42 дена домашен смисъл в изолация

От началото на извънредното положение до момента на писане на този пост са минали точно 42 дни или 1019 часа или пък 61 175 минути. 

Убедена съм, че поне в 50 хиляди от тези минути съм чула "МАМО". Дали е за домашно, пишкане, глад, сопол, заливане, наакано куче, ударена ръка, прещипан пръст, ударено рамо, липсващи гащи, приказка, готово домашно, неразбираема задача или спрян телевизор. Мъжът ми е чул, също толкова пъти "ТАТЕ". Имаме три деца. Благословия ще да е- здрави сме, има къде да живеем, има какво да ядем- в тези тежки времена няма какво да се оплакваме. Да...

Но на всички в това положение много ни идва да се оплакваме- не само на нас с мъжа ми. Да сме тъжни, леко отнесени, много нервни и трудно усмихващи се. Въпреки, че осъзнаваме благословеното си състояние. И да, моето "трудно" е много по-лесно от "трудното" на други хора, осъзнавам го. Но в крайна сметка всеки има своите битки и трудности, и това как минаваме през тях ни прави хората, които сме. Комбинацията работа от вкъщи + ученици- опитните зайци на дистанционното обучение двайсе-двайсе, е просто достойна за роман. А в този роман да щъка и почти тригодишно дете и 4 месечно куче- ами става трилър. Ужаси даже, с елементи на комедия а-ла-Стивън Кинг и Дийн Кунц, взети заедно.

Опитах се да подходя от нАучна гледна точка и да видя защо, по дяволите, ни е толкова трудно - едновременно се давя в задачи, но се чувствам в безвремие. Мъжът ми, който работи същото, което винаги е работил - спешния рентген в Окръжна болница, се връща смазан от същите смени, които преди това не го смазваха. Аз самата се лутам между чувство за свръхнатовареност и усещане за нищо-постигане. Та направих списък с основните неща, които заемат денят ми и ги сметнах по брой повторения през деня, седмицата и месеца и се получи това:

- Оказа се, че за този период съм провела 18 Skype срещи, 56  Zoom срещи, 2 Google hangouts, 3 Viber конферетни разговора;

- Участвах в една родителска среща онлайн и слушах три уебинара в подкрепа на родителите. Не съм подкрепена достатъчно, трябва пак.

- Записах курс в Coursera през първата седмица, които никога няма да завърша.

- Слушала съм около 4 часа онлайн лекции, уебинари и подкасти. Мисля, че помня само този от вчера с Георги Ненов. 

- Засях изключително голямо количество домати, босилек, саксийна ягоди и мента на терасата. Всичко поникна. Сега не знам къде да го засея...

- Прочетох 3 наръчника за дигитализация на работната среда и написах половин.

- Изгледах втория сезон на Altered Carbon. Мне.

- Плаках сериозно 3 пъти. Хлипала съм в банята около 7 пъти.

- Боядисах косата си синя, за да видя какво ще стане. Стана синя.

- Синът ми се е присъединил в 21 Zoom срещи на виртуалния си 2-Е клас до момента и вече е на умножение с 8. Дъщеря ми още трудно пише буквата "Щ", но в първи клас да те хване извънредно положение е по-трудно от във втори клас (така решихме).

- Общо децата ми са нарисували 19 рисунки за домашно и удоволствие.  2 от тях са по тапетите и автор е тригодишния домашен Реноар.

- Мила съм пода 42 пъти от началото извънредното положение. Причината за повечето миене е 4-месечното ни куче ни Мила ( non pun intented).

- Пуснала съм около 30 перални. Не от терасата. Все още.

- Изразходили сме само 12 ролки тоалетна хартия, което много ме обърква и не знам дали сме в семейна констипация или просто всички други много акат и за това си купуват по толкова много Белана.

- Изяли сме около 200 яйца - повече от кокошките на Киро, нашия съсед от село. 

- Изяли сме около 14 кг ябълки. Имаме проблем.

- Тренирала съм едва 7 часа за целия период и това си личи от 5-те нови килограма около дупето ми.

- Изгубила съм безкрайно много чорапи в цялото това пране- основно детски.

- Мъжът ми е изпекъл 16 хляба, а аз три козунака и 4 сладкиша. А, ето откъде са 5-те килограма.

- На дъщеря ми й падна зъб. На мъжът ми му расте мъдрец, което значи, че до голяма степен броя зъби преди и след извъредното положение у нас е същия.

- Прочела съм 0 книги за мен и 2-3 за деца.

- Целунала съм около 504 пъти децата.... и доста по-малко работещият си мъж.

- Карала съм се около 30 пъти. Основно на децата, малко на кучето, малко на мъжа, малко и на света.

- Изгледала съм 2 филма с децата - "Цар лъв" и 'Семейство Адамс". Вторият не става.

- Изгледала съм един брифинг. Достатъчно ми е.

- Говорила съм по телефона около 60 часа в последния месец.  Не харесвам гласа си вече.

- Изкарала съм минимум 5 работни дни по пижама и вече не ме е срам да го кажа. Zoom има опция за не-включване на видеото, да.

- Имам един акт за неправилно паркиране и изгубих две многократни маски, пазарувайки. Това предполагам ги прави еднократни.

Хем ги гледаш 42 дни, хем нищо. А се чувства тежко като за две години. Имам усещането, че от години не съм излизала на разходка из центъра. Сякаш минаха векове откакто Кадир ми правеше лате в Чайната, а Тошко ми носеше гофрети. Липсват ми колегите ми, приятелите ми, градината на Карин дом която сега е пълна с червени дебели лалета. Искам да отида на кино, искам да седна на пейка, искам да си купя кафе от някъде. 

42 дни е много. Смисъл според Дъглас Адамс, оттговор. Аз дори не знам какво питам, но мислите ми стават разхвърляни и после сами се подреждат 42 пъти всеки ден. Повтарям си, че и това ще мине, но отчаяно искам да знам кога ще мине, защото мога да садя, готвя и дебелея завинаги, но искам да пътувам, да ходя на гости и прегръщам хората наново. 

#ЩеСеСправимЗаедно #ЩеСеСправим