Българската мечта

     Каква, по дяволите, е българската мечта? Не си ли се чудил? Има много българи, които преследват американската мечта, има много българи без мечти, но не може да няма Българска мечта, нали? .

     Нещо свързано с кола и храна. Така си го представям аз- ядене на туршийка с малка ракийка и вечен ъпгрейт на някой таралясник в неделя сутрин пред блока. Имаше една приказка, че най-големите страхове на българина са да не настине и да не се изложи. Ако приемем, че от страховете можеш да познаеш желанията и мечтите, то в нашият случай може би възможна мечта е да живееш в свят, в който всички са точно толкова умни или неумни като теб, за да не разбират, че единствената книга, която си чел освен "Под Игото", е една от 100-те на Паулу Коельо. 

    Българинът мечтае за голям телевизор, безметежност и кюфтета. В мечтите ни няма фактор като престижна работа, или пък каквато и да е работа. Защото работата е тегоба- митът за работливия българин умря с ТКЗС-то. Каква работа- нали мечтаем?? По-скоро има някакъв привиден покой в БГ-мечтите. Може би мечтата има нещо общо с това, сметката за тока да не те докара до неколкомесчеен заем от поредния най-изгоден-безлихвен-нужен-с-тъпа-реклама-кредит-който-връщаш-в-петорен-размер. Може би българинът мечтае да си има мечта, защото си няма. За да имаш мечта трябва да имаш време за мечтаене, мозък за мислене и сърце за пожелаване. Неща за постигане, които излизат извън това, кой ще хвърли боклука, кой ще плати тока и кой е поредния набит от Волен. Много е важно да мечтаеш, ако си човек. Още по-важно е да мечтаеш като си народ. 

    Не искам да съм негативна. Но наистина за какво мечтаем? Как си преследваме мечтите, каквито и да са те? Не може един цял народ да мечтае да емигрира. Не може....Мечтаем ли си  за деца? Или за къща? Или за здраве? Може ли толкова да сме се бъгнали, че всъщност да си мечтаем просто да сме живи и здрави? С това здравеопазване , май да..

    Аз имам усещането, че българинът мечтае да бъде оставен на мира. Даже да не се занимава с изпълнение на мечтите си. Забелязали ли сте колко са нервни и намусени всички? Как бързаме все за никъде? Как се прекъсваме и се обиждаме? Мечтаем си за някъде, където няма нахалници, където няма припряни и груби.... българи. За това ли мечтаем за щатската мечта?? Тя не е много-много мечта. Тя е по-скоро бизнес план- ако аз работя Х часа Х години, ще мога да си позволя Х квадрата къща в Х предградие. Ще си направя 3-4 деца, ще си взема голдън ретривър, чийто акота ще събирам в торбичка от рециклирана хартия. Прагматичността на американските мечти ни е чужда. 

   Аз виждам как българите си мечтаят, за умни и отговорни политици. За посока. Да, това е. Българите си мечтаем за посока. Тя не е към терминал 2. Нито към американската мечта. Посока ни трябва- но вътрешна. Посока, която да ни покаже какво, как и защо сме се забили така. 

    Българската посока е пълна мистерия. Мистерията на българските гласове. И на ромските. Идват избори. Време ни е да почнем да мечтаем, за да не ни омечтаят.

    Защото има много мечти без българи.

Младежка работа е голяма работа.

  Не си мисли, че си единственият, който не знае какво е младежки работник и що е то младежка работа. Всъщност хората, които знаят са малко. В България професията на младежкия работник съществува регламентирано едва от 1-2 години.  Сега вече си имаме код в регистъра на професиите!Yeah!

Но какво работи младежкия работник? Младежи ли работи? Поради липсата на по-добър превод от английското „youth worker“ , всеки, който подпомага и развива капацитета на младите хора чрез методите на неформалното образование се казва младежки работник. Може и да е млад, може и да е стар, но трябва да работи с младежи. Ако още ти е мъгливо, що за животно е младежкия работник, мога да те объркам още повече като ти кажа, че той буквално работи всичко- може да работи в НПО, може да координира доброволци, може да работи в Общината ( Дарина J), може да е тренер, може да работи в МИКЦ-овете ( www.mikc.bg- младежки инфо центрове),може и нищо да не работи ако е мързелив.    

  Младежката работа набра доста скорост в България през последните 5 години. Факторите за това са разнообразни- от това ,че младежката работа стана патерица на пропадащата ни образователна система, до това, че се наблюдава повишаване на жадните за доброволстване младежи, през това, че вече има легитимна структура, представляваща младежите на България – Националния младежки форум (http://nmf.bg/) и да стигнем до това, че младите българи отчаяно имат нужда от младежка работа във цялата й прелест на доброволчески проекти, младежко участие, младежка информация, младежки пространства и т.н. Има обаче един много интересен фактор за подема на младежката работа в България през последните 5 години и той се казва Варна. Да, Варна. Варна се самосъздаде като лидер на младежката сцена, защото е един от малкото градове, който има стратегия за младежка политика, фонд за финансиране на младежки проекти, отделна общинска структура „Младежки дейности“ , която подпомага и  консултира младежки организации , консултативен младежки съвет и  какво ли още не. Варна е The Godfather на младежката политика в България. Тук се роди  не само Националния младежки Форум , но и единственият по рода си младежки фестивал, който е колаборация на почти 40 младежки организации от града- FunCity (http://www.funcity.bg/). Варна обаче се старае да пренесе младежката работа на следващото ниво, като две поредни години кандидатства за титлата  „Европейска младежка столица“, а в момента подготвя кандидатура за Културна столица 2019 и Младежка столица 2017 едновременно. Морска столица е So90s за този град. Но да се върнем на младежката част.

    Младежката работа е сложна работа- там се дъвчат понятия като структурен диалог, младежко участие, демократични процеси, проектно мислене  и младежки инициативи. Всичко това обаче се поднася на възрастовата група от 13-30 г.  по един лек начин чрез инструментите на неформалното образование- симулационни игри, упражнения за групово мислене и в дух на екипност и равнопоставеност на обучители и обучавани. Неформалното образование прави младежката работа забавна и атрактивна за младежите, защото отговаря на обучителните им нужди адекватно, бързо и интересно.

     Младежката работа е проста работа- имаш младежи- имаш работа, нямаш младежи-нямаш работа. Младежи още се намират, работа също. Връщайки се на фактора „Варна“ може би трябва да отбележа, че ако някъде в България се създават кадри за младежка работа, то това е Варна. Все още в България е доста трудно да учиш за младежки работник, освен едната формална специалност „Неформално образование“, която СУ предлага . Всички други младежки работници се самосъздават благодарение на самоинвестиция и упоритост- ходиш на обучения, четеш почти никаквата литература на български и много литература на английски, питаш,, после пак ходиш на обучения, участваш в проекти и в един момент се озоваваш в ситуация, в която започваш да пишеш и реализираш проекти самостоятелно, да водиш обучения и да пишеш за младежката работа в блога си.

    Младежката работа е важна, защото младите хора са важни. Мотото на НМФ е „Време е младите хора да вземат думата“.  Много от младите хора не знаят как да си вземат думата, лошото е , че още по-голям процент от тях  дори не знаят, че думата им е била отнета. Младежката работа отваря очи и сърца. Младежката работа е мозъчна хирургия, защото прави връзките между важните неща в общество, което само не може да оправи връзките в себе си. Младежката работа не дава отговори, но помага да ги намериш. Защо трябва да гласувам? Защо не е ОК да съм мърльо и да си хвърлям боклука, където ми падне? Защо е добре да ходя и да чистя плажа не само, когато България чисти за един ден? Защо да съм доброволец не ме прави балък? Как да говоря пред  хора и да направя сносна презентация и защо по дяволите това не го учим в училище, но отделяме часове да учим за прешленестите червеи и тяхната нервна система? Младежката работа е важна, защото е нужна.

    Младежките работници по default са усмихнати, позитивни и мили като всички хора, които работят хобито си. Защото няма младежки работник, който работи това заради високата заплата и добрия benefit pack. НО! Младежката работа помага на младите хора да бъдат по-умни, по-свестни, по-отговорни и по –хора. Помага им да намерят мястото си в обществото по-лесно и по-уверено. Младежката работа е голяма работа. 

Не бий детето, по дяволите!

Аз имам две деца. От един и същи мъж при това. Симеон е на 3 г., Аделина е 1 година и половина.  И двамата с мъжа ми работим - той работи на едно много спокойно и релаксиращо място- спешен рентген към спешния център на Окръжна болница, аз съм тренер на свободна практика, скъсвам се да пътувам и имам работно време като за четирима трудолюбиви китайци. Ние си гледаме децата и както казва съседката "Нямаме баби" .Нямаме гледачка. Често съчувствено ме питат как се справяме, дори ми се е случвало да ме тупат по рамото, очаквайки голямото ми "ОФФФ" . Но голямо "ОФФФФФ" няма. Справяме се добре. Организирано, с усмивка и темпо на работните китайци, за които говорих преди малко. Знаете ли какво е тайната?

 Не си бием децата. Simple as that. Аз винаги съм знаела, че няма да си бия децата и когато с Тишо заговорихме за  деца стана ясно, че нещата и според него стоят така. Никога не съм разбирала защо възрастните бият децата. И още не разбирам де, но ще стига и до там. Както казах- това е- не си бием децата, не им викаме, държим се с тях мило и с любов . Това е. Затова те са спокойни и ухилени винаги когато се видя с някой от вас, за това всъщност имаме две деца с малка разлика във възрастта и сме все още с всичкия си.За това не съм спирала да работя и водех тренинги със слинг и бебе в него. За това постигнах едни от най-големите си професионални успехи до момента тъкмо докато имах бебе на 5 месеца. За това.  

Но покрай мен е пълно с познати и непознати, които си "възпитават" децата по добре познатия начин от комунизЪма-т.нар шамарена фабрика- шамарче по дупето щото "не слуша", плясване по ръката щото пипа "където не му е работа", кьотек щото "що прави така" и т.н Трябва да си призная, че преди да имам собствени деца не съм гледала толкова осъдително на всичко това,. Знаех, че има много хора, които смятат, че "той боят не да разгражда, той изгражда". Но сега ми е много мъчно. Постоянно виждам разярени и нервни майки и татковци, които "въпитават" 15-килограмовите си деца с яки тупаници. Щото така... Щото така трябва, че иначе ще се разлигави детето. Или щото от друго не разбира...

Децата разбират от всичко друго, но не и от бой. Децата не разбират боя. Те не очакват вашия бой и се чудят от къде им е дошло. Лошото е, че колкото повече ги биете, толкова повече ще бият те- на площадката, в градинките, в училище, жените си.... Знаете ли, че имахме един случай лятото- в морската градина едно 2-годишно дете тръгна да души с двете си малки слаби ръчички моя син. Не стана нищо - Мони се уплаши, развика се и майката на другото дете дойде и докато се извиняваше засрамено, спука от бой малкия удушвач. През следващите няколко часа само един въпрос пулсираше в главата ми и той беше- Защо по дяволите едно две-годишно дете знае как се души? Защо? Как?

Не си бийте децата. Всички сме нервни, Всички нямаме пари. Всички нямаме време. Но децата са тук по НАШ избор и вследствие на наше решение. Факт е, че има трудни деца, но не знам колко пъти трябва да се повтори проклетото клише, че "Агресията ражда агресия" за да стигне до мозъците на всички ни. Боят никога не е бил решението и никога няма да бъде. Да си родител е трудно, времеемко, понякога изнервящо, но преди всичко е огледало. Не харесваш обноските на детето си? Ами те са като твоите! Детето ти е твоето отражение. И ако не искаш да ти бие внуците, спри да го биеш!

P.S За да не сме крайно негативни искам да споделя с вас една техника, която е доказала ефекта си в годините от 1345 г. до момента. Всеки път, когато искате да шамаросете детето си, вместо това си забършете един хубав цигански шамар. Хем ще ви олекне, хем няма да биете детето. Работи. I promise :)

Welcome

Отдавна исках да си направя блог, но все не намирах времето. Ето, че най-накрая намерих. Тук ще споделям част от това, което работя в ИДЕА, Розови очила, и обученията, които правя, пътешествията и приключенията, които ми се случват, неща свързани с децата ми и мисли, свързани с безумното време, в което живеем. Обичам да пиша и смятам, че всъщност имам какво да кажа ( не мислят ли всички така...). Напоследък усещам и че всъщност искам да кажа много неща- от това защо родителите трябва да са по-мили с децата си до това коя е перфектната рецепта за лешниково брауни.
Та така- в блога на Пчелата ще има такива хаотични неща. Enjoy:)