Моля, някой да ми открадне идеите

Има една приказка, че българинът го е страх от две неща- да не се изложи и да настине. И ако второто лесно може да се провери ( тече ти носа, майки крещят "Запаши си потника" неуморимо и тн), първото остава някакси...неясно.
Аз мога да добавя и трето, обаче - българинът го е страх да не му откраднат идеите. И не говоря за простия българин който не работи, не учи, мързи го и гласува за Волен, а за оня- стартъп човек с 3-те магистратури и шестиците по всичко. Българинът го е страх от това, че някой го гледа, копира гениалните му решения и ХОП! рязко забогатява на негов гръб.

"Някой ще ми открадне идеята"...

Това го чух за първи път преди години в университета:  трябваше да споделим идеи за един празник и имаше всякакви хора- кой от кой с по-странни визии. Имаше и един 20-годишен девствен мустак с вратовръзка, който в прав текст каза, че е дошъл да слуша, но няма да си каже идеите.
После почнаха обученията - като тренер съм чувала десетки, ако не стотици пъти изречението "Да, имам идея, но предпочитам да не я казвам сега". На въпроса "А защо?", често получавах от уклончиво суеверие до абсолютно откровена световна конспирация, която дебне да открадне бг-идеи.
После чувах това същото изречение покрай кандидатурите на Варна за Младежка и Културна столица, по време на разни лаборатории за идеи и тн- от млади хора, от артисти, от активисти, от спортисти, от всякакви хора.
Аз не разбирам нещата така и ще ви кажа защо. Когато аз имам една идея тя е МОЯ само и единствено защото обединява личния ми път и професионалните ми знания. Тази идея е МОЯ само защото комбинира горните неща с характера ми и ценносите ми. И тя е моя за миг! Тоест ако махна, което и да е от тези неща, тази идея няма как да е моя. По същата логика всяка една идея, която чувам АЗ  ( моите знания, опит, характер и тн) пречупват и правят нова идея. Няма как аз да реализирам твоята идея по твоя начин- може да реализирам по по-добър или по-лош, но не и по същия.  Тук не говоря за патенти, авторско право и тн- това е друго и там наистина можем да говорим за страх, кражби, корпоративен шпионаж ако щете...Но тук говоря за идеи и споделянето им.
Споделянето на идеите обогатява хората- мислим в обща посока, мечтаем, планираме, смятаме, разсъждаваме и т.н. Сам човек рядко е умен, но дори и да е гениален - идеята му рядко е такава. Идеята става гениална чрез още мозъци, още визии, още провали и още споделяния.
Иска ми се да почнем да си споделяме идеите във Варна, и в България. Само тогава можем да поумнеем малко по-бързо, да се надграждаме един други- като идеи, организации, хора, групи и общество. И за това реших да направя първата крачка- ще си споделя всичко, което ми ври в странния мозък напоследък, а пък дано някой нещо "открадне". Не смятам, че съм измислила някое от тези неща уникално, сама и е неповторимо, но пък при нас ги няма тези неща, така че се вписват в категорията "идеи". И да, горе-долу са мои :) Успех и сбогом, идеи!

1) Билкови градини с ядливи билки и подправки в междублоковите пространства- вместо да няма нищо или да има изгнили луковици на лалета, да има ядливи растения. В отделни части на Испания и Португалия това дори е надградено и има обществени зеленчукови градини- свободни- организират се "Дни за садене" и се събира квартала, всеки дава по 1 евро за семена. Някои училища си правят практиката по Природознание в такъв тип градини и нагледно показват кое какво е. Кой яде продукцията от градините-  който има нужда. Има предизвикателства как това ще се случва в България- сигурно ще ги крадат, късат, унищожат и тн. Сигурно- първият път, да. Но после няма, ако не опитаме няма да знаем, плюс това междублоковите пространства са едни от най-ужасните места в панелна Варна, и София...и Пловдив...и да, няма приятни панелки...

2) Сензорни площадки за игра за деца със и без специфини нужди и увреждания. Колко деца с увреждания сте виждали на детските площадки? Именно! Няма и да видите, защото няма как...Тук примерите са много- САЩ, Скандинавия, опа, дори и Румъния. Площадките, които са сензорни дават място за общуване на деца със и без увреждания и гарантират най-важното право на детето - да играе! И е доста добър пазар за социално-предприемачески проект, защото масово никой не го прави в БГ. Може да е на открито или закрито, дори може да бъде покрай някой фестивал тип Pop Up Playground

3) Регионален грант за най-добра дипломна работа ( Варна, София, Пловдив- където има университети и където дипломните работи се търгуват за 200 лв и никой няма мотив да измисли нещо свое). Община + Университет си стискат ръцете и отделят по 10 000 лв годишно за да дадат тласък на академични проекти, с които учениците от ИУ,  ТУ и други У-та се дипломират. Грантът се използва за реализирането и доказаното в дипломната работа- от апликации, до градски паркове.

4) Готварски курсове за деца и подрастващи. Защото е грехота да си говорим, че жени на по 20 години не могат да правят макарони с доматен сос. Жени ли?! Грехота е ХОРАТА на 20 години да не могат . Някакъв тип survival minimum cooking -месечни курсове за тийнейджъри, по време на които учат обикновените неща като разликата между нещо да ври, да се пече, да къкре, да шупне, да изкипи, да бухне и тн.

5) Градинарски семеен курс, в който деца и родители/баби и дядовци споделят опит или липса на такъв за градинарството. Стига онлайн тийм-билдинги за семейството, не е нормално да честитиш рождения ден на детето си по ФБ, а да не сте засяли една слива заедно!

6) Технологии в домове за възрастни или в клуб на пенсионера. За период от време на  20 младежи и 20 възрастни трябва да се научат взаимно на нещо - шах срещу ФБ/скайп например. Може и просто да си е чист доброволчески проект, по време на който млади хора да смелят на нормален език какво е интернет, как работи, каква е разлика между система и апликация, браузър и защо не си снимаш личната карта и не я качваш във ФБ. "Резиденция Баба" е със сходна мисия, обожавам тази инициатива!

Има и още, сигурно, но сега в главата ми са тези. Моля, откраднете. Осмислете, надградете и направете, ще се радвам!