Как да научим бебето да лети

Много е кратък животът, а твърде е малък светът, за да не си позволяваме да летим

Много полети. Никога не съм смятала, че толкова много ще летя със самолет. Мечтала съм си като малка- за първи път се качих на самолет на 20. И то до София-  голям успех… Както и да е - не ми е за това приказката.  Всичко започна преди 10 години, когато почнаха да ме канят да правя обучение извън България- първо само наоколо - Румъния, Гърция, Македония. След това лека- полека Португалия, Белгия, Молдова, Испания, Финландия и та чак до Тунис и Катар. Водила съм конференции с по 500 души, имала съм обучения и с по 10 участника. Посетила съм 36 държави, голяма част от тях с децата си. “Защо?!” ще попита някой умник, “Не знам”- ше отговоря аз. Имах нужда да е така- обожавам си работата, харесвам ефекта върху хората, когато говорим за човешки права, за общности, за образование, за социални иновации, за деца. Но пък много си харесвам и моите деца. Всяко едно от тях поотделно и общо като троица- много приятни хора, много сладки и спокойи бебета. И не исках да ги оставя. От този пуст егоизъм тръгна всичко и се оказа, че всъшност голяма част от международните ми работодатели - North-south Centre, Съвета на Европа, Европейския младежки форум, Европейската Комисия, големите граждански организации- те всъщност тези хора си имали политика за работа с майки и всъщност няма да изпаднат в амок ако отида с бебето на обучение. Много ми беше странно в началото. Както на повечето от вас сега като четете- чудех се уместно ли е, как ще се справя, как ще стане чисто логистично- кой къде ще спи, кой ще плати билетите, как ще работя. 

Хората са го измислили- поемат ти или билет и настаняване на таткото, за да го гледа, или ако е мъничко и спокойно ( като моите) си летите заедно и то си спи, докато ти си говориш- това разбира се работи в демо-версията до 5-6 месечни бебоци. Така или иначе основната фунцкия на бебетата първите месеца е да спят. Аз съм си мислела понякога, че има такива бебчета- спокойни и спящи, които даже не са наясно, че са излезли извън корема на майките си- такава летаргия просто. Със Симеон, най-големият ми син бях доста предпазлива- водих тренинги и конференции основно из България. Докато не се приземихме в Тунис като беше на 6 месеца, дъщеря ми летя за първи път на 45 дни до Кипър, а най-малкият отиде до Тунис пак на 30-на дни- буквално с топъл-топъл паспорт от МВР-то. Защо това не е страшно? Защото не е - толкова е просто. Ако и вие и бебето сте здрави и се чувствате добре значи няма медицински противопоказания да летите. От друга страна ако вярвате, че бебето и майката не трябва да излизат първите 40 дена след раждане и всеки със сини очи трябва да ги заплюе, за да не ги уручаса, моля спрете да четете до тук. Или поне прочетете това: шансът някой да ви зарази по въздушно-капков път с нещо докато ви заплюва против уруки е доста сериозен, моля не давайте да ви заплюват, не е хубаво! Да се върнем към летеното обаче- ако сте здрави, няма проблем по принцип. Има няколко основни неща, които е хубаво да спазвате, за да си изкарате добре. От всички полети аз съм имала един кошмарен, който беше тотална щета- Гришо пищя около 2 часа от три часов полет, аз накрая се разревах в тоалетната от срам. Но това е един полет на едно дете от общо около 30-40 полета с всичките ми деца;))) Разбира се, много неща могат да се объркат, но ето няколко практични съвета, за всички, на които им предстои полет с бебе: 

• Изморете бебето преди полета- така си планирайте престоя на летището, че да мине в игра. Повечето бебета преди годинката редуват активни периоди и периоди на 2-3 часа сън и колкото повече порастват, толкова повече се разреждат тези периоди, а бебето става все по-активно. Но в началото поне ви давам гаранция, че ако 2 часа преди полет си играете, пеете, гъделичкате, и тн, шансът да имате спящо бебе в самолета е прекрасно голям. 
• Какво да носите - колкото по-малко, толкова по-добре, особено ако само един родител лети с детето. Аз винаги нося слинг, шал и раница. В раницата има 5 памперси ( ако не ги забравя), мокри кърпи, вода и ябълка или бисквити. А ако кърмите и бебето е под 6 месеца, какво и да носите няма значение, само го накърмете ( ако сте майката :))), ако сте таткото му дайте вода :)). Винаги носете един -два памперса отгоре, дори да сте за двучасов полет- може да ви се загуби багажа, да ви закъснее полета- всичко се случва, а на летищата не се продават памперси. Ябълката не е за наяждане, а за отвличане на вниманието, както и водата. Ако бебето ви е малко и още незахранено, като го приспите си изяжте ябълката като пич- заслужили сте я! Когато сте в ограничено пространство с толкова малък и любопитен човек всичко може да стане забавно и едновременно адски скучно, за това, ако бебето ви не спи и му е скучно ще почне да реве- от скука. За да съм съвсем ясна и честна- летенето с бебе не е съвсем лесна работа, но не е и невъзможна. Изисква концетрация и подготовка- като при военна мисия- вие трябва да се горе-долу свежи и наспани ( като всички родители с новородено), за да можете да сте активни през полета. Дори бебето да спи, то обикновено спи върху вас- или в слинг, или на ръца- тт вие няма как да спите по време на полета, защото ще си изтървете бебето и хората ще ви гледат осъдително.
• Какво да не носите- книжка, таблет, кръстословици- тотален майтап и никакъв шанс. Най-много да видите он-борд списанието с парфюмите от 200 евро и после да си спомните, че още кърмите и няма как да сте с парфюм. 
  
• Как да изпозлвате средата около себе си- Играйте на “Ку-ку и къде е бебето” с пътниците около вас. Дори да са пълни темерути и да се самосъжаляват, че баш до тях имам пътник с бебе, все един ще е пич и ще ви върже на акъла. Играйте с всякакви чашки, бъркалки, салфетки и ги показвайте все едно сте нмарили светия граал в джоба на седалката пред вас- бебето няма идея колко са тривиални тези неща и ако види вашето впечатление и то ще се шашне и ще забрави да реве. 
• Ако сте с бебе под 6 месеца седнете до прозореца, за да се отпуснете и вие, когато заспи и за да гледа, когато е активно. Ако детето ви е много любознателно поискайте място до пътеката и след като се издигнете на височина, подходяща да откопчеете предпазните колани, се разходете до задната част на самолета - там където стоят количките с кафе. Там можете да правите малки, дребни луди кръгчета от 6 крачки в посока, но пак е различно-нова среда за бебо и ще се разсее. 
• Какво да правите с хората около вас? Другите пътници- любимото ми е като някой ме погледне с поглед “Що реве сега това бебе”. Игнор и продължавайте с плана. Никой не ви съди за нищо ( може би само един-двама, които са бездетни 20-годишни с махмурлук ви мразят), но повечето хора всъщност разбират. Пълно е с родители с малки бебоци по самолетите, така че най-вероятно и преди са виждали такива като вас. Сега много внимателно прочетете- ако някой иска да ви помогне, не се правете на много можещи- "Може ли да го подържа?"," Искаш ли да играем?, "Ама кое е това хубаво бебе?" и други подобни въпроси са ясни индикатори, че си имате работа с а) майка или татко, които отскоро летят сами и им липсва отрочето б) баба или дядо,които тайно се надяват на внуци, но “децата не щат още”;  или просто някой добър човечец, който ви влиза в положение- приемете помощ, ако бебо е спокоен сред хора ще се зарадва и доумори … и ще заспи по-бързо.
• Не на последно място -имайте предвид, че противно на очакваното колкото по-малко е бебето, толкова по-лесно се лети с него. Едно дете на две годинки е в състояние да ви побърка аргументирано, да спори с вас за бонбони от Duty-free-то,  да не се умори и дори да не заспи въобще по време н аполета, но за сметка на това да е кисело през цялото време за всичко в света. И освен това трябва да му платите билета напълна цена., Повечето авиокомпании ще ви вземат 10% от цената на билета на възрастенили 20-на евро за деца под 2 години, но тези над 2 години често си летят на пълен билет и това е икономически ужас.
  
  
  

От 2 седмици летя без най-малкия ми син и отново имам самолетна независимост, бях забравила какво е и сега съм в ролята на “играч-на-къде-е-бебето-с-чужди-бебета” и някакви майки ми кимат с благодарност, че имат 10 секунди свобода. Хем ми липсва да летя с бебе, хем ми е леко и прочетох 1 книга за два полета. 

Бебетата не могат да летят, но вие можете да летите с тях във всеки един смисъл- не ограничавайте себе си от страх. Ако трябав да се върна и да мисля дали щях да съм по-успешна ако бях работила на пълни обороти без децата ми и бях намерила някой да ги гледа, или пък щях да съм по-добър родител ако бях спряла да работя при появата на децата, за да съм нетолъчно с тях вкъщи и не ги мъкна по летища- нямам ни най-малка представа. Все си мисля, че всяка ситуация може да бъде пригодена, така че да работи за всеки. Много неща съм научила покрай полетите и работата с децата, които иначе никога нямаше да ми се случат. Миналата година, когато водих  поредния тренинг в Тунис с 30-дневния Григор дойдоха и ме снимаха от Тунизийската национална телевизия с цел да видят повече жени от региона, че майчинството не значи изолация, а приемане. Щастлива съм да имам колеги, които са ме приемали в комплект + 1, но смея да твъдя, че съм прецакала  максимум 2-3 % от нещата покрай бебе-грижи. Което би било същото ниво на прецакване ако бях разсеяна например. Аз съм разсеяна, но това е друг въпрос. Та- летете. Научете и себе си, и детето си, и семейството си да лети и да си позволяава толкова, колкото иска. Много е кратък животът, а твърде е малък светът, за да не си позволяваме да летим.

Летящите хора

Искам да ви разкажа за една особена порода летящи хора. И по стихотворението,  и по наблюденията ми от постоянните полети между Варна, Истанбул, Амстердам, Лисабон, Доха и къде ли не. Ако летите до Виена или до Лондон често българите, които срещате ще попаднат в една от следните категории- 1) семейства с малки деца, които са избрали да са образована средна класа съществуваща на Запад - може да са бачкатори, търговци, спортисти, медици, артисти - всякакви има- цялото семейство е тръгнало, всяка година за по 2 седмици са си “вкъщи” , говорят български, имат по 2 деца. Втората група е с профил административен персонал- по всякакви европейски въпроси летят фини момичета с  кестеняви коси с леко омбре,  с тъмно сини панталони и изгладени сака и по—възрастни чичовци с неизгладени сака- преводачи, дипломати, управници- ще ги познаете по това, че ходят по групички от по 3-4-ма и говорят все за някакви проекти и директиви. Третата група са по единично пътуващи с овехтели якета 50-60 годишни мъже и жени, които очевидно са оня процент от бг-икономиката, който не ни позволява да се сринем - дали чистят офиси нелегално, дали са продавачи в Лидл или са строители никога няма да разберем. Но те не говорят английски, не си намират гейта и чек-ина, а често се чудят как да кажат на стюардесата, че не искат кафе, защото мислят, че се плаща.

Има обаче една много много различна категория летящи хора, която почнах да срещам при полетите ми през Истанбул. За да съм по-точна говоря за Летящите мъже. Винаги са мъже- между 26-27 и 45 годишни. Възпитани, облечени по спортен панталон и анорак, с раница, с умихнати очи, малко бръчки по челото и набола брада. Сами или по двойки, често виждат познати в самолета и се поздравявт, но след 1 минута няма какво да си кажат и пак си сядат по единично. Когато летиш по 2-3 пъти месечно много почваш да гледаш хората. Някаква практическа антропология завърших последните 3-4 години. Сигурно имам поне 100 часа престой на Истанбулското летище последните 2 години и нямам идея колко леталетен стаж, но ако се напъна мога и да успея да приземя някой селскостопански витлов самолет. Тези хора от странната категория ме объркваха защото не влизаха в нито едно от горе-описаните- без деца пътуват, винаги сами или по двама, някак възпитани и сдръжани, но активни и на щрек. И пътуваха точно толкова безпристрастно и отегчено, колкото и аз- очевидно често и по много. Пътниците, за които самолето-летенето е ежедневие и тези, за които е преживяване може да ги познаете по дрехите. Тези, за които е ежедневие носят максимум по една чанта, влизат последни в самолета, защото не им се реди на опашка, и се обличат все едно отиват до магазина. Тези, за които самолетния полет е рядко преживяване са гримирани, сресани, изгладени, усмихнати, първи на опашката ( на всяка опашка), че даже гледат инструктажа на стюарда. Не, че първите са някакви летищни търтеи, но определено не им е важно, че летят и вълнението от това е равно на вълнението при това да си измиеш зъбите- знаеш че трябва и го правиш машинално. Но да се върнем на нашите странни Летящи хора. Почнах да ги гледам, да ги изучавам- имат по-скоро практични, отколкото скъпи часовници,  не говорят с акцент, българи са си всичките.  Всичките с едно отегчение летят от Варна и с едно нетърпение кацат към Варна. Работниците по кораби. Плаващите хора са всъщност летящите хора. Толкова различни съм си ги представяла. С моя търновско-балкански бекграунд..аз моряк не бях виждала, освен на снимка, до 20 -годишна.  Чувала съм за тоновете пари, които идват от работата по кораби, и си представях едни по-заможно изглеждащи, високо-мерно разгулни мачовци, които си гледат живота, докато бедните им жени си стоят вкъщи и ги чакат със замечтан поглед в хоризонта ( има и друг сценарий, сигурно, но този избирам да ползвам). Всъщност откакто ги наблюдавам минаха около 14-15 месеца. И мразя генерализациите, но по дяволите, тези хора са с толкова сходни поведенчески черти, че чак е трудно да не решиш, че са расли в някаква моряшка комуна. Всичките са като на мисия и повтарят един на друг “Да, бе летим сега и имам после едни две седмици пауза и после пак 10 седмици на кораба, после 14 седмици съм си в къщи”, “Да, да, чакам си договора, но то е нормално да се бави, ще дойде”. В разговора  съвсем се разхвърлят дестинации между Бахрейн и Рио - кой къде е бил, откъде е “тръгнал” и колко време трябва да е там. Колкото повече ги слушах, толкова повече почвах да се запознавам с тях- те бяха обикновено първите, които като ме видеха с бебе и ми помагаха да си кача чантите, да ми подадат поредния хвърлен беберон или директно да пуснат някакви детски песнички на телефона си. И от тук идва това, което ме провокира днес да напиша за Летящите хора-  те са всичките бащи и съпрузи и откровено ви казвам, тези хора май са основно това, въпреки, че физически по 10, 14 или повече седмици ги няма. Те се идентифицират с това. Те говорят основно за децата си. За порастването. За ВКЪЩИ. Не можете да си представите колко пъти се казва думата вкъщи. Един от последните хора, с които се запознах ме помоли да му помогна да изберем парфюм за дъщеря му. И ми разказа за нея- колко бързо между няколко договора е станала много голяма и вече ползва парфюми. И избрахме нещо, дано й е харесало. Сега в самолета за Катар има едни двама точно пред мен и си говорят пак - за договорите си, за жените си, показват си снимки на децата и се смеят. Ако сега си направите произволен експеримент и отидете до някое кафене на центъра и седнете при мъжка компания имам усещането, че е  по-вероятно да се чуят теми за еврофутбол, за ремонта по улиците, за това жените колко са меркантилни и как нищо в България не върви. И много странно тези еднакви, и по своему уникални мъже, как говорят за съпругите си и за децата си- един не чух да каже ‘мойта, оная, тая”  да не говорим за нещо обидно или дори леееко неуважително - няма! А често съм чувала из автобуси и ресторанти, когато някой говори за жена си да ползва думи и квалификации, които никой не би трябвало да ползва за човека до себе си, най-малкото от себеуважение. Тези какви екземпляри са- явно като напуснат българското летателно пространство нещо се случва? Или е от самота или от страх? Или от любов? Много свестин мъже има- инженери, водолази, готвачи - всякакви българи има по корабите. Сигурни има и кофти мъже, кофти бащи и кофти …хора Но без желание да ги героизирам- много е видимо, колко им е важно да са бащи и съпрузи.  Не знам дали са приели тази своя роля по-отговорно от повечето български татковци, само защото физически често липсват или интернационалния контекст ги прави по-малко балканци, но каквото и да е, аз съм супер впечатлена. Евала.