплект, така и по единично. Защо ви ги препоръчвам- първо, защото са наистина хубави, второ, защото са дело на млад артист от Варна, а не на манифактурата на Clare's или Bijou Briggite. Всяко бижу е  единствено и уникално и шанса на Коледното фирмено парти някой да се изтупа със същото като вашето го няма. И са много мекички, което ги прави baby-friendly и кърмачки-friendly, което си е важно, ако сте с малко бебе, което дърпа и виси от вас постоянно.

За всички:

Мислете като купувате- харченето на пари е точно толкова важно колкото и гласуването в моята гражданско- потребителска глава. Ако по изборите си даваме гласа за да ни управляват политици, по празници даваме своя глас за брандове, които в корпоративна 2017-та са точно толкова важен decision-maker колкото и правителствата. Фирми като Procter & Gamle, Coca- Cola, Nestle, Zara, H&M - колкото и да ви убеждават че правят продукти за вашия комфорт, те правят само едно- пари. С всяко купено от там нещо помагате не толкова на хората, които работят по 10 часа в магазина или по 14 във фабриката, а помагате на една голяма корпорация да стане по-голяма. И да, вашите 20 лв за блуза имат значение. Инвестирайте ги в малки, хубави и смислени брандове на местна почва. Харчете си парите умно. И така и така сте стигнали до тук - заповядайте на Чаената Коледа- артисти даряват творенията си за Чайната, а 100 % от приходите ще бъдат инвестирани в менторската програма на Чайната, която дава първа работа на младежи, израснали без родители. Заповядайте от 21-ви до 23-ти Декември в Чайната. Весели празници :)

Start up vs. Social start up

I have been called a entrepreneur.. And I never quite like it. In my activist mind and soul there has always been something dark and blurry about business- the money. The solemn need to make money literary confuses me. Yes, we all need money for food and clothes and bla-bla, but I m not talking about that- the desire to possess and earn money- I don't get it. Maybe cause I have never been rich, also I have never been poor...

It took me a few years to understand why and what bothered me in the term "entrepreneur" and why I would not call myself that, even though I m a founder and partner in a social enterprise. Together with an amazing team of dragon-slayers we run The Social Teahouse- a wonderful house where we mentor and employ youngsters, who were raised in orphanages in Bulgaria. The place was and still is a bottom-up community led project, It is financed mainly by donations, supported by the local authorities, an international network for social entrepreneurs and a lots of volunteers. Not your usual start up. 

In my head there is a very visible line between start ups and social start up, also quite a difference between founders of regular start ups and the social ones. The motivation behind the decisions,the founders' behavior, where the profit goes, the company values and costumers profile- all of that. I have to admit that until a recent meeting that changed my mind for Hackatons and Start Up weekends participants I perceived the wanna-be entrepreneurs as profit-hungry-app- developers with acne and greasy hair. And then on the contrary- the brave social entrepreneurs come to save the day with their off-line solutions and amazing hair. Of course, I am wrong and I do own an apology to the app developers, but I have witnessed many start up ideas live just for the fun of the founder, and they die immediately when the next "best start up" comes along. My problem with entrepreneurs is ....I don't take them very seriously, cause they are money- driven, and as noted before I don't get that. 

Through the Reach For Change network, we are part in, I have met so many great change-makers- and yes, they are making a change: mission-driven fighters and innovators from all around the world reshaping their local context with global ideas. And yes, all of the conversation we have there are related with social impact, change, progress, communities and profit is only a tool, never a final destination.

For me what we do in The Social Teahouse is a cause, but it needs profit in order to be sustainable. This was hard to swallow for many of our supporters and even now many people come to the Teahouse and gasp in surprise cause they have to pay their (a bit) overpriced tea. Why? Cause if we don't charge there is no Teahouse. That simple. We have 11 employees, all of them need to eat. We have the building and all its taxes and bills, we have the mentorship program and the camps for the kids, the workshops for the orphanages and many, many more "invisible" expenses . But you see, you wouldn't ask Starbucks how sustainable they are and what they spent their money.... You wouldn't ask them why they charge you for your overpriced unicorn-frappuchino-latte? Right?

Business changes, cause costumer behavior changes. Costumers are changing constantly because we live in the most dynamic times in history. Many times class, value and image go together and it has nothing to do with you, but with the products and services you use.

Exactly in that kind of society, in this exact moment we have to stop and redefine businesses. There is this amazing Harvard Business review where they say "Not all profit is equal—an idea that has been lost in the narrow, short-term focus of financial markets and in much management thinking. Profits involving a social purpose represent a higher form of capitalism—one that will enable society to advance more rapidly while allowing companies to grow even more. The result is a positive cycle of company and community prosperity, which leads to profits that endure.''

Smart, right? 

In that description I may actually find myself as a entrepreneur: the one, who enables society to advance and support others' growth- in other words the dragon-slayer. I love how the review underlines "All profit is not equal"- not only how it is created but also how it's spent. I can tell you that behind one of our teas there is our manager (a long and dedicated volunteer before she became an actual employee) who goes to the shop and buys herbs, then there are the boys who are trained and mentored in the Teahouse to make your tea tasty, then they pour the tea in a hand-crafted mug with a logo which was a gift by a very talented graphic designer and the cherry on top is your delicious spoon of local honey which we buy from the grand-daughter of a bee-keeper each month. It is a true fairy tale. It is not a cup of tea. 

If you go 50 meters down the street you can get tea, too. But it is just the tea. No fairy tale, no dragon- slayers. Regular tea.

Something's value  is what people are  ready to pay for the product - the fairy tale, the volunteer turned into a manager, the boy from the orphanage who did so well in his first year, that now he is a mentor for other boys from the same orphanage. Our tea has value of 10 teas. That is why it has the price of two regular ones.

Let me explain that, as well. If you pay respectively to your employees, if you grow your brand with patience and have a partner supply chain with supportive behavior you can maybe afford to be competitive on prices. But if you want, on top of that to organize camps for children, to have a volunteer group to the orphanage on weekly basis and to keep everything on track, your price is not your best selling point and you have to be able to explain why. What we do is not cheap, not because we are greedy, but because it is complicated, hard and time-consuming. Our social impact just takes a lot- time, resources and belief. To mentor somebody is hard, but to mentor a kid with no family is huge responsibility and massive investment of time. To be able to empower somebody who has had low self esteem for 18 years and to be able to help him/her back in society really takes time. And you as a costumer see only a barista- a good one, if we had done our job right.

I don't expect every business to be a social enterprise. Today. But I will be very happy with a certain percentage. Like 90% ...

Ok, even 20 % of all businesses to aim at creating social benefit for the community is a good percentage, don't you think? 

Now, seriously, I don't know why that is so impossible. Business is so damn boring now- money, money, power, money. We have to think more for the people, for the environment, for our kids and their kids. For the peace. Let's think of businesses as tools for economic and social change. Business sometimes is more influential than politics and I have given up on politics, so maybe that is the way?

Profit is a good thing- without profit you can not exist as a start up- doesn't matter if social or not. But how you operate with profit can be crucial when it comes to community and social impact. In The Teahouse all profit is reinvested in the mentorship program. In Starbucks all profit is reinvested in the share-holders, God bless their Ferraris. I m sure they have a good CSR by the way, but still.

If you don't feel like a social entrepreneur or any sort of entrepreneur, that is still OK. But be a responsible costumer. Think before you buy and value what you have payed for, because value is not only a price, but a process, an investment, sometimes even a mission.

for more info on the Teahouse please visit us on Preslav 53, Varna 9000, Bulgaria or www.thesocialteahouse.bg or write us on FB:SocialTeahouse and info@thesocialteahouse.bg

Photo credit to ROOM88 and Jeevan Pathare

from the workshop Lego community building held in the Teahouse

България на три морета

Учим грешно историята си- и за България и за Балканите. А политиката на Балканите има два пътя: да бъде history-oriented или future- oriented. Да забием поглед и хоризонт в това кой какво е направил с политическите си граници от Балканската война до днес или да помислим за това, че от юг е Ердоган и бежанската вълна, а от Северозапад застаряваща и технократска Европа. Пътища-бол, но Балканска душа е сложна система...с десетки под-системи в нея - югославски спомени, айвар, българско кисело мляко, сръбски филми и турски ритми.. Връщам се от форума Западни Балкани-ЕС в Триест и точно на годишнината от клането в Сребреница чета за Асеновградските анти-ромски настроения.  И се чудя защо не поумняваме.

Защо правя паралел ли? Защото първо са ромите... после ще са бежанците, после ще са българо-мохамеданите и тн. Защото това е и глупаво и опасно. Защото балканците имаме много хубава черта да палим от раз- революции, войни, протести. Но след това какво? Както каза най-младия избран депутат в Македонския парламент Ивана Туфеджич- If you have no policy offer to the authorities, you are just a screamer on the streets. Балканите е земята на крещящите.

Учебниците ни са така написани, че да не харесваме съседите си, да сме сърдити - на сърбите, на гърците, на турците...на югославяните, на всички. Аз например знам от моят учебник по история, че турците са зли. Знам, че Македония е българска територия. Знам, че сърбите са взели от нас, румънците също. Едно от малкото неща, на които не ни учат учебниците по история е критично мислене и това, че може би някъде по пътя трябва да сме сърдити и ядосани и на българските политици - от Стамболов до Живков и обратно.

Приемаме историята си за нещо външно, което "ни се е случило" без наше участие, за лош късмет, големите сили са го решили. Ограбени сме, избрали сме грешната страна- във всички войни...Но така се е случило.

Първият път, когато сложих въобще под въпрос, че това в учебниците може да е едната гледна точка, беше късно. Бях на 20 и вече пътувах интензивно- студентски обмени, обучения и тн. На едно обучение имахме Междукултурна вечер и  приготвях Българска маса, както всеки един от представителите на Франция, Германия, Гърция, Турция и Македония. На масата на България бях приготвила лютеница, ракия, сирене, шарена сол и вино. Бях се приготвила с презентация за това колкото точно е голяма България, коя е столицата, истории за розовото масло и тн. Бях потресена, че масата на Македония е като нашата. Бях объркана, че гърците имаха МОЕТО сирене. Бях честно казано огорчена и ядосана от наглостта на съседите- как така ще твърдят, че киселото мляко с бактерия булгарикус еди-каквоси-кус е йогурт? Сиренето ми не е фета! Лютеницата ми не е айвар! Имаше някакво почти физическо желание да им забраня да ги ядат тези продукти- на целите им народи, не само на тези бедни представители, които се бяха паднали на въпросното обучение. Представих България. Разсеяно и кратко.

Никога не съм обичала историята в училище. Никога не съм обичала и училище, между другото- твърде е пасивно всичко там за моя дух. Но както и да е, и да не съм обичала историята, съм я учила- от уважение,защото трябва,  от признателност, от желание за шестици... И ми отне време да разбера, че ученето ми е отнело разума. Парадокс, нали? Ученето би трябвало да те развива, да те прави по-умен, по-разбиращ. Мен ме беше направило тъпа и готова да сложа в колонки хората- гърците са онези, дето ни крадат йогурта и са искали да говорим на гръцки в църквите, турците са изедниците дето са ни оставили в Средновековието, македонците са всъщност българи, които се правят на ударени.

Най-тъпото е, че македонците учат горе-долу същото,но реципрочно - Македония на 3 морета, България е взела територия, гърците им пречат за това и онова и тн. Първият път, в който имах истински реален досег с македонци за повече от 20 минути, вътрешно исках да ги убедя, че са заблудени благоевградчани. Ама си премълчах. 

Така се случи, че в един от младежките центрове във Варна имаше 2 момчета от Прилеп- доброволци. И аз си изкарах доста от времето с тях. Една вечер след много бири стигнахме до ТЕМАТА- те за какви се мислят, ние за какви се мислим, кой кого окраде от към територия. Трябва да си призная, че има моменти от този разговор, който не помня много ясно, но си спомням едното момче, което ми сподели как дядо му е разказвал истории от войната и как всяка от тях е подчинена на това, че той би умрял за Македония на драго сърце, защото това е неговата родина. И това ме обърка из основи. 

Но стига сме пътували из дебрите на глуповатото ми 20-годишно аз. За форума в Триест - с две думи там ситуацията още е същата- всичките балканци споделяме синдрома с "Аз на три морета". Всяка държава продължава да възпитава национално отговорни историци и да им вменява величие и носталгия по миналите векове. Всички още учим по учебниците, които ни карат да слагаме хората  в кутийки. Официално - работим за обединена Европа. Все едно й е до нас на обединена Европа, ама айде.  

Споделих с Ивана,- младият депутат от Македония, че аз откровено не знам на коя от "историите" на Балканите да вярвам, коя е истината? СССР просто нарязва Балканите на някакви парчета или това са си реални народи с идентичност, същност, история? Аз не зная...  Ивана каза, нещо, което много ми хареса "Знаеш ли, хората които се взели тези решения са мъртви. Няма как да ги попитаме, няма как да разберем, няма и как да ги събудим, за да ги накажем, без значение какво са мислели, когато се вземали тези решения. Какво ни остава сега да спорим и да се мразим заради неща, които са станали преди 60-70 години? " И е права. Историята е минало .Важно, много важно, но минало. Кое е вярното минало, обаче е друг въпрос. Сега, в настоящето, имаме нужда от смислена обща политика по толкова много теми. И една от най-важните остава тази за младите хора и на какво ги учим, защото докато всички на Балканите учим по "онези" учебници ще има България на три морета. Ще имаме едно наум за мюсюлманите, ще знаем, че мястото на жените е в кухнята, ще се хилим по мустак на Александър Македонски и ще си разказваме вицове за сръбската скара. Балканите са онази малка шарена територия на картата, която приютява една камара азбуки, езици, националности, религии и е като буквар за етнология и междукултурен диалог. Но ние имаме отговорността да се разберем един други и да спрем да треперим за онова, което повече няма да имаме. Бъдещето не е на политическите карти, а на виртуалните. Бъдещето в икономическият прогрес вече не е в броя работници, а в качествата им. Времето е друго, и ние трябва да осъзнаем своята роля в него. България има ключова позиция в тези процеси- да, ние с нашето ниско самочувствие на фона на бившите ни морета. България е голяма в сравнение с Македония, Албания, Словения- и по територия и по население. България е образована. България е супер яка, както казваше един приятел. Балканите са супер яки, също, но Сребреница, не се е случила от само себе си. И трябва да помним, за да продължим напред.  Тежко на народ, който не помни. Кое минало помним обаче е ключово.