Не бий детето, по дяволите!

Аз имам две деца. От един и същи мъж при това. Симеон е на 3 г., Аделина е 1 година и половина.  И двамата с мъжа ми работим - той работи на едно много спокойно и релаксиращо място- спешен рентген към спешния център на Окръжна болница, аз съм тренер на свободна практика, скъсвам се да пътувам и имам работно време като за четирима трудолюбиви китайци. Ние си гледаме децата и както казва съседката "Нямаме баби" .Нямаме гледачка. Често съчувствено ме питат как се справяме, дори ми се е случвало да ме тупат по рамото, очаквайки голямото ми "ОФФФ" . Но голямо "ОФФФФФ" няма. Справяме се добре. Организирано, с усмивка и темпо на работните китайци, за които говорих преди малко. Знаете ли какво е тайната?

 Не си бием децата. Simple as that. Аз винаги съм знаела, че няма да си бия децата и когато с Тишо заговорихме за  деца стана ясно, че нещата и според него стоят така. Никога не съм разбирала защо възрастните бият децата. И още не разбирам де, но ще стига и до там. Както казах- това е- не си бием децата, не им викаме, държим се с тях мило и с любов . Това е. Затова те са спокойни и ухилени винаги когато се видя с някой от вас, за това всъщност имаме две деца с малка разлика във възрастта и сме все още с всичкия си.За това не съм спирала да работя и водех тренинги със слинг и бебе в него. За това постигнах едни от най-големите си професионални успехи до момента тъкмо докато имах бебе на 5 месеца. За това.  

Но покрай мен е пълно с познати и непознати, които си "възпитават" децата по добре познатия начин от комунизЪма-т.нар шамарена фабрика- шамарче по дупето щото "не слуша", плясване по ръката щото пипа "където не му е работа", кьотек щото "що прави така" и т.н Трябва да си призная, че преди да имам собствени деца не съм гледала толкова осъдително на всичко това,. Знаех, че има много хора, които смятат, че "той боят не да разгражда, той изгражда". Но сега ми е много мъчно. Постоянно виждам разярени и нервни майки и татковци, които "въпитават" 15-килограмовите си деца с яки тупаници. Щото така... Щото така трябва, че иначе ще се разлигави детето. Или щото от друго не разбира...

Децата разбират от всичко друго, но не и от бой. Децата не разбират боя. Те не очакват вашия бой и се чудят от къде им е дошло. Лошото е, че колкото повече ги биете, толкова повече ще бият те- на площадката, в градинките, в училище, жените си.... Знаете ли, че имахме един случай лятото- в морската градина едно 2-годишно дете тръгна да души с двете си малки слаби ръчички моя син. Не стана нищо - Мони се уплаши, развика се и майката на другото дете дойде и докато се извиняваше засрамено, спука от бой малкия удушвач. През следващите няколко часа само един въпрос пулсираше в главата ми и той беше- Защо по дяволите едно две-годишно дете знае как се души? Защо? Как?

Не си бийте децата. Всички сме нервни, Всички нямаме пари. Всички нямаме време. Но децата са тук по НАШ избор и вследствие на наше решение. Факт е, че има трудни деца, но не знам колко пъти трябва да се повтори проклетото клише, че "Агресията ражда агресия" за да стигне до мозъците на всички ни. Боят никога не е бил решението и никога няма да бъде. Да си родител е трудно, времеемко, понякога изнервящо, но преди всичко е огледало. Не харесваш обноските на детето си? Ами те са като твоите! Детето ти е твоето отражение. И ако не искаш да ти бие внуците, спри да го биеш!

P.S За да не сме крайно негативни искам да споделя с вас една техника, която е доказала ефекта си в годините от 1345 г. до момента. Всеки път, когато искате да шамаросете детето си, вместо това си забършете един хубав цигански шамар. Хем ще ви олекне, хем няма да биете детето. Работи. I promise :)