Свобода искам

Замислял ли си се дали има нещо общо между свободата и качеството на живот?

Аз да. И да, има общо- общо минало, общо настояще и общо бъдеще. Свободата е буцата в гърлото ти, когато искаш да изкрещиш всички нецензурни ругатни, защото ти е омръзнало от рационалните аргументи. Защото те не са чути- кой му дреме за рационалните аргументи- не си ли забелязал, че рационалните аргументи стоят на последният чин с големите си сериозни очила и биват замеряни с домати, щом си отворят устата. Свободата е, когато не плачеш, а ревеш от безсилие, защото вече не можеш да кажеш нищо смислено, нищо градивно, нищо.Просто голямо, дълго и протяжно „ Аааааа!“. Не, че ще направиш някому влечатление...Защото свободният прави впечатление само на свободни. А те, както казахме, са на последния чин- не чуват, не виждат...Учителката нещо говори отпред, но то е несвободно. Говори си, нещо по химия, жената. Сякаш някой някога е използвал наученото по химия в живота. Имах три двойки по химия- а вижте ме сега- пиша есета за свободата! Защо няма час по свобода в училище? Но и да има, кой по дяволите, ще го води? Някой бъзльо, дето никога не си е позволял да бъде свободен? Пфу...Има ли общо свободата с качеството на живота? Зависи- ако искаш да си щастлив е по-добре да си несвободен, да не знаеш, да не те замерят с домати. Защото замерянето с домати боли. Да живееш в свят, в който КТБ, Пеевски и Бареков са само имена на екзотични кактуси. За какво ни е свободата- да се тюхкаме по цял ден и да се лутаме в кактусови лабиринти? Мамка им на всичките кактуси! Ей това е свобода- да теглиш по една майна на всички. И качеството на живот рязко отиде по дяволите- оказва се, че единият кактус ти купил фирмата. Разбрал, че го плюеш и загрижено те пратил на борсата. Да си свободен. Ей, мамка им кактуси... Качеството на живот и свободата..

-  А свободата да мислиш, брои ли се? Защото аз мога да  мисля , ама да не говоря?

-  Аааа, значи си българин? Значи си от България?! Това е онова странно място, дето всички всичко знаят, но никой не говори. Медиите са много свободни. Даже направо са пресвободни. Надсвободни. Свободници. Сводници. На кактуси.

Ако искаш свобода, бъди готов да се ядосваш, да те боли, да наранят, било то и с домати, хвърлени към последния чин. Качеството на живот - какъв абсурд? А количеството на живот- аз искам много! Много живот! Нямам претенции към качеството- аз съм от онея, дето мислят, ама не говорят. Дето знаят, че са свободни, но не смеят да кажат на другите, за да не се изложат. Знам много за нищото, което наричаш "качество на живот" и ми се крещи от безсилие, защото нищо не мога да направя. Обаче оная буца на гърлото ме дави много. Не мога да изкрещя. Свободата не се понася лесно. Качествотото се живее трудно.

Свободата била като салама. Много добра....метафора ли е това, нямам идея, но е много добра. Какво е общото между салама и свободата? Качеството? Стара Планина? Ниската цена и ниското качество? Нищо? Всичко? Сетих се! Саламът е радост за простолюдието, свободата също. Да си виждал някога политик да се радва, че е свободен? Но пък обикновените хора се радват, да им се чудиш, милите. На какво се радват? Какво знаят те?! Свободни били- свободен ли си да си купиш салама, който искаш, свободен ли си да кажеш нещо, свободен ли си да промениш нещо? Свободни били...Само на едно място сме свободни, но там пък качеството е кофти...

А тук и сега- как да разбера дали имам качествен живот? Да питам Eurostat? Или някой от Европейска комисия? Сега ще се обадя- те са умни и говорят за интеграция и качество на живот:

- Здравейте, аз съм от оня край на Европа, дето сме свободни! Може ли...

-......-  изхили ми се някой отсреща и ми затвори.

Как да го разбирам това? Хмм, ще  опитам пак.

- Алоооу! От България съм, свободна съм , ама не знам дали качеството ми на живот ми отразява чувството за свобода, може ли да ми помогнете?

-....Оф, изчакайте ( музичка някаква се пусна.).Ами да ви кажа, май сте свободни. Свободни сте да пратите Станишев за шеф на ПЕС. Опааааа, чакай!!! Опаааа!( Телефониската се оказа гъркиня). Абе, чакайте бе!! Не бил най-Станишев, най-ми бил любимец 15! Него пратете.

- Добре, де – питам аз- Ама нещо по- качествено няма ли как да отрази свободното ми чувство? Щото съм много, ама многооо свободна...Пък само да пратя любимец 15...

- Оф, чакайте( музичка...)

- Чакам!

- Алоу, ами . какво да ви кажа...Бойко Борисов не ви ли кара да се чувстате свободна?

- Ами ...не знам. Той ме комплексира да ви кажа- толкова може и знае, а аз една такава- неможеща, неука се чувствам пред него. Проверете пак за друго решение. Аз ще изчакам- казах с готовност да си чуя любимата вече музичка- Чакам!

- ....музичка... А!!! Ето бе, момиче!!! Виж сега!!! Слушай!! Ами салам купихте ли си? Щото свободата, Санчо, е като салама.

Затворих...

Щом чак от Европейската комисия не знаят...Лошо, Седларов, лошо.

Свободата е много тъжно бреме, което променя качеството на живот най-вече в драматичен аспект. В България Колкото си по-свободен, толкова ти е по-тежко, по- трудно, повече плачеш, искаш ругаеш и да крешиш, въпреки буцата в гърлото. Свободата те прави нетърпелив, мнителен, заядлив. Но смел, искащ и даващ.

Свободата не е тайна. Не я пази само за себе си.