Открих защо БГ-демокрацията е
ялова и не ражда руси, синеоки
демократични процесчета. Ако някой ще ме награждава заради откритието –
сега е момента. Демокрацията в България е сбъркана заради уравнението „Възпитание+Образование=Демокрация“. Точка!
Удивителен, дори.
В България ние възпитаваме послушни,
неинициативни, лениви , ядащи „Зрънчо“ деца, които израстват като мързеливи,
не-даващи-си-зор-за-нищо, ядащи McDonalds
младежи, които пък от своя страна се развиват в прекрасни пушещи бременни,
безотговорни и понякога безработни татковци, негласуващи млади души с липса на
интерес към всичко останало освен „Планета“, сливова ракия, футбол и молове. Но
защо сме изненадани? Ние така упорито, с всяка една българска клетка вървим към
този резултат.
Излез навън, на детската площадка
и слушай. Какво чуваш? „Спри! Не се качвай! Ще паднеш!!“, „Слез оттам да те опердаша!“ или в най-добрия случай
„Ела, бе мамо, пак ли те набиха? Ела да си хапнеш ,мама, „Зрънчо!“. Може би това е някаква кофти детска площадка
с кофти бг-мами. Нека отидем на друга площадка: там мила беззъба 60 –годишна жена
пита малкия Борко „Ти слушкаш ли? Щото ако не слушкаш, ще дойде баба
Яга да те изяде. Ще почне от краката!!!“ .Точно преди малкия Борко да си е
изпищял сливиците от ужас, идва баща му и му казва, че трябва да спре да реве,
щото само пикльовците реват от баба Яга. И момиченцата. Сякаш е еднакво ужасно
да си пикльо и момиченце ( * бел.ред Бащата на Борко не се казва Кирил Добрев и
не е от БСП!). С всяко наше съзнателно и
несъзнателно действие, ние възпитаваме слушкащи, невъзражаващи, зависими от нас, дечица.
Но какво става в училище? Има
много примери как лошото семейно възпитание може да се компенсира от добрата
образователна система. Или няма- не знам. У нас няма май. Влизаме в една класна
стая на 1-ви „Б“ клас. Много чинове, всичките един зад друг, всеки вижда гърба
на някой. Учат за буквите- ами това е хубаво, браво! „Може ли да изляза да пишкам, госпожо
Петрова? – пита малкия пикльо Борко. „Ша пикайш увас! Само пикайти тука! През 5
минути някой му са пикай! Да не дават пари в таз туулетнъ и аз да ида?!“.
Госпожа Петрова е проста. Борко не знае обаче. Той я харесва, защото тя е една
от първите човеци, които познава извън семейството си и детската градина и много иска да й подражава. Прибира се у тях и
следващият път, когато му се пишка, просто отива „да пикай“. До края на трети клас Борко вече е култивиран
простак с помощта на г-жа Петрова и още няколко подобни- говори за мацки,
копилета, батки, аудита и казва „маа му стара“ на всяка втора дума. Но поне
прави картички за 8-ми март по трудово на майка си „4estit 8-mi mrat, majko!”.
До гимназията Борко няма и
представа какво е да се мисли. Ако го попитате любимата му книга е „Под игото“.
Не я чел, но има 6 на класното. Освен това му е адски скучно в часовете, щото
всички са тъпи. На четиринайсет почва да пуши цигари, после трева. Няма драма, спокойно- спира дотук, ама всичките му пари отиват за това и детската
деградация в храната се връща- набива по цял ден „Зрънчо“ от 20 стотинки, щото
само това може да си позволи след като си купи кутия Боро. Борко пуши Боро.
Ходи на Боровец, но не кара ски, напива се събота и неделя и после изтърва често
понеделник от училище. Но така и така няма какво да изтърве. Най-много нещо да
трябва да се наизусти- някое стихче на Ботев, тва-онова.
Борко има бал. Майка му и татко
му теглят два много изгодни кредита от по 2000 лв, за да осигурят на детето бала.
Няма проблем- те са изгодни кредити- само 3-4 години и ще са върнали всички 12
хиляди лева за бала. Борко е голям пич на бала. Вика през прозореца на
лимузината и плюе енергично по минаващите хора, чиито мисли са изпарени от
силните ритми на поредния хит на
Мърделия:
„Аз съм в твойте мисли,
обладах ти мозъка,
както ти ме облада на плажа“
Балът на Борко минава, както и
махмурлука. Матурите са пълна трагедия, но как ли да не са? Нима за последните 18 години някой му
показа нещо полезно? Как да мисли, как да свърже това, което знае от детската
градина, с това, което учи в училище? Или това от 1-ви с това от 2-ри клас? Или
поне някой да му беше казал , защо се учат до безпаметност наизуст някви тъпи
стихчета от преди 300-500 години или там когато е живял Ботев? И защо въобще
всички стихотворения са с имена на футболни отбора? И защо няма за ЦСКА???
Бахти литературата...
На двайсе Борко набива „Зрънчо“,
пуши кутия „Боро“ и не работи, защото има просветление и казва, че ще записва „вишу“.
Баща му е първа група инвалид, майка му е с диабет. Но пък тази година е хубава, защото изплатиха апартамента, който
изплащата двайсет и две години. Още няколко години и ще изплатят и изгодните
кредити от бала на детето.
Борко, ако щете вярвайте учи „Международни отношения“. И се дипломмира. Няколко преписани изпита, много помощ от приятели.
Така и до края не схвана „К‘во им има толкоз па на тея международни отношения,
че 4 години се учат, маа му“. Но пък в университета имаше едно голямо
постижение- научи се да пише на кирилица. Pochti. Друго научи ли? Как се преписва- ДА; как да се скатаваш-ДА;
как да ходиш с две колежки едновременно- ДА; фактът, че думата „колежка“
не съществува и дори за женски род се казва „колега“- не...
Борко е на пазара на труда. И
продава домати. Така и не си намери друга работа и след година и половина реши
да почне да продава „доматито“ от колците на вилата, за да помогне на майка си
с лекарствата.
Борко по цял ден стои на пазара.
Обича да слуша музика – за пари, за гърди, за пичове с хубави коли. Такива коли,
каквито той щеше да има, ако не беше борко, а беше Борко. Борко става все
по-тъжен и все по-апатичен към всичко извън доматите, гърдите и колите. Мрази турците, но с трепет чака "Сълзи над Босфора" всяка вечер. От
време на време гледа новини, но само за да види, дали водещата е с голямо деколте.
Говорят някви тъпаци пак – била зле България, голям праз. Тя кога е била добре.
То това си е константното състояние на България- да не е добре.
И Борко не е добре- болен е. Има диабет. И гастрит. И какво ли още не.
Дава си всички пари за рушвети на доктори, които нямат представа какво да го
правят. Той също не разбира какво му
има, но му е лошо.
И ей така Борко се гътна. Това
беше от него- един българин, който живя
и твори на земята Българска от лето 1985-то до лето 2014-та и не стигна до
зимата на 2014-та, поради простотията на своите родители, своята собствена простотия
и нашата обща споделена българска простотия. Един българин, който можеше да бъде
изобретател, физик, адвокат, баща, партньор, любим. А той беше един търтей,
който паразитираше почти 30 години върху нас. Търтей, който култивирахме,
възпитахме и образовахме да не се интересува, да се страхува, да слушка и да не
пита.
Помните ли уравнението за
образованието и възпитанието? Демокрацията идва като резултат, ако тях двете ги
има поне малко. Да зашиват кръпките едно на друго- ако мама е забравила да ти
каже, че не трябва да се тъпчеш със „Зрънчо“ и подобни, то в училище ще ти
обяснят за здравословното хранене и ти ще загрееш какво да правиш. Ако в
училище не схващаш как да научиш нещо- родителите ти са тук, за да ти помогнат
да разбереш защо и как да учиш, а не просто да повтаряш текст без грам умисъл и
желание. Ако възпитанието се дъни, образованието покрива и обратното. При нас и
двете са издънени, та как няма да ни е продънена демокрацията? Нима някога в
училище на някой му се казва „Гласувай, важно е. Разбери кой иска да е кмет на
града ти и го питай къде вижда младите хора в програмата си. Знаеш ли каква е
разликата между НАП и НОИ? Каква е разликата между лява и дясна партия?Как да видиш "лошия креди"? Как да разбереш какво да учиш в унивеситета?“ Да,
ама друг път. Никой не го казва това. Вече години , поколения в България растат
по търтейски, защото уравнението не е
изравнено.
Мъчно ми е за Борко, дано и на
вас.
