Кратка история за целите и парите

Здравей, анонимни читателю на моя блог.

сн. Пламен Андреев

 В края на 2014-та аз и Стояна Стоева измислихме Чайната и бяхме финалисти на Reach for change Промяната с идеята да направим социо-културно място във Варна, което да дава първа работа и менторска подкрепа на младежи без родители

Август 2015-та успяхме да убедим Община Варна и Областна Администрация да ни гласува доверие и да ни предостави сградата на ул. Преслав 53 за период от 5 години, за да направим там Социалната Чайна.

От Август 2015-та до Май 2016-та търсехме партньори, средства, доброволци и помощници. И намерихме достатъчно, за да можем на 18-ти Май 2016-та да открием Мястото с над 50 вида чай, уютна обстановка и много варненци гладни за събития.

От Май 2016-та до Май 2017-та Социалната чайна стана домакин на над 200 събития срещи, изложби, дискусии, обучения, прожекции,вечери на настолни игри,  рождени дни, импро-театър, предложения за брак и романтични изненади. При нас идват фрийлансъри, пенсионери, младежи, които четат Хари Потър, млади семейства, деца, които учат за билките, млади професионалисти, които творят бизнес планове, фотографи, артисти, музиканти, поети, програмисти, пътешественици, които споделят приключения и хора търсещи и даващи вдъхновения. 

През Май 2016-та стартирахме с един готов етаж- Чаения салон. 

Започваме Май 2017-та с функционираща семинарна зала на втория етаж и co-working & Pre-accelerator, които творим заедно с Beehive на третия етаж.

Започваме Май 2017-та на ръба на възможното- физически, финансово и идеологически. Безкрайният ремонт ни изтощи. Екипът ни от почти 11 души боядисва, шпаклова, води менторски часове, обучава младежи зад бара и отваря всяка сутрин в 10 и затваря всяка вечер в 22;00. Финансово не сме на нула, защото нулата би била чудесна. Мечтаем си за нула:)

Не сме лоши мениджъри. Не сме и лоши финансисти. Ние просто не сме нито мениджъри, нито финансисти. Ние сме същите тези хора, които в края на 2014-та казаха какво искат да направят и го направиха с цената на лично време, с цената на това да работят 24/7 за да успеят, защото знаят, че си заслужава. Благодарни сме на всеки от вас, който идва в Чайната и ни помага, учи с нас, доброволства с нас, строи LEGO, сади билки в градинката отпред или просто ни оставя 5 лв дарение за чай, който струва 2. Защото всеки един от вас знае, че ако бяхме обикновен бизнес бързо щяхме да сме сменили фокуса на тази безценна варненска локация. Защото всеки един от вас знае и вижда къде е нашият фокус. Ако допреди година ние търсехме младежи, които да наемем на работа и да участват в менторската програма,  сега те търсят нас- някои от тях успяват бързо и успешно, с други се проваляме и започваме наново и наново. Но не се отказваме и няма да се откажем. От този месец имаме и първия служител, който от участник в менторската програма ще бъде вече ментор- на хора като него, израснали в домове. Работи при нас от 9 месеца и успя -расте и поумнява покрай всичко, което му се случва в Чайната. Ние успяхме с него. Вие успяхте с него.

Къде са ни парите? В ремонт на покрива, циклене на паркета, боядисване, мебели, чистене, пици за доброволците, данъци за сградата, ток и вода, интернет, стипендии за непълнолетните от програмата,  заплати за наетите на работа младежи и ментори, доброволчески лагери на всеки 4 месеца, чайове и билки, техника за озвучаване и прожектиране, кани, чаши... Колко счупени кани и чаши....  да обясниш на един 16-годишен човек, който не е мил чинии досега как се мият стъклени кани и защо е важно да не се чупят не е никак лесно- как изглежда в цифри- 22  канички за чай за последните 11 месеца. Всяка от тях струва по 14 лв :) Честито...

Имаме нужда от пари. Моля, дарете. Видимо е какво правим с ресурсите, които имаме и винаги сме били на линия да обясним пътя на всеки един вложен лев при нас. Трудно ни е. Ако можете ни помогнете. Ако не можете- пратете ни малко положителни мисли.

Не сме общински проект, не сме оперативен грант, не сме заведение, не сме фондация с неясни политически връзки. Ние сме хора, които вършат работа, но ни свършиха парите. Имаме план- и той сработи до голяма степен. Но в момента имаме нужда от малко помощ, за да продължим в същия дух. С по 200 събития, с ново-наети младежи, с повече участници в менторската програма, с 50 вида чай. Знаем, че на всяка инвестиция и трябва време и бла-бла. Ние време имаме, но другото свършва.

Банковата ни сметка е в Първа Инвестиционна - титуляр Сдружение ИДЕА BG86FINV91501204163368
BIC/SWIFT FINVBGSF В основание може да посочите "Дарение"
Благодаря, 

Blogguest- Открадни ми идеите от Любомира Велчева

Преди известно време започнахме с малко, но упорито и проклето на вид движение за "Открадване" на идеи. След като номинирах Любомира Велчева- изпълнителен директор на Международната награда на Херцога на Единбург и активен 9-Академеец ( ще видиш по-долу за какво става дума) тя ми прати следния текст, enjoy:

И аз съм го чувала това с “ще ми откраднат идеята”, но някак то винаги е минавало покрай мен и никога не съм му вярвала или осланяла. В друга максима някак се припознавам аз: Споделяй знанията и идеите си. Така те придобиват добавена стойност и се получава като онази друга поговорка: Ако аз имам една ябълка и ти имаш една ябълка и ти ми дадеш твоята, така аз ще имам две, а ти нито една. Но ако аз имам една идея и ти имаш идея и ти ми споделиш твоята, а аз моята, така аз ще имам две и ти ще имаш две. Разбира се реализацията и осъществяването им зависят само и единствено от нас. И да аз съм много ЗА споделянето на идеи, знания и опит и силно вярвам, че в НПО сектора, а бих казала и в бизнеса, това е определящо, за да изграждаш мрежа от партньори, общност около каузата си и съмишленици в това, което правиш. 

И за да има този пост/статия/ словоизлеяние и своята добавена стойност, освен идеите и знанията, които ще споделя по-долу, ми се иска да изброя и няколко причини, защо е важно да споделяме ресурси, знания, идеи и опит:

• Споделянето дава възможност от една страна да валидираш идеята си (демек да видиш колко хляб има в нея и колко реализуема е) с почти никакви средства. Освен това можеш да получиш ценен съвет, коментар, мнение, съмишленик, та даже и ресурси; В 9 Academy си имаме и конкретно събитие посветено точно на това. Наричаме си го “Панаир на Идеите”, а целта му е точно такава: да се представят идеи, които да съберат обратна връзка от хора с различен опит и експертиза, а понякога се случва така, че тя спечелва и други хора, които се включват в реализирането й.
• Понякога, поне на мен често ми се случва, изговаряйки идеята си на мен самата да ми се доизчиства концепцията и/или се сещам и за други неща, които могат да работят и/или се сещам кой може да ми помогне, и/или направо я видоизменяш и тя се превръща в още една идея;
• Споделянето на идеята и вдъхва и живот. Било то защото не винаги ти остава време, ресурс и капацитет да я осъществиш, и/или просто не й е сега времето. Но споделяйки я тя някак оживява. И шансовете да се реализира са поне с 50 % повече да се реализира.

Спирам до тук. Разбира се, че ако се напънем ще измислим доста доводи да опровергаем причините защо да направим нещо. Склонни сме някак обикновено да търсим причини защо да не правим нещо. Добри сме в това. По-трудно ни се получва да намерим причини защо да направим нещо. Така е и с идеите май. Почти винаги причините да не реализираме дадена такава се оказват повече, отколкото тези да и се отдадем и приложим на практика.

А ето и моите идеи, в комбинация с малко знания, които съм готова да споделя, ако някой реши, че има нужда от тях и/или тайничко търси.

1. Бизнес академия за Директори на училища. Отдавна е в съзнанието ми и все не ми остава време и/или достатъчно мотивация да взема да осъществя. ЗАЩО? Няма да коментирам образователната система в България. Тя е такава каквато е. Със сигурност има своите недостатъци и предизвикателства. Има толкова добри примери за по-добра и работеща такава, но има и толкова такива, които са доста по-изостанали от нас. И вместо да търсим виновни, аз си мисля че по-добре е да се фокусирам върху това какво ние можем да направим за да й помогнем. Та… директорите са си чисти мениджъри на организации. Те управляват хора, бюджет, процеси, ресурси, кризи, промени. За съжаление, директорите не получават адекватна подготовка за този пост. Рядко и търсят ресурси, за да ги развият. А елементарни знания и умения от бизнеса могат да им бъдат от изключителна помощ, за да управляват по-добре и по-ефективно организациите си. И докато бизнеса се фокусира върху кризата и липсата на качествени кадри и прави виенски колелета и стойка на глава, за да ги привлече, може би е хубаво да насочи усилията си към това да създаде среда, където те да се развиват и създават. А в едно училище доста неща зависят именно от Директора му. Не толкова от закона, политическата ситуация и изостаналия регион в който се намират, а от директора.Бизнес академия за Директори, в която те да развиват умения като управление на екип, бюджетиране, делегиране, изграждане на вътрешна система от процес и процедури, умения за продажба, мотивация, стратегическо мислене и визионерство, критично мислене и много, много други.

2. Грижата за собственото учене, развитие и разширяване на хоризонти. О, да! Никой не ни е длъжен за това колко знаем и колко можем, освен ние самите. Изградете си навик и веднъж в седмицата отделете един час, за да учите осъзнато, било то чрез готин онлайн курс, интересна статия и/или вдъхновяващо ТЕД видео. Сложете си го ако трябва в Google календара и не заменяйте този час с друго за нищо на света. И после не пропускайте да споделите наученото и/или да дискутирате темата с някой около вас. С две думи, изградете си навик да учите цял живот. В Международната награда на херцога на Единбург, това със споделянето на полезно четиво и/или видео си го имаме направо като част от груповия договор на екипа. Трудно ни се получава понякога да го спазваме, покрай всички оперативни задачки, но се опитаме. И да работи.

3. Да си направиш списък на това какво/какъв искаш да бъдеш! Това го откраднах аз от някъде, но не помня от къде. Обикновено си правим списъци на това какво искаме да имаме, къде да сме, с кой, поставяме си цели за годината, колко да спечелим, какво да си купим. Рядко си мислим и отделяме време за това какви искаме да бъдем. Та, следващия път, когато намерите време за себе си (о да знам колко е трудно), направете си списък на това, което искате да сте вие след 10, 20 или 30 години. И да, споделете го и него.

4. “Доброволствай час” идея, която бе импровизирана кампания на Наградата през зимата на 2015, хрумнала ни по повод деня на доброволчеството 05.12. Разбира се не е нужно да чакате празника, за да го реализирате. Отделете час от месеца (който между другото има средно около 168 часа) и го дарете като време на кауза, която харесвате. Ако нямате такава кауза, тествайте различни такива. А може и да не е кауза, а ваша идея за промяна на средата, в която живеете: може да е от стандартните и доста популярни “да почистете градинката около блока”, до това да прекарате час с възрастен човек от квартала и/или да отидете в някое село и да нацепите дървата на възрастна жена, или да прекопаете градинката, или да преведете някое готино ТЕД видео на български или да отидете в училището, където учи детето ви и да попитате как може да им помогнете, или да сътворите нещо с ръцете си (гривни, плетива и други красоти) и да ги дарите за някоя кауза. Неща много! Дарете времето си, правете нещо, смислено, почувствайте се полезен. Доказано е: Ще ви хареса!

5. Веднъж в годината планирайте и осъществете пътуване до непознат за вас град и/или местност в България. Даже може да не го планирате, а само да си го набележите. Посетете както добре познатите забележителности като Кръстова гора, Чудните мостове, Бузлуджа, Копривщица и/или Белоградчишките скали, така и такива по-малко популярни и неизвестни като връх Любаш, с. Долен, Искърския пролом, Черепишкият манастир, пещера Проходна, където може да видите очите на Бога… Просто пътувайте! Наслаждавайте се на красотите и споделяйте преживяването повече с някой, а не толкова с Facebook.

Това са моите 5 идеи, които много бих се радвала някой да си открадне. А може те да вдъхновят раждането на няколко други идеи, или да предизвикат някой да реализира свои, и/или да накарат някой да се замисли малко….

Познавам толкова идейни хора, че сега ще е супер трудно да номинирам следващите. А аз обичам да номинирам, особено в такива смислени инициативи.

И все пак много бих се радвала идеите си да споделят: Байчо Георгиев (Baycho Georgiev), Ивелина Атанасова (Ivelina Atanasova), Valentina Kutseva!

А на Мая, Благодаря за инициирането, вдъхновението и, че така смислена. Радост е да я познавам и даже да имам удоволствието да работя с нея!