Преди 11 години едно BMW X5 влезе с висока скорост в нашето Citroen Saxo. Случи се точно пред вкъщи- на 300 метра от блока, в който живеехме. Удари ни челно, влезе в насрещното и точно преди удара ускори. Ще се учудите колко хубаво се чува дали някой ускорява преди да се блъсне във вас.
Не съм губила съзнание, не карах аз. Бях със счупена ръка и натъртени ребра, които боляха безумно много. Физически се възстанових за месец. Психически за малко повече...В следващите 2 години не само, че не исках да карам, но имах паник атаки само ако влезех в кола. Отне ми буквално години, за да мога да се возя в кола без да виждам, как всяка която се разминава с нашата, не влиза челно и не ни убива. Не исках роднините ми да шофират, не исках приятелите ми да ми обясняват как ще ми мине, просто исках някой да забрани колите.
Може би най-странното от тази катастрофа е самата катастрофа. Нещо между епизод на "Под прикритие" и "От местопрестъплението".
Младеж на 25-26г с BMW X5 решава да сплаши работникът си, който нещо е сгафил. И започва да му се подиграва как ще го закара до село Каменар и ще го пребие- даже няма да го намерят ( това разбрахме от показанията му доста след самата случка). Въпросният работник в уплаха за живота си, решава да отнеме управлението на джипа и да го блъсне челно в нещо по пътя и да избяга. Дърво? Стълб? Ами не- вижда смешното ни Citroen-че и решава, че ние сме идеалната му опция за свободна. И да, точно това прави- бялата му тениска се открояваше доста добре на фона на салона на тъмния джип и наистина секунда преди да влече в насрещното, се видя как от пасажерското място се "скача" върху шофьорското. И горе долу това беше последното, което се видя преди удара. Секунда-две след това момчето с бялата тениска ИЗБЯГА от колата, още уплашен за живота си.
Спомням си объркването от цялата тази ситуация. Всички казват- "Важното е, че сте добре, майната й на колата". И то беше така- колата отиде на майната си- тотал щета. Но и ние някак отидохме на майната си.
Никой не влезе в затвора за тази случка- не знам дали трябваше... Но никой не влезе. Мен ме разпитваха много пъти- много любезна следователка. Писахме писма, имаше дори период, в който се страхувах от момчето с джипа- този 25 годишен пикльо, който очевидно намираше за нормално да плаши хората, че ще ги бие и зарови в Каменар. Нямам идея къде е, но помня, че за него нямаше нищо друго освен същото количество разпити, на които бях подложена и аз с мойта смешна средна телесна повреда. Може би най-абсурдното в случая, беше, че от законова гледна точка дори нямаше кой да обвиним, защото работникът, отнел управлението нямаше книжка, а младежът с джипа всъщност "няма вина" за създалата се ситуация.
Много мразя тази история. Кара ме да се чувствам слаба, лесна жертва и безкрайно преходна.
Снощи, когато чух за смъртта на Милен Цветков много се разстроих- страхотен журналист, невероятен ум. Отнесен от джип, край. Толкова нелепо. Толкова лесно се приключва с всичко- на обед се бориш с яйца, а вечерта те прибира някой джип.
Субективно, но намерих много общи неща в историята с моя джип и историята с джипа от снощи. Млади мъже, неизкарали парите си за джип, имат джип. Обществото ги толерира да друсат, бият, заплашват и съдебната система не намира път да ги накаже. Понякога те травмират физически и ти чупят ръката, друг път те травмират за 2 години и плачеш като се качиш в кола, а в други ситуации просто те убиват. Джипът като социална норма. Поведението на батка като обществено приемливо поведение. Унизителната ситуация на посегателство на теб като житейска пауза, от която или излизаш, или пък не- зависи от джипа.
Шерват снимката на младежът от снощи- няма значение. Той вече е добре- минал му е пика от наркотиците, няма да достигнат до него нашите осъдителни погледи, защото той има друга система за измерване на успеха и неуспеха. Този, който не е добре сме "ние". Трябва да спрем да допускаме момчетата с джиповете да диктуват как живеем и още по-страшно- как умираме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар