Изберете българското- ама умното...

От много време се каня да напиша статия за пазаруването и защо е важно да не купуваме от "Лафка". Е, ок от "Лафка" всички знаете вече.. Но има много боклукчиви марки и продукти, които все пак успяват да попаднат в домовете ни. И под боклукчиви нямам предвид само прякото качеството на продукта, но и начина, по който е направен, начинът по който е повлиял на работниците, които са го правили, как е доставен до България или какъв е пътят му след това- кога ще се счупи, как ще се разгради  ако въобще) и така нататък. Може да ви се струва много претенциозно, че си мисля за такива неща, но всъщност не е. Всеки един продукт произведен някъде по света във всяка една минута има въздействие върху нас, тук и сега, в България. Смешно, нали? Откъде накъде да има значение, че някакви деца работят някъде за 1 долар на ден, за да носим скъпи маратонки? Или пък как е възможно да е пълно с китайски стоки на цени от 1-2 лв за артикули, които ако са произведени в България струват по 10 лв? Много просто- липсата на добри условия на труд и нормално заплащане прави тези продукти "евтини" за нас. Липсата на отговорно поведение на производителите прецаква околната среда- и да, трябва да ти пука. Понеже знам, че много от вас ще спрат да четат дотук, защото съм досадно хипи, ще пропусна частта с глобалното затопляне, мултинационалните злодеи-корпорации и ще ви предложа няколко алтернативи от местни български марки, които не отстъпват по нищо на всички внесено от Чужбината. Избрала съм ги на следните принципи :

1) Произведени от хора- да, има значение дали една фирма е малка и можеш да проследиш поведението й. Аз най-обичам да пазарувам от хора - автори, производители и кооперативи. От една страна - качеството е различно и ако дадеш 10 лв на човек А, то те отиват в човек А, а не за шефа, секретарката му, служебната кола, офис оборуване и тн. Те отиват към Човек А.Толкоз.
2) Местни продукти- без разходи за доставки, транспорти, мита, самолети, превозвачи и тн. Местните продукти имат реален и измерим полезен ефект за местната икономика- купуваш суровината си от тук и инвестираш печалбата си обратно пак ТУК.
3) Креативност- да, харесвам ръчно-правени и лесно рециклиращи се продукти и марки. Тези по-долу са такива;)

Аздравея -прекрасни сапуни от прекрасна млада дама, която влага душа и сърце във всякакви комбинации с лавандули, лайки, мед и масла. И по-важното нормални цени за добро качество- измиват хубаво, миришат хубаво, не изсушават кожата и има добро разнообразие на аромати/видове. Нашето семейство пазарува при Дени от две години и въобще нямаме идея да спираме скоро :)  Повече за Аздравея - тук http://azdraveya.com/

 Marti's Heaven- любимите ни кукли. Освен, че Мартина прави кукли по въображение има вариант и да й изпратиш снимка на детенцето, за което е куклата и по тази снимка да бъде изработена кукла. Резултатите са невероятни. Всички кукли са уникати - с прекрасни рокли, украшения за коса и невероятно меко и деликатно излъчване. Точно като самата Мартина;) Повече за Мартина и играчките -  https://www.facebook.com/MartisHeaven/

Пирон - аксесоари за дома, ама какви. Още не съм пазарувала оттам, но ще поправя скоро тази грешка. Стъкло, дърво и билки, комбинирани в една прекрасна табла за чай- какво да иска повече човек! Дървото и сушените цветя присъстват почти във всички артикули и си личи, че авторът се старае да прави малки произведения на изкуството. Браво!




Вижте произведенията тук https://www.facebook.com/piron.furniture.accessories/?fref=photo и тук https://www.etsy.com/shop/pirondesign



PeshArt - Маноло Бланик ряпа да яде. Pesh-Art правят обувки и от време на време чанти. Аз имам страхотен розови Мики Маус еспадрили, които освен че са мега яки, са най-удобните обувки, които въобще някога съм обувала. Имат зимни, летни, пролетни и есенни модели; кецове, ботуши, боти и какво ли не. И са си тукашни наши, направени с много внимание и качество. Ето ги : http://www.pesh.bg/


Има и още открития, които с удоволствие ще споделя в следващата статия, но стига за сега:)

Семейно доброволчество

Днес станах неволен свидетел на следната картинка - синът ми и дъщеря ми, играят с едни плюшени кучета и диалогът, който звънка е :

Аделина : Моето куче е тъжно.

Симеон : Ооо, не! Защо?

Аделина : Защото си няма майка. То е самичко!

Симеон :Не, не бъди тъжно, кученце, Ще дойдем с доброволците и ще станеш весело!

Добавете надпис

И за миг хиляди неща минаха през главата ми. Децата ми знаят какво е да си доброволец! Чудесно! Децата ми знаят, че има деца без родители... Нечудесно. Децата ми знаят, обаче, че има деца без родители, на които помагат доброволци! Пак чудесно. И после врътнах назад колелото на паметта, за да се сетя колко пъти сме били доброволци с моето семейство- с цялото. Мъжът ми, горкият лесно свикна. Още като гаджета се мъкнехме да чистим разни плажове и градинки. Децата не са имали избор- присъствали и активно са участвали на десетки работилници, форуми, уъркшопове, ивенти, пърформанси и други автентични български събития. Синът ми проходи на Форум "Ключ" в УНСС, дъщеря ми е чистила плаж Ветеран, като беше на 2. Чували са повече път "А сега нека седнем в кръгче", отколкото "Добро утро".

Имаше период миналата година, когато Симеон твърдеше, че иска да стане младежки работник, а Аделина говореше за "на мама работниците" щом виждаше доброволците на Розови очила и ИДЕА :) И много други примери се сещам- за младежки обмени в Турция, обучения в Тунис и какво ли не. Но днес за пръв път осъзнах, че това за мен е било необходимост- аз нямаше как да работя и да имам социалния живот, който искам без децата да са с нас- нито имаше кой да ги гледа, нито аз исках да съм някъде без тях. И ако много дълго за мен това "мъкнене" напред и назад в слинг, количка и пеша на децата беше удобство и необходимост, за тях е станало начин на живот. Те са малки социални същества, които са наясно, че плажовете имат нужда от чистене, знаят какво е да рециклираш и помагат на кучета без родители.

 Трябва да развием  идеята за семейното доброволчество. Да си го патентоваме някъде:) Сигурно някой американски старт-ъп ме е изпреварил вече, де, ама нищо. Но е толкова хубаво да се върна назад и да знам, че тези моменти са имали значение не само за мен, не само за мъжа ми, но и за децата ми. Винаги можеш да се забиеш в мол, детски кът или нещо подобно. Обаче си има нещо магично в това да помогнеш на някой и то заедно с най-близките си. Да споделяш споделянето :) 

Толерантен до болка

От известно време в главата ми бушуват много мисли във връзка с бежанци, млади европейци, младежка работа,младежка политика, расизъм, ксенофобия. Истината е, че тази година и покрай НМФ и не само имах възможност да работя в разни места извън София, Пловдив и Варна и да работя с учители, младежи и с младежки работници на терен- Кърджали, Силистра, Хасково, Пещера,Тервел...

Аз съм ужасена и уплашена от нивото на расизъм, което като общество толерираме. Особено сред младите хора е плащещо. Младежката работа би трябвало да е един от инструментите, с които да борим тези настроения и нагласи. Но не се получава. И се чудех защо и имам нужда да споделя. Та: към всички младежки работници...

Искам да ви помоля да си отговорите на следните въпроси:

Колко от всички младежки проекти в България работят с отличници и вече активни младежи? Колко от тези проекти работят с трудни младежи- двойкаджии, отпадащи от училище? Колко от проектите работят с младежи, за които българският език не е майчин език?

Колко от всички младежки организации работят със смесени групи с представители на младежи от ромски, турски, руски или друг произход,които са родени в България? Не говоря за ромски организации, които работят с ромски младежи., Не говоря за НПО-та, които работят с евангелисти-роми, 

Колко ромски младежки организации са членове на НМФ? Колко от МИКЦ-овете работят в ромските квартали? 

Защо младежката работа в България, която би трябвало да е с отворена фуния на достъп, обхваща най-малкото като процент младежко съсловие- тези на активните, доброволстващите и до-развива само тях. Защо вместо 100 души да участва в 10 проекта и да развием 100 души, ние сме в шаблон, че работим с 10 души, които да участват в 100 проекта?  Кой работи със среднистите и апатичните? Кой работи с тези,дето бягат от часове, които слушат чалга и играят свара от 8-годишни? Кой работи с двойкаджиите? Кой работи с момичетата- побойнички? 

Не, не бъркам младежката работа със социалната. Но мисля, че сериозно трябва да помислим за кой и за какво е младежката работа в България. Мисля, също така, че в зората на безумно бедната и предстояща Национална програма за младежта 2020, трябва да обясним за какво би могла да се използва младежката работа в България, ако я работят кадърни професионалисти.Защото младежката работа може да бъде много силен обществен аргумент. Ако я работят кадърни професионалисти. Кадърни. Професионалисти.

Аз доста се уплаших от Франция и от Белгия и от техните млади терористи. Сигурно сте чели и чули за Моленбек- квартала в Брюксел, в който се говори, че има нам -колко си терористи. Това е квартал, в който съм спала поне 5 пъти последните 2-3 години и да, определно има нещо във въздуха и не е много приятно за сама бяла жена вечер. Чувствала съм се така и на едно друго място-  в едно родопско село до Сърница, в което ми казаха, че не мога да вляза в кръчмата, защото съм жена, а барчето е място за мъже. В хотела ми в Кърджали рецепционистът едвам ме разбираше на български език. В Бургас на тренинг за "Гражданска активност" ми говореха за  "циганите на сапун". В град С. по време на дискусия за Равнопоставеност предложение от групата беше ромите да нямат право да имат деца, а за да сигурни, че ще го спазват предложиха химическа кастрация. Това беше предложение на 14-15 годишни младежи към местната Община ... и да, бях в шок, че млад необременен ум може да граничи с нацистката идеология по толкова органичен начин.

Добавете надпис

За да пресека първосигналната асоциация- не, не мисля, че е в исляма, не мисля, че е в мюсолмалните или в евреите, или ромите, или християните. Аз не съм човек на вярата- на никоя. Мисля, че е в липсата на реализация на все повече и повече хора- млади, стари, сърдити и озлобени, които имат нужда да отмъщават на обществото. Тези от Западна Европа, които се бият за ИДИЛ сега са такива- родени и израснали в Европа, възпитани уж в мултикултурализъм и равнопоставеност. А се бият за ИДИЛ. Но защо е така? Дали нещо можеше да се направи? Знаете ли, че един от атентаторите на Шарли Ебдо. преди да се радикализира. е записвал любителски рап-парчета онлайн, бил е участник в някакви срещи за младежка безработица. Аз лично не вярвам в това, че някой е изконно лош или добър. Но смятам, че има лош път, по който можеш да поемеш и лоши "ценности", които да ти бъдат вменени. Ценности, при които едни са по-добри от други заради религия, пол или цвят на кожата. 

Всички обясняват, че сме пред прага на голяма промяна и на Нова Европа. И после добавят, че тя се случвала промяната обществено, но не сме я отбелязали политически. Аз я забелязвам и обществено- младите хора на България са расисти, сори.  Политиците, също. От снизходителното "Той е добро момче, ама е турче". "Тя е хубава за циганка" до чисто расисткото "България се стопява, щото циганите имат по 10 деца, а тъпите българки не щат да раждат!"  и "Не искам да плащам тока на циганите, да мрат, мамка им!". Всички сте го чували... И аз не искам да плащам тока на никой друг. освен своя собствен, просто така го казвам, за протокола.

Няма да навлизам в размисли дали и защо в България има двоен стандарт, но ще вляза в размисли за това, че в младежката работа има двоен стандарт и трябва да го  осъзнаем. Не ни трябват ромски медиатори за ромски квартали за ромски младежи за ромски проекти. Имаме нужда от български младежки работници за български младежи. Точка.Трябват ни младежки работници, обучители и медиатори, които да могат да работят качествено със смесени групи. Трябват ни младежки работници, които да могат да работят еднакво добре с Георги, Джанер,Сашо, Фатме и Ана. Защото това е обществото ни днес, в България. В детската градина на сина ми половината деца се казват Нурай, Ахмед, Гюлфие, Сергей  и Альона. Руски, ромски и турски произход в група от 18 деца. И са българчетата - преживей го! Преди 20-30 години, когато съм била на градина, в моята група нямаше такава картичка на Уницеф. Сега е друго.

Променят се нещата и трябва да помислим ние как можем да се променим с тях, за да сме полезни и да успеем да работим за всички млади хора в България, защото иначе ще жънем бури, Защото сеем твърде много ветрове.

Това е хубаво, ама няма как да стане в България!

Нямало едно време трима приятели , да правилно прочете НЯМАЛО едно време. Защото ако оставало на тях НЯМАЛО, а не имало. Първият се казвал„Това няма да стане“, вторият се казвал „Бе, това може и да работи , ама на запад, това в България никога няма да проработи“ и тяхната най-близка приятелка ‚ Ма тва дан‘тий Европътъ“ Тези тримата хубавци ходели навсякъде – от София до Варна, от Русе до Кърджали и от Сандански до Видин. Влизали в главите на хората и викали с цяло гърло-„ ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ! Тука не стават така нещата!“

Страх, Бяс и Идиот- така се казвали. И били много нахални и упорити . И много викали.

Всякакви хора страдали от тях- една жена, която искала да оправи градинката пред блока си в Русе-  ама дошли нашите приятели и се развикали в главата й „ Ама ти нормална ли си, ма! Твоите съседки- това да не са немски баби- ще ти оскубят латинките и дупеците веднага!!Ще ти махнат оградката на втория ден!К‘во се занимаваш въобще!“ И тя не тръгнала въобще да се занимава. И градинката станала бунище. И кучетата акали все повече там. И миришело

После имало едно момче от София, което искало да организира приятелите си да поправят пейките в парка до тях. Но дошли нашите приятели в главата му и се развикали „Ей, превземкооо, всички могат на счупено, ти не можеш, а! Лигльоооо! На какъв ми се правиш- внимание ли искаш? Нали тези пейки след една седмица ще са счупени, бе охльов!“ И той ги оставил счупени. След пейките се счупили и лампите в парка. А след несветещите лампи и липсващите пейки  вече  не било парк. Имало си друга функция – кът за всякакви нощни удоволствия. Някакви си пейки ще ми правят....

В Кърджали имало двама съседи, които искали ...няма значение. "Ама това е работа на общината бе, идиоти. Или на държавата!Или на...някой!Не е твоя!Пий си ракията, яж си салата" и така и  останало това дето няма значение. Пак нямало значение, все повече и повече.

Във Варна имало две момичета, които искали да направят чайна.Ама социална, ама и да е co-working, ама и за обучения да става.  И дошли нашите приятели и им казали‘ Вие сте луди, това няма да стане в България“ , после „Абе в София може и да стане, ама във Варна няма да стане. Тука нищо не става, ако нямаш връзки,а вие нямате“. После „Абе и да успеете няма да стане скоро- трябват ви години“. И така продължили известно време да викат тримата. И нищо .Двете момичета били глухи. И ще си направят чайна.Точка.

Сега сериозно. Да, може би е смешно и повърхностно, но мисля, че повечето хора познават Страх, Бяс и Идиот доста добре, без да го осъзнават.При всяка по –голяма идея, при всяка по-важна стъпка идват тези тримата- и викат. И ние им се връзваме и спираме. Скоро в едно интервю ме питаха дали ще успеем с Чайната, и защо. "Да"- казах аз-" ще успеем, разбира се!" А защо...И аз всъщност нямах отговор- не знам защо. Как няма да успеем?!Никога не ми е минавало през ума,че ще се провалим. Защо пък да не успеем!? Може би просто елементарния факт, че няма да се предадем докато не успеем е това, което ни прави успешни.Това, че идват да ни помагат хора, които не ни познават. Това, че не се отказахме от Чайната след като не спечелихме Reach For change, това, че не се отказахме, когато 9 месеца не намирахме сграда и само входирахме още и още документи в Общината, а така и не стигахме до гласуване на Общински съвет, за да ни предоставят сграда. Не се отказахме, когато не ни финансираха проект по еди коя си програма и по другата. И не се отказахме, когато нямахме време и пари да се занимаваме с Чайната. Ей за това ще успеем. Защото няма да се откажем, докато не успеем. И като успеем ще продължим да успяваме. Страх, Бяс и Идиот могат да вървят на майната си , защото всичко е възможно и най-страшното е в главата ти. В България, във Варна, в Пирдоп или в Созопол всичко и всеки може да успее, стига да спре да си повтаря, че няма да успее. Тогава няма да успее, защото няма загубени каузи, само загубени хора. Изгубени, ок...

ПС. Благодаря на всичките ми приятели, че надвикват Бяс, Страх и Идиот ! 

България- страната на чудесата

 Днес е умрял Гюлент. Никой няма представа кой е , сигурно. И аз нямах докато не умря. Работел в мина до Балчик.  Срутило се нещо, затрупало го и умрял. Толкова просто. „Мината е редовно проверявана и всичко е изрядно“- заяви зам-нещо си на зам-нещо си по новините. Дреме му на Гюлент , че всичко е изрядно- той умря. Как в изрядна мина се срутва нещо и в изрядното си съществуване убива някой... Как?

Оня ден- на Цветница един камион се метна през мантинелата. Изряден камион с хора изрядно хвърли през пътя билкари, които се връщали от гората- те милите се возели в каросерията отзад. Изрядният камион никога не бил минавал технически преглед.

Ей такива работи се случват в страната на чудесата. Аз съм много безстрашна по принцип- поемам рискове и се хвърлям в неизвестното, споря и се боря за безумни каузи. Обаче започва да ме е страх да живея в България. Честно и наистина. Излизам на вън и си мисля: "Ей сега ще се спъна и ще се пльосна в някоя изрядна шахта". Подминавам шахтата и а-ха да се успокоя –виждам строежа срещу блока ми- от него стърчат ръждиви железа и ламарини от 5 години. Дори колегите от Каменар не искат да ги приберат тея железа- смятай колко са зле.  Духва вятър и една ламаринка, като летящо килимче, ми обърсва бретона, ама се спасявам. Стигам до пресечката на ХЕИ и се чудя "Дали да си хвана автобуса или да ходя пеш- кое е по-малко опасно?" Хм- ако автобусът е „изряден“, шофьорът е трезвен и пътниците миришат добре,   най-много някоя дребна джебчийка да ме ядоса.. Но пък от друга страна ако тръгна пеш трябва да пресичам улици по пешеходни пътеки, да се отбранявам ако бездомни кучета не са закусили, да правя скокове на височина и дължина заради изкопите по тротоара и ако въобще си стигна дестинацията, ще е с 1-2 дни по-късно от нужното. Решено е- ще си взема такси!  България е една от приятните държави, в която като си хванеш такси, всъщност си на гости. Приеми го така- все едно отиваш у тях- у шофьора имам предвид. Съобразяваш се –ако пуши- пушиш и ти, ако се кефи на сръбско- и ти се кефиш, пееш дори; ако не дай си Боже се качиш с дете и то пита някакви неща – забиваш му един да мълчи и да не разсейва водача.

Много неща са странни в Страната на чудесата.  Вървя и си мисля. И мамка му – блъсна ме изрядния автобус!! По дяволите... Лежа си на пътя и охкам. Една жена ме видя и се опитва да извика линейка. Звъни на 112 и оттам и никой не й вдига. И аз така един път много звънях- един пиян намерих на пътя и никой не искаше да го прибере. Оф дали и с мен така ще стане?! Мамка му  и автобус, къде блях.... А ето , няма и 20 минути и линейката дойде!  Питат ме нещо..."Не, нямам катетър да ви услужа. Не, и бинт нямам. Много съм непредвидлива. Не си нося.... ". Качиха ме все пак в линейката и ми услужиха с бинт при условие , че им дам 23 стотинки, защото си отчитат комплекта в началото на всяка смяна, а моите рани използват бинт за около 23 стотинки. Ще им ги дам, какво са виновни те. Тъкмо се успокоявам и линейката ми се блъсна в една пожарна.  Шофьорът на линейката карал 34-часова смяна, защото нямало кой да дойде на работа и заспал. Насреща му се засилила една пожарна кола да гаси гумите, дето ги палиха оня ден до Тополи- пак ги запалили, ама този път изгорели и два незаконни цеха за водка „Абсолют“.  Парамедиците с неудобство ме карат да стана, за да се преместим в другата линейка, която щяла да дойде да ни вземе. Като станах ми се отвори раната- мамка му още 30 стотинки за бинт...Стигнахме до спешното и спах два-три дни. Приятни хора са тези от реанимация - ама все едни и същи, верно карат по 34 часа смени! Уж бях осигурена, ама си платих някакви работи.  Като си тръгвах ме питаха дали не искам да ми направят рутинна мозъчна операция, щото „Пътеката е много хубава, а ние сме бедна болница. Няма да ви пречи нищо- ще ви отворим и ще ви затворим. Даже ще кажем да ви върнат 50-те стотинки за бинта, споко“. Да бе, да не съм луда. Искам си вкъщи.

Отивам си вкъщи. Няма вода. Няма ток. Баси- колко време ме нямаше! Ток няма, защото една ламарина от строежа отсреща се е врязала в трафопоста и бам! Авария! Вода няма, защото комшията се наводнил и решил да спре водата на целия блок, че да си оправи пералната като хората.

Чудеса казвам ти. И се седя сега вкъщи без ток и вода и ме е страх България да не ме убие. Ставам параноична- виждам сенки в тъмното, чувам шепот. Не е от отвъдното. Май не е параноя, защото всъщност има някой у нас! Обират ме.... Ми добре. То вече- какво ли не се случи. Поне не ме биха- като ме видяха цялата в бинтове само ме обраха. Може би са решили , че съм мумия.  Взеха ми телевизора. Обадих се в полицията.  От 112 ми казаха, че им звуча познато и дали не си правя шеги. Дойде един полицай.  Познат ми е, откъде ли? „Карам такси като не съм в РПУ-то, тази сутрин те карах“. Да бе....Описах му телевизора. Ама ми каза да не се надявам много да си го върна и да се радвам , че съм жива.

Радвам се. Не знам докога ще съм жива в тази страна на чудесата. Всеки ден се случва нещо „такова“ – изрядни фирми, изрядни камиони, изряди мини. И гърмят, срутват се, източват се. България е страна на чудесата наистина. България всеки ден убива по някой свой гражданин- безименен, с деца, без деца, грамотен или прост. И си остава безимено и нормално.  Няма съд, няма Хага, няма Страсбург. Защото всичко е изрядно и нормално.

 Българийо, спри да ни убиваш.

9 причини да НЕ отидете на Форум " Ключ"

На 18-ти април в Модерен театър от един и половина на обед ще има Ключ. Аз НЯМА да отида!*

1. Гъмов ще е лектор....Виждала съм го да свири на Шампионата по air guitar преди 2-3 години на FunCity във Варна и толкова се смях, че и аз и бременния ми корем имахме колики седмици след това. А тогава Гъмов дори не говори.Не ми се мисли, ако си отвори устата какво ще стане.

2. 18-ти април е събота...По обед винаги имам надежда, че по БНТ ще повторят някое интересно издание на „Бразди“. Ключът започва точно в 13.30..Наистина не ми се рискува.

3. Форум „Ключ“ се случва в Модерен театър. Доста претенциозно. Не можаха да викнат Петко Димитров за спикър и да си говорят в някое по-найт-флайт-майт местенце. Модерен театър- какво му е модерното като е театър..

4. Не искам да съм дребнава, но вижте Ключарите ( спикъри, лектори- тези с микрофоните, дето говорят по 15 минути )- Дерандонян, Аркумарев, Танковска, Кунчев,Гъмов, Ешкенази. Какви са тези фамилии!  Добре, че са Калина Иванова и Люба Христова, че много нАучно зазвучаха с тези сложни имена

5. Сега сериозно- на Форум "Ключ" се мисли...Слушаш разни вдъхновени хора, после пък ще те загложди да променяш я София, я България, я света... Колко е по-хубаво да си живеем в инертна апатия, какъв Ключ, какви вдъхновения

6, Много неприятно съм забелязала, по Ключовете се събират разни активни млади ( и по дух, и по дух) хора, които в паузите си говорят. Обаче за важни неща, за важни хора, за мисии, за каузи. Много е натоварващо. Повечето не знаят текста на нито един хит на Галена, но пък си говорят за поезия, изкуство и идеи. Странна работа.

7.Всъщност най-малкият проблем на този форум са наградите, но трябва да ги спомена. Винаги има награди, обаче не са Черно Джони или Червено Джори. Няма Джони. Наградите са такива, че пак те провокират нещо да правиш- я езикови курсове ще подарят да се мъчиш с езици, я таблети – да се мъчиш там да кликаш... Въобще недомислена работа.

8.Няма безплатен обяд, а има безплатен "Ключ". Как? Не им е чиста работата на тези.  Почти съм сигурна, че в рамките на събитието някой ще мине с малка сламена шапка да ни събере по 10-20 лева за вход. Досега не са го правили. Всичките форуми за безплатни, защото тези Ключо-вци са успели да убедят Интеграл, Telus, МакеТhem, Кабината, Beshared, ЕвроДеск, ЦРЧР да ги подкрепят. Наивна работа

9.Няма да отида защото Ключари няма да бъдат нито Гергана Паси, нито Магдалена Малеева, нито Касиков, нито Destructive Creation, нито Любен Дилов-син, нито Башар Рахал. Те са били Ключари на предишните Ключове. И са били многоооо добри –виж тук http://forum-klyuch.info/

*Обичам ви, хора зад Ключа. Нямате никакъв шанса да ме видите на 18-ти защото съм си във Варна J За всички останали, които няма да ходят- може да НЕ си заявите безплатния билет тук https://www.facebook.com/ForumKLYUCH?fref=ts

Не знаете какви деца растат

Не знаете какви деца растат в България. Не от онези деца, които получават двойки и пишат неграмотно. Не и от онези отличници, които печелят състезания на НАСА. Не са и онези от "златната среда" , които някакси се оправят в живота. Има една цяла нова категория деца и младежи, които растат в домове. Деца, които лъжат, че им е студено, за да ги прегръщаш. Деца, които лъжат за какво ли не, обаче имат нужда от много, много прегръдки.
Повечето от нас, между другото, въобще не ги виждат...тези от домовете. А те растат...малки, бедни, неграмотни, самотни и тъжни. И сърдити.

Наистина не знаете нищо за тях- за това, че много от тях са белички зеленооки българчета ( сякаш черните не са българчета....).  За това, че те нямат свои дрехи- нямат якета за зимата. Имат по един чифт обувки и те са 1-2 номера по-големи, защото някой преди това ги е носил . Те имат по 30 лв на месец джобни- за закуски, кафета, за компютърни клубове ( да, те нямат и компютри...). Те са заключвани, защото са извън контрол и е по-лесно да са под ключ.  Нищо не знаете....Не знате и историята на моя приятел, който ми каза как се е озовал в дом- много просто "Сестра ми умря от глад. Аз я намерих. И после дойдоха социалните. Тя да е била на няколко месеца- бебе беше. Баща ми много плака. Ама ние тогава бяхме много зле - никакви пари нямахме. Сега наште са по-добре. Баща ми ходеше по Германия, ама е болен вече...."

Как умираш от глад... Възможно ли е това въобще в България в 2015-та година? Едно е да не харесваш това, което ядеш- това ми е ясно. Знам какво е и да нямаш пари- аз не съм била богата никога, нито съм от богато семейство. Но да умреш от глад- това главата ми не го побира... Какво мислиш тогава, какво чувстваш? Как умираш от глад?!
Сестра му е умряла от глад. И за това той е израснал в "дом".  Между другото много често трябва да употребяваме кавички, когато говорим за децата от институции. Те "учат" , но са неграмотни . Системата ги "интегрира", ала повечето от тях са изнасилвани, бити, тормозени и трудно живеят самостоятелно. Имат "защитени" жилища, но всъщност постоянно са забъркани в проблеми...Кое им е "защитеното"...какво са "научили"...къде са "интегрирани"?
Вие наистина не знаете какви деца растат в България- дечица, които НЕ са съученици на вашите деца, защото никой не се е постарал да ги запише в елитните гимназии. Деца, които покрай Коледа са с висока кръвна захар заради всичкия low-cost шоколад, който ги засипва от всякъде. И деца, които всъщност порастват и стават възрастни.

Ако досега съм ви отегчила, тук някъде е добре да почнете да ме четете внимателно. Тези деца са били, са и ще продължават да бъдат голям процент от бъдещите млади хора на България- онези неграмотните, които пишат  "majka balgaria" ,"4ai malko", "балгарче" "spinderman" и т.н. Тези деца няма да са винаги деца. Те ще пораснат. Една огромна част от тях ще отидат да бачкат в Германия по строежите ( true story) , обаче другата част ще си е наша-родна-мила-неграмотна картинка. Картинка, която прави нови деца за "домовете", продуцира нови "учещи" и "защитени" деца. Картинка, която ще се правим, че не забелязваме още време. Картинка, която работи само нискоквалифициран труд, защото е необразована....Картинка, която гласува за 10 лв. И картинка, която е икономическа сила. Ама неусвоена, а изгубена. Бъдещи безработни и социални -слаби. И духовни-слаби.  А това не е теория на  конспирацията- в България наистина има адски малко млади хора, и всъщност доста от тях растат в институции.

Както казах не знаете какви деца растат в България. В институциите е много, много тъжно. А там има много деца- бебета, 3-годишни, които лъжат, че им е студено,за да те гушкат, 9 -годишни, които слушат 100-кила и ти казват "К*рво, махни се да мина", 12-годишни, които не могат да си напишат името, 15-годишни, които вече имат деца....и така нататък. Има и деца, които успяват да излязат от безумията на "дома" нормални и успешни. Аз съм чувала за такива случаи. Виждала съм едно дете, което да потвърди правилото. Но повечето не успяват.
Стани доброволец в "Розови очила" и вземи да помогнеш.Виж тук и  https://timeheroes.org/pink/217  и тук www.pinkglasses.org.  Или тук https://www.facebook.com/pink.glasses.varna. Защото може да се помогне. Има начин децата от домовете да видят, че има и друг начин на говорене и на правене на нещата. Има как да промениш света и това...по дяволите...наистина започва от теб! Отдели по 2 часа на седмица, за да покажеш себе си- какво мислиш, как говориш, правиш ли оригами, играеш ли футбол и можеш ли да бъдеш прегръщан. Толкова искам от теб. Обаче ела и помогни. Трябват ни доброволци и ни трябват за дълго- ако ще идваш за шоколад по Коледа- podgotvi sa za bude6teto, bratтТttT; poEmiSi_VinnAttA.mp3