Българската мечта

     Каква, по дяволите, е българската мечта? Не си ли се чудил? Има много българи, които преследват американската мечта, има много българи без мечти, но не може да няма Българска мечта, нали? .

     Нещо свързано с кола и храна. Така си го представям аз- ядене на туршийка с малка ракийка и вечен ъпгрейт на някой таралясник в неделя сутрин пред блока. Имаше една приказка, че най-големите страхове на българина са да не настине и да не се изложи. Ако приемем, че от страховете можеш да познаеш желанията и мечтите, то в нашият случай може би възможна мечта е да живееш в свят, в който всички са точно толкова умни или неумни като теб, за да не разбират, че единствената книга, която си чел освен "Под Игото", е една от 100-те на Паулу Коельо. 

    Българинът мечтае за голям телевизор, безметежност и кюфтета. В мечтите ни няма фактор като престижна работа, или пък каквато и да е работа. Защото работата е тегоба- митът за работливия българин умря с ТКЗС-то. Каква работа- нали мечтаем?? По-скоро има някакъв привиден покой в БГ-мечтите. Може би мечтата има нещо общо с това, сметката за тока да не те докара до неколкомесчеен заем от поредния най-изгоден-безлихвен-нужен-с-тъпа-реклама-кредит-който-връщаш-в-петорен-размер. Може би българинът мечтае да си има мечта, защото си няма. За да имаш мечта трябва да имаш време за мечтаене, мозък за мислене и сърце за пожелаване. Неща за постигане, които излизат извън това, кой ще хвърли боклука, кой ще плати тока и кой е поредния набит от Волен. Много е важно да мечтаеш, ако си човек. Още по-важно е да мечтаеш като си народ. 

    Не искам да съм негативна. Но наистина за какво мечтаем? Как си преследваме мечтите, каквито и да са те? Не може един цял народ да мечтае да емигрира. Не може....Мечтаем ли си  за деца? Или за къща? Или за здраве? Може ли толкова да сме се бъгнали, че всъщност да си мечтаем просто да сме живи и здрави? С това здравеопазване , май да..

    Аз имам усещането, че българинът мечтае да бъде оставен на мира. Даже да не се занимава с изпълнение на мечтите си. Забелязали ли сте колко са нервни и намусени всички? Как бързаме все за никъде? Как се прекъсваме и се обиждаме? Мечтаем си за някъде, където няма нахалници, където няма припряни и груби.... българи. За това ли мечтаем за щатската мечта?? Тя не е много-много мечта. Тя е по-скоро бизнес план- ако аз работя Х часа Х години, ще мога да си позволя Х квадрата къща в Х предградие. Ще си направя 3-4 деца, ще си взема голдън ретривър, чийто акота ще събирам в торбичка от рециклирана хартия. Прагматичността на американските мечти ни е чужда. 

   Аз виждам как българите си мечтаят, за умни и отговорни политици. За посока. Да, това е. Българите си мечтаем за посока. Тя не е към терминал 2. Нито към американската мечта. Посока ни трябва- но вътрешна. Посока, която да ни покаже какво, как и защо сме се забили така. 

    Българската посока е пълна мистерия. Мистерията на българските гласове. И на ромските. Идват избори. Време ни е да почнем да мечтаем, за да не ни омечтаят.

    Защото има много мечти без българи.