Бебе- mythbusters

Четох една много забавна статия, за един фотограф-бохем и неговата голяма любов. Страхотна връзка, иху-аху, но не щеш ли- стават трима. Пичът абсолютно честно си казва в статията, че не е в тотален възторг от бебето- то реве, ака, мирише, буди го...Въобще- няма нищо общо с това мило 10-килограмово бебе от рекламите на Памперс, което те гледа с огромни сини очи и се усмихва, казва гу-гу и е винаги голо ( the fuck !!? зиме, лете - Памперс-бебето е винаги само по памперс..). Тази статия на фотографа-бохем много ми напомни за дните на очакването- дните, в които знаеш, че бебето идва и си в едно състояние, в което искаш да избягаш от самия себе си. Никой не е подготвен за бебето- без значение колко го иска, колко го чака, колко книги е прочел, колко баби са го трейннали и колко си мисли, че е готов. В тази връзка е и цитата, че всеки знае как се правят бебета, но никой не знае как се правят родителиJ. Родителите, всъщност , се раждат с бебето. Някъде там, в не-бременното ми аз, остана пушещата по 2 кутии цигари Мая. Някъде там, в не-татковското-аз на Тишо, остана импулсивното „тръгваме на някъде и ще решим кога ще се върнем“. 

Не случайно природата ни е дала 9 месеца да се чудим какво да правим, докато дойде бебето- някой ги използват умно, други ги проспиват или просто апатично си драйфат където им падне. Когато аз бях бременна с първото си дете, покрай мен имаше точно едни приятели с деца. Питайки ги това-онова, те обикновено казваха просто „Ще видиш“- но с нотка на зловещо проклятие от типа на „ Веселите ви дни свършиха, скоро ще бъдете роби на малкия пикльо“.. Сякаш ни приветстваха в някаква тъмна, бебешко-масонска ложа на страданието до която само избраните ( тези с деца) имаха достъп. Романтичната ми представа, за това как се клатушкам с малко, пухкаво бебе на люлеещ се стол, отиде по дяволите като почнах да чета бг-мама и да гледам “One born every minute” по TLC. След това имах наивността да почна да чета за раждането, за кърменето, за захранването,  после имах глупостта да питам една –две познати, които бяха раждали. След това просто заключих, че съм доста глупава. Тишо също. И двамата нищо не знаем. Чакаме бебе. Горкото бебе Горките ние..Ужас! УЖАС!

Сигурно сега си мислите, че ще  кажа , че когато бебето дойде обаче, аз погледах в очите му и разбрах всичко. Сякаш всичките ми въпроси намериха своя отговор в малките ръчички и пухкавите краченца на Мони. Ами не, всъщност не беше така. Това пак е драматизация от рекламите. Отговори няма.  Бебета са судоку на живо- а-ха да разбереш какво става и се оказва, че не можеш да смяташ до 10. Тъкмо разбереш, защо плаче (амиии май е от глад) и то вземе , че повърне. Бебета са школа по търпение и самоконтрол. Бебета са школа по любов- те се хранят от любов, прегръдки и мляко. Всичките правила от книгите и бабите са неприложими, ако основното, което даваш не е любов. Майчинството и бащинството се раждат с бебето. И ако си дорасъл да се насладиш на безсънните нощи и изморителни дни, всъщност е вълшебно. Не е лесно, в никакъв случай, но е сладко. Всеки път, когато видя децата си, знам, че това е магията на любовта- не магията от сладникавите сериали, не магията на разни предполагаеми феи и тролове, а магията на любовта. Любовта буквално се материализира – от това, че си влюбен в някого се създава нов човек. Нов човек, който ще открива света, ще обича, ще помага на хората и ще бъде най-голямата любов на някой.

Сега като се замисля това е , което исках да кажа с тази статия- ако можеш да обичаш си готов за деца. Ако не можеш, колкото и experience  да натрупаш от бг-мами-книги ще бъдеш като зубър на изпит- наизустил си всичко, но ако те прекъснат по средата не знаеш какво да правиш.