От известно време в главата ми бушуват много мисли във връзка с бежанци, млади европейци, младежка работа,младежка политика, расизъм, ксенофобия. Истината е, че тази година и покрай НМФ и не само имах възможност да работя в разни места извън София, Пловдив и Варна и да работя с учители, младежи и с младежки работници на терен- Кърджали, Силистра, Хасково, Пещера,Тервел...
Аз съм ужасена и уплашена от нивото на расизъм, което като общество толерираме. Особено сред младите хора е плащещо. Младежката работа би трябвало да е един от инструментите, с които да борим тези настроения и нагласи. Но не се получава. И се чудех защо и имам нужда да споделя. Та: към всички младежки работници...
Искам да ви помоля да си отговорите на следните въпроси:
Колко от всички младежки проекти в България работят с отличници и вече активни младежи? Колко от тези проекти работят с трудни младежи- двойкаджии, отпадащи от училище? Колко от проектите работят с младежи, за които българският език не е майчин език?
Колко от всички младежки организации работят със смесени групи с представители на младежи от ромски, турски, руски или друг произход,които са родени в България? Не говоря за ромски организации, които работят с ромски младежи., Не говоря за НПО-та, които работят с евангелисти-роми,
Колко ромски младежки организации са членове на НМФ? Колко от МИКЦ-овете работят в ромските квартали?
Защо младежката работа в България, която би трябвало да е с отворена фуния на достъп, обхваща най-малкото като процент младежко съсловие- тези на активните, доброволстващите и до-развива само тях. Защо вместо 100 души да участва в 10 проекта и да развием 100 души, ние сме в шаблон, че работим с 10 души, които да участват в 100 проекта? Кой работи със среднистите и апатичните? Кой работи с тези,дето бягат от часове, които слушат чалга и играят свара от 8-годишни? Кой работи с двойкаджиите? Кой работи с момичетата- побойнички?
Не, не бъркам младежката работа със социалната. Но мисля, че сериозно трябва да помислим за кой и за какво е младежката работа в България. Мисля, също така, че в зората на безумно бедната и предстояща Национална програма за младежта 2020, трябва да обясним за какво би могла да се използва младежката работа в България, ако я работят кадърни професионалисти.Защото младежката работа може да бъде много силен обществен аргумент. Ако я работят кадърни професионалисти. Кадърни. Професионалисти.
Аз доста се уплаших от Франция и от Белгия и от техните млади терористи. Сигурно сте чели и чули за Моленбек- квартала в Брюксел, в който се говори, че има нам -колко си терористи. Това е квартал, в който съм спала поне 5 пъти последните 2-3 години и да, определно има нещо във въздуха и не е много приятно за сама бяла жена вечер. Чувствала съм се така и на едно друго място- в едно родопско село до Сърница, в което ми казаха, че не мога да вляза в кръчмата, защото съм жена, а барчето е място за мъже. В хотела ми в Кърджали рецепционистът едвам ме разбираше на български език. В Бургас на тренинг за "Гражданска активност" ми говореха за "циганите на сапун". В град С. по време на дискусия за Равнопоставеност предложение от групата беше ромите да нямат право да имат деца, а за да сигурни, че ще го спазват предложиха химическа кастрация. Това беше предложение на 14-15 годишни младежи към местната Община ... и да, бях в шок, че млад необременен ум може да граничи с нацистката идеология по толкова органичен начин.
 |
| Добавете надпис |
За да пресека първосигналната асоциация- не, не мисля, че е в исляма, не мисля, че е в мюсолмалните или в евреите, или ромите, или християните. Аз не съм човек на вярата- на никоя. Мисля, че е в липсата на реализация на все повече и повече хора- млади, стари, сърдити и озлобени, които имат нужда да отмъщават на обществото. Тези от Западна Европа, които се бият за ИДИЛ сега са такива- родени и израснали в Европа, възпитани уж в мултикултурализъм и равнопоставеност. А се бият за ИДИЛ. Но защо е така? Дали нещо можеше да се направи? Знаете ли, че един от атентаторите на Шарли Ебдо. преди да се радикализира. е записвал любителски рап-парчета онлайн, бил е участник в някакви срещи за младежка безработица. Аз лично не вярвам в това, че някой е изконно лош или добър. Но смятам, че има лош път, по който можеш да поемеш и лоши "ценности", които да ти бъдат вменени. Ценности, при които едни са по-добри от други заради религия, пол или цвят на кожата.
Всички обясняват, че сме пред прага на голяма промяна и на Нова Европа. И после добавят, че тя се случвала промяната обществено, но не сме я отбелязали политически. Аз я забелязвам и обществено- младите хора на България са расисти, сори. Политиците, също. От снизходителното "Той е добро момче, ама е турче". "Тя е хубава за циганка" до чисто расисткото "България се стопява, щото циганите имат по 10 деца, а тъпите българки не щат да раждат!" и "Не искам да плащам тока на циганите, да мрат, мамка им!". Всички сте го чували... И аз не искам да плащам тока на никой друг. освен своя собствен, просто така го казвам, за протокола.
Няма да навлизам в размисли дали и защо в България има двоен стандарт, но ще вляза в размисли за това, че в младежката работа има двоен стандарт и трябва да го осъзнаем. Не ни трябват ромски медиатори за ромски квартали за ромски младежи за ромски проекти. Имаме нужда от български младежки работници за български младежи. Точка.Трябват ни младежки работници, обучители и медиатори, които да могат да работят качествено със смесени групи. Трябват ни младежки работници, които да могат да работят еднакво добре с Георги, Джанер,Сашо, Фатме и Ана. Защото това е обществото ни днес, в България. В детската градина на сина ми половината деца се казват Нурай, Ахмед, Гюлфие, Сергей и Альона. Руски, ромски и турски произход в група от 18 деца. И са българчетата - преживей го! Преди 20-30 години, когато съм била на градина, в моята група нямаше такава картичка на Уницеф. Сега е друго.
Променят се нещата и трябва да помислим ние как можем да се променим с тях, за да сме полезни и да успеем да работим за всички млади хора в България, защото иначе ще жънем бури, Защото сеем твърде много ветрове.
