четвъртък, 6 август 2015 г.

Това е хубаво, ама няма как да стане в България!

Нямало едно време трима приятели , да правилно прочете НЯМАЛО едно време. Защото ако оставало на тях НЯМАЛО, а не имало. Първият се казвал„Това няма да стане“, вторият се казвал „Бе, това може и да работи , ама на запад, това в България никога няма да проработи“ и тяхната най-близка приятелка ‚ Ма тва дан‘тий Европътъ“ Тези тримата хубавци ходели навсякъде – от София до Варна, от Русе до Кърджали и от Сандански до Видин. Влизали в главите на хората и викали с цяло гърло-„ ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ! Тука не стават така нещата!“

Страх, Бяс и Идиот- така се казвали. И били много нахални и упорити . И много викали.
Всякакви хора страдали от тях- една жена, която искала да оправи градинката пред блока си в Русе-  ама дошли нашите приятели и се развикали в главата й „ Ама ти нормална ли си, ма! Твоите съседки- това да не са немски баби- ще ти оскубят латинките и дупеците веднага!!Ще ти махнат оградката на втория ден!К‘во се занимаваш въобще!“ И тя не тръгнала въобще да се занимава. И градинката станала бунище. И кучетата акали все повече там. И миришело
После имало едно момче от София, което искало да организира приятелите си да поправят пейките в парка до тях. Но дошли нашите приятели в главата му и се развикали „Ей, превземкооо, всички могат на счупено, ти не можеш, а! Лигльоооо! На какъв ми се правиш- внимание ли искаш? Нали тези пейки след една седмица ще са счупени, бе охльов!“ И той ги оставил счупени. След пейките се счупили и лампите в парка. А след несветещите лампи и липсващите пейки  вече  не било парк. Имало си друга функция – кът за всякакви нощни удоволствия. Някакви си пейки ще ми правят....
В Кърджали имало двама съседи, които искали ...няма значение. "Ама това е работа на общината бе, идиоти. Или на държавата!Или на...някой!Не е твоя!Пий си ракията, яж си салата" и така и  останало това дето няма значение. Пак нямало значение, все повече и повече.

Във Варна имало две момичета, които искали да направят чайна.Ама социална, ама и да е co-working, ама и за обучения да става.  И дошли нашите приятели и им казали‘ Вие сте луди, това няма да стане в България“ , после „Абе в София може и да стане, ама във Варна няма да стане. Тука нищо не става, ако нямаш връзки,а вие нямате“. После „Абе и да успеете няма да стане скоро- трябват ви години“. И така продължили известно време да викат тримата. И нищо .Двете момичета били глухи. И ще си направят чайна.Точка.

Сега сериозно. Да, може би е смешно и повърхностно, но мисля, че повечето хора познават Страх, Бяс и Идиот доста добре, без да го осъзнават.При всяка по –голяма идея, при всяка по-важна стъпка идват тези тримата- и викат. И ние им се връзваме и спираме. Скоро в едно интервю ме питаха дали ще успеем с Чайната, и защо. "Да"- казах аз-" ще успеем, разбира се!" А защо...И аз всъщност нямах отговор- не знам защо. Как няма да успеем?!Никога не ми е минавало през ума,че ще се провалим. Защо пък да не успеем!? Може би просто елементарния факт, че няма да се предадем докато не успеем е това, което ни прави успешни.Това, че идват да ни помагат хора, които не ни познават. Това, че не се отказахме от Чайната след като не спечелихме Reach For change, това, че не се отказахме, когато 9 месеца не намирахме сграда и само входирахме още и още документи в Общината, а така и не стигахме до гласуване на Общински съвет, за да ни предоставят сграда. Не се отказахме, когато не ни финансираха проект по еди коя си програма и по другата. И не се отказахме, когато нямахме време и пари да се занимаваме с Чайната. Ей за това ще успеем. Защото няма да се откажем, докато не успеем. И като успеем ще продължим да успяваме. Страх, Бяс и Идиот могат да вървят на майната си , защото всичко е възможно и най-страшното е в главата ти. В България, във Варна, в Пирдоп или в Созопол всичко и всеки може да успее, стига да спре да си повтаря, че няма да успее. Тогава няма да успее, защото няма загубени каузи, само загубени хора. Изгубени, ок...



ПС. Благодаря на всичките ми приятели, че надвикват Бяс, Страх и Идиот ! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар