Аспарухово...

Ходила съм няколко пъти в Аспарухово. Сватбата ми беше на плажа на Аспарухово. Никога не съм харесвала твърде много квартала,защото е далеч от центъра и постоянно стават задръствания по знаменития Аспарухов мост. На 19-ти юни Варна беше много по-далеч от Аспарухово от обикновено. Вълна, кал, тиня...гледали сте новините. Квартал Аспарухово беше откъснат от света. Коли запратени в морето, съборени къщи, отнесени магазини, скършени дървета, тъмнина, дъжд и адски много безсилие.

Отидохме в Аспарухово на 20-ти юни в 11 сутринта. През нощта беше сформирана FB група „Да помогнем на Аспарухово“, където ясно се казваше, че  има нужда от доброволци и всеки желаещ трябва да дойде на катедралата в 10 часа. Имаше 30-на души- не ги познавам. Познавах само един всъщност- Мишо Шамара. Даде интервю на две телевизии. Обясни как за всичко са виновни ГЕРБ.  10-15 души, които изглеждаха еднакво- (35-40 годишни, небръснати, пушещи цигара от цигара, готови по скоро за митинг, отколкото за доброволци)  го подкрепяха на заден план и казаха, че явно кметът е виновен. Викнаха „УУУ, оставка за Портних“, изхилиха се след като спря прякото предаване и в 10 часа и 5 минути потеглиха на различни посоки- не знам дали към Аспарухово, после не съм ги засичила...

Тръгна един бус с 12 души за Аспарухово. В този момент си мислех за официалното информация към момента- поне 8 жертви, сред които две деца. Дете на 5 години се е удавило. Мишо Шамара намери за нужно да даде интервю по темата и да каже за кмета. Лош вкус...даже повече....И после пак си мислех за детенцето... Някъде по това време дойдоха приятелите ми с коли и тръгнахме към Аспарухово. Купихме си гумени ботуши и тръгнахме. На място загубихме поне половин час за да разберем къде и при кого да отидем, за да ни дадат инструменти. Някой беше написал във ФБ, че  в кметство „Аспарухово“ на центъра могат да дадат кофи, ботуши и лопати. Докато чакахме се опитахме да не се заглеждаме ...във всичко. Толкова много кал, вода шуртяща от всякъде. И кал...Дойдоха лопатите, Кофи нямаше. Казаха ни да намерим къде да отидем, някъде към началото на квартала, откъдето е минала  вълната. Много лесно намерихме. Ориентирахме се по опустошенията. Разделихме се на две групи- половината от нас останаха на ул. Народни будители, а другата половина в къщите малко по-надолу от блока.  Казахме, че сме дошли да помогнем и започнахме – кофи с тиня, лопати с кал. А колко е тежка тинята. Ужасно тежка...

Успяхме да съберем една огромна камара с бокуци и повикахме техника да я прибере. След това друг блок и друга къща. През цялото време ми звъняха приятели –добре ли сте, от какво имате нужда, къде сте, за да дойдем и ние... Телефоните постоянно губеха обхват, защото мрежата беше претоварена. Започна и да вали леко. Оказа се, че на съседната улица е къщата на наш приятел , на горната улица къщата на приятел на Тишо. Едната къща беше сякаш недокосната от потопа, но другата къща...Когато стигнахме там пожарникарите изпомпваха вода от първия етаж, а пред къщата имаше 70-80 см маса от тиня, дрехи, стъкла, гуми и каквото още беше довлякла водата. Счупи ни се едната лопатата, другата се огъна... Към основно женската ни бригада се присъединиха 5 момчета. Единият от тях ми разказа една история, която първончално сметнах за много расистка- Бог събрал всички народи да ги нагости ...не помня развързката, но имаше момент, в който масата се счупила и всичко паднало на земята- всички инструменти на труда, както и баницата. Всички народи се втурнали да събират оръдията на труда, а циганите през това време прибрали баницата. Гледахме го, докато копаем и си мислех  „Гледай го пък тоя...за какъв се мисли...българи, цигани- бедствието е едно за всички, как може..“ И после се огледах –за 5-те часа, в които бяхме в Аспарухово видяхме доста доброволци, доста хора, които чистеха, копаеха, изкарваха тиня с кофите.  И всички бяхме бели...Знам как звучи това. Но е истина. Аз се смятам за толерантен човек. Но също така съм и обективен човек. Огледах се и видях къде са циганите - единият събираше желязо отсреща.На горната улица няколко ядаха семки и говореха по телефона. Един дойде да поиска огънче. На майтап го питахме не иска ли лопата, че имаме свободна. Нищо не каза...

Продължихме да чистим . Собственикът на къщата на края дойде да ни пита дали не искаме кисело мляко, защото друго нямал какво да ни предложи. Пожелахме си приятен ден, въпреки, че скоро в Аспарухово приятен ден няма как да има.

Почнахме да се оглеждаме накъде да продължим. Видяхме една млада дама, която явно организираше някаква част от групата работници и я попитахме „Накъде да продължим да помогнем?“ . Обърна се и каза „Ааа ми то няма нужда, тръгвайте си, да не се пречкате повече“... Игнорирахме безумната й личност и продължихме към улица Болгород. Там започнахме да осъзнаваме колко много сме доброволците, и колко още много трябва да бъдем. Срещнахме приятели, които помагаха в една от най-тежко наводнените къщи. Продължихме надолу и видяхме....Никога няма да го забравя- един млад мъж с жълта тениска, чиито глас звучеше все едно много време е плакал. Заекваше и ни каза, моля ви елате да ни помогнете- трябва да си отводня гаража, но е задръстен с тиня, страх ме е да не поддаде“. След него, отидохме при една баба, която каза „ На 76 години съм , не съм виждала такова нещо. Водата беше толкова много“. 

Преди да си тръгнем от Аспарухово видяхме пак Мишо Шамара- нагласен, слезе от една хубава кола точно преди бусовете на медиите. После го видях пак по телевииите.  Повръща ми се от него. От всички жадни за слава,  които казваха колко е тежко, но изглеждаха готови за шопинг и селфита и си тръгнаха 2 минути след медиите. Те не видяха тинята, не усетиха колко е тежка. А аз все си мислех за това 5-годишно детенце и колко ли е била тежка тинята за него. Повръща ми се популизма на политици и неправителствени организации, които казаха, че те подкрепяли Аспарухово и били организирали това и онова. Истината за 20-ти юни беше такава- организацията беше на хората, на гражданите на Варна, на пътувалите цяла нощ от София, на студентите, които дойдоха с таксита, защото нямат собствени автомобили. В такива моменти е меко казано лош вкус да натикаш организацията си в медиите през това, че си довел 3-4 доброволеца. В такива моменти има една организация и това е БЧК. Всяка друга организация, фирма, кауза, идея и така натаък отива на заден план и просто...се смирява.Не съм вярвала, че ще видя толкова много злоупотребяващи хора с мъката и ужаса на Аспарухово. 

Аспарухово беше катарзиса на Варна и катарзиса на България. Днес 21-ви юни, доброволците там са били над 1000. Хиляда доброволци. От всички организации и от нито една. Помислете за АСПАРУХово- началото, смелостта, героизма, почтеността, доброто начало. Аз така виждам АСПАРУХово днес- много тежко, но нужно начало. Хората – млади, стари, бедни и богати разбраха, че от тях зависи да вдигнат АСПАРУХово от тинята и го направиха- вчера и днес имаше всякакви хора-   младежи, старци, богаташи с джипове, които теглеха закъсалите, бедни студенти, момичета по 40 кг, които за пръв път хващаха лопата,  момчета с татуировки,  ученолюбиви бъдещи доценти. Всички бяхме там. Защото разбрахме, че зависи от нас. АСПАРУХово ни прави  силни, защото сме заедно. Защото когато сме сами лесно скършват и духа и тялото ни. Но АСПАРУХово ни прави силни, единни, добри и помагащи.  Бог да прости загиналите, а нас живите- нека ни даде памет, за да не забравяме Аспарух и Аспарухово