9 неща, които са ОК във Варна

Аз не съм от Варна, но последните 13-14 години си ги изкарах тук и се броя за нещо като поне четвърт варненче. Идвайки от Велико Търново съм свикнала родното ми място да има много силен local pride момент- не само защото е Старата столица, не само заради ЕТЪР,  но и по принцип- ей така, щото е по-хубаво. Варненци от друга страна също много си обичат Варна, но често тази любов някак минава в "Абе, тука нищо не става, всичко е зле, всичко е ТИМ, нищо не работи, руснаците изкупиха земята, вечни ремонти..." Вижте... накратко казано и аз, и семейството ми избрахме Варна за свой дом пред няколко други алтернативи, повечето извън България. И не съжалявам (още...). Смятам, че всеки може да намери много причини да тръгне...отвсякъде. Аз съм намерила само една да живея във Варна и тя ми е достатъчна- морето. Но да си дойдем на думата- във Варна всъщност СЕ СЛУЧВАТ страшно много хубави неща, а в хейтърското говорене срещу всички и всичко просто няма място за тях. И сега това ще е лигаво-сладникав пост за Варна и колко е хубаво тук с 9 неща,  които са ОК във Варна.

1) Има голяма пешеходна зона- ок, имаше ремонт, фонтанът можеше да е по-иначе, дупката за 43 млн лв и тн.... НО факт е, че живеем в град с гигаааантско прекрасна пешеходна зона, която прелива в гигантско-прекрасна Морска градина. Всъщност можеш да тръгнеш от Катедралата с детска количка или ролери и да излезеш малко след Делфинариума и това колко точно градове го имат? Има ли какво да се оправя в морската, има ли разпадащи се фасади по пешеходната- абе, има. Но едното не премахва съществуването на другото. 
2) Креативните готвачи и фермерите на Варна - ей тука не можете да ме пипнете- няма такива хора. Има едни 100 души ( може и по-малко да са), които обърнаха начина, по който варненци пазаруват ( пазарят, извинети). Фермерски пазари, Улици на готвачи, Фестивали на пицата с квас и пицата без квас, Стрийт-фууд фест и тн и тн. Тези хора така промениха местния климат, че даже не се диша без тях вече. Много хубави, много отдадени - и да, това също не е баш във всеки град. Разглезени сме тук и не го осъзнаваме. Приятно е, благодарим.
3) Аверите/Диагонал, Арест, Рубик, Брик Бар и още едно-две такива местенца, където хората зад бара и хората пред бара са една и съща бира. Много са ми безлични кафенетата по центъра с кожени сепарета, кафе Лаваца с хартиено късметче и пластмасова пръчка... и за фон Радио Сити без платени авторски права ( предполагам..). УжасТ. Антидотът на всичко това са едни малки общности, които взаимно си се поят и то с готини неща, а не с безвкусици. Аверите категорично повлякоха крак и създадоха нуждата на варненци да пият друго освен Каменица и Загорка. Наздраве с Гларус.

4) Beehive, Чайната, Анти-кафе, Рапана, Innovator, Хатори, Хале 3, Работилница "За теб" -  не мога да не спомена, че ако преди 4-5 години попиташ някой какво може да прави надали отговорът щеше да е " Ами отивам на събитие еди къде си". Събитийната култура вече беше удавила София с Червената къща, Сохо, Бетахаус и др подобни, но Варна си остана няколко години назад. Но пък като се почна- coworkng до coworking-а, мила моя майньо льо. И всичките с едни събития - то безработен да си няма как да ги покриеш- рисуване, дискусии, дизайн, архитекти, скейтъри, тренинги за личностно развитие и неформално образование, неща за програмисти, роботи и всякакви други общности и интереси ВЕЧЕ имат някаква алтернатива за контакти и networking.  Достатъчно ли е? Ами не е, може още. Но е похвално, че има дори и това. Зад всяко едно от тези микро-общества има сума ти безсънни нощи на целеустремени хора, които просто са искали да направят, както казват Дарик, "Варна един по-добър град за живеене". Е, браво, получава се.
5) Детските площадки. Такааааа, тука имам емпирични данни, защото сравнявам по детствата на децата си. Най-големият ми син е почти на 8. Имаше супер екстремно време между 10 месеца и 2 години, когато ходехме в Морската, защото се чудех първо тетанус ли ще хване от ръждивите пирони по люлките или директно да си ходим с гипса наблизо, заради пропадащите парзалки. С дъщеря ми лека-полека се нормализираха нещата, тя е на 6. А за Григор, който е на 1 и малко просто е рай- нищо не му пада на главата ( поне не от детските площадки) от никъде не пропада, а аз има как да седна да пия кафе и къде да го "пусна" на различни места из града. Кеф. Не знам дали родителите, чиито деца сега са на 1-2 осъзнават колко е тъпо да нямаш детски площадки и каква даденост са вече те за варненци. Специално ли е? Отново не е, ама е хубаво и е gotowo.
6) Летището. О, колко обичам Летището. Да, знам- ТИМ, концесиите, всичко, ужас, да знам. Но вече освен България еър има още 4-5 компании, които целогодишно ни правят една идея по-в света от преди. То Виена, то Истанбул, пък лоу-кост, пък чартъри- ми приятно е. Аз помня, че имаше един период, в който буквално само и единствено Варна-София се случваше след Октомври и летището напомняше сериозно на декор от стар уестърн с прелитащите ниско топки храсти ( никога не съм разбирала тези храсти, между другото)
7) Чужденците и някакви завърнали се варненци. Да, ок, "Ама те колко си тръгват от Варна, целият 12-а на Френската щял да ходи да следва нам-къде си". Ми сигурно. Ама и много се връщат, отделно има пък някакви странни дето даже се заселват тука и не само си идват да се пенсионират, ами даже да ....абе да работят и да живеят, деца правят тука, женят се, инвестират. И не са само руснаци, между другото. На прима виста се сещам поне за 10-20 семейства между нашенци и чужбинци, които съзнателно са решили да живеят във Варна- французи, индийци, американци,  еквадорци, бразилци и тн. Браво, елате повече :)

8) Фестивално-културно-галеристкия живот. Има какво да се желае, но всъщност има смислени неща, които се случват във Варна в тази посока-  Световния фестивал за Анимационни филми, "Любовта е лудост",  Карантината, благотворителния ежегоден фестивал "Усмихни се, Карин дом" са сред по-необикновените, с които обаче варненци вече са свикнали.  Театралният фестивал е гигант, Балетният конкурс- дори, да не е вашето нещо, е титан. А музиканти като Тони, Страци, Реджи  и проекти като VSOP правят зимите поносими. Но не само- детската опера, Театралните школи, Музикалното училище, Градска галерия - всички тези неща правят Варна някак ...приятна.
9) Плажът е навсякъде около нас. Да, може би се чувствам така и заради ремонтите и количеството вдишан пясък около поредното кръгово. Но плажът е на пешеходно разстояние откъде ли не. Почнах да осъзнавам това като започнах да пътувам повече- голям лукс е градът ти да се прелива в плаж и море.  И това вече е специално и трябва да му се радваме повече :)

Къде на майтап, къде на сериозно-  тука е ОК. Може да бъде много по-добре. Но си зависи от нас. Има много неща, които можем да направим за да живеем по-приятно заедно около морето, и съзнавам, че това звучи като написано от Тончо Русев. Ама е така. Ремонтите са гадни и безкрайни, няма сняг за Коледа, има задръствания, в новия Лидл няма къде да се паркира- абе изнерващо е. Но пък вижте горните 9 неща. Варна си дърпа напред. С нейно собствено бавно темпо. Но след дълга летаргия е така. И все пак е по-добре от Добрич. Нищо лично, не знам защо не харесвам добруджанците, но така са ми казвали варналии и не ги харесваме аххахахаах