България- страната на чудесата

 Днес е умрял Гюлент. Никой няма представа кой е , сигурно. И аз нямах докато не умря. Работел в мина до Балчик.  Срутило се нещо, затрупало го и умрял. Толкова просто. „Мината е редовно проверявана и всичко е изрядно“- заяви зам-нещо си на зам-нещо си по новините. Дреме му на Гюлент , че всичко е изрядно- той умря. Как в изрядна мина се срутва нещо и в изрядното си съществуване убива някой... Как?

Оня ден- на Цветница един камион се метна през мантинелата. Изряден камион с хора изрядно хвърли през пътя билкари, които се връщали от гората- те милите се возели в каросерията отзад. Изрядният камион никога не бил минавал технически преглед.

Ей такива работи се случват в страната на чудесата. Аз съм много безстрашна по принцип- поемам рискове и се хвърлям в неизвестното, споря и се боря за безумни каузи. Обаче започва да ме е страх да живея в България. Честно и наистина. Излизам на вън и си мисля: "Ей сега ще се спъна и ще се пльосна в някоя изрядна шахта". Подминавам шахтата и а-ха да се успокоя –виждам строежа срещу блока ми- от него стърчат ръждиви железа и ламарини от 5 години. Дори колегите от Каменар не искат да ги приберат тея железа- смятай колко са зле.  Духва вятър и една ламаринка, като летящо килимче, ми обърсва бретона, ама се спасявам. Стигам до пресечката на ХЕИ и се чудя "Дали да си хвана автобуса или да ходя пеш- кое е по-малко опасно?" Хм- ако автобусът е „изряден“, шофьорът е трезвен и пътниците миришат добре,   най-много някоя дребна джебчийка да ме ядоса.. Но пък от друга страна ако тръгна пеш трябва да пресичам улици по пешеходни пътеки, да се отбранявам ако бездомни кучета не са закусили, да правя скокове на височина и дължина заради изкопите по тротоара и ако въобще си стигна дестинацията, ще е с 1-2 дни по-късно от нужното. Решено е- ще си взема такси!  България е една от приятните държави, в която като си хванеш такси, всъщност си на гости. Приеми го така- все едно отиваш у тях- у шофьора имам предвид. Съобразяваш се –ако пуши- пушиш и ти, ако се кефи на сръбско- и ти се кефиш, пееш дори; ако не дай си Боже се качиш с дете и то пита някакви неща – забиваш му един да мълчи и да не разсейва водача.

Много неща са странни в Страната на чудесата.  Вървя и си мисля. И мамка му – блъсна ме изрядния автобус!! По дяволите... Лежа си на пътя и охкам. Една жена ме видя и се опитва да извика линейка. Звъни на 112 и оттам и никой не й вдига. И аз така един път много звънях- един пиян намерих на пътя и никой не искаше да го прибере. Оф дали и с мен така ще стане?! Мамка му  и автобус, къде блях.... А ето , няма и 20 минути и линейката дойде!  Питат ме нещо..."Не, нямам катетър да ви услужа. Не, и бинт нямам. Много съм непредвидлива. Не си нося.... ". Качиха ме все пак в линейката и ми услужиха с бинт при условие , че им дам 23 стотинки, защото си отчитат комплекта в началото на всяка смяна, а моите рани използват бинт за около 23 стотинки. Ще им ги дам, какво са виновни те. Тъкмо се успокоявам и линейката ми се блъсна в една пожарна.  Шофьорът на линейката карал 34-часова смяна, защото нямало кой да дойде на работа и заспал. Насреща му се засилила една пожарна кола да гаси гумите, дето ги палиха оня ден до Тополи- пак ги запалили, ама този път изгорели и два незаконни цеха за водка „Абсолют“.  Парамедиците с неудобство ме карат да стана, за да се преместим в другата линейка, която щяла да дойде да ни вземе. Като станах ми се отвори раната- мамка му още 30 стотинки за бинт...Стигнахме до спешното и спах два-три дни. Приятни хора са тези от реанимация - ама все едни и същи, верно карат по 34 часа смени! Уж бях осигурена, ама си платих някакви работи.  Като си тръгвах ме питаха дали не искам да ми направят рутинна мозъчна операция, щото „Пътеката е много хубава, а ние сме бедна болница. Няма да ви пречи нищо- ще ви отворим и ще ви затворим. Даже ще кажем да ви върнат 50-те стотинки за бинта, споко“. Да бе, да не съм луда. Искам си вкъщи.

Отивам си вкъщи. Няма вода. Няма ток. Баси- колко време ме нямаше! Ток няма, защото една ламарина от строежа отсреща се е врязала в трафопоста и бам! Авария! Вода няма, защото комшията се наводнил и решил да спре водата на целия блок, че да си оправи пералната като хората.

Чудеса казвам ти. И се седя сега вкъщи без ток и вода и ме е страх България да не ме убие. Ставам параноична- виждам сенки в тъмното, чувам шепот. Не е от отвъдното. Май не е параноя, защото всъщност има някой у нас! Обират ме.... Ми добре. То вече- какво ли не се случи. Поне не ме биха- като ме видяха цялата в бинтове само ме обраха. Може би са решили , че съм мумия.  Взеха ми телевизора. Обадих се в полицията.  От 112 ми казаха, че им звуча познато и дали не си правя шеги. Дойде един полицай.  Познат ми е, откъде ли? „Карам такси като не съм в РПУ-то, тази сутрин те карах“. Да бе....Описах му телевизора. Ама ми каза да не се надявам много да си го върна и да се радвам , че съм жива.

Радвам се. Не знам докога ще съм жива в тази страна на чудесата. Всеки ден се случва нещо „такова“ – изрядни фирми, изрядни камиони, изряди мини. И гърмят, срутват се, източват се. България е страна на чудесата наистина. България всеки ден убива по някой свой гражданин- безименен, с деца, без деца, грамотен или прост. И си остава безимено и нормално.  Няма съд, няма Хага, няма Страсбург. Защото всичко е изрядно и нормално.

 Българийо, спри да ни убиваш.

9 причини да НЕ отидете на Форум " Ключ"

На 18-ти април в Модерен театър от един и половина на обед ще има Ключ. Аз НЯМА да отида!*

1. Гъмов ще е лектор....Виждала съм го да свири на Шампионата по air guitar преди 2-3 години на FunCity във Варна и толкова се смях, че и аз и бременния ми корем имахме колики седмици след това. А тогава Гъмов дори не говори.Не ми се мисли, ако си отвори устата какво ще стане.

2. 18-ти април е събота...По обед винаги имам надежда, че по БНТ ще повторят някое интересно издание на „Бразди“. Ключът започва точно в 13.30..Наистина не ми се рискува.

3. Форум „Ключ“ се случва в Модерен театър. Доста претенциозно. Не можаха да викнат Петко Димитров за спикър и да си говорят в някое по-найт-флайт-майт местенце. Модерен театър- какво му е модерното като е театър..

4. Не искам да съм дребнава, но вижте Ключарите ( спикъри, лектори- тези с микрофоните, дето говорят по 15 минути )- Дерандонян, Аркумарев, Танковска, Кунчев,Гъмов, Ешкенази. Какви са тези фамилии!  Добре, че са Калина Иванова и Люба Христова, че много нАучно зазвучаха с тези сложни имена

5. Сега сериозно- на Форум "Ключ" се мисли...Слушаш разни вдъхновени хора, после пък ще те загложди да променяш я София, я България, я света... Колко е по-хубаво да си живеем в инертна апатия, какъв Ключ, какви вдъхновения

6, Много неприятно съм забелязала, по Ключовете се събират разни активни млади ( и по дух, и по дух) хора, които в паузите си говорят. Обаче за важни неща, за важни хора, за мисии, за каузи. Много е натоварващо. Повечето не знаят текста на нито един хит на Галена, но пък си говорят за поезия, изкуство и идеи. Странна работа.

7.Всъщност най-малкият проблем на този форум са наградите, но трябва да ги спомена. Винаги има награди, обаче не са Черно Джони или Червено Джори. Няма Джони. Наградите са такива, че пак те провокират нещо да правиш- я езикови курсове ще подарят да се мъчиш с езици, я таблети – да се мъчиш там да кликаш... Въобще недомислена работа.

8.Няма безплатен обяд, а има безплатен "Ключ". Как? Не им е чиста работата на тези.  Почти съм сигурна, че в рамките на събитието някой ще мине с малка сламена шапка да ни събере по 10-20 лева за вход. Досега не са го правили. Всичките форуми за безплатни, защото тези Ключо-вци са успели да убедят Интеграл, Telus, МакеТhem, Кабината, Beshared, ЕвроДеск, ЦРЧР да ги подкрепят. Наивна работа

9.Няма да отида защото Ключари няма да бъдат нито Гергана Паси, нито Магдалена Малеева, нито Касиков, нито Destructive Creation, нито Любен Дилов-син, нито Башар Рахал. Те са били Ключари на предишните Ключове. И са били многоооо добри –виж тук http://forum-klyuch.info/

*Обичам ви, хора зад Ключа. Нямате никакъв шанса да ме видите на 18-ти защото съм си във Варна J За всички останали, които няма да ходят- може да НЕ си заявите безплатния билет тук https://www.facebook.com/ForumKLYUCH?fref=ts

Не знаете какви деца растат

Не знаете какви деца растат в България. Не от онези деца, които получават двойки и пишат неграмотно. Не и от онези отличници, които печелят състезания на НАСА. Не са и онези от "златната среда" , които някакси се оправят в живота. Има една цяла нова категория деца и младежи, които растат в домове. Деца, които лъжат, че им е студено, за да ги прегръщаш. Деца, които лъжат за какво ли не, обаче имат нужда от много, много прегръдки.
Повечето от нас, между другото, въобще не ги виждат...тези от домовете. А те растат...малки, бедни, неграмотни, самотни и тъжни. И сърдити.

Наистина не знаете нищо за тях- за това, че много от тях са белички зеленооки българчета ( сякаш черните не са българчета....).  За това, че те нямат свои дрехи- нямат якета за зимата. Имат по един чифт обувки и те са 1-2 номера по-големи, защото някой преди това ги е носил . Те имат по 30 лв на месец джобни- за закуски, кафета, за компютърни клубове ( да, те нямат и компютри...). Те са заключвани, защото са извън контрол и е по-лесно да са под ключ.  Нищо не знаете....Не знате и историята на моя приятел, който ми каза как се е озовал в дом- много просто "Сестра ми умря от глад. Аз я намерих. И после дойдоха социалните. Тя да е била на няколко месеца- бебе беше. Баща ми много плака. Ама ние тогава бяхме много зле - никакви пари нямахме. Сега наште са по-добре. Баща ми ходеше по Германия, ама е болен вече...."

Как умираш от глад... Възможно ли е това въобще в България в 2015-та година? Едно е да не харесваш това, което ядеш- това ми е ясно. Знам какво е и да нямаш пари- аз не съм била богата никога, нито съм от богато семейство. Но да умреш от глад- това главата ми не го побира... Какво мислиш тогава, какво чувстваш? Как умираш от глад?!
Сестра му е умряла от глад. И за това той е израснал в "дом".  Между другото много често трябва да употребяваме кавички, когато говорим за децата от институции. Те "учат" , но са неграмотни . Системата ги "интегрира", ала повечето от тях са изнасилвани, бити, тормозени и трудно живеят самостоятелно. Имат "защитени" жилища, но всъщност постоянно са забъркани в проблеми...Кое им е "защитеното"...какво са "научили"...къде са "интегрирани"?
Вие наистина не знаете какви деца растат в България- дечица, които НЕ са съученици на вашите деца, защото никой не се е постарал да ги запише в елитните гимназии. Деца, които покрай Коледа са с висока кръвна захар заради всичкия low-cost шоколад, който ги засипва от всякъде. И деца, които всъщност порастват и стават възрастни.

Ако досега съм ви отегчила, тук някъде е добре да почнете да ме четете внимателно. Тези деца са били, са и ще продължават да бъдат голям процент от бъдещите млади хора на България- онези неграмотните, които пишат  "majka balgaria" ,"4ai malko", "балгарче" "spinderman" и т.н. Тези деца няма да са винаги деца. Те ще пораснат. Една огромна част от тях ще отидат да бачкат в Германия по строежите ( true story) , обаче другата част ще си е наша-родна-мила-неграмотна картинка. Картинка, която прави нови деца за "домовете", продуцира нови "учещи" и "защитени" деца. Картинка, която ще се правим, че не забелязваме още време. Картинка, която работи само нискоквалифициран труд, защото е необразована....Картинка, която гласува за 10 лв. И картинка, която е икономическа сила. Ама неусвоена, а изгубена. Бъдещи безработни и социални -слаби. И духовни-слаби.  А това не е теория на  конспирацията- в България наистина има адски малко млади хора, и всъщност доста от тях растат в институции.

Както казах не знаете какви деца растат в България. В институциите е много, много тъжно. А там има много деца- бебета, 3-годишни, които лъжат, че им е студено,за да те гушкат, 9 -годишни, които слушат 100-кила и ти казват "К*рво, махни се да мина", 12-годишни, които не могат да си напишат името, 15-годишни, които вече имат деца....и така нататък. Има и деца, които успяват да излязат от безумията на "дома" нормални и успешни. Аз съм чувала за такива случаи. Виждала съм едно дете, което да потвърди правилото. Но повечето не успяват.
Стани доброволец в "Розови очила" и вземи да помогнеш.Виж тук и  https://timeheroes.org/pink/217  и тук www.pinkglasses.org.  Или тук https://www.facebook.com/pink.glasses.varna. Защото може да се помогне. Има начин децата от домовете да видят, че има и друг начин на говорене и на правене на нещата. Има как да промениш света и това...по дяволите...наистина започва от теб! Отдели по 2 часа на седмица, за да покажеш себе си- какво мислиш, как говориш, правиш ли оригами, играеш ли футбол и можеш ли да бъдеш прегръщан. Толкова искам от теб. Обаче ела и помогни. Трябват ни доброволци и ни трябват за дълго- ако ще идваш за шоколад по Коледа- podgotvi sa za bude6teto, bratтТttT; poEmiSi_VinnAttA.mp3

Чайната

Сигурно сте наясно с някаква част от идеята за Чайната, но ще започна от начало

Чайната е място във Варна, в което освен , че можеш да пиеш хубав и топъл чай, можеш и да се включиш в различни социални, културни и други алтернативно-нестандартни и стандартни събития. Чайната е просторна, светла, дървена, ухае на чай. Чайната дава първа работа, на младежи, които излизат от институции и които по принцип имат проблеми с интеграцията „ в нашия свят“.  Чайната не е самонадеян проект- за да започнат работа при нас младежите от институции са част от менторска програма, в която заедно с доброволците от „Розови очила“ ( www.pinkglasses.org)  учат и се забавляват. Чайната не само не е самонадеян проект, а даже не е проект. Чайната е промяна. Чайната още не съществува :)

Точно за това Социалната Чайна на Мая и Стояна беше финалист в конкурса „Промяната“ на фондация Reach for Change и Нова телевизия. Ние, сред 220 стойностни идеи, успяхме да се преборим за място във финалната тройка. Не спечелихме, обаче и не загубихме. Парадокс, нали. Чайната ще отвори до края на 2015-та година във Варна. Трудно, но ще отвори. И няма да затвори .

Чайната е пет-шест измерна инициатива. От една страна тя ще даде възможност за младежите от институции- възможност, която те до момента не са имали. За нова среда, за работа, за качествени и различни хора в тяхното ежедневие. Имало е пъти , в които като си говорим с децата от различните варненските „домове“  те ме удивляват- повечето от тях не са виждали на живо поети, музиканти или писатели, но това не им пречи да измислят най-интересните истории, когато правим ателие по комикси- тяхното въображение е живо и цветно, но някъде по пътя го губят и стават примирени и тъжни възрастни. Но нека не се лъжем- повече младежи от институции нямат светло бъдеще пред себе си. Истината е, че повечето младежи нямат светло бъдеще пред себе си- заради образователна система, заради „обществото“ ( които и да са тия хора...); заради България. Както обича да казва Стояна „наличието на институции не са задължително условие за съществуване на чайната“ и това е факт. Но ще ни бъде да почнем по-лесно с децата, които познаваме, с които работим от 3 години през ателиета на „Розови очила“. 

Освен социалната и много загрижена Чайна, искам да ви представя и една забавна чайна- място, на което ще има и физическото и креативно пространство за интересни неща. Място, на което ще има следобед на поезията, вечери на Dix-it-a и Катан- сутрини; петък на Италианска култура и събота на лавандуловия чай. Не в този ред, но нещо подобно. Аз живея във Варна от 10 години и ми липсват много неща, които се случват в подобни по големина градове на запад. Че даже и в София. Че дори и в Търново... А Варна е някак твърде чалгосана. Ще се радваме чайната да бъде това спокойно, хармонично и забавно място, на което такива като вас и мен ще могат да дойдат и да си намерят липсващото място.

Така- равносметка до тук- социално-check; забавно- check. Но защо чайна? Защото чайната е спокойствие и хармония с природата- това си търсим. Чаят ни не е от пакетчета с мрежички и не го купуваме за лев и двайсе кашона. Чаят ни се гледа в планината някъде, или до морето. В малки градинки и стопанства, от които си купуваме я лайка, я мурсалски чай, я мед. В чайната сме отговорни не само към децата и младежите, но и към природата- не защото е модерно, а защото трябва.

Предвиждаме някъде между третата и петата година от старта на Чайната да имаме и наша билкова градина, която освен, че ще предложи нови работни места  на младежите, ще даде икономическа устойчивост на цялата идея. Всъщност ще даде и много нови възможности за развитие на младите хора, които ще работят при нас- не всеки се чувства ОК да работи с хора и на затворено. Връзката с природата, устойчивото развитие, личностното развитие- това е чайната.

И тайната съставка- искаме да направим още чайни. Всъщност искаме да има още чайни- не държим да ги правим ние :) Тук е момента да спомена, че ако някой иска да помогне - организация, която смята Чайната за перспективна; човек, който смята каузата за важна и ценна, моля пишете ни на hi@pinkglasses.org или на www.facebook.com/pink.glasses.varna

Промяната, която искаме да направим с Чайната е много голяма и далеч, не свършва с наемането на 5-6 младежи от институции и 4 вечери на лавандулата. Искаме да откраднете този модел от нас- вие, които управлявате заведения, вие, които имате магазини, вие, които инвестирате в производство, вие, които пишете закони и най-вече ти, който четеш това. Нека след 5 години методологията и моделът Чайна да са това, което ще можем да изнесем като know-how от Варна – икономически стабилен, социално доказан и нов.

Освен всичко чайната ни е голяма мечта. Голям страх. Голяма работа. Много работа....

В последните няколко месеца ни писаха десетки хора- от такива, които работят с деца от институции, до такива, които искат да ни дарят мед за чая.  Ще има нужда от подкрепа, от физически, умствен , креативен и какъвто друг труд съществува. Ще пиша тук какво предстои. Пътуването ще е дълго и трудно, но 2015-та ще бъде годината на Чайната. Годината на сбъднатите мечти и големите цели. Защото кога ако не сега и кой ако не ние?

ICure, ай, ай...

Знаеш ли кой е Иво Димчев? Иво Димчев ( http://www.ivodimchev.com/) е този, който тази вечер ме разтърси из основи. Разсмя ме, разрева ме, замисли сме, натъжи ме, накара ме да пиша в 2 посред нощ в блога си. Нека почнем отначало. Иво Димчев е от онези артисти, който правят пърформанси, разбираш ли. От тези дето имат претенциозността да се шматкат голи по сцената- я да си резнат ухо, я да си изпилят зъб пред публика, да викнат нещо на староеврейски, после да ти покажат зелен кръг и да кажат, че ако не си разбрал изкуството им, значи си някакъв рядко тъп тип. 

Аз с горе-долу такива очаквания отидох да гледам ICure днес. След като бях изчела статии във варненските медии как съм щяла да бъда шокирана, отвратена, развратена, хомосексуализирана едва ли не, от това супер ужасяващо представление, в което даже има сцена, в която един мъж ( о, не!!!) щял да имитира орална любов на друг мъж с перука (о, не, не!!!!!).  By the way представлението е за хора навършили 18 :) 

Тази вечер изживях ICure по най-неочакваният дори за мен самата начин. 

Бях във всяка една секунда на сцената, под перуката, в телевизора, в лампите и в публиката. И о чудо- не бях шокирана, отвратена, развратена и хомосексуализирана! Всъщност съм шокирана и отвратена от факта, че някой смята, че в 21-ви век във Варна е ОК да не разрешиш на алтернативен артист да представи труда си защото ТИ го смяташ за "неподходящ". Служители на Историческия музей ( 25 на брой), мили журналисти ( n- на брой) какъв ни е проблема? Защо не можем да позволим на Иво Димчев да представи ICure в музея? Защо притиснахме организаторите на Vertigo да го местят в Галерия "Графит" и да сменят дата и сцена 24-часа преди представлението? Защо? Следващата стъпка в тази посока каква е- да горим chick-lit на Севастопол?!

Искам да си представите за момент, че не говорим за Иво Димчев и за ICure, а за най-новата постановка на MainstreamShits Театър- в главната роля са Асен Блатечки ( въздишайте, лели) и Николета Лозанова ( и вие, чичовци). Двама доказани капацитети в артистичната гилдия. Ако в постановката Николета Лозанова и Асен Блатечки имитират орален секс това ок ли е? Може ли да го играем в музея? Или не? Само за протокола гледала съм Асен Блатечки в 39 филма, 17 сериала и 5.6 постановки и той винаги си е Асен Блатечки без значение дали играе рокер, бандит, рокер, жена, камък, рокер или лайно. Иво Димчев тази вечер беше половината свят и нямам представа как изглежда. Или друго- представете си новата постановка ILelelei на театър Пайнер и компания, в която една жена опипва гърдите на други две? Това ок ли е? В смисъл...помогнете ми ..наистина се опитвам да разбера- проблемът ни е, че мъж и мъж си правят разни мръсотийки, мръсотиите по принцип ли са ни проблем или нещо друго? Ако две жени си правят мръсотийки тогава ОК ли сме? 

"С I-cure ясно съзнавам, че само за един час и петнайсет минути изисквам прекалено много от зрителя, но в случая изисквам прекалено много и от самия себе си, за това не се и свеня да продължавам да го изисквам."

Иво Димчев

 Толкова време никой филм, театър, пърформанс и танц не беше изисквал от мен нищо друго освен да мигам пред него, че тази вечер аз бях завладяна точно от това. Мисля си. Дори когато си изключа мозъка за секунда и се отплесна за списъка с утрешните покупки се сещам за лицето му, за песните му, за думите му, за реакцията на публиката накрая.    

Аз тази вечер видях вдъхновение, умора от това, че не можем да спасим света и желание да го поправим и изцелим. Не видях свирки, не видях травестити, не видях аморалността и простащината, които част от медиите се опитаха да ме убедят,че ще видя. И си мисля, само за едно нещо- аз видях това, което съм тази вечер. Вие, които сте видели мръсотия и гнус от Icure се запитайте защо.

Борко, възпитанието и образованието

Открих защо БГ-демокрацията е ялова и не ражда руси, синеоки  демократични процесчета. Ако някой ще ме награждава заради откритието – сега е момента. Демокрацията в България е сбъркана заради уравнението  „Възпитание+Образование=Демокрация“. Точка! Удивителен, дори.

 В България ние възпитаваме послушни, неинициативни, лениви , ядащи „Зрънчо“ деца, които израстват като мързеливи, не-даващи-си-зор-за-нищо, ядащи McDonalds младежи, които пък от своя страна се развиват в прекрасни пушещи бременни, безотговорни и понякога безработни татковци, негласуващи млади души с липса на интерес към всичко останало освен „Планета“, сливова ракия, футбол и молове. Но защо сме изненадани? Ние така упорито, с всяка една българска клетка вървим към този резултат.

Излез навън, на детската площадка и слушай. Какво чуваш? „Спри! Не се качвай! Ще паднеш!!“, „Слез  оттам да те опердаша!“ или в най-добрия случай „Ела, бе мамо, пак ли те набиха? Ела да си хапнеш ,мама, „Зрънчо!“.  Може би това е някаква кофти детска площадка с кофти бг-мами. Нека отидем на друга площадка: там мила беззъба 60 –годишна жена пита  малкия Борко „Ти слушкаш ли? Щото ако не слушкаш, ще дойде баба Яга да те изяде. Ще почне от краката!!!“ .Точно преди малкия Борко да си е изпищял сливиците от ужас, идва баща му и му казва, че трябва да спре да реве, щото само пикльовците реват от баба Яга. И момиченцата. Сякаш е еднакво ужасно да си пикльо и момиченце ( * бел.ред Бащата на Борко не се казва Кирил Добрев и не е от БСП!).  С всяко наше съзнателно и несъзнателно действие, ние възпитаваме слушкащи, невъзражаващи, зависими от нас, дечица.

Но какво става в училище? Има много примери как лошото семейно възпитание може да се компенсира от добрата образователна система. Или няма- не знам. У нас няма май. Влизаме в една класна стая на 1-ви „Б“ клас. Много чинове, всичките един зад друг, всеки вижда гърба на някой. Учат за буквите- ами това е хубаво, браво!  „Може ли да изляза да пишкам, госпожо Петрова? – пита малкия пикльо Борко. „Ша пикайш увас! Само пикайти тука! През 5 минути някой му са пикай! Да не дават пари в таз туулетнъ и аз да ида?!“. Госпожа Петрова е проста. Борко не знае обаче. Той я харесва, защото тя е една от първите човеци, които познава извън семейството си и детската градина и  много иска да й подражава. Прибира се у тях и следващият път, когато му се пишка, просто отива „да пикай“.  До края на трети клас Борко вече е култивиран простак с помощта на г-жа Петрова и още няколко подобни- говори за мацки, копилета, батки, аудита и казва „маа му стара“ на всяка втора дума. Но поне прави картички за 8-ми март по трудово на майка си „4estit 8-mi mrat, majko!”.

До гимназията Борко няма и представа какво е да се мисли. Ако го попитате любимата му книга е „Под игото“. Не я чел,  но има 6 на класното.  Освен това му е адски скучно в часовете, щото всички са тъпи. На четиринайсет почва да пуши цигари, после трева. Няма драма, спокойно- спира дотук, ама всичките му пари отиват за това и детската деградация в храната се връща- набива по цял ден „Зрънчо“ от 20 стотинки, щото само това може да си позволи след като си купи кутия Боро. Борко пуши Боро. Ходи на Боровец, но не кара ски, напива се събота и неделя и после изтърва често понеделник от училище. Но така и така няма какво да изтърве. Най-много нещо да трябва да се наизусти- някое стихче на Ботев, тва-онова.

Борко има бал. Майка му и татко му теглят два много изгодни кредита от по 2000 лв, за да осигурят на детето бала. Няма проблем- те са изгодни кредити- само 3-4 години и ще са върнали всички 12 хиляди лева за бала. Борко е голям пич на бала. Вика през прозореца на лимузината и плюе енергично по минаващите хора, чиито мисли са изпарени от силните ритми на  поредния хит на Мърделия:

„Аз съм в твойте мисли,

 обладах ти мозъка,

както ти ме облада на плажа“

Балът на Борко минава, както и махмурлука. Матурите са пълна трагедия, но как ли да не са? Нима за последните 18 години някой му показа нещо полезно? Как да мисли, как да свърже това, което знае от детската градина, с това, което учи в училище? Или това от 1-ви с това от 2-ри клас? Или поне някой да му беше казал , защо се учат до безпаметност наизуст някви тъпи стихчета от преди 300-500 години или там когато е живял Ботев? И защо въобще всички стихотворения са с имена на футболни отбора? И защо няма за ЦСКА??? Бахти литературата...

На двайсе Борко набива „Зрънчо“, пуши кутия „Боро“ и не работи, защото има просветление и казва, че ще записва „вишу“. Баща му е първа група инвалид, майка му е с диабет. Но пък тази година  е хубава, защото изплатиха апартамента, който изплащата двайсет и две години. Още няколко години и ще изплатят и изгодните кредити от бала на детето.

Борко, ако щете вярвайте учи „Международни отношения“. И се дипломмира. Няколко преписани изпита, много помощ от приятели. Така и до края не схвана „К‘во им има толкоз па на тея международни отношения, че 4 години се учат, маа му“. Но пък в университета имаше едно голямо постижение- научи се да пише на кирилица. Pochti. Друго научи ли? Как се преписва- ДА; как да се скатаваш-ДА; как да ходиш с две колежки едновременно- ДА;  фактът, че думата „колежка“ не съществува и дори за женски род се казва „колега“- не...

Борко е на пазара на труда. И продава домати. Така и не си намери друга работа и след година и половина реши да почне да продава „доматито“ от колците на вилата, за да помогне на майка си с лекарствата.

Борко по цял ден стои на пазара. Обича да слуша музика – за пари, за гърди, за пичове с хубави коли. Такива коли, каквито той щеше да има, ако не беше борко, а беше Борко. Борко става все по-тъжен и все по-апатичен към всичко извън доматите, гърдите и колите. Мрази турците, но с трепет чака "Сълзи над Босфора" всяка вечер. От време на време гледа новини, но само за да види, дали водещата е с голямо деколте. Говорят някви тъпаци пак – била зле България, голям праз. Тя кога е била добре. То това си е константното състояние на България- да не е добре.

И Борко не е добре- болен е.  Има диабет. И гастрит. И какво ли още не. Дава си всички пари за рушвети на доктори, които нямат представа какво да го правят.  Той също не разбира какво му има, но му е лошо.

И ей така Борко се гътна. Това беше от него-  един българин, който живя и твори на земята Българска от лето 1985-то до лето 2014-та и не стигна до зимата на 2014-та, поради простотията на своите родители, своята собствена простотия и нашата обща споделена българска простотия.  Един българин, който можеше да бъде изобретател, физик, адвокат, баща, партньор, любим. А той беше един търтей, който паразитираше почти 30 години върху нас. Търтей, който култивирахме, възпитахме и образовахме да не се интересува, да се страхува, да слушка и да не пита.

Помните ли уравнението за образованието и възпитанието? Демокрацията идва като резултат, ако тях двете ги има поне малко. Да зашиват кръпките едно на друго- ако мама е забравила да ти каже, че не трябва да се тъпчеш със „Зрънчо“ и подобни, то в училище ще ти обяснят за здравословното хранене и ти ще загрееш какво да правиш. Ако в училище не схващаш как да научиш нещо- родителите ти са тук, за да ти помогнат да разбереш защо и как да учиш, а не просто да повтаряш текст без грам умисъл и желание. Ако възпитанието се дъни, образованието покрива и обратното. При нас и двете са издънени, та как няма да ни е продънена демокрацията? Нима някога в училище на някой му се казва „Гласувай, важно е. Разбери кой иска да е кмет на града ти и го питай къде вижда младите хора в програмата си. Знаеш ли каква е разликата между НАП и НОИ? Каква е разликата между лява и дясна партия?Как да видиш "лошия креди"? Как да разбереш какво да учиш в унивеситета?“ Да, ама друг път. Никой не го казва това. Вече години , поколения в България растат по търтейски, защото  уравнението не е изравнено.

Мъчно ми е за Борко, дано и на вас.

Свобода искам

Замислял ли си се дали има нещо общо между свободата и качеството на живот?

Аз да. И да, има общо- общо минало, общо настояще и общо бъдеще. Свободата е буцата в гърлото ти, когато искаш да изкрещиш всички нецензурни ругатни, защото ти е омръзнало от рационалните аргументи. Защото те не са чути- кой му дреме за рационалните аргументи- не си ли забелязал, че рационалните аргументи стоят на последният чин с големите си сериозни очила и биват замеряни с домати, щом си отворят устата. Свободата е, когато не плачеш, а ревеш от безсилие, защото вече не можеш да кажеш нищо смислено, нищо градивно, нищо.Просто голямо, дълго и протяжно „ Аааааа!“. Не, че ще направиш някому влечатление...Защото свободният прави впечатление само на свободни. А те, както казахме, са на последния чин- не чуват, не виждат...Учителката нещо говори отпред, но то е несвободно. Говори си, нещо по химия, жената. Сякаш някой някога е използвал наученото по химия в живота. Имах три двойки по химия- а вижте ме сега- пиша есета за свободата! Защо няма час по свобода в училище? Но и да има, кой по дяволите, ще го води? Някой бъзльо, дето никога не си е позволял да бъде свободен? Пфу...Има ли общо свободата с качеството на живота? Зависи- ако искаш да си щастлив е по-добре да си несвободен, да не знаеш, да не те замерят с домати. Защото замерянето с домати боли. Да живееш в свят, в който КТБ, Пеевски и Бареков са само имена на екзотични кактуси. За какво ни е свободата- да се тюхкаме по цял ден и да се лутаме в кактусови лабиринти? Мамка им на всичките кактуси! Ей това е свобода- да теглиш по една майна на всички. И качеството на живот рязко отиде по дяволите- оказва се, че единият кактус ти купил фирмата. Разбрал, че го плюеш и загрижено те пратил на борсата. Да си свободен. Ей, мамка им кактуси... Качеството на живот и свободата..

-  А свободата да мислиш, брои ли се? Защото аз мога да  мисля , ама да не говоря?

-  Аааа, значи си българин? Значи си от България?! Това е онова странно място, дето всички всичко знаят, но никой не говори. Медиите са много свободни. Даже направо са пресвободни. Надсвободни. Свободници. Сводници. На кактуси.

Ако искаш свобода, бъди готов да се ядосваш, да те боли, да наранят, било то и с домати, хвърлени към последния чин. Качеството на живот - какъв абсурд? А количеството на живот- аз искам много! Много живот! Нямам претенции към качеството- аз съм от онея, дето мислят, ама не говорят. Дето знаят, че са свободни, но не смеят да кажат на другите, за да не се изложат. Знам много за нищото, което наричаш "качество на живот" и ми се крещи от безсилие, защото нищо не мога да направя. Обаче оная буца на гърлото ме дави много. Не мога да изкрещя. Свободата не се понася лесно. Качествотото се живее трудно.

Свободата била като салама. Много добра....метафора ли е това, нямам идея, но е много добра. Какво е общото между салама и свободата? Качеството? Стара Планина? Ниската цена и ниското качество? Нищо? Всичко? Сетих се! Саламът е радост за простолюдието, свободата също. Да си виждал някога политик да се радва, че е свободен? Но пък обикновените хора се радват, да им се чудиш, милите. На какво се радват? Какво знаят те?! Свободни били- свободен ли си да си купиш салама, който искаш, свободен ли си да кажеш нещо, свободен ли си да промениш нещо? Свободни били...Само на едно място сме свободни, но там пък качеството е кофти...

А тук и сега- как да разбера дали имам качествен живот? Да питам Eurostat? Или някой от Европейска комисия? Сега ще се обадя- те са умни и говорят за интеграция и качество на живот:

- Здравейте, аз съм от оня край на Европа, дето сме свободни! Може ли...

-......-  изхили ми се някой отсреща и ми затвори.

Как да го разбирам това? Хмм, ще  опитам пак.

- Алоооу! От България съм, свободна съм , ама не знам дали качеството ми на живот ми отразява чувството за свобода, може ли да ми помогнете?

-....Оф, изчакайте ( музичка някаква се пусна.).Ами да ви кажа, май сте свободни. Свободни сте да пратите Станишев за шеф на ПЕС. Опааааа, чакай!!! Опаааа!( Телефониската се оказа гъркиня). Абе, чакайте бе!! Не бил най-Станишев, най-ми бил любимец 15! Него пратете.

- Добре, де – питам аз- Ама нещо по- качествено няма ли как да отрази свободното ми чувство? Щото съм много, ама многооо свободна...Пък само да пратя любимец 15...

- Оф, чакайте( музичка...)

- Чакам!

- Алоу, ами . какво да ви кажа...Бойко Борисов не ви ли кара да се чувстате свободна?

- Ами ...не знам. Той ме комплексира да ви кажа- толкова може и знае, а аз една такава- неможеща, неука се чувствам пред него. Проверете пак за друго решение. Аз ще изчакам- казах с готовност да си чуя любимата вече музичка- Чакам!

- ....музичка... А!!! Ето бе, момиче!!! Виж сега!!! Слушай!! Ами салам купихте ли си? Щото свободата, Санчо, е като салама.

Затворих...

Щом чак от Европейската комисия не знаят...Лошо, Седларов, лошо.

Свободата е много тъжно бреме, което променя качеството на живот най-вече в драматичен аспект. В България Колкото си по-свободен, толкова ти е по-тежко, по- трудно, повече плачеш, искаш ругаеш и да крешиш, въпреки буцата в гърлото. Свободата те прави нетърпелив, мнителен, заядлив. Но смел, искащ и даващ.

Свободата не е тайна. Не я пази само за себе си.