Младежко включване On/Off

  Напоследък на няколко пъти ми се случва да обяснявам какво е младежко включване и какво е младежко участие. Колкото повече обяснявах – ту на тренинги, ту на разни срещи, ту на любопитни приятели, установих, че тези термини не са в речника на двете най-заинтересовани групи- младите хора и властимащите.

“Младите хора”  е доста обобщено понятие- всеки от 13г.  до 30г. е млад ( някой и до по-късно, но само по духJ). Младите хора са една от най-разнообразните групи в обществото- ученици, студенти, млади родители, предприемачи, безработни,  с увреждания, стипендианти и т.н.  Младите хора са все по-ухажвани от застаряваща Европа, която ги обгрижва, макар и мудно, с понятия като младежко включване и младежко овластяване, които на български звучат просто като песен за очите ( питай проф. Вучков...). Тъй като младежкия щепсел още не е открит, младежко включване чака на stand by някой да го включи. Кой, кога и къде ще се включи е мистерия.  

Властимащите са тези, които явно са се „включили“ ефективно и коват закони, за това как да бъдат включени и останалите. Въобще тече едно включване и изключване.  Младежкото участие в процеса на вземане на решение ( youth participation in decision making process) е доста важно според големите глави на ЕС.  Много хубаво е описано в редица документи, защо младите хора трябва да участват активно в различните етажи на управлението, как те допринасят не само за прозрачност, но и за по-креативни и ефективни решения. Има даже цяла хубава стълбичка на младежкото участие с различни стъпала, която обяснява различните аспекти на участието. До преди 2-3 години младежкото участие в България беше доста криворазбрано. Била съм многократно свидетел , а за съжаление и участник в ситуации, в които младите хора са поканени видимо за да свалят средната възраст на аудиторията в залата, или за да надуят балоните за конференцията, или за да изглеждат добре снимките на съответното събитие.И толкоз- няма споделена отговорност, няма учене чрез участие - има „на теб-тез балони, на оня-високия кажи да направи кафе..“

А цялата концепция за младежкото участие се крепи върху нещо много просто : искаш по-добра среда- включи носителя на новото и му дай пространство за да се консултира с опита. Използвай комбинацията от новото и утвърденото и вземи най-доброто решение. Това е. Младежкото участие не значи отричане на всеки над 30 г , не значи отричане на професионализма на някой за сметка на младостта на друг. Младежкото участие е носител на търсенето, на мисленето в политиката и визионерството при вземането на решения.

 Но готови ли са за това младите хора? Всъщност по-точният въпрос тук е : „Готови ли са политиците за това?“. Краткият отговор е „не“. Миналата година, като част от Консултативния младежки съвет (КМС-Варна) имахме удоволствието заедно с моя колега Здравко Василев от „Устрем“,  да водим дебата на кандидатите за кмет на град Варна. Дебатът беше иницииран от членовете на Младежкия съвет и беше структуриран много просто- теми само за младежка политика и кандидатурата на града за Европейска Младежка Столица. Явиха се почти всички кандидати освен г-н Марешки (не знам защо) и г-н Портних ( поради инцидент). Всички, ама наистина всички от КМС, бяхме много приятелски настроени спрямо всички лица и бяхме дошли да слушаме умни неща от умни хора. Не искахме да толерираме и не толерирахме никой от претендентите. За всички имаше еднакви въпроси, а въпросите от публиката бяха отговоряни от кандидат-кметовете, избрани на случаен принцип чрез томбола, за да няма подвеждащи  въпроси от провокатори. Нивото беше катастрофално ниско.

Грехота е, политици, които претендират за поста „градоначалник“ да са толкова незапознати и толкова ...неуки. Да, имаше изключения. Но имаше ситуации, в които и аз и колегата се споглеждахме, засрамени от глупостите, които ръсеха някои от господата.  Беше разочароващо, защото хората от Консултативния Младежки съвет бяха нива нагоре от тези, които искаха да стават кметове... Може би трябва да спомена, че най-ярките примери  в България за ефективно младежко включване са от Варна, Стара Загора и Перник ( да!). Младите от КМС- Варна са свикнали да водят разговор на едно ниво, в тон, който предполага събеседника най-малкото да знае за какво става дума....Младежите, които бяха публика там, участват в ежегодния национален младежки дебат, който се организира от Националния Младежки форум (www.nmf.bg), Община Варна и Младежкото сдружение за Мир и развитие на Балканите ( http://www.yspdb.org/). Младите хора, които бяха там знаеха...

 Изказвания типа на „ Ако стана кмет половината ми администрация ще е под 30 г, защото аз харесвам младите хора“ или „Аз познавам младите, щото имам деца“ бяха най-малкия проблем. Това даже е смешно. Но да не знаеш защо е добре да ангажираш младите хора и да се сетиш, че това е добра идея един ден преди изборите, защото са те поканили на дебат за младежка политика,  е трагедия. Шекспирова.Политиците се учат сега. Администрацията ни се учи сега. И ние, младите хора, се учим сега. До момента младежкото включване, където се случва въобще в България, се случва хаотично несигурно-  както е първият път между много напорист младеж и много срамежлива девойка. Младежът си мисли, че знае какво прави, а девойката-администрация се прави на недостъпна....        

Има и една друга теория. Тя е, че всъщност политици и администрация знаят много добре за какво става дума, но всъщност не им е чак толкова нужно да има младежко включване, защото то води неизменно до повече прозрачност и граждански контрол. Ако чак толкова много насърчим тез нахални младежи да участва в един момент ще вземат да загреят, че „мене ме нема във целата схема“. Ако чак толкова си обгрижим гражданите, това значи, че трябва да сме по-работни, по-честни, да споделяме отговорността, но и баницата...Не знам кое от двете е вярно- че политиците не разбират или напротив- че прекалено добре разбират младежкото включване. След толкова много токови удари от младежкото включване ме е страх да не изгърми тотално инсталацията.