Имам
нужда да напиша това, защото имах супер
успешен месец- водя тренинги в Тунис,
Португалия и Кипър и бях лектор на
най-голямото младежко събитие в Европа
за 2016-та ЕУЕ в Страсбург. Открихме Чайната - нещо, което се събираше в една страница текст преди
време, а сега обитава 3-етажна сграда
на центъра на града и дава надежда и
работа на хора, които иначе нямат нито
едното, нито другото. Но.... в този мега-
успешен месец получих на няколко пъти
един и същи въпрос, който доста ме обърка.
Първо ме обърка, после ме ядоса и огорчи,
после ме изнерви, после пак ме обърка...
Кой
ти гледа децата?
До тази констатация достигнаха
едновременно на няколко места няколко
различни мъже и жени- една част приятели,
една част познати, други просто не скриха
изненадата си, че имам деца и че мога да
си позволя „лукса“ да работя това, което работя- да водя тренинги в
Тунис, Кипър и Мадейра в рамките на един месец.
Кой
ТИ гледа децата е баси тъпия въпрос.
Няма жена, която да е ОК да я смятат за
безотговорна майка, та няма как да не
ме жегна този въпрос. Всеки път отговарях
с нескрита радост, че децата МИ си имат
баща и той също СИ ги гледа. Щото освен, че отговорно участва в правенето на
децата, смята, че е полезно и да ги
възпитава и да прекарва времетo с тях. И
аз, и Тишо бяхме на по 24, когато решихме,
че искаме деца- наивна работа, но пък
проработи. И някакси логично следваше,
че освен правенето на децата, след това е обща работа и да им помогнем да пораснат
и да се грижим това да стане щастливо.
И понеже не сме в 12-ти век даже и двамата
смятахме това за нормално.
Обаче,
дори след този отговор получавах смесица
от „О, ти си късметлийка!“ или „Хубаво
е , че те разбира“ и любимото ми, което
ако щете вярвате този месец чух 3 пъти
„ А децата ти въобще помнят ли коя си
като пътуваш толкова?“.
Както
казах, няма жена която да бъде ОК с това
някой (който и да е) да я смята за калпава
майка, чиито деца не я помнят. И тогава
малко дадох назад- точно преди да забия
един на последния питащ, всъщност се
запитах сама - аз питала ли съм някога
колегите ми мъже кой ИМ гледа децата?
Защо е ОК един мъж да изкарва пари и да
се шматка по света, правейки това което
обича, още повече ако е успешен? Защо? И
защо когато една жена прави същото това
я прави късметлийка заради мъжа до нея?
Не заради това, което е самата тя? Не
заради работата й? А заради мъжа й? И
защо децата за женска работа, а изкарването
на пари мъжка?
Всеки,
който познава Тишо знае, че съм късметлийка,
ама не защото МИ гледа децата. Между
другото той работи в спешното в една от
най- големите болници и доста често
нощем и аз МУ гледам децата. Разликата
е, че докато аз работя обикновено си
правим снимки и видимо има информаци
в Инстаграм къде съм била, но докато той
снима счупени крайници на рентгена не
му е до тагване на въпросните снимки.
Но
нека пак обратно в темата- аз лично
смятам, че и аз Тишо сме късметлии, че
сме се намерили, но не заради това, че
СИ гледаме децата. Всяка двойка си има
своя динамика и приемам, че има мъже,
които не обичат да гледат деца или да
сменят памперси, както има жени които
искат да си седят вкъщи и да не работят.
Обаче... децата се правят от двама, логично
би трябвало да се гледат от двама.
Аргументът, че понеже жената бременее
и ражда и ето видиш ли, тя природата го
била казала. Във времена , в които всяка
физическа работа има технически
заместител и някоя машина може да свърши
работата на всяка яка батка, не харесвам
аргумента с природата. И не знам защо
родителството в крайна сметка трябва
да значи задължително: майка прекарва
време с дете. Защо не семейство прекарва
време заедно? Защо не баша ( ОМГ!) прекарва
време с дете? Защо майката по дефолт
трябва да бъде там, а бащата да е отстрани
и при нужда да се скара или да цапне
два-три шамара? Нима един татко не може
да успокои едно плачещо дете? Нима една
майка не може да лови риба със сина си?
Защо отпуската по майчинството се казва
майчинство, а не родителство? Не разбирам,
не харесвам и не живея по този начин и
съм готова да споря до утре, поне.
И
последно- ако трбява да съм съвсем
честна, всъщност съм сигурна, че това
което работя ме прави по -добра майка,
отколкото ако работех работа, която не
харесвам от 9 до 5 всеки ден и всяка вечер
се прибирам кисела и налична за преброяване
в семейното гнездо. Работата ми е
смахната и пътувам много. Но я обожавам
и тя ме прави по-свестен човек отколкото щях да бъде без нея, човек
който разказва за всяко пътешествие на
децата си и човек, който когато си е
вкъщи всъщност се наслаждава на всяка
една минута.
Искам
да завърша този феминистки пост с това,
че за мен мъжете и жените не са еднакви,
но са равни. Не мога да повярвам, че тази
теза още има нужда от защита. Мъжете и
жените могат да бъдат еднакво добри
родители- разбира се, че различни сфери
и по различен начин, но могат. Могат и
еднакво добре да работят, да празнуват,
да страдат, да обичат и да се ядосват –
отново по различен начин, но в това му
е чара. Никой с никой не е еднакъв, но
всеки е равен с другия.
