7 момчета на по 15 години. Аз и Рени- ментори в Чайната,
1 възпитател от Дом Надежда - Варна
и Милен, на 20 , бивш възпитаник на същия дом, бяхме за седмица в София.
На всеки няколко месеца от Чайната правим доброволчески лагери с момчетата от варненските домове и пътуваме до различни краища на България- Пловдив, палатки из Родопите, Велико Търново, Лагерите са скъпи, не защото са луксозни, а защото просто не е евтино организация като нашата да намери средства за хотели, транспорт, храна, вода, застраховки, забавления. Няма хонорари за никой, често после няма снимки и няма прес-съобщения, защото не можем да снимаме децата от домове, поради законови ограничения.
Избирам сега да ви разкажа за лагера в София, защото този беше един от най-успешните до момента. Защото този път ни подкрепиха много фирми, организации и дарители. И защото беше прекрасна седмица! 7 момчета в тийнейджърска възраст никога не са лесна група, без значение дали са от дом или не. В последния момент се оказа, че трябва да пътувам и със собствените си две деца на- 4г и 6г, а Рени беше болна. Хаосът беше горе-долу пълен. И съм бременна в 4-тия месец. И не се хваля, просто искам да ви кажа на всички, че няма нещо, което да ви спре по пътя ви, освен вас самите.
Какво правихме цяла седмица- имаше забавни моменти и моменти за учене, моменти за спорт и моменти за култура. Програмата беше интензивна- нарочно. Това не е почивка за тези момчета, нито за нас. Ставахме всеки ден в 9 и до 7 всяка вечер имахме задачи, мисии, посещения и срещи. Бяхме в Музейко и в Националния исторически музей, Момчетата ходиха на Шоуто на Слави и на рождения ден на Младите успели българи. Посетихме ресторанти, хотели и офиси на приятели, които ни пуснаха "в кухнята" буквално- да питаме кое как става, как се прави, кое как работи. Организирахме мини-обучения за това как се пише Автобиография и за Личностно развитие. Правихме суши в Хепи. Тренирахме джиу-джи цу с Twisted Kids. Бяхме на кино, ползвахме метрото, ядохме вкуснотии.
И какво от това, ще попитате вие. Какво му е специалното на това- обикновена седмица. Именно! Това правя аз с децата си, когато имам време . Това правят родителите с децата си- водят ги на кино, готвят заедно, ядат заедно, ходят на Музейко заедно. Децата от домове нямат с кой да правят тези неща. Ние не подарявахме подаръци и шоколади на момчетата, с които пътувахме. Подарихме им преживявания.
Искате ли да ви кажа нещо кофти- спрете да носите шоколади в домовете. Шоколадите не помагат на децата. Шоколадите помагат на вас. На нас- хората извън домовете. Да се чувстваме по-малко отговорни и по-малко виновни. Да се усетим като добри хора. И в това няма нищо лошо. Само, че възпитава децата от домове в това, че някой винаги ще им носи нещо по Коледа. В това, че принципно някой ще им НОСИ- шоколади, дрехи, играчки. А когато станат на 18 изведнъж всички спират да носят и почват да изискват- да работиш, да учиш, да се издържаш, да си умен, да не крадеш, да даваш...
Ако наистина искате да помогнете вземете се в ръце и не носете шоколад в домовете тази Коледа. Ангажирайте се лично с което и да е дете, от който и да е дом. Прочетете приказка, отидете на кино, станете ментор. 1 човек с 1 дете. 1 фирма с 5 служители с 5 деца. Голяма фирма с много служители- направете парти ЗАЕДНО с децата, а не за децата. Отделете си от времето, не от шоколадите.
Спрете да третирате децата и младежите от домове като машини за ядене на бонбони. Първосигнално и лесно е, знам. Аз съм носила шоколади. Но видях, че не работи.
Спрете да носите шоколади на децата от домове, защото те харесват вас, а не вашите шоколади.
Тази седмица ние не давахме шоколади. Давахме трудни задачи. Давахме отговорности. Давахме казуси. И третирахме децата, както деца, които уважаваме и обичаме. Защото ги уважаваме и обичаме, и често както при собствените си деца знаем,че има лесен начин и правилен начин, и тук е така. Досадно е да обясняваш, досадно е да влагаш време. Но ако ви питам дали ще вложите време или шоколад във възпитанието на собствените си деца, знам какво ще кажете.
7 дни по-късно 7-те момчета от Дом Надежда бяха изправени пред толкова решения и мислене, пред колкото не са били изправени през изминалата година. Защото ние не мислехме заради тях, защото ние не им казвахме правилния отговор веднага, защото ги оставихме да грешат и да усещат грешните решения, разбира се в безопасна среда.
Искам да благодаря на всички, които помогнаха този лагер да се случи в този вид : Хотел Хемус, Хотел Rainbow, Музейко, Шоуто на Слави, Nivea, Happy, Bedroom, Катро,,Planeta Payner, Mall Sofia, х-л Маринела,Laura-catering,ресторанти Chef's,Музейко,Sofia tour, 42training, Национален исторически музей, Международна награда на херцога на Единбург, Twisted Kids, управата на ДДЛРГ "Княгиня Надежда", екипът на Чайната и Милен Маринов
