Днес е умрял Гюлент. Никой няма представа кой е , сигурно. И
аз нямах докато не умря. Работел в мина до Балчик. Срутило се нещо, затрупало го и умрял.
Толкова просто. „Мината е редовно проверявана и всичко е изрядно“- заяви
зам-нещо си на зам-нещо си по новините. Дреме му на Гюлент , че всичко е
изрядно- той умря. Как в изрядна мина се срутва нещо и в изрядното си
съществуване убива някой... Как?
Оня ден- на Цветница един камион се метна през мантинелата.
Изряден камион с хора изрядно хвърли през пътя билкари, които се връщали от
гората- те милите се возели в каросерията отзад. Изрядният камион никога не бил
минавал технически преглед.
Ей такива работи се случват в страната на чудесата. Аз съм
много безстрашна по принцип- поемам рискове и се хвърлям в неизвестното, споря
и се боря за безумни каузи. Обаче започва да ме е страх да живея в България.
Честно и наистина. Излизам на вън и си мисля: "Ей сега ще се спъна и ще се
пльосна в някоя изрядна шахта". Подминавам шахтата и а-ха да се успокоя –виждам строежа
срещу блока ми- от него стърчат ръждиви железа и ламарини от 5 години. Дори
колегите от Каменар не искат да ги приберат тея железа- смятай колко са
зле. Духва вятър и една ламаринка, като
летящо килимче, ми обърсва бретона, ама се спасявам. Стигам до пресечката на ХЕИ
и се чудя "Дали да си хвана автобуса или да ходя пеш- кое е по-малко опасно?" Хм- ако
автобусът е „изряден“, шофьорът е трезвен и пътниците миришат добре, най-много
някоя дребна джебчийка да ме ядоса.. Но пък от друга страна ако тръгна пеш
трябва да пресичам улици по пешеходни пътеки, да се отбранявам ако бездомни
кучета не са закусили, да правя скокове на височина и дължина заради изкопите
по тротоара и ако въобще си стигна дестинацията, ще е с 1-2 дни по-късно от
нужното. Решено е- ще си взема такси! България е една от приятните държави, в която
като си хванеш такси, всъщност си на гости. Приеми го така- все едно отиваш у
тях- у шофьора имам предвид. Съобразяваш се –ако пуши- пушиш и ти, ако се кефи
на сръбско- и ти се кефиш, пееш дори; ако не дай си Боже се качиш с дете и то
пита някакви неща – забиваш му един да мълчи и да не разсейва водача.
Много неща са странни в Страната на чудесата. Вървя и си мисля. И мамка му – блъсна ме изрядния
автобус!! По дяволите... Лежа си на пътя и охкам. Една жена ме видя и се опитва
да извика линейка. Звъни на 112 и оттам и никой не й вдига. И аз така един път
много звънях- един пиян намерих на пътя и никой не искаше да го прибере.
Оф дали и с мен така ще стане?! Мамка му
и автобус, къде блях.... А ето , няма и 20 минути и линейката
дойде! Питат ме нещо..."Не, нямам катетър
да ви услужа. Не, и бинт нямам. Много съм непредвидлива. Не си нося.... ". Качиха
ме все пак в линейката и ми услужиха с бинт при условие , че им дам 23
стотинки, защото си отчитат комплекта в началото на всяка смяна, а моите рани
използват бинт за около 23 стотинки. Ще им ги дам, какво са виновни те. Тъкмо
се успокоявам и линейката ми се блъсна в една пожарна. Шофьорът на линейката карал 34-часова смяна,
защото нямало кой да дойде на работа и заспал. Насреща му се засилила една
пожарна кола да гаси гумите, дето ги палиха оня ден до Тополи- пак ги запалили,
ама този път изгорели и два незаконни цеха за водка „Абсолют“. Парамедиците с неудобство ме карат да стана,
за да се преместим в другата линейка, която щяла да дойде да ни вземе. Като
станах ми се отвори раната- мамка му още 30 стотинки за бинт...Стигнахме до
спешното и спах два-три дни. Приятни хора са тези от реанимация - ама все едни
и същи, верно карат по 34 часа смени! Уж бях осигурена, ама си платих някакви
работи. Като си тръгвах ме питаха дали
не искам да ми направят рутинна мозъчна операция, щото „Пътеката е много
хубава, а ние сме бедна болница. Няма да ви пречи нищо- ще ви отворим и ще ви
затворим. Даже ще кажем да ви върнат 50-те стотинки за бинта, споко“. Да бе, да
не съм луда. Искам си вкъщи.
Отивам си вкъщи. Няма вода. Няма ток. Баси- колко време ме
нямаше! Ток няма, защото една ламарина от строежа отсреща се е врязала в
трафопоста и бам! Авария! Вода няма, защото комшията се наводнил и решил да
спре водата на целия блок, че да си оправи пералната като хората.
Чудеса казвам ти. И се седя сега вкъщи без ток и вода и ме е
страх България да не ме убие. Ставам параноична- виждам сенки в тъмното, чувам
шепот. Не е от отвъдното. Май не е параноя, защото всъщност има някой у нас! Обират ме.... Ми добре. То вече- какво ли не се случи. Поне не ме биха- като ме
видяха цялата в бинтове само ме обраха. Може би са решили , че съм мумия. Взеха ми телевизора. Обадих се в полицията. От 112 ми казаха, че им звуча познато и дали
не си правя шеги. Дойде един полицай.
Познат ми е, откъде ли? „Карам такси като не съм в РПУ-то, тази сутрин
те карах“. Да бе....Описах му телевизора. Ама ми каза да не се надявам много да
си го върна и да се радвам , че съм жива.
Радвам се. Не знам докога ще съм жива в тази страна на
чудесата. Всеки ден се случва нещо „такова“ – изрядни фирми, изрядни камиони,
изряди мини. И гърмят, срутват се, източват се. България е страна на чудесата
наистина. България всеки ден убива по някой свой гражданин- безименен, с деца,
без деца, грамотен или прост. И си остава безимено и нормално. Няма съд, няма Хага, няма Страсбург. Защото
всичко е изрядно и нормално.
Българийо, спри да ни
убиваш.
