Умни коледни подаръци - vol 2

Една от най-четените публикации в блога ми си остава онази кратка статия с препоръки за подаръци - за деца, за приятели, за родители - но все подаръци, изработени от малки семейни бизнеси или социални предприемачи. Защо е важно това? Защото стойността на нашите 20 лв в един хипермаркет, който препродава и в едно семейно магазинче, в което нещата се създават, е различна- и в двата случая харчим 20 лв, но социалната стойност на парите е различна. Няма да влизам в дълги обяснения за кръговата икономика, смисълът на социалния и нефинансовия ефект, нито пък в щетите на свръх-потребелението тип Made-in-China. Просто защото знам, че това е процес на осъзнаване - не става за една нощ. Аз самата също съм пазарувала от "където дойде", но в последните 6-7 години съвсем тенденциозно избирам козметика, която знам къде и от кого е произведена, бижута на местни варненски автори, обувки и дрехи, които са от малки семейни марки и книги на малки независими издателства. Чрез избора си правя малко, но е повече от нищото, което бих сътворила в мола. 

Слагам моите предложения за Коледа и ви желая хубави и отговорни празници:)

Коледни подаръци за деца и за родители на малки деца:

1) Любимото ми в целия списък- "Семейно готвене по Монтесори"- страхотна кулинарна книга, подходяща за семейства с деца между 2 и 6 годинки. Сътворена под ръководството на една от първите Монтесори педагози в България - Жечка Иванова с помощта на две сърцати Светли- Светла Тодорова и Светла Иванова. Всички рецепти в тази книга са лично тествани от екипа на Карин дом и много деца- от крем-супата от тиква до сандвичите! Лесни, практични и забавни рецепти, в които всяко дете може да открие готварския си талант. Всяка рецепта в книгата е предварително планирано образователно занимание, с което детето може да усвои и упражни знания от важни за детското развитие зони („Практичен живот“, „Сензорика“, „Математика“, „Космос“, „Език и реч“) в подготвената Монтесори среда.  

2) "Дървен пъзел с емоции" - Неща с душа - едно от най-свежите социални предприятия в България- създават образователни игри и пъзели за деца. Огромна част от асортимента им би бил полезен и на родители, и на специалисти работещи с деца ( логопеди, педагози, психолози). На страницата им има много различни предложения в зависимост от възрастта и интересите на децата- пролетни пъзели с луковици на лалета, неща за писане и смятане за първокласници и тн. Разгледайте какви чудеса творят!

3) Карти с животни на издателство Carrot. Комплектът включва 144 карти с реалистични изображения на животни и тяхното описание, легенда с мини изображения- забавна история за всеки млад изследовател. На сайта на издателството буквално можете да се изгубите в предложения за игри, карти и книги. Специално препоръчвам и книгата "Истории за изкуството", която е едно от най-интересните предложения в пресечните точки между деца, образование и изкуство и е създадена в колаборация с деца, родители и Фондация 'Калейдоскоп".

4) Red paper planes - любопитство и откривателство, увереност и креативност чрез мисии.  Как? Например "Мисия: Орнитолог - Как можем да опознаем (не)обикновените птици около нас?". От всичките версии и мисии тази е най-интересна според мен- дали защото е нетипична, дали защото знам, че основателите на Red paper planes семейно са птицо-наблюдатели- може би, но това е едно от най-интересните неща, които можете да подарите на децата около празниците и респективно да създадете интересно семейно време заедно, решавайки казуси и преодолявайки предизвикателства. Red paper planes адаптират метода "дизайн мислене" за деца и през игра учат семейно. Разгледайте тук и поръчвайте! 

5) Marti's heaven- любимо магазинче и любими хора в основата му. Играчки, детски раници и несесери в живи цветове. Прекрасен семеен бизнес, в който един път като се заровите и само още и още неща ще си харесвате. За мен фаворитът на този сезон са бебешките завивки- всякакви разновидности, мекички и топли ...и няма как да ги намерите в друг магазин, защото всичко при Марти е в ограничени бройки и е уникално. И отделно от всичко най-новият член на семейството им се казва Мая- това само по себе си ги прави прекрасно семейство ;)

6) Родителски карти - игри за бебе 0-12 месеца. Ако сте имали приятели, които изведнъж са изчезнали от лицето на земята, това е за тях и за тяхното новородено бебе :) Често родителите не са наясно какво да правят с бебето, когато е сухо, изкъпано и нахранено и тези карти са пълни с идеи! Конкретни идеи с визуализации и инструкции, така че да не си мислите, че нещо може да счупи новодошлото бебе ( обикновено родителите са убедени, че това "нещо" биха били те:) . Всички игри и активности са подбрани специално с акцент да подкрепят  процесите за ранното детско развитие през първите месеци след раждане и събират практическия опит от почти 25 години на екипа на Карин дом.

7) Пукльовците са страхотна игри от ново поколение, които помагат на учителя да развие социалните умения на своите ученици. "Пукльовците" преливат от виртуалния в офлайн света чрез дискусии и рефлексии на виртуални и реални ситуации и така развиват комуникационните умения на децата, които играят. И е забавно. Специално за Коледа можете да подарите на своето дете и неговия клас годишен абонамент на специална цена!

Стига детинщини! Какво препоръчвам за приятели, колеги, родители, братя и сестри, лели и учинайки: 

1) Настолната игра "Битката за Балканите" на Сдружение "Българска история". Хората от "Българска история" са доста последователни в това да са патриоти, ама без да им изпъкват вените по челото от патрЕотизъм. От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. От 2 седмици на пазара с предварителни поръчки е настолната игра "Битката за Балканите", която е подходяща за деца над 12 г и може да се играе в състав от 5 души. Ето тук можете да я поръчате и рязко да поумнеете през зимната ваканция. 

2) Чорапите - моля без коментари, че за Коледа само бабите подаряват гащи и чорапи. Тези чорапи са яки. Има 4 модела и всеки от тях носи послание за приемане на хората със синдром на Даун. Чорапите са на Фондация "Живот със синдром на Даун" и малката Микаела е най-яркото им рекламно лице, а всички приходи от продажбата на чорапките подкрепят семейството й да преодолява бариери и чупи стереотипи за това какво могат да постигнат децата със Синдром на Даун. Как го правят- чрез публични събития, тренировки по плуване за деца със синдром на Даун и ... дори променят съдържанието в учебниците по биология, за да е адекватно с това, че сме 2019-та и никой не е "болен" от синдром на Даун. Изберете си модел и шокирайте баба си, като вие и подарите чорапи за Коледа!

3) Pesh Art - най-великите ми обувки. Почти 4 години в дъжд, сняг и пек- не мръднаха. Огромен избор от смели цветове и модели- мокасини, боти, кецове- каквото ти душа иска. Правят си ги в Пловдив и ако не ви се поръчва онлайн, дебнете ги по базари. Сега като се замисля май това ще си самоподаря за Коледа, твърде много време мина от 30-тия ми рожден ден- от тогава притежавам розовите Мини и Мики Маус с връзки. Но като не се късат, как и защо да си взема нови, по дяволите. ПешАрт, твърде добри обувки правите! 

4) Коледната кутия на Оле, Мале. Едни от най-разпознаваемите социални предприемаЦки са Елисавета и Красимира от "Оле Мале". Сайтът „Оле Мале!“ е замислен в помощ на майките на деца с увреждания и тяхната финансова и работна независимост.

В сайта "Оле Мале!" всяка майка на дете с увреждане може да бъде самостоятелен артист, който със собствените си усилия да издържа семейството си. Посетителите на сайта могат да си закупят директно предмети, изработени от някоя от майките, да си поръчат нещо или просто да дарят средства в нарочна банкова сметка. Коледната им кутия с весели играчки е налична във верига супермаркети "Фантастико" за софиянци и онлайн за всички не-софиянци. 

5) Книгата "Дипломат и градинар" - сериозен подарък за колеги, родители и приятели. Мемоарите на Иван Д. Станчов бяха преиздадени през пролетта на тази година, 2019-та е специална за българската дипломация, защото отбелязваме 140 години от създаването й. Тази книга е интересен начин да понаучите историята на една от най-интересните български фамилии- Станчови - потомствени дипломати и филантропи, които са повлияли на развитието на много различни обществени сфери в България. Има издание и на английски език с меги и твърде корици.

6) Роклите на Нора - малко магазинче до подлеза на Шипка във Варна с най-шантавите рокли и туники в Галактиката. Сукмани с джобове на странни места, пастелни велосипеди по рамото и тоскански пейзажи на гърба, асиметрични кройки и всякакви други красоти. Стилът на Нора е абсолютно неповторим и няма начин да го объркате. И има едно правило- никой, който притежава една рокля на Нора не може да остане само с нея, просто не може. Отбийте се в магазина, за да пробвате на място или разгледайте на сайта. 

7) От баба е много зареждащ проект, който събира хора които искат терлици с баби, които обичат да плетат терлици - чудесна работа! През платформата на сайта можете да си поръчате и да се сдобиете с costumе made модел за вас и да му се радвате като стане студено. И да, има значение дали ще си вземете чехли с помпони и кристалчета от Джъмбо, или терлици от баба ви Радка. Първо, очевидно е кое ще топли повече и второ, баба ви Радка, най-вероятно има повече нужда от финансови постъпления, отколко собствениците на Джъмбо.

8) "Хората, които променят България" на Даниел Пенев- още една книга за подарък- нещо като мотивационна анти-мрънкаща ваксина за зимата. Усмихващо, леко, приятно четиво за 30 българи, които авторът смело нарича "съвременните будители". Чест е за мен, че съм една от тези 30 души и горещо препоръчвам да си поръчате книгата от ей- тук Историите, които са вътре са вълнуващи - от Енчо Кирязов до Благовеста Пугьова всеки има какво да разкаже за България, за ученето, за порастването. Много подходящо четиво с чаша червено вино за пред камината, докато навън вали сняг.

9) Коледни комплекти от Социалната чайна- емайлирано канче за планина + картичка с рецепта и билки за греяно вино. Много табиетлийска работа- имате канче, имате картичка, в която са събрани нужните карамфили, джиндфили, канели и тн и директно сте готови за хижарска силна вечер- само добавете вино. Другият вариант на коледния комплект е панерче с билки, мед и конфитюри- всичките са страшно вкусни- лавандулови ябълки, сладко от моркови с карамфил, а до седмица ще е готово и банановото сладко. Можете да поръчвате чред FB или на info@thesocialteahouse.bg

8) Пекарна "Радост"- оставете каквото правите и директно си поръчайте погача за празниците от пекарната. В нея работят младежи с увреждания - месят, пекат и с помощ от приятели, продават. Пекарната си функционира като обикновена пекарна - включително плаща същите данъци и подлежи на същите проверки от БАБХ, НАП и други институции, но заради модела си- очевидно произвежда по-малко и по-трудно продава. Та- поръчайте си, или директно им дарете по нещо около Коледа- много заслужават! 

9) Календарът на Петя Константинова - невероятен артист, с много запомнящ се почерк. Освен цветния и жив календар, на страницата й ще откриете и страхотната готварска книга с рисувани рецепти ( а може и да е свършила вече), добро количество ръчно правени играчки и рисунки, които са прекрасен и личен подарък за близки хора. 

10) Шаловете и одеалата на Семейния магазин - изплетени на ръка от 100% вълна във всякакви цветове. Шаловете са изработени от майки на деца със специални нужди, които са на терапия в Карин дом. Ще се учудите колко са сгряващи и стоплящи- твърде е лигаво следващото твърдение- но, да най-вероятно е защото са плетени с много любов. Всички модели можете да разгледате на страницата на Семейния магазин. Одеалата са чудесни за зимни вечери с книга ( особено с " Хората, които променят България")  

11) Bradabrat - най-накрая нещо само за мъже от целия този списък. Но ако си мъж без брада, по- скоро сори. Брадабрат е българска марка козметика за бради. мустаци и всякакви лицеви косматости. Масла, сапуни, гребенчета, глезотийки всякакви. Много харесвам как си изпипват комплектите в дървени кутии с лазерно гравирани букви. Играят си и си личи. Миришат хубаво.  

12) Като сме на козметична вълна и нещо за дамите- Wild cosmetics - местна българска козметика, която се прави на билкова основа, но не е забъркана в нечие мазе, а напротив- лаборатории, сертификати, цехове, складове- всичко, което бихте очаквали от една голяма и сериозна марка. Отново семеен бизнес начело с една амбиоциозна дама, която купува количества български билки от независими билкари и малки стопанства, за да ги забърка в магически кремове. Работи :) 

Стана дълго, но пък Коледа така или иначе всички харчим твърде много и не винаги за умни подаръци. Надявам се тези предложения да ви помогнат да направите по-умен избор тази Коледа :) Весели празници!

Това няма да стане в България

Мой колега е споделил за много интересно място, което е посетил- център в Холандия, който подкрепя млади майки. В два абзаца е описал кое как става- защо е важно да се подкрепят жените след раждане, да не се дава зор да се връщат на работа, но пък и да не заживяват в тотална изолация, а да имат някакви ангажимент и отговорности и извън бебето. И няма значение дали това е добър или лош модел, ама ще се гръмна от дискусията, която провокира тази иначе добра новина.

И аз тази дискусия съм я чувала. Даже преди години съм я водила. Карала съм се, изнервяла съм се. Сега вече така съм й свикнала, че като видя накъде отива разговора и просто отивам на друго място-офлайн и онлайн.

Въпросната дискусия съдържа винаги 4-5 едни и същи изречение, но изказани от различни хора " Кога ще ги стигнем? Къде са те, къде сме ний" ( да се извика с интонация на Христо Гърбов); "Това никога няма да стане в България!"; " Окрадоха държавата. И тука можеше да го има това, но тук има помощи само за цигани"; "Така е, имат центрове, щот раждат! Тука няма българчета", "България умира, селата са обезлюдени, никой не гледа домати", "Хубаво е това, но тука няма да стане- трябват връзки!".

Иде ми да се гръмна. Често в тази дискусия участват хора с висше образование, които по-скоро са икономически и социални грамотни. И някъде в тяхното образование, икономическа грамотност и социо-културен хоризонт е останала пукнатина. През тази пукнатина се е набутала една дебела голяма ламя, която се състои от простотия, неразбиране, нервност и гняв. Бих искала да кажа, че е нещо друго, ама не е. Да претендираш, че знаеш за всичко всичко- от това как работи социалната система на Холандия, до това защо умират дивите лешници е простотия. Не може!

Защо се ядосвам ли? Защото като повториш 10 пъти, че "това няма как да стане в България", почваш да си вярваш. А не дай си Боже, може и да повлечеш някой друг да ти повярва. Преди години като писахме кандидатурата за Младежка столица най-честият коментар насреща беше "Да, бе Варна ЕВРОПЕЙСКА младежка столица? Ха-ха! Те само да ни видят дупките по улиците?! Каква младежка столица?!". После като почнахме Чайната имаше директен смях "Аааа, това в България НИКОГА няма да стане". И най-странното е, че след като стана същите хора имат теза "Е, то това е изключение".

Ами създавайте изключения, по дяволите. Не ви харесва, че няма бебета - ми правете деца! Няма домати- ми садете домати! Няма център за подкрепа на млади майки - ами хайде 1-2 години работа от сутрин до вечер и ще има, ако ти е важно!

Аман от "Няма да стане". Зад всяко "няма да стане" се крие по едно "АЗ не знам как да го направя" или " АЗ не съм в състояние да го направя, защото НЯМАМ сърцето, знанието и упоритостта". Ама за по-кратко е да кажем" Няма да стане".

Миналата година, когато започнахме да търсим терен за новия център на Карин дом - епизодично пак идваха тези реплики "Никога няма да ви дадат терен, това да не ти е Белгия? Разглезили са те с тези европейски глупости. Тука е България!" и отново любимото- "Ама това да не ти е София, какви терени, какви центрове? Радвай се, там на каквото имаш и си натискай парцалите".


Трябва да се научим да казваме като не можем. Но трябва да се научим да СПРЕМ да казваме, че нищо няма да стане от нищо.

Преди два месеца бях в Хърватия и ме вози един много забавен шофьор към летището. Говорихме си за Балканите, за България и той ме пита на колко километра е Варна от Загреб. И аз му казах, че сигурно е поне на 1000 км. Той се обърна драматично и се опули. И после се усмихна и каза "Аааа, да тя Бугариа е вЕлика страна, не сте като нам". И "вЕлика" беше в смисъла на голяма, нали, но все тая. Ами да, България си е голяма и велика, и всичко може да се случи тук. Стига да имате сърце и мозък. И стига с това "Да имаш топки". Крайно тъпо преведен английски идиом. За да си реализирате мечтите и плановете не ви трябват топки ( освен ако не сте осеменител в някакъв смисъл, тогава е важно). Трябва да се образовате, да сте упорити, да мислите, да действате, да се запознавате с много неправилни, докато намерите правилните хора. И преди всичко ви трябва сърце, защото в днешно време всичко се научава. И достатъчно неща са ми минали през ръцете- винаги ще се намери някой да ви каже "Че това няма да стане". Просто като ви кажат така го чувайте вече като "Аз не мога да го направя, дано ти да можеш".

Training with a baby - in the world of human rights and international activism with a newborn

This article was written two years ago for the blog of the University of youth and development EuroMed in Tunisia. I realised today that so many things have changed when it comes to international work and activism, but still motherhood is a bit unclear- do you quit when you are pregnant, do you just pause for 1-2 years, how do you proceed when baby is on the way? And honestly that is 50% of the deal- how do institutions and NGOs treat you while you are pregnant or with a newborn if you want to still function as an activist or a trainer on an international level? Are there any inclusive policies in practice that you should know? And last but not least- does it make you a bad mother to travel with your kids, are you a burden for others, does it make you a quitter to stay at home or does it make you a better parent to pause your international freelancing for the baby's sake?

So many questions, so little honesty and transparency on the topic. I m sharing this article, because I believe that even if one policy officer of a big NGO, or one EU-institution employee realises why many women-activist disappear  in their early 30s , than this is a meaningful article. In the past 10 years I have worked in 37 countries on topics of social inclusion and human rights and in most of those contexts I was accompanied by my children, when they were newborn or under 2 years old- not all of them at once, but still :))

And just to make it clear- my choices reflect who I am and who I want to be, it doesn't mean it should be in line with your values or that I  expect all young parents to travel 24/7.  But they should have the opportunity to do so, if they want to contribute. And yep, I said parents, not mothers only :)

--------------------

Tunisia, July 2017

I m Maya. The trainer with the baby going around the MedUni in Hammamet, Tunisia.

I was not sure if I wanted to write this article or not, but within the last 3 days so many people, especially young girls approached me with the sentence “Oh, my God, you are so brave! I never thought you could actually do that-  do a training with a baby!”, that I though It may actually be a good idea to share what it is to be a traveling, working mom and how parenting has helped me to be a better trainer and vice versa.  

First of all- I have three children. My oldest son is 6 and he has actually been to Tunisia in one training 6 years ago, again as part of my work. I have a daughter, who is nearly 5 and you’ve met my youngest son – a.k.a The Batman Baby, who is 1 month old. I work as a freelance trainer, I am part of the European youth forum pool of trainers,  and I am a founder of a social start up in Bulgaria, where we mentor and employ youngsters raised in orphanages. My work life is what I have dreamt of - it perfectly combines some policy and training work on international level and grass root work focused on inclusion and social innovation back at home. I love it! Truly! I have dreamt of having that kind of working dynamic and I am very, very, VERY happy that after of years of efforts it is real.

When I had my first kid, I was 25. Both me and my husband were not exactly adults. University –graduates full of dreams and hopes. And questions - especially for the kids. Many times when somebody said – you should not do this or that because you have kids now, we questioned…People were surprised when we went camping with a baby. Then people were surprised when we traveled by plane with the baby. And people were quite surprised when we decided we wanted to have another baby.

Mom advice/ trainer’s advice 1- People judge by their own values and perceptions- camping, flying, number of children all of that is subjective. And you can never be OK with everyone around. So don’t try. From a trainers point of view that is like- there is never an energizer that is good for everyone in your group. Get over it :D 

Back to baby topics:

I want to underline that taking risks and being irresponsible is nothing close to what I m sharing with you! All of our decisions were influenced by reading, asking questions to our pediatrician and observations. For example we asked : When is it safe for a baby to be a on plane (generally it is after 2 weeks). Our doctor said – after 2-3 weeks it is OK, but aren’t you afraid? And I said, but doctor, you just said it is OK, why should I be afraid? And he said ”I don’t know, cause it’s a baby”. More or less that is the case with all fears- “I’m pretty sure I should be afraid, even though I don’t really know what of…Just in case, I ll be afraid then! Done, feaaar!”.

Maybe because I became a mom relatively young, I was still rebelling against norms and fears and I decided that just because I m a mom now, it doesn’t mean my professional life is on pause and I should stay at home. I started to do trainings with my son in a sling tied around my bosom, as you have seen me around Hammamet youth centre. Why?  Well because the first few months generally babies sleep and eat…and ok - poo. That’s all. If you are healthy and the baby is healthy, if you feel fine and you want to work - you are more than fine to do so. Is it necessary- no, of course not. If as a parent you want to stay at home and relax- that s totally fine with me, but just keep in mind that there are also other options. For me it was an option that was worth exploring- I had no idea if it would work, but it seemed so- my son was calm and sleeping when I was giving speeches or doing presentations.  He would wake up each coffee break to eat and go back to sleep for the session. From a logistical point of view If the baby is breastfeed only, that means you are very mobile as well, because all you carry around for food is…yourself. And yes, that’s convenient. 

Question wisely what society tells you to do as a parent. Both parenting and trainers design should be based on you being informed and happy with your decisions☺

Sometimes I think media and society are over-complicating things. I’m not saying taking care of a baby is easy- on the contrary – it is not. But sometimes media and marketing specialists are trying to convince us we need   expensive and enormous amount of stuff for the newborns: you need humidifiers, sterilizers, you need wooden hand-crafted toys, fashion baby socks, etc. Honestly, you don’t need toys until the first year. We had so many and most of the time the baby would just enjoy the company of his own toes in his mouth. Don’t focus on providing things, but on providing attention, time and love – with your partner and with the child. If my husband was not encouraging me to do my trainings with my baby-co-trainer, maybe I wouldn’t – I was full of doubts based on nothing. Just on the fact that nobody else was doing it, so there should be something wrong with the idea. Nope. Nothing wrong.  

Raising Children and having a family should be based on individual decisions, not on what somebody else is doing or not doing. There is not right or wrong there- there is you as parent with your own needs, routines, habits, desires, dreams and wishes and there is your partner with his or her own. There are not two families which are the same, nor two babies. So to say that something is good or bad for a family is close to naive. As from trainers point of view I have only one quote “taylor- made trainings”.

Last but not least I want to tackle the questions of is it hard to deliver a training with a baby 24/7, am I brave, is it unbelievable or not to be doing a training with a 1 month baby in Tunisia? 

Yes, it is difficult- staying focused on a session with 20+ people while you woke up 4 times tonight, eating half of your plate because baby needs to burp now, watching the time for the group while you are trying to be on time with breastfeeding. It can be difficult sometimes. Maybe, I’ve forgotten how scared I was when 6 years ago I came to Tunisia for the first time with my first born son. It is brave, not because it is hard physically ( even though going around with 5 kilos on your chest all day is not a piece of cake), but it is brave because you question society norms and borders. I don’t consider myself brave, but I am in a position to do brave things☺ I think that we should encourage more girls and women to be what and where they want to be. And we as activists have the responsibility to practice what we preach- so yes, I am sending a message by working with my 1 month baby, yes I want more activists and trainers to be around with their babies, when they become mothers, because motherhood should not be stigmatized as something that needs isolation. Parenting is in need of peace, dedication and integrity, not isolation. How do you find your own peace depends on you- I find mine in Tunisia during the Annual meeting of the EuroMed Network. 


PS If you are a trainer or participant with a newborn or child under 2 years old- ASK what kinds of policies exist for the organisers of your event. Many times they would be OK with you coming with your baby and cover the extra 30-40 euros for plane ticket or even sometimes hire a nanny or pay for a companion to join you so you can implement your responsibilities in a quality and non-stressful way. Salute to the European youth forum, National youth forum of Bulgaria,  Catalan youth Council, JEFF Europe, CET-Platform Bulgaria, YEN and all other thoughtful people who have helped me be where I am now

9 неща, които са ОК във Варна

Аз не съм от Варна, но последните 13-14 години си ги изкарах тук и се броя за нещо като поне четвърт варненче. Идвайки от Велико Търново съм свикнала родното ми място да има много силен local pride момент- не само защото е Старата столица, не само заради ЕТЪР,  но и по принцип- ей така, щото е по-хубаво. Варненци от друга страна също много си обичат Варна, но често тази любов някак минава в "Абе, тука нищо не става, всичко е зле, всичко е ТИМ, нищо не работи, руснаците изкупиха земята, вечни ремонти..." Вижте... накратко казано и аз, и семейството ми избрахме Варна за свой дом пред няколко други алтернативи, повечето извън България. И не съжалявам (още...). Смятам, че всеки може да намери много причини да тръгне...отвсякъде. Аз съм намерила само една да живея във Варна и тя ми е достатъчна- морето. Но да си дойдем на думата- във Варна всъщност СЕ СЛУЧВАТ страшно много хубави неща, а в хейтърското говорене срещу всички и всичко просто няма място за тях. И сега това ще е лигаво-сладникав пост за Варна и колко е хубаво тук с 9 неща,  които са ОК във Варна.

1) Има голяма пешеходна зона- ок, имаше ремонт, фонтанът можеше да е по-иначе, дупката за 43 млн лв и тн.... НО факт е, че живеем в град с гигаааантско прекрасна пешеходна зона, която прелива в гигантско-прекрасна Морска градина. Всъщност можеш да тръгнеш от Катедралата с детска количка или ролери и да излезеш малко след Делфинариума и това колко точно градове го имат? Има ли какво да се оправя в морската, има ли разпадащи се фасади по пешеходната- абе, има. Но едното не премахва съществуването на другото. 
2) Креативните готвачи и фермерите на Варна - ей тука не можете да ме пипнете- няма такива хора. Има едни 100 души ( може и по-малко да са), които обърнаха начина, по който варненци пазаруват ( пазарят, извинети). Фермерски пазари, Улици на готвачи, Фестивали на пицата с квас и пицата без квас, Стрийт-фууд фест и тн и тн. Тези хора така промениха местния климат, че даже не се диша без тях вече. Много хубави, много отдадени - и да, това също не е баш във всеки град. Разглезени сме тук и не го осъзнаваме. Приятно е, благодарим.
3) Аверите/Диагонал, Арест, Рубик, Брик Бар и още едно-две такива местенца, където хората зад бара и хората пред бара са една и съща бира. Много са ми безлични кафенетата по центъра с кожени сепарета, кафе Лаваца с хартиено късметче и пластмасова пръчка... и за фон Радио Сити без платени авторски права ( предполагам..). УжасТ. Антидотът на всичко това са едни малки общности, които взаимно си се поят и то с готини неща, а не с безвкусици. Аверите категорично повлякоха крак и създадоха нуждата на варненци да пият друго освен Каменица и Загорка. Наздраве с Гларус.

4) Beehive, Чайната, Анти-кафе, Рапана, Innovator, Хатори, Хале 3, Работилница "За теб" -  не мога да не спомена, че ако преди 4-5 години попиташ някой какво може да прави надали отговорът щеше да е " Ами отивам на събитие еди къде си". Събитийната култура вече беше удавила София с Червената къща, Сохо, Бетахаус и др подобни, но Варна си остана няколко години назад. Но пък като се почна- coworkng до coworking-а, мила моя майньо льо. И всичките с едни събития - то безработен да си няма как да ги покриеш- рисуване, дискусии, дизайн, архитекти, скейтъри, тренинги за личностно развитие и неформално образование, неща за програмисти, роботи и всякакви други общности и интереси ВЕЧЕ имат някаква алтернатива за контакти и networking.  Достатъчно ли е? Ами не е, може още. Но е похвално, че има дори и това. Зад всяко едно от тези микро-общества има сума ти безсънни нощи на целеустремени хора, които просто са искали да направят, както казват Дарик, "Варна един по-добър град за живеене". Е, браво, получава се.
5) Детските площадки. Такааааа, тука имам емпирични данни, защото сравнявам по детствата на децата си. Най-големият ми син е почти на 8. Имаше супер екстремно време между 10 месеца и 2 години, когато ходехме в Морската, защото се чудех първо тетанус ли ще хване от ръждивите пирони по люлките или директно да си ходим с гипса наблизо, заради пропадащите парзалки. С дъщеря ми лека-полека се нормализираха нещата, тя е на 6. А за Григор, който е на 1 и малко просто е рай- нищо не му пада на главата ( поне не от детските площадки) от никъде не пропада, а аз има как да седна да пия кафе и къде да го "пусна" на различни места из града. Кеф. Не знам дали родителите, чиито деца сега са на 1-2 осъзнават колко е тъпо да нямаш детски площадки и каква даденост са вече те за варненци. Специално ли е? Отново не е, ама е хубаво и е gotowo.
6) Летището. О, колко обичам Летището. Да, знам- ТИМ, концесиите, всичко, ужас, да знам. Но вече освен България еър има още 4-5 компании, които целогодишно ни правят една идея по-в света от преди. То Виена, то Истанбул, пък лоу-кост, пък чартъри- ми приятно е. Аз помня, че имаше един период, в който буквално само и единствено Варна-София се случваше след Октомври и летището напомняше сериозно на декор от стар уестърн с прелитащите ниско топки храсти ( никога не съм разбирала тези храсти, между другото)
7) Чужденците и някакви завърнали се варненци. Да, ок, "Ама те колко си тръгват от Варна, целият 12-а на Френската щял да ходи да следва нам-къде си". Ми сигурно. Ама и много се връщат, отделно има пък някакви странни дето даже се заселват тука и не само си идват да се пенсионират, ами даже да ....абе да работят и да живеят, деца правят тука, женят се, инвестират. И не са само руснаци, между другото. На прима виста се сещам поне за 10-20 семейства между нашенци и чужбинци, които съзнателно са решили да живеят във Варна- французи, индийци, американци,  еквадорци, бразилци и тн. Браво, елате повече :)

8) Фестивално-културно-галеристкия живот. Има какво да се желае, но всъщност има смислени неща, които се случват във Варна в тази посока-  Световния фестивал за Анимационни филми, "Любовта е лудост",  Карантината, благотворителния ежегоден фестивал "Усмихни се, Карин дом" са сред по-необикновените, с които обаче варненци вече са свикнали.  Театралният фестивал е гигант, Балетният конкурс- дори, да не е вашето нещо, е титан. А музиканти като Тони, Страци, Реджи  и проекти като VSOP правят зимите поносими. Но не само- детската опера, Театралните школи, Музикалното училище, Градска галерия - всички тези неща правят Варна някак ...приятна.
9) Плажът е навсякъде около нас. Да, може би се чувствам така и заради ремонтите и количеството вдишан пясък около поредното кръгово. Но плажът е на пешеходно разстояние откъде ли не. Почнах да осъзнавам това като започнах да пътувам повече- голям лукс е градът ти да се прелива в плаж и море.  И това вече е специално и трябва да му се радваме повече :)

Къде на майтап, къде на сериозно-  тука е ОК. Може да бъде много по-добре. Но си зависи от нас. Има много неща, които можем да направим за да живеем по-приятно заедно около морето, и съзнавам, че това звучи като написано от Тончо Русев. Ама е така. Ремонтите са гадни и безкрайни, няма сняг за Коледа, има задръствания, в новия Лидл няма къде да се паркира- абе изнерващо е. Но пък вижте горните 9 неща. Варна си дърпа напред. С нейно собствено бавно темпо. Но след дълга летаргия е така. И все пак е по-добре от Добрич. Нищо лично, не знам защо не харесвам добруджанците, но така са ми казвали варналии и не ги харесваме аххахахаах

Как да научим бебето да лети

Много е кратък животът, а твърде е малък светът, за да не си позволяваме да летим

Много полети. Никога не съм смятала, че толкова много ще летя със самолет. Мечтала съм си като малка- за първи път се качих на самолет на 20. И то до София-  голям успех… Както и да е - не ми е за това приказката.  Всичко започна преди 10 години, когато почнаха да ме канят да правя обучение извън България- първо само наоколо - Румъния, Гърция, Македония. След това лека- полека Португалия, Белгия, Молдова, Испания, Финландия и та чак до Тунис и Катар. Водила съм конференции с по 500 души, имала съм обучения и с по 10 участника. Посетила съм 36 държави, голяма част от тях с децата си. “Защо?!” ще попита някой умник, “Не знам”- ше отговоря аз. Имах нужда да е така- обожавам си работата, харесвам ефекта върху хората, когато говорим за човешки права, за общности, за образование, за социални иновации, за деца. Но пък много си харесвам и моите деца. Всяко едно от тях поотделно и общо като троица- много приятни хора, много сладки и спокойи бебета. И не исках да ги оставя. От този пуст егоизъм тръгна всичко и се оказа, че всъшност голяма част от международните ми работодатели - North-south Centre, Съвета на Европа, Европейския младежки форум, Европейската Комисия, големите граждански организации- те всъщност тези хора си имали политика за работа с майки и всъщност няма да изпаднат в амок ако отида с бебето на обучение. Много ми беше странно в началото. Както на повечето от вас сега като четете- чудех се уместно ли е, как ще се справя, как ще стане чисто логистично- кой къде ще спи, кой ще плати билетите, как ще работя. 

Хората са го измислили- поемат ти или билет и настаняване на таткото, за да го гледа, или ако е мъничко и спокойно ( като моите) си летите заедно и то си спи, докато ти си говориш- това разбира се работи в демо-версията до 5-6 месечни бебоци. Така или иначе основната фунцкия на бебетата първите месеца е да спят. Аз съм си мислела понякога, че има такива бебчета- спокойни и спящи, които даже не са наясно, че са излезли извън корема на майките си- такава летаргия просто. Със Симеон, най-големият ми син бях доста предпазлива- водих тренинги и конференции основно из България. Докато не се приземихме в Тунис като беше на 6 месеца, дъщеря ми летя за първи път на 45 дни до Кипър, а най-малкият отиде до Тунис пак на 30-на дни- буквално с топъл-топъл паспорт от МВР-то. Защо това не е страшно? Защото не е - толкова е просто. Ако и вие и бебето сте здрави и се чувствате добре значи няма медицински противопоказания да летите. От друга страна ако вярвате, че бебето и майката не трябва да излизат първите 40 дена след раждане и всеки със сини очи трябва да ги заплюе, за да не ги уручаса, моля спрете да четете до тук. Или поне прочетете това: шансът някой да ви зарази по въздушно-капков път с нещо докато ви заплюва против уруки е доста сериозен, моля не давайте да ви заплюват, не е хубаво! Да се върнем към летеното обаче- ако сте здрави, няма проблем по принцип. Има няколко основни неща, които е хубаво да спазвате, за да си изкарате добре. От всички полети аз съм имала един кошмарен, който беше тотална щета- Гришо пищя около 2 часа от три часов полет, аз накрая се разревах в тоалетната от срам. Но това е един полет на едно дете от общо около 30-40 полета с всичките ми деца;))) Разбира се, много неща могат да се объркат, но ето няколко практични съвета, за всички, на които им предстои полет с бебе: 

• Изморете бебето преди полета- така си планирайте престоя на летището, че да мине в игра. Повечето бебета преди годинката редуват активни периоди и периоди на 2-3 часа сън и колкото повече порастват, толкова повече се разреждат тези периоди, а бебето става все по-активно. Но в началото поне ви давам гаранция, че ако 2 часа преди полет си играете, пеете, гъделичкате, и тн, шансът да имате спящо бебе в самолета е прекрасно голям. 
• Какво да носите - колкото по-малко, толкова по-добре, особено ако само един родител лети с детето. Аз винаги нося слинг, шал и раница. В раницата има 5 памперси ( ако не ги забравя), мокри кърпи, вода и ябълка или бисквити. А ако кърмите и бебето е под 6 месеца, какво и да носите няма значение, само го накърмете ( ако сте майката :))), ако сте таткото му дайте вода :)). Винаги носете един -два памперса отгоре, дори да сте за двучасов полет- може да ви се загуби багажа, да ви закъснее полета- всичко се случва, а на летищата не се продават памперси. Ябълката не е за наяждане, а за отвличане на вниманието, както и водата. Ако бебето ви е малко и още незахранено, като го приспите си изяжте ябълката като пич- заслужили сте я! Когато сте в ограничено пространство с толкова малък и любопитен човек всичко може да стане забавно и едновременно адски скучно, за това, ако бебето ви не спи и му е скучно ще почне да реве- от скука. За да съм съвсем ясна и честна- летенето с бебе не е съвсем лесна работа, но не е и невъзможна. Изисква концетрация и подготовка- като при военна мисия- вие трябва да се горе-долу свежи и наспани ( като всички родители с новородено), за да можете да сте активни през полета. Дори бебето да спи, то обикновено спи върху вас- или в слинг, или на ръца- тт вие няма как да спите по време на полета, защото ще си изтървете бебето и хората ще ви гледат осъдително.
• Какво да не носите- книжка, таблет, кръстословици- тотален майтап и никакъв шанс. Най-много да видите он-борд списанието с парфюмите от 200 евро и после да си спомните, че още кърмите и няма как да сте с парфюм. 
  
• Как да изпозлвате средата около себе си- Играйте на “Ку-ку и къде е бебето” с пътниците около вас. Дори да са пълни темерути и да се самосъжаляват, че баш до тях имам пътник с бебе, все един ще е пич и ще ви върже на акъла. Играйте с всякакви чашки, бъркалки, салфетки и ги показвайте все едно сте нмарили светия граал в джоба на седалката пред вас- бебето няма идея колко са тривиални тези неща и ако види вашето впечатление и то ще се шашне и ще забрави да реве. 
• Ако сте с бебе под 6 месеца седнете до прозореца, за да се отпуснете и вие, когато заспи и за да гледа, когато е активно. Ако детето ви е много любознателно поискайте място до пътеката и след като се издигнете на височина, подходяща да откопчеете предпазните колани, се разходете до задната част на самолета - там където стоят количките с кафе. Там можете да правите малки, дребни луди кръгчета от 6 крачки в посока, но пак е различно-нова среда за бебо и ще се разсее. 
• Какво да правите с хората около вас? Другите пътници- любимото ми е като някой ме погледне с поглед “Що реве сега това бебе”. Игнор и продължавайте с плана. Никой не ви съди за нищо ( може би само един-двама, които са бездетни 20-годишни с махмурлук ви мразят), но повечето хора всъщност разбират. Пълно е с родители с малки бебоци по самолетите, така че най-вероятно и преди са виждали такива като вас. Сега много внимателно прочетете- ако някой иска да ви помогне, не се правете на много можещи- "Може ли да го подържа?"," Искаш ли да играем?, "Ама кое е това хубаво бебе?" и други подобни въпроси са ясни индикатори, че си имате работа с а) майка или татко, които отскоро летят сами и им липсва отрочето б) баба или дядо,които тайно се надяват на внуци, но “децата не щат още”;  или просто някой добър човечец, който ви влиза в положение- приемете помощ, ако бебо е спокоен сред хора ще се зарадва и доумори … и ще заспи по-бързо.
• Не на последно място -имайте предвид, че противно на очакваното колкото по-малко е бебето, толкова по-лесно се лети с него. Едно дете на две годинки е в състояние да ви побърка аргументирано, да спори с вас за бонбони от Duty-free-то,  да не се умори и дори да не заспи въобще по време н аполета, но за сметка на това да е кисело през цялото време за всичко в света. И освен това трябва да му платите билета напълна цена., Повечето авиокомпании ще ви вземат 10% от цената на билета на възрастенили 20-на евро за деца под 2 години, но тези над 2 години често си летят на пълен билет и това е икономически ужас.
  
  
  

От 2 седмици летя без най-малкия ми син и отново имам самолетна независимост, бях забравила какво е и сега съм в ролята на “играч-на-къде-е-бебето-с-чужди-бебета” и някакви майки ми кимат с благодарност, че имат 10 секунди свобода. Хем ми липсва да летя с бебе, хем ми е леко и прочетох 1 книга за два полета. 

Бебетата не могат да летят, но вие можете да летите с тях във всеки един смисъл- не ограничавайте себе си от страх. Ако трябав да се върна и да мисля дали щях да съм по-успешна ако бях работила на пълни обороти без децата ми и бях намерила някой да ги гледа, или пък щях да съм по-добър родител ако бях спряла да работя при появата на децата, за да съм нетолъчно с тях вкъщи и не ги мъкна по летища- нямам ни най-малка представа. Все си мисля, че всяка ситуация може да бъде пригодена, така че да работи за всеки. Много неща съм научила покрай полетите и работата с децата, които иначе никога нямаше да ми се случат. Миналата година, когато водих  поредния тренинг в Тунис с 30-дневния Григор дойдоха и ме снимаха от Тунизийската национална телевизия с цел да видят повече жени от региона, че майчинството не значи изолация, а приемане. Щастлива съм да имам колеги, които са ме приемали в комплект + 1, но смея да твъдя, че съм прецакала  максимум 2-3 % от нещата покрай бебе-грижи. Което би било същото ниво на прецакване ако бях разсеяна например. Аз съм разсеяна, но това е друг въпрос. Та- летете. Научете и себе си, и детето си, и семейството си да лети и да си позволяава толкова, колкото иска. Много е кратък животът, а твърде е малък светът, за да не си позволяваме да летим.

Летящите хора

Искам да ви разкажа за една особена порода летящи хора. И по стихотворението,  и по наблюденията ми от постоянните полети между Варна, Истанбул, Амстердам, Лисабон, Доха и къде ли не. Ако летите до Виена или до Лондон често българите, които срещате ще попаднат в една от следните категории- 1) семейства с малки деца, които са избрали да са образована средна класа съществуваща на Запад - може да са бачкатори, търговци, спортисти, медици, артисти - всякакви има- цялото семейство е тръгнало, всяка година за по 2 седмици са си “вкъщи” , говорят български, имат по 2 деца. Втората група е с профил административен персонал- по всякакви европейски въпроси летят фини момичета с  кестеняви коси с леко омбре,  с тъмно сини панталони и изгладени сака и по—възрастни чичовци с неизгладени сака- преводачи, дипломати, управници- ще ги познаете по това, че ходят по групички от по 3-4-ма и говорят все за някакви проекти и директиви. Третата група са по единично пътуващи с овехтели якета 50-60 годишни мъже и жени, които очевидно са оня процент от бг-икономиката, който не ни позволява да се сринем - дали чистят офиси нелегално, дали са продавачи в Лидл или са строители никога няма да разберем. Но те не говорят английски, не си намират гейта и чек-ина, а често се чудят как да кажат на стюардесата, че не искат кафе, защото мислят, че се плаща.

Има обаче една много много различна категория летящи хора, която почнах да срещам при полетите ми през Истанбул. За да съм по-точна говоря за Летящите мъже. Винаги са мъже- между 26-27 и 45 годишни. Възпитани, облечени по спортен панталон и анорак, с раница, с умихнати очи, малко бръчки по челото и набола брада. Сами или по двойки, често виждат познати в самолета и се поздравявт, но след 1 минута няма какво да си кажат и пак си сядат по единично. Когато летиш по 2-3 пъти месечно много почваш да гледаш хората. Някаква практическа антропология завърших последните 3-4 години. Сигурно имам поне 100 часа престой на Истанбулското летище последните 2 години и нямам идея колко леталетен стаж, но ако се напъна мога и да успея да приземя някой селскостопански витлов самолет. Тези хора от странната категория ме объркваха защото не влизаха в нито едно от горе-описаните- без деца пътуват, винаги сами или по двама, някак възпитани и сдръжани, но активни и на щрек. И пътуваха точно толкова безпристрастно и отегчено, колкото и аз- очевидно често и по много. Пътниците, за които самолето-летенето е ежедневие и тези, за които е преживяване може да ги познаете по дрехите. Тези, за които е ежедневие носят максимум по една чанта, влизат последни в самолета, защото не им се реди на опашка, и се обличат все едно отиват до магазина. Тези, за които самолетния полет е рядко преживяване са гримирани, сресани, изгладени, усмихнати, първи на опашката ( на всяка опашка), че даже гледат инструктажа на стюарда. Не, че първите са някакви летищни търтеи, но определено не им е важно, че летят и вълнението от това е равно на вълнението при това да си измиеш зъбите- знаеш че трябва и го правиш машинално. Но да се върнем на нашите странни Летящи хора. Почнах да ги гледам, да ги изучавам- имат по-скоро практични, отколкото скъпи часовници,  не говорят с акцент, българи са си всичките.  Всичките с едно отегчение летят от Варна и с едно нетърпение кацат към Варна. Работниците по кораби. Плаващите хора са всъщност летящите хора. Толкова различни съм си ги представяла. С моя търновско-балкански бекграунд..аз моряк не бях виждала, освен на снимка, до 20 -годишна.  Чувала съм за тоновете пари, които идват от работата по кораби, и си представях едни по-заможно изглеждащи, високо-мерно разгулни мачовци, които си гледат живота, докато бедните им жени си стоят вкъщи и ги чакат със замечтан поглед в хоризонта ( има и друг сценарий, сигурно, но този избирам да ползвам). Всъщност откакто ги наблюдавам минаха около 14-15 месеца. И мразя генерализациите, но по дяволите, тези хора са с толкова сходни поведенчески черти, че чак е трудно да не решиш, че са расли в някаква моряшка комуна. Всичките са като на мисия и повтарят един на друг “Да, бе летим сега и имам после едни две седмици пауза и после пак 10 седмици на кораба, после 14 седмици съм си в къщи”, “Да, да, чакам си договора, но то е нормално да се бави, ще дойде”. В разговора  съвсем се разхвърлят дестинации между Бахрейн и Рио - кой къде е бил, откъде е “тръгнал” и колко време трябва да е там. Колкото повече ги слушах, толкова повече почвах да се запознавам с тях- те бяха обикновено първите, които като ме видеха с бебе и ми помагаха да си кача чантите, да ми подадат поредния хвърлен беберон или директно да пуснат някакви детски песнички на телефона си. И от тук идва това, което ме провокира днес да напиша за Летящите хора-  те са всичките бащи и съпрузи и откровено ви казвам, тези хора май са основно това, въпреки, че физически по 10, 14 или повече седмици ги няма. Те се идентифицират с това. Те говорят основно за децата си. За порастването. За ВКЪЩИ. Не можете да си представите колко пъти се казва думата вкъщи. Един от последните хора, с които се запознах ме помоли да му помогна да изберем парфюм за дъщеря му. И ми разказа за нея- колко бързо между няколко договора е станала много голяма и вече ползва парфюми. И избрахме нещо, дано й е харесало. Сега в самолета за Катар има едни двама точно пред мен и си говорят пак - за договорите си, за жените си, показват си снимки на децата и се смеят. Ако сега си направите произволен експеримент и отидете до някое кафене на центъра и седнете при мъжка компания имам усещането, че е  по-вероятно да се чуят теми за еврофутбол, за ремонта по улиците, за това жените колко са меркантилни и как нищо в България не върви. И много странно тези еднакви, и по своему уникални мъже, как говорят за съпругите си и за децата си- един не чух да каже ‘мойта, оная, тая”  да не говорим за нещо обидно или дори леееко неуважително - няма! А често съм чувала из автобуси и ресторанти, когато някой говори за жена си да ползва думи и квалификации, които никой не би трябвало да ползва за човека до себе си, най-малкото от себеуважение. Тези какви екземпляри са- явно като напуснат българското летателно пространство нещо се случва? Или е от самота или от страх? Или от любов? Много свестин мъже има- инженери, водолази, готвачи - всякакви българи има по корабите. Сигурни има и кофти мъже, кофти бащи и кофти …хора Но без желание да ги героизирам- много е видимо, колко им е важно да са бащи и съпрузи.  Не знам дали са приели тази своя роля по-отговорно от повечето български татковци, само защото физически често липсват или интернационалния контекст ги прави по-малко балканци, но каквото и да е, аз съм супер впечатлена. Евала.

100+ неща, които децата не усещат като теб

Обичам да анализирам. Винаги и всичко. Търся причините зад нещата, обяснението зад поведението на хората, мотивацията зад резултатите. Интересно ми е така. Често реагираме без да се замислим защо и ако с възрастните ( с някои..) има как да седнеш и да си говориш после на дълго и широко, да се аргументираш, да слушаш, да разбереш и да решиш да приемеш или не, често с малките деца няма такъв филм- там често има "защото така". Първият път, когато стигнах до извода, че трябва сама да разбера какво се крие зад  "защото така" или "така искам", синът ми беше много малък, дъщеря ми още не се беше появила. Сега с тримата едновременно ежедневно ми се налага да чета между редовете- ученик, дете на градина и току- що проходило човече -всеки с неговите си правила, характер и разбиране за живота. Седмица по седмица започнах да събирам този списък по-долу, стремейки се да се върна в техните обувки, когато съм била на 3, на 4, на 7- какво съм искала, какво ме плашеше, какво чувах от "големите", какво не можеше да правя и за какво мечтаех. Какво не разбирах.....Тези малки детски медитации хем ме разсмиваха, хем не натъжаваха. Най-вече ми помогнаха да не се дразня на поредното взето от земята камъче, докато бързаме или поредната разлята супа върху новата блуза. Странно е, че много бързо забравяме какви деца сме били, въпреки, че все си повтаряме, че "трябва да пазим детето в себе си". Как го пазим- искаме да е възпитано, наспано, наядено, послушно, с подредена стая и написано домашно.. А то чорлаво, бере череши от дървото и те замяра с изплюти костилки. "Мая между 3 и 7"  беше много смешна и това са част от нещата, които си спомням, че ми бяха важни. Благодарение на тях си спомних, колко точно досадни могат да бъдат ежедневните задължения за оправяне на стая, домашни, миене на очи и колко щастие има в това са скачаш само по белите плочки и да избягваш сивите като лава. И така...Спомням си:

1) Колко е скучно да ти сушат косата- дни, часове, години, хилядолетия сешоар.. 

2) Колко обичам онази блуза, която майка ми иска да хвърли защото е скъсана на лактите. А тя ми е любимата. И изведнъж изчезна от гардероба?! Къде е?!

3) Куклите имат нужда от нова рокля често. Те не ми казват, но аз знам.

4) Колко е скучно вашите да гледат новини или "Всяка неделя"

5) Колко е нужно майка ти да си играе с теб на въображаеми неща.

6) Колко е гореща супата в началото- и да духам, и да чакам... все е вряла, защо бързат всички толкова?!

7) Колко е трудно да спреш да плачеш, когато си тъжен. Не мога, просто не мога да спра. 

8) Нормално е да не знаеш защо има рани по лактите и коленете

9) Сандвичите с пастет и сирене са прекрасни

10) Сандвичите със салам и кашкавал са по- вкусни без хляб

11) Стълбите до детската градина са минимум 10 хиляди милиарда

12) Когато големите ядат лук после миришат, без значение колко си мият зъбите

13) Мусака, кюфтета, пиле с ориз- някога ще ядем ли нещо друго?

14) Нормално е сутрин да заспиш поне 3 пъти след като си се облякъл за градина и училище

15) Играчките са винаги недостатъчно и имат нужда от прегръдки, защото си нямат майка

16) Всяка вечер се пожелава "лека нощ" на всяка кукла, кола, мече

17) Пъзелите са интересни за редене, докато не ги изсипеш. После, ако може да ги прибере някой, който не съм аз

18) Помня колко исках да имам точно онази Барби с мотоциклета на витрината на магазина по пътя за училище

19) Не искам се заливам постоянно- то просто се случва

20) Магданозът и неговите подобия правят всяка манджа гадна с плаващите си листа

21) Целувките на всички баби и дядовци са твърде дълги

22) "Слушаш ли" е най -често задавания въпрос след “На колко си годинки”

23) Искам куче. Завинаги. Не, не знам какво значи "Ще се грижиш ли за него”, но ще потвърдя ако само този въпрос ме дели от това да притежавам и гушкам завинаги куче

24) Всички бездомни котки трябва да бъдат помилвани и нахранени с луканка, защото така

25) Няма "достатъчно" когато говорим за желирани червеи и шоколадови монети

26) Бутнатите саксии се случват

29) Чешмичките из града са фонтани под прикритие

30) Домашните са наказание 

31) Подреждането на играчки не ме прави щастлива, нито стаята ми по-подредена

32) Все ми е тая каква марка са обувките ми, стига да блестят и да имат джуфки

33) Старите хора да странни, когато са голи

34) Захарният памук е любов, маслините миришат на чорапи

35) Хлябът е ОК, само ако го чупиш топъл

36) Не помня някога да имало ден , в който не съм се блъскала в нещо или някой

37) Обувките ги пазя, не знам защо са скъсани

38) Ключовете се губят сами

39) Искам повече джобни, за да купя бонбони за всички съученици

40) Сокът от каквото и да е, е по-хубав от водата. Включително step-четата.

41) Рязането на нокти боли и е ненужно

42) Всички детски са твърде кратки

43) Да се качиш от външната страна на пързалката е 100 пъти по -забавно, отколкото по обикновения начин

44) Ваканциите са за гледаме на детски и игра

45) Обидно е, как никой не вижда колко съм голяма и всички ми говорят като на дете

46) Тъпо е да ми пожелават само да съм “ жива и здрава и ученолюбива”

47) Не знам каква ще стана като порасна, но не ми е важно

48) Раницата се носи на едно рано, защото така съм по-готина

49) Очилата са за зубрачки. аз нося очила и това ме обърква защото не мисля, че съм зубрачка

50) Кремчетата от ягода мигат да бъдат закуска, не само десерт

51) Всяко пътуване в колата е вечност

52) Всяко люлеене на люлки е недостатъчно

53) Няма смисъл да видиш парапет и да не се пуснеш по него

54) Да си решеш косата е като да си чистиш ушите- досадно

55) 2 сладоледа на ден е нормално, не разбирам какъв е проблема

56) Много в страшно да заспиваш на тъмно

57) Броят на прочетените приказки вечер трябва да е минимум 3

58) Да си миеш сутрин очите съд студена вода боли

59) Всяка паста за зъби трябва да има вкус на ягоди

60) Стъпвамето в локви е част от вървенето

61) Никога не ми е  достатъчно студено, за да се наметна с горнището

62) Не е моя работа ако големият пръст на крака ми къса всички чорапи

63) Сополите никога не излизат като духаш, като кихаш е друга работа

64) Космите по краката са интересни, но за какво са ми?

65) Рекламите са мелодични и се помнят толкова лесно, за разлика от всичко от училище "Пуловера на татко аз обичам и често тайничко..."та-дааааа

66) Да си седнеш на очилата е проблем, само ако ги счупиш и/или майка ти разбере

67) Да гъделичкаш е чудесно, а да те гъделичка татко ти е най-хубавото нещо на света!

68) Скачането от високо не е опасно за деца, а само за родители и други стари хора

69) Шал и шапка се носят само пред възрастните

70) Рожденните дни не се броят ако ти подарят дрехи

70) Задължителните книги за лятото не са задължителни

71) Да си рисуваш по кожата през лятото с нокти е изкуство

72) Може да се играе с топка вкъщи

73) Калните обувки стават кални вкъщи- навън са просто обувки

74) Ако под душа си затвориш очите , запушиш ушите и се отпуснеш и става като буря

75) Нощем кучетата лаят много повече

76) Трябва да поздравявам съседите,  за да не ми се карат вкъщи

77) След като ми пожелавт “ да съм жива и здрава и да слушкам” не знам как да продължа разговора за рождения си ден с баба

78) Ям семки с обелките, защото иначе губя време. Или мама ми ги бели- така е справедливо. Очаквам ги обелени.

79) Ям череши с костилките, за да ми поникне дърво от пъпа като на барон Мюнхаузен 

80) Оцетът е кисел!!!! Олиото е мазно!!!!! Салатата е гадна и с и без тях!!!!

81) Камъните са очарователни и е хубаво да носиш в джоба си поне един .. или кестен.. или шишарка

82) Да се возиш отпред в кола сигурно е магично

83) 100% има призраци, извънземни и т.н, но е очевидно че няма Торбалан... както е очевидно, че има дядо Коледа

84) Гримираните жени са стари, особено ако имат розово-червени напудрени бузи

85) Млякото с ориз е вкусно, но с канела не го близвам, освен ако канелата не е посипана във формата на сърце.., тогава е пак вкусно

86) Работата на родителите е да мият чинии, да готвят, да четат приказки и да си играят, ако им е приятно могат да ходят и на друга работа, докато съм на училище 

87) Ако стъпвам само по белите плочки ще имам шестици днес

88) "Дама пика" е отвлякла минимум едно дете от съседния вход

89) Компот не е десерт, а тъга

90) Сок от компот е сок

91) Нектар направен от компот не е нектар

92) Не разбирам какво е "да бързаме"

93) Флумастрите са за рисуване навсякъде и върху всичко и аз правя всичко красиво 

94) Няма по-добро дете от мен, няма по-красива от моята майка, нито по-силен от моя баща

95) Като порасна ще се оженя за Влади Въргала или Камен Воденичаров

96) Абба, Бони М, Би-Джийс и Диана експрес са едни и същи хора и знам всичко от тях, което имаше на касетки вкъщи

97) Жан Виденов и Иван Костов са виновни за нещо

98) Да се надвесваш не значи , че ще паднеш- всичко е под контрол!

99) Ако ти е гол кръста ще настинеш и ще те блъсне кола и ще дойде дама пика, и дядо Коледа няма да ти донесе подаръци

100) Потник- всеки винаги трябва да носи минимум по един потник 

101) Ядем пържени картофи от фритюрник когато мама е щастлива

102) Ядем шоколад когато празнуваме

103) Единственото, което става за ядене от пълнените чушки е пълнежа, другото са чушки?!!!

104) Единственото, което става за ядене от пълнените тиквички е пънежа... другото са тиквички!

105) Има огромна разлика между средичката и  коричката, краешника се яде само, когато хлябът е топъл

106) Има едно дете от съседния вход с по-хубави играчки и по-нови маратонки и това ме натъжава

107) Ако някой е плешив не може да казваш , ако жена е дебела, също-сърдят ли се, тайна ли е..

108) Не разбирам защо не мога да вляза във фонтаните

109) Най-голямата болка във вселената, е да ти падне зъб

110) Пръстите за са смятане и бъркане е носа

111) Математиката е важна, но не знам защо

Търпение, любов, търпение, любов...разбиране. И да им помогнем да порастнат щастливи възрастни....Успех на всички ни :)