Исландия - земя на ледници и нормалност за децата със специални потребности

Черновата на идеята за проекта с Исландия  

Преди две години, когато започнах работа в Карин дом много неща в мирогледа ми се промениха и  редица въпроси започнаха да блещукат на заден план като малки червени крушки със знак "Авария" . Не можех да се отърся от усещането, че колкото и да сме добри в това, което правим в Карин дом, то в момента, в който децата излязат извън нашата сграда и отидат в детска градина, училище или където и да е, те са в друга не толкова приемаща и градивна среда. Не можех да не мисля, за това, че дори ние да сме десет пъти по-добри и по-обучени от колегите си в други държави, всъщност си заравяме главата в пясъка, ако не опитаме да променим цялата система и не приложим "добрите" стандарти и на местата извън Карин дом и няколкото детски градини и училища, които са "добрите примери". И да, има такива примери- има приемащи директори, има инициативни градини и училища, но самия факт, че казваме, че "има" значи, че това не е нормата.

Сега съм сигурна, че част от четящите ще кажат - има наредба за това, има наредба за онова, приобщаващото образование се случва, има такъв голям прогрес от преди 20 години, българите сме толерантни и приемащи хора - само проблеми търсите! Аз имам предвид друго - обществото ни като цяло не се изчерпва с образователната система. Всъщност всеки човек взаимодейства с всички системи в една държава- здравна, социална, правна, икономическа, тн. Ако погледнем в частност децата с увреждания и техните семейства, те имат най-много допирателни със здравната, социалната и образователната система. Много често тези системи, обаче, отказват да взаимодействат помежду си и очакват семейството да е активната част - да им "пристане" по подходящ и приемлив начин. Чудех се защо е така- не е ли по-логично системите да се синхронизират, да имат универсални изисквания и родителите да функционират в тях, вместо всеки случай да е частен? Та, това е толкова по трудно, уморяващо и скъпо за всички страни! Да не говорим, че често е решаващо за детското развитие. 

Дълго стана това въведение, но всички тези мисли доведоха до написването на един изследователско- приключенски проект, който ни доведе до Исландия. Проектът е финансиран от Фонд "Активни граждани" и го подготвихме с помощта на Веси Василева- дългогодишен експерт по ранно детско развитие, екипът на "Карин дом" и екипът на "Националния диагностичния детски център" на Исландия. 

Проектът е дълъг и сложен, но на човешки език мога да кажа следното - съдържа няколко визити между нас и исландски експерти, с които да помислим как в регион Варна можем да приложим пилотен модел за взаимодействие между  здравната, социалната и образователната система. Защо Исландия - защото колко е различна, толкова е сравнима като площ, популация и раждаемост на Варна и всъщност можем да се припознаем в тяхната реформа от 2016-та година, която създава нова динамика на връзки между отделните институции и прави средата много по-отворена и приемаща за всички деца.

И така от една седмица сме в Исландия и освен смразяващия вятър, гейзерите и заледените пътища, намерихме много други интересни неща за вдъхновение, учене и споделяне. Нарочно слагам снимки от местата, защото мисля, че можете да видите много подобни места и по нашите географски ширини като оборудване Това, по което все още трябва да работим е отношението, а не само оборудването...

В изминалите дни посетихме 1 диагностичен цетър, 1 терапевтичен център, 1 специално училище, 4 детски градини, 1 детска болница и 2 училища в Исландия с една единствена цел- да видим как здравната, образователанта и социалната системи си взаимодействат там, за да се случи на практика това,  към което се стремим в България- включване на децата със специални образователни потребности и увреждания в обществото. На пръв поглед ми прави впечатление средата, архитектурата и дизайна и това, че просто ВСИЧКО е пригодено за ВСИЧКИ хора без да е луксозно, а по-скоро практично и адаптирано. Колкото повече питаме толкова повече усещаме истинско желание на учителите, педагозите и асистент-учителите да работят с всички деца и че това не им тежи, защото на всеки 4-5 деца средно се пада по един възрастен учител/асистент-учител/социален педагог  ( особено ако са под 2 годишни децата). Не им тежи обаче не само заради това, че са повече хора, а заради това, че те като ХОРА и професионалисти смятат този подход за правилно решение като общество- не мислят, че е привилегия някой със специфични нужди да получи специфична подкрепа- за тях това е очевидно, логично и не подлежи на съмнение. Ако не я получи сега ще му е трудно или невъзможно по-напред в училище, после на работа, в обществото и тн.  

В първия ден от нашето посещение се видяхме с представител от Министерството на образованието, който ни показа пътя на исландската образователна система и как тя лежи върху няколко основополагащи ценности - грамотност, креативност, благоденствие, здраве, човешки права, устойчиво развитие, равенство - всъщност всички тези ценности се адаптират според директора на детската градина към децата по начин, по който те смятат за нужно- например посетихме градини, в които повече акцентират на креативност, други на здравето- но като цяло навсякъде водещите две са грамотност и комуникация /социални умения. Тук можете да прочетете повече за процеса по формиране на тези ценности и как се прилагат на национално ниво. Питахме ги дали децата имат учебни тетрадки, дали имат постоянни посещения от инспектората за  проверка на осигуреното качество на образование или не- на повечето места не разбраха въпроса, а на едно от местата ни казаха, че последно преди 7 години са ги проверявали и са ги похвалили много. Децата основно играят- всички деца. Това е целта - учене през игра и споделяне на времето заедно- за формиране на социални умения ( и за децата със специални нужди е така, там допълнително. ако е нужно се включва помощник, логопед, психолог, физиотерапевт и работи на терен в детската градина).

А как тогава става контрола върху обучителния процес и как се контролира приобщаването въобще? Ако става дума за дете със специални потребости - това става чрез регулярни ежемесечни срещи между представители на диагнотичния център, детската градина, общината и експерти ( логопеди, рехабилитатори, ако е нужно), родителите и/или детето. На тези срещи се оценява индивидуалния план на детето, който на 3 месеца може да бъде променен, ако нещо не работи. При всякаквата липса на контрол от всякакви инспекторати и институции почти всички исландчета напускат градината с умения за четене и добри комуникационни умения. База за сравнение дали този подход работи може да проверите и PISSA класацията, която измерва обучителните постижения, аналитичността, функционалната грамотност и тн на различните държави. България не е много ОК в тази класация, въпреки много учебни тетрадки и всички 5 годишни, които се спукват да пишат букват Щ, докато им стане лошо. 

Посетихме и няколко училища, от които едното беше специално училище за деца с увреждания. В общите училища имат доста включени деца със специални нужди, към които има прикрепени асистенти на учителя- учи се от 8 до около 17:00 ч, като след обед има безпалтни извънкласни форми достъпни за всички.

В специалното  училище работят 130 души за 132 ученика.  Огромна част от екипа са младежи, които работят като "Помощник на учителя" в периода между училището и университета по 1-2 години и така си докарват добри доходи и подкрепят свои връстници с увреждания.  

Основната разлика, която за мен остана от всички тези срещи беше подхода на уважение към детето и семейството като цяло. Децата със специални нужди НЕ получават екстра помощ спрямо останалите деца, а получават полагащата им се подкрепа спрямо техните собствени нужди. Тоест никой не прави за никой нещо специално. Всеки прави за всеки друг нужното, за да са всички ОК. Много просто, много човешко, много непретенциоцно, липса на всякаква показност и претенция. Просто хората се грижат един за друг, защото са хора и уважават човешкото у себе си и околните.