Варна- градът на надеждата

Варна 2017-Европейска младежка столица, Варна- 2019- Европейска столица на културата. И двете на Европа. И двете във Варна.

А Варна- 2014? 

Варна 2014 е малко кофти- много разкопана, чакаща избори с разкаляни тротоари и песимистични хора. Варна 2014 има нужда от Варна 2017 и Варна 2019. Ех, ако имаше как да се  телепортира един цял град с години напред. Някъде, там , където хората са малко по-умни, малко по-образовани, малко по-вежливи и уважителни. Някъде там, където общинските съветници не само слушат, но и чуват гражданите, някъде там, където хората искат да направят града си по-хубав и всъщност правят нещо по въпроса; някъде, където има изкуство по улиците, младите хора, знаят защо е важно да гласуваш и никой не се осмелява да ти подмята 50 лв за гласа ти на 25-ти май. Някъде там...Телепортацията не работи. Както и адски много неща във Варна.

Варна има нужда от презареждане. Даже може би от токов удар- по политиците, по организациите, по гражданите, по парковете и счупените пейки, по невъзпитаните деца, по пушещите на детската площадка майки, по безотговорните господа, които се храчат по улицата. Презареждане с ценности, перспективи, увереност и посока.

Варна се е изгубила, барабар с варненците си. Между всички корупционни схеми, недоволни хора, клевети и разкопани тротоари забравихме да виждаме хубавото. В момента в цяла Европа има два града – само два града на целия стар континент, които подготвят паралелно две кандидатури- за младежка и за културна столица. Това са Варна и Перуджа. За Перуджа нищо не знам. Но Варна... Варна. Не Пловдив, не София- ами Варна прави 2 кандидатури. Много странно- разкопан, разкъсан от общински, публични и църковни скандали град подготвя 2 кандидатури. И двете са на финал – така че явно нещо става в този странен град.

Варна прави две кандидатури за двете си най-проблемни области- за младите хора и за културата. Младите хора, които масово отиват да учат в Норвегия, Великобритания и да, в София... Младите хора, които ходят на чалготека и не ги интересуват изборите на 25-ти май. Но и младите хора, които печелят конкурсите на НАСА и олимпиадите по математика. Единствените млади, хора, които убедиха административно тяло в България да финансира младежки фестивал няколко години поред ( ФънСити https://www.facebook.com/funcityfestival). Младите хора, които създадоха тенденции в стрийт-културата на България. Културата- и тя , горката се опитва да емигрира както може... Кандидатурата на Варна за културна столица има сигурно повече хейтъри, отколкото поддръжници, но това е типично варненски културен феномен. Културата не е само балетния конкурс или Театралния фестивал. Културата е начин да оформиш едно общество като по-умно, по-търсещо и по-отговорно.

Варна иска да качи ниво, но е трудно. Години на забвение – правителствено, гражданско и икономическо трябва да бъдат прескочени и да отидем някакси в 2017 и 2019-та. 2014-та е кофти. В 2014-та има едно единствено нещо- надежда. И тя за мое огромно съжаление не идва от датата 25-ти май, защото вече никой не вярва на изборите като начин за промяна. Вече всеки вярва на себе си като начин за промяна. 2014-та има надежда, защото има две дати- 5-ти септември 2014-та  и после неясна дата в края на Ноември месец. Неясната дата в края на ноември 2014-та е денят, в който в град Клуж-Напока ще стане ясно дали почти 6 млн евро за младежки дейности и титлата за Европейска младежка столица ще се случат във Варна през 2017-та. 5-ти септември пък е датата, в която ще се разбере дали 68 млн евро за артистична програма и над 30 млн инвестиции в инфраструктура, заедно с титлата Европейска столица на Културата ще се случат във Варна през 2019-та. Цифрите са ясни, датите са ясни.Ясно е и защо има надежда- защото градът ни има нужда от нов вид умисъл в управлението на всички нива, посока за развитие, която е насочена към живущите и творящите тук. Варна има реален шанс за всичко това, но типично по варненски не може да си повярва. А трябва- защото вече две отделни журита и сума ти победена конкуренция от двата етапа на  конкурсите повярваха във Варна.

Ще ви кажа и аз защо вярвам, че Варна 2017 и 2019 ще се случат. Защото Варна 2014 е ужасна. Аз имам нужда да вярвам,че плиткоумните политически решения, липсата на визия и трудната администрация приключиха и остават назад. Хоризонтът ни е друг. Не е 2020, а 2017 и 2019. Хоризонт за такива като мен, които искат да се опитат да останат, но им става все по-трудно, защото простащината владее сетивата. Аз вярвам в тези две кандидатури по една причина- искам Варна да е друга. 2017-та и 2019-та ще са годините, в които ние хората ще имаме своя шанс да изковен своето бъдеще без избори. Тези кандидатури са надпартийни, защото партиите тук са безполезни. И всъщност къде ли са полезни. Тези кандидатури са надличностни, защото те са отражение на визиите на много хора. Тези кандидатури могат и да са твои, ако решиш да кажеш какво искаш през 2017-та и 2019-та.
Кажи на  https://www.facebook.com/Varna2019 и https://www.facebook.com/varna2017
и вярвай www.крайновремеевече.сега