Преди 10 години, когато живеех в Полша имах съквартирантка от Париж. Но не съвсем от Париж, а от селата наоколо ( тя така го описа) . От едно съвсем обикновено село , на име Версай. Да, онова с двореца. След като бяхме обиколили Полша на длъж и на шир, Елиз ме покани да пътуваме до "село" и за около седмица се вихрех из една огромна къща във Версай заено с баба й, на 20 минути от едноименния дворец.
Една неделна сутрин, в същата тази къща, се озовах в реклама за застраховки- сещате ли се от онези застраховки, дето са за пенсионно осигуряване и показват едно огромно семейство- няколко поколения баби, дъщери, синове, малки дечица, бебета, златен ретривър и цъфнала ябълка в двора. Оказа се, че Елиз идва от такова семейство- точно такова. Малката им семейна неделна закуска беше от около 25 души. За мен това беше равносилно на средно голяма сватба, тъй като съм едно дете, имам един единствен чичо и това е горе-долу всичко.. Тази закуска не беше съпроводена от имотни спорове и пасивно-агресивни забележки между свекърви и снахи, каквито са повечето балкански семейни сбирки, нямаше набити деца, нито сърдити тийнове. Хората истински изживяваха споделената си сутрин заедно и си мажеха френски франзели с нутела. Та малката семейна закуска беше моят момент WOW. .Моментът, в който си казах, че като съм на 60 искам това да правя- искам да имам огромно семейство, което реално да ме харесва, да ме обича да иска да закуска в неделя с мен по толкова отдаден начин. Искам да им готвя, да знам на всеки кое е любимото сладко и да им давам палачинки за изпът. Да пътуват по 2-3 часа с френските влакове ( имайки предвид нашите бдж-стандарти е все едно 2-3 дни, ок), за да искат да видят бабите и дядовците си, не за да им вземат по 20 евро, а за да си говорят как им е била седмицата. Директно отидох и попитах Елиз, с недоразвития си 20 годишен мозък, Елиз - как по дяволите сте го направили това? Как всички отделят това време? Как успявате? Тя ми се усмихна и каза, че разбира се, това не е всяка седмица, но е всеки месец. И всъщност е традиция от 4-5 години, която всички спазват, без значение кой колко труден период е имал- ново гадже, уволнение от работа, кофти грип, трудно пътуване и тн- всички в неделя в 10 идват. Бабата отговоря за организацията. Има ФБ, по който любезно напомня на внуците си, да не забравят. за коя неделя става дума Това пак казвам, беше преди около 10 години и за мен беше по-скоро шок, че има баби, които ползват ФБ и внуци, които реално биха им приели friend request-a.
Правя това дълго въведение, защото всеки път, когато някой ме попита "Ама пак ли си бременна" ми се иска да го телепортирам на неделната закуска у Елиз, до двореца Версай. Да, пак съм бременна. Между другото- колко пък да съм бременна. Имаме две деца и чакаме трето. Когато се запознахме с Тишо, дори в началото като гаджета, винаги сме си говорели за голямо семейство с много деца. Планът по принцип е за четири, така че calm your horses, като нищо ще съм бременна пак. Не знам защо и кога да имаш едно дете и да го родиш на 35 се е превърнало в стандарт в БГ, но определено е стандарт. Част от нещата, които са ме питали са комични, но част от тях са откровено груби и леко малоумни : "И ся кво, за презервативи не сте ли чували?" "Ама без да искате ли стана това второто?" , " Ауууууу, ми сега какво ще правите с две?", " Сигурно ви е много трудно и едвам се оправяте." И до любимото " Е, то вие си знаете, ама три са много."
А четири? A пет? А едно? Според мен за някои хора и едно е много, в крайна сметка не е задължително да имаш деца, нали? Но не е задължително и да спираш след първото ....
Сега сериозно- след колко деца решаваме, че едно семейство има "много деца"? Май всичко след едно е "много деца". Всичко след две е "твърде много деца". Не знам дали защото все се озовавам извън България по работа, но за мен никога не е било опция да имам само едно дете и винаги решението е било някъде между 2 и 4 деца. За повечето скандинавци, британци, белгийци да имаш 2 деца е добър старт. Срещайки Бащата на децата, преди още да имаме деца, се спряхме на около 4 ( горе-долу) с голямо "Дай да видим как ще е с първото и дали ще ни хареса". И ни хареса. Да имаш дете с някой, който обичаш е прекрасно. Да се насладиш на всички непланирани разходки, усмивки и моменти е несравнимо. Да видиш как от любовта на двама души става трети човек е вълшебно! И всъщност това е нещо, което понеже нямаме време да усетим като общество, сме се спряли на едно. Един път ще ти се случи. С едно дете- заради пари, заради време, защото нямаш два апартамента за двете деца, защото комбито харчи повече, защото ...винаги има добра причина защо
На всички, които се чудите дали ви е време за второ- да, време ви е. На тези, които се чудите за трето- вижте предходния отговор. България не прави бебета от страх, а то страшното е само с първото :)
