Как да научим бебето да лети

Много е кратък животът, а твърде е малък светът, за да не си позволяваме да летим

Много полети. Никога не съм смятала, че толкова много ще летя със самолет. Мечтала съм си като малка- за първи път се качих на самолет на 20. И то до София-  голям успех… Както и да е - не ми е за това приказката.  Всичко започна преди 10 години, когато почнаха да ме канят да правя обучение извън България- първо само наоколо - Румъния, Гърция, Македония. След това лека- полека Португалия, Белгия, Молдова, Испания, Финландия и та чак до Тунис и Катар. Водила съм конференции с по 500 души, имала съм обучения и с по 10 участника. Посетила съм 36 държави, голяма част от тях с децата си. “Защо?!” ще попита някой умник, “Не знам”- ше отговоря аз. Имах нужда да е така- обожавам си работата, харесвам ефекта върху хората, когато говорим за човешки права, за общности, за образование, за социални иновации, за деца. Но пък много си харесвам и моите деца. Всяко едно от тях поотделно и общо като троица- много приятни хора, много сладки и спокойи бебета. И не исках да ги оставя. От този пуст егоизъм тръгна всичко и се оказа, че всъшност голяма част от международните ми работодатели - North-south Centre, Съвета на Европа, Европейския младежки форум, Европейската Комисия, големите граждански организации- те всъщност тези хора си имали политика за работа с майки и всъщност няма да изпаднат в амок ако отида с бебето на обучение. Много ми беше странно в началото. Както на повечето от вас сега като четете- чудех се уместно ли е, как ще се справя, как ще стане чисто логистично- кой къде ще спи, кой ще плати билетите, как ще работя. 

Хората са го измислили- поемат ти или билет и настаняване на таткото, за да го гледа, или ако е мъничко и спокойно ( като моите) си летите заедно и то си спи, докато ти си говориш- това разбира се работи в демо-версията до 5-6 месечни бебоци. Така или иначе основната фунцкия на бебетата първите месеца е да спят. Аз съм си мислела понякога, че има такива бебчета- спокойни и спящи, които даже не са наясно, че са излезли извън корема на майките си- такава летаргия просто. Със Симеон, най-големият ми син бях доста предпазлива- водих тренинги и конференции основно из България. Докато не се приземихме в Тунис като беше на 6 месеца, дъщеря ми летя за първи път на 45 дни до Кипър, а най-малкият отиде до Тунис пак на 30-на дни- буквално с топъл-топъл паспорт от МВР-то. Защо това не е страшно? Защото не е - толкова е просто. Ако и вие и бебето сте здрави и се чувствате добре значи няма медицински противопоказания да летите. От друга страна ако вярвате, че бебето и майката не трябва да излизат първите 40 дена след раждане и всеки със сини очи трябва да ги заплюе, за да не ги уручаса, моля спрете да четете до тук. Или поне прочетете това: шансът някой да ви зарази по въздушно-капков път с нещо докато ви заплюва против уруки е доста сериозен, моля не давайте да ви заплюват, не е хубаво! Да се върнем към летеното обаче- ако сте здрави, няма проблем по принцип. Има няколко основни неща, които е хубаво да спазвате, за да си изкарате добре. От всички полети аз съм имала един кошмарен, който беше тотална щета- Гришо пищя около 2 часа от три часов полет, аз накрая се разревах в тоалетната от срам. Но това е един полет на едно дете от общо около 30-40 полета с всичките ми деца;))) Разбира се, много неща могат да се объркат, но ето няколко практични съвета, за всички, на които им предстои полет с бебе: 

• Изморете бебето преди полета- така си планирайте престоя на летището, че да мине в игра. Повечето бебета преди годинката редуват активни периоди и периоди на 2-3 часа сън и колкото повече порастват, толкова повече се разреждат тези периоди, а бебето става все по-активно. Но в началото поне ви давам гаранция, че ако 2 часа преди полет си играете, пеете, гъделичкате, и тн, шансът да имате спящо бебе в самолета е прекрасно голям. 
• Какво да носите - колкото по-малко, толкова по-добре, особено ако само един родител лети с детето. Аз винаги нося слинг, шал и раница. В раницата има 5 памперси ( ако не ги забравя), мокри кърпи, вода и ябълка или бисквити. А ако кърмите и бебето е под 6 месеца, какво и да носите няма значение, само го накърмете ( ако сте майката :))), ако сте таткото му дайте вода :)). Винаги носете един -два памперса отгоре, дори да сте за двучасов полет- може да ви се загуби багажа, да ви закъснее полета- всичко се случва, а на летищата не се продават памперси. Ябълката не е за наяждане, а за отвличане на вниманието, както и водата. Ако бебето ви е малко и още незахранено, като го приспите си изяжте ябълката като пич- заслужили сте я! Когато сте в ограничено пространство с толкова малък и любопитен човек всичко може да стане забавно и едновременно адски скучно, за това, ако бебето ви не спи и му е скучно ще почне да реве- от скука. За да съм съвсем ясна и честна- летенето с бебе не е съвсем лесна работа, но не е и невъзможна. Изисква концетрация и подготовка- като при военна мисия- вие трябва да се горе-долу свежи и наспани ( като всички родители с новородено), за да можете да сте активни през полета. Дори бебето да спи, то обикновено спи върху вас- или в слинг, или на ръца- тт вие няма как да спите по време на полета, защото ще си изтървете бебето и хората ще ви гледат осъдително.
• Какво да не носите- книжка, таблет, кръстословици- тотален майтап и никакъв шанс. Най-много да видите он-борд списанието с парфюмите от 200 евро и после да си спомните, че още кърмите и няма как да сте с парфюм. 
  
• Как да изпозлвате средата около себе си- Играйте на “Ку-ку и къде е бебето” с пътниците около вас. Дори да са пълни темерути и да се самосъжаляват, че баш до тях имам пътник с бебе, все един ще е пич и ще ви върже на акъла. Играйте с всякакви чашки, бъркалки, салфетки и ги показвайте все едно сте нмарили светия граал в джоба на седалката пред вас- бебето няма идея колко са тривиални тези неща и ако види вашето впечатление и то ще се шашне и ще забрави да реве. 
• Ако сте с бебе под 6 месеца седнете до прозореца, за да се отпуснете и вие, когато заспи и за да гледа, когато е активно. Ако детето ви е много любознателно поискайте място до пътеката и след като се издигнете на височина, подходяща да откопчеете предпазните колани, се разходете до задната част на самолета - там където стоят количките с кафе. Там можете да правите малки, дребни луди кръгчета от 6 крачки в посока, но пак е различно-нова среда за бебо и ще се разсее. 
• Какво да правите с хората около вас? Другите пътници- любимото ми е като някой ме погледне с поглед “Що реве сега това бебе”. Игнор и продължавайте с плана. Никой не ви съди за нищо ( може би само един-двама, които са бездетни 20-годишни с махмурлук ви мразят), но повечето хора всъщност разбират. Пълно е с родители с малки бебоци по самолетите, така че най-вероятно и преди са виждали такива като вас. Сега много внимателно прочетете- ако някой иска да ви помогне, не се правете на много можещи- "Може ли да го подържа?"," Искаш ли да играем?, "Ама кое е това хубаво бебе?" и други подобни въпроси са ясни индикатори, че си имате работа с а) майка или татко, които отскоро летят сами и им липсва отрочето б) баба или дядо,които тайно се надяват на внуци, но “децата не щат още”;  или просто някой добър човечец, който ви влиза в положение- приемете помощ, ако бебо е спокоен сред хора ще се зарадва и доумори … и ще заспи по-бързо.
• Не на последно място -имайте предвид, че противно на очакваното колкото по-малко е бебето, толкова по-лесно се лети с него. Едно дете на две годинки е в състояние да ви побърка аргументирано, да спори с вас за бонбони от Duty-free-то,  да не се умори и дори да не заспи въобще по време н аполета, но за сметка на това да е кисело през цялото време за всичко в света. И освен това трябва да му платите билета напълна цена., Повечето авиокомпании ще ви вземат 10% от цената на билета на възрастенили 20-на евро за деца под 2 години, но тези над 2 години често си летят на пълен билет и това е икономически ужас.
  
  
  

От 2 седмици летя без най-малкия ми син и отново имам самолетна независимост, бях забравила какво е и сега съм в ролята на “играч-на-къде-е-бебето-с-чужди-бебета” и някакви майки ми кимат с благодарност, че имат 10 секунди свобода. Хем ми липсва да летя с бебе, хем ми е леко и прочетох 1 книга за два полета. 

Бебетата не могат да летят, но вие можете да летите с тях във всеки един смисъл- не ограничавайте себе си от страх. Ако трябав да се върна и да мисля дали щях да съм по-успешна ако бях работила на пълни обороти без децата ми и бях намерила някой да ги гледа, или пък щях да съм по-добър родител ако бях спряла да работя при появата на децата, за да съм нетолъчно с тях вкъщи и не ги мъкна по летища- нямам ни най-малка представа. Все си мисля, че всяка ситуация може да бъде пригодена, така че да работи за всеки. Много неща съм научила покрай полетите и работата с децата, които иначе никога нямаше да ми се случат. Миналата година, когато водих  поредния тренинг в Тунис с 30-дневния Григор дойдоха и ме снимаха от Тунизийската национална телевизия с цел да видят повече жени от региона, че майчинството не значи изолация, а приемане. Щастлива съм да имам колеги, които са ме приемали в комплект + 1, но смея да твъдя, че съм прецакала  максимум 2-3 % от нещата покрай бебе-грижи. Което би било същото ниво на прецакване ако бях разсеяна например. Аз съм разсеяна, но това е друг въпрос. Та- летете. Научете и себе си, и детето си, и семейството си да лети и да си позволяава толкова, колкото иска. Много е кратък животът, а твърде е малък светът, за да не си позволяваме да летим.