Младежко включване On/Off

  Напоследък на няколко пъти ми се случва да обяснявам какво е младежко включване и какво е младежко участие. Колкото повече обяснявах – ту на тренинги, ту на разни срещи, ту на любопитни приятели, установих, че тези термини не са в речника на двете най-заинтересовани групи- младите хора и властимащите.

“Младите хора”  е доста обобщено понятие- всеки от 13г.  до 30г. е млад ( някой и до по-късно, но само по духJ). Младите хора са една от най-разнообразните групи в обществото- ученици, студенти, млади родители, предприемачи, безработни,  с увреждания, стипендианти и т.н.  Младите хора са все по-ухажвани от застаряваща Европа, която ги обгрижва, макар и мудно, с понятия като младежко включване и младежко овластяване, които на български звучат просто като песен за очите ( питай проф. Вучков...). Тъй като младежкия щепсел още не е открит, младежко включване чака на stand by някой да го включи. Кой, кога и къде ще се включи е мистерия.  

Властимащите са тези, които явно са се „включили“ ефективно и коват закони, за това как да бъдат включени и останалите. Въобще тече едно включване и изключване.  Младежкото участие в процеса на вземане на решение ( youth participation in decision making process) е доста важно според големите глави на ЕС.  Много хубаво е описано в редица документи, защо младите хора трябва да участват активно в различните етажи на управлението, как те допринасят не само за прозрачност, но и за по-креативни и ефективни решения. Има даже цяла хубава стълбичка на младежкото участие с различни стъпала, която обяснява различните аспекти на участието. До преди 2-3 години младежкото участие в България беше доста криворазбрано. Била съм многократно свидетел , а за съжаление и участник в ситуации, в които младите хора са поканени видимо за да свалят средната възраст на аудиторията в залата, или за да надуят балоните за конференцията, или за да изглеждат добре снимките на съответното събитие.И толкоз- няма споделена отговорност, няма учене чрез участие - има „на теб-тез балони, на оня-високия кажи да направи кафе..“

А цялата концепция за младежкото участие се крепи върху нещо много просто : искаш по-добра среда- включи носителя на новото и му дай пространство за да се консултира с опита. Използвай комбинацията от новото и утвърденото и вземи най-доброто решение. Това е. Младежкото участие не значи отричане на всеки над 30 г , не значи отричане на професионализма на някой за сметка на младостта на друг. Младежкото участие е носител на търсенето, на мисленето в политиката и визионерството при вземането на решения.

 Но готови ли са за това младите хора? Всъщност по-точният въпрос тук е : „Готови ли са политиците за това?“. Краткият отговор е „не“. Миналата година, като част от Консултативния младежки съвет (КМС-Варна) имахме удоволствието заедно с моя колега Здравко Василев от „Устрем“,  да водим дебата на кандидатите за кмет на град Варна. Дебатът беше иницииран от членовете на Младежкия съвет и беше структуриран много просто- теми само за младежка политика и кандидатурата на града за Европейска Младежка Столица. Явиха се почти всички кандидати освен г-н Марешки (не знам защо) и г-н Портних ( поради инцидент). Всички, ама наистина всички от КМС, бяхме много приятелски настроени спрямо всички лица и бяхме дошли да слушаме умни неща от умни хора. Не искахме да толерираме и не толерирахме никой от претендентите. За всички имаше еднакви въпроси, а въпросите от публиката бяха отговоряни от кандидат-кметовете, избрани на случаен принцип чрез томбола, за да няма подвеждащи  въпроси от провокатори. Нивото беше катастрофално ниско.

Грехота е, политици, които претендират за поста „градоначалник“ да са толкова незапознати и толкова ...неуки. Да, имаше изключения. Но имаше ситуации, в които и аз и колегата се споглеждахме, засрамени от глупостите, които ръсеха някои от господата.  Беше разочароващо, защото хората от Консултативния Младежки съвет бяха нива нагоре от тези, които искаха да стават кметове... Може би трябва да спомена, че най-ярките примери  в България за ефективно младежко включване са от Варна, Стара Загора и Перник ( да!). Младите от КМС- Варна са свикнали да водят разговор на едно ниво, в тон, който предполага събеседника най-малкото да знае за какво става дума....Младежите, които бяха публика там, участват в ежегодния национален младежки дебат, който се организира от Националния Младежки форум (www.nmf.bg), Община Варна и Младежкото сдружение за Мир и развитие на Балканите ( http://www.yspdb.org/). Младите хора, които бяха там знаеха...

 Изказвания типа на „ Ако стана кмет половината ми администрация ще е под 30 г, защото аз харесвам младите хора“ или „Аз познавам младите, щото имам деца“ бяха най-малкия проблем. Това даже е смешно. Но да не знаеш защо е добре да ангажираш младите хора и да се сетиш, че това е добра идея един ден преди изборите, защото са те поканили на дебат за младежка политика,  е трагедия. Шекспирова.Политиците се учат сега. Администрацията ни се учи сега. И ние, младите хора, се учим сега. До момента младежкото включване, където се случва въобще в България, се случва хаотично несигурно-  както е първият път между много напорист младеж и много срамежлива девойка. Младежът си мисли, че знае какво прави, а девойката-администрация се прави на недостъпна....        

Има и една друга теория. Тя е, че всъщност политици и администрация знаят много добре за какво става дума, но всъщност не им е чак толкова нужно да има младежко включване, защото то води неизменно до повече прозрачност и граждански контрол. Ако чак толкова много насърчим тез нахални младежи да участва в един момент ще вземат да загреят, че „мене ме нема във целата схема“. Ако чак толкова си обгрижим гражданите, това значи, че трябва да сме по-работни, по-честни, да споделяме отговорността, но и баницата...Не знам кое от двете е вярно- че политиците не разбират или напротив- че прекалено добре разбират младежкото включване. След толкова много токови удари от младежкото включване ме е страх да не изгърми тотално инсталацията.  

Бебе- mythbusters

Четох една много забавна статия, за един фотограф-бохем и неговата голяма любов. Страхотна връзка, иху-аху, но не щеш ли- стават трима. Пичът абсолютно честно си казва в статията, че не е в тотален възторг от бебето- то реве, ака, мирише, буди го...Въобще- няма нищо общо с това мило 10-килограмово бебе от рекламите на Памперс, което те гледа с огромни сини очи и се усмихва, казва гу-гу и е винаги голо ( the fuck !!? зиме, лете - Памперс-бебето е винаги само по памперс..). Тази статия на фотографа-бохем много ми напомни за дните на очакването- дните, в които знаеш, че бебето идва и си в едно състояние, в което искаш да избягаш от самия себе си. Никой не е подготвен за бебето- без значение колко го иска, колко го чака, колко книги е прочел, колко баби са го трейннали и колко си мисли, че е готов. В тази връзка е и цитата, че всеки знае как се правят бебета, но никой не знае как се правят родителиJ. Родителите, всъщност , се раждат с бебето. Някъде там, в не-бременното ми аз, остана пушещата по 2 кутии цигари Мая. Някъде там, в не-татковското-аз на Тишо, остана импулсивното „тръгваме на някъде и ще решим кога ще се върнем“. 

Не случайно природата ни е дала 9 месеца да се чудим какво да правим, докато дойде бебето- някой ги използват умно, други ги проспиват или просто апатично си драйфат където им падне. Когато аз бях бременна с първото си дете, покрай мен имаше точно едни приятели с деца. Питайки ги това-онова, те обикновено казваха просто „Ще видиш“- но с нотка на зловещо проклятие от типа на „ Веселите ви дни свършиха, скоро ще бъдете роби на малкия пикльо“.. Сякаш ни приветстваха в някаква тъмна, бебешко-масонска ложа на страданието до която само избраните ( тези с деца) имаха достъп. Романтичната ми представа, за това как се клатушкам с малко, пухкаво бебе на люлеещ се стол, отиде по дяволите като почнах да чета бг-мама и да гледам “One born every minute” по TLC. След това имах наивността да почна да чета за раждането, за кърменето, за захранването,  после имах глупостта да питам една –две познати, които бяха раждали. След това просто заключих, че съм доста глупава. Тишо също. И двамата нищо не знаем. Чакаме бебе. Горкото бебе Горките ние..Ужас! УЖАС!

Сигурно сега си мислите, че ще  кажа , че когато бебето дойде обаче, аз погледах в очите му и разбрах всичко. Сякаш всичките ми въпроси намериха своя отговор в малките ръчички и пухкавите краченца на Мони. Ами не, всъщност не беше така. Това пак е драматизация от рекламите. Отговори няма.  Бебета са судоку на живо- а-ха да разбереш какво става и се оказва, че не можеш да смяташ до 10. Тъкмо разбереш, защо плаче (амиии май е от глад) и то вземе , че повърне. Бебета са школа по търпение и самоконтрол. Бебета са школа по любов- те се хранят от любов, прегръдки и мляко. Всичките правила от книгите и бабите са неприложими, ако основното, което даваш не е любов. Майчинството и бащинството се раждат с бебето. И ако си дорасъл да се насладиш на безсънните нощи и изморителни дни, всъщност е вълшебно. Не е лесно, в никакъв случай, но е сладко. Всеки път, когато видя децата си, знам, че това е магията на любовта- не магията от сладникавите сериали, не магията на разни предполагаеми феи и тролове, а магията на любовта. Любовта буквално се материализира – от това, че си влюбен в някого се създава нов човек. Нов човек, който ще открива света, ще обича, ще помага на хората и ще бъде най-голямата любов на някой.

Сега като се замисля това е , което исках да кажа с тази статия- ако можеш да обичаш си готов за деца. Ако не можеш, колкото и experience  да натрупаш от бг-мами-книги ще бъдеш като зубър на изпит- наизустил си всичко, но ако те прекъснат по средата не знаеш какво да правиш. 

Българската мечта

     Каква, по дяволите, е българската мечта? Не си ли се чудил? Има много българи, които преследват американската мечта, има много българи без мечти, но не може да няма Българска мечта, нали? .

     Нещо свързано с кола и храна. Така си го представям аз- ядене на туршийка с малка ракийка и вечен ъпгрейт на някой таралясник в неделя сутрин пред блока. Имаше една приказка, че най-големите страхове на българина са да не настине и да не се изложи. Ако приемем, че от страховете можеш да познаеш желанията и мечтите, то в нашият случай може би възможна мечта е да живееш в свят, в който всички са точно толкова умни или неумни като теб, за да не разбират, че единствената книга, която си чел освен "Под Игото", е една от 100-те на Паулу Коельо. 

    Българинът мечтае за голям телевизор, безметежност и кюфтета. В мечтите ни няма фактор като престижна работа, или пък каквато и да е работа. Защото работата е тегоба- митът за работливия българин умря с ТКЗС-то. Каква работа- нали мечтаем?? По-скоро има някакъв привиден покой в БГ-мечтите. Може би мечтата има нещо общо с това, сметката за тока да не те докара до неколкомесчеен заем от поредния най-изгоден-безлихвен-нужен-с-тъпа-реклама-кредит-който-връщаш-в-петорен-размер. Може би българинът мечтае да си има мечта, защото си няма. За да имаш мечта трябва да имаш време за мечтаене, мозък за мислене и сърце за пожелаване. Неща за постигане, които излизат извън това, кой ще хвърли боклука, кой ще плати тока и кой е поредния набит от Волен. Много е важно да мечтаеш, ако си човек. Още по-важно е да мечтаеш като си народ. 

    Не искам да съм негативна. Но наистина за какво мечтаем? Как си преследваме мечтите, каквито и да са те? Не може един цял народ да мечтае да емигрира. Не може....Мечтаем ли си  за деца? Или за къща? Или за здраве? Може ли толкова да сме се бъгнали, че всъщност да си мечтаем просто да сме живи и здрави? С това здравеопазване , май да..

    Аз имам усещането, че българинът мечтае да бъде оставен на мира. Даже да не се занимава с изпълнение на мечтите си. Забелязали ли сте колко са нервни и намусени всички? Как бързаме все за никъде? Как се прекъсваме и се обиждаме? Мечтаем си за някъде, където няма нахалници, където няма припряни и груби.... българи. За това ли мечтаем за щатската мечта?? Тя не е много-много мечта. Тя е по-скоро бизнес план- ако аз работя Х часа Х години, ще мога да си позволя Х квадрата къща в Х предградие. Ще си направя 3-4 деца, ще си взема голдън ретривър, чийто акота ще събирам в торбичка от рециклирана хартия. Прагматичността на американските мечти ни е чужда. 

   Аз виждам как българите си мечтаят, за умни и отговорни политици. За посока. Да, това е. Българите си мечтаем за посока. Тя не е към терминал 2. Нито към американската мечта. Посока ни трябва- но вътрешна. Посока, която да ни покаже какво, как и защо сме се забили така. 

    Българската посока е пълна мистерия. Мистерията на българските гласове. И на ромските. Идват избори. Време ни е да почнем да мечтаем, за да не ни омечтаят.

    Защото има много мечти без българи.

Младежка работа е голяма работа.

  Не си мисли, че си единственият, който не знае какво е младежки работник и що е то младежка работа. Всъщност хората, които знаят са малко. В България професията на младежкия работник съществува регламентирано едва от 1-2 години.  Сега вече си имаме код в регистъра на професиите!Yeah!

Но какво работи младежкия работник? Младежи ли работи? Поради липсата на по-добър превод от английското „youth worker“ , всеки, който подпомага и развива капацитета на младите хора чрез методите на неформалното образование се казва младежки работник. Може и да е млад, може и да е стар, но трябва да работи с младежи. Ако още ти е мъгливо, що за животно е младежкия работник, мога да те объркам още повече като ти кажа, че той буквално работи всичко- може да работи в НПО, може да координира доброволци, може да работи в Общината ( Дарина J), може да е тренер, може да работи в МИКЦ-овете ( www.mikc.bg- младежки инфо центрове),може и нищо да не работи ако е мързелив.    

  Младежката работа набра доста скорост в България през последните 5 години. Факторите за това са разнообразни- от това ,че младежката работа стана патерица на пропадащата ни образователна система, до това, че се наблюдава повишаване на жадните за доброволстване младежи, през това, че вече има легитимна структура, представляваща младежите на България – Националния младежки форум (http://nmf.bg/) и да стигнем до това, че младите българи отчаяно имат нужда от младежка работа във цялата й прелест на доброволчески проекти, младежко участие, младежка информация, младежки пространства и т.н. Има обаче един много интересен фактор за подема на младежката работа в България през последните 5 години и той се казва Варна. Да, Варна. Варна се самосъздаде като лидер на младежката сцена, защото е един от малкото градове, който има стратегия за младежка политика, фонд за финансиране на младежки проекти, отделна общинска структура „Младежки дейности“ , която подпомага и  консултира младежки организации , консултативен младежки съвет и  какво ли още не. Варна е The Godfather на младежката политика в България. Тук се роди  не само Националния младежки Форум , но и единственият по рода си младежки фестивал, който е колаборация на почти 40 младежки организации от града- FunCity (http://www.funcity.bg/). Варна обаче се старае да пренесе младежката работа на следващото ниво, като две поредни години кандидатства за титлата  „Европейска младежка столица“, а в момента подготвя кандидатура за Културна столица 2019 и Младежка столица 2017 едновременно. Морска столица е So90s за този град. Но да се върнем на младежката част.

    Младежката работа е сложна работа- там се дъвчат понятия като структурен диалог, младежко участие, демократични процеси, проектно мислене  и младежки инициативи. Всичко това обаче се поднася на възрастовата група от 13-30 г.  по един лек начин чрез инструментите на неформалното образование- симулационни игри, упражнения за групово мислене и в дух на екипност и равнопоставеност на обучители и обучавани. Неформалното образование прави младежката работа забавна и атрактивна за младежите, защото отговаря на обучителните им нужди адекватно, бързо и интересно.

     Младежката работа е проста работа- имаш младежи- имаш работа, нямаш младежи-нямаш работа. Младежи още се намират, работа също. Връщайки се на фактора „Варна“ може би трябва да отбележа, че ако някъде в България се създават кадри за младежка работа, то това е Варна. Все още в България е доста трудно да учиш за младежки работник, освен едната формална специалност „Неформално образование“, която СУ предлага . Всички други младежки работници се самосъздават благодарение на самоинвестиция и упоритост- ходиш на обучения, четеш почти никаквата литература на български и много литература на английски, питаш,, после пак ходиш на обучения, участваш в проекти и в един момент се озоваваш в ситуация, в която започваш да пишеш и реализираш проекти самостоятелно, да водиш обучения и да пишеш за младежката работа в блога си.

    Младежката работа е важна, защото младите хора са важни. Мотото на НМФ е „Време е младите хора да вземат думата“.  Много от младите хора не знаят как да си вземат думата, лошото е , че още по-голям процент от тях  дори не знаят, че думата им е била отнета. Младежката работа отваря очи и сърца. Младежката работа е мозъчна хирургия, защото прави връзките между важните неща в общество, което само не може да оправи връзките в себе си. Младежката работа не дава отговори, но помага да ги намериш. Защо трябва да гласувам? Защо не е ОК да съм мърльо и да си хвърлям боклука, където ми падне? Защо е добре да ходя и да чистя плажа не само, когато България чисти за един ден? Защо да съм доброволец не ме прави балък? Как да говоря пред  хора и да направя сносна презентация и защо по дяволите това не го учим в училище, но отделяме часове да учим за прешленестите червеи и тяхната нервна система? Младежката работа е важна, защото е нужна.

    Младежките работници по default са усмихнати, позитивни и мили като всички хора, които работят хобито си. Защото няма младежки работник, който работи това заради високата заплата и добрия benefit pack. НО! Младежката работа помага на младите хора да бъдат по-умни, по-свестни, по-отговорни и по –хора. Помага им да намерят мястото си в обществото по-лесно и по-уверено. Младежката работа е голяма работа. 

Не бий детето, по дяволите!

Аз имам две деца. От един и същи мъж при това. Симеон е на 3 г., Аделина е 1 година и половина.  И двамата с мъжа ми работим - той работи на едно много спокойно и релаксиращо място- спешен рентген към спешния център на Окръжна болница, аз съм тренер на свободна практика, скъсвам се да пътувам и имам работно време като за четирима трудолюбиви китайци. Ние си гледаме децата и както казва съседката "Нямаме баби" .Нямаме гледачка. Често съчувствено ме питат как се справяме, дори ми се е случвало да ме тупат по рамото, очаквайки голямото ми "ОФФФ" . Но голямо "ОФФФФФ" няма. Справяме се добре. Организирано, с усмивка и темпо на работните китайци, за които говорих преди малко. Знаете ли какво е тайната?

 Не си бием децата. Simple as that. Аз винаги съм знаела, че няма да си бия децата и когато с Тишо заговорихме за  деца стана ясно, че нещата и според него стоят така. Никога не съм разбирала защо възрастните бият децата. И още не разбирам де, но ще стига и до там. Както казах- това е- не си бием децата, не им викаме, държим се с тях мило и с любов . Това е. Затова те са спокойни и ухилени винаги когато се видя с някой от вас, за това всъщност имаме две деца с малка разлика във възрастта и сме все още с всичкия си.За това не съм спирала да работя и водех тренинги със слинг и бебе в него. За това постигнах едни от най-големите си професионални успехи до момента тъкмо докато имах бебе на 5 месеца. За това.  

Но покрай мен е пълно с познати и непознати, които си "възпитават" децата по добре познатия начин от комунизЪма-т.нар шамарена фабрика- шамарче по дупето щото "не слуша", плясване по ръката щото пипа "където не му е работа", кьотек щото "що прави така" и т.н Трябва да си призная, че преди да имам собствени деца не съм гледала толкова осъдително на всичко това,. Знаех, че има много хора, които смятат, че "той боят не да разгражда, той изгражда". Но сега ми е много мъчно. Постоянно виждам разярени и нервни майки и татковци, които "въпитават" 15-килограмовите си деца с яки тупаници. Щото така... Щото така трябва, че иначе ще се разлигави детето. Или щото от друго не разбира...

Децата разбират от всичко друго, но не и от бой. Децата не разбират боя. Те не очакват вашия бой и се чудят от къде им е дошло. Лошото е, че колкото повече ги биете, толкова повече ще бият те- на площадката, в градинките, в училище, жените си.... Знаете ли, че имахме един случай лятото- в морската градина едно 2-годишно дете тръгна да души с двете си малки слаби ръчички моя син. Не стана нищо - Мони се уплаши, развика се и майката на другото дете дойде и докато се извиняваше засрамено, спука от бой малкия удушвач. През следващите няколко часа само един въпрос пулсираше в главата ми и той беше- Защо по дяволите едно две-годишно дете знае как се души? Защо? Как?

Не си бийте децата. Всички сме нервни, Всички нямаме пари. Всички нямаме време. Но децата са тук по НАШ избор и вследствие на наше решение. Факт е, че има трудни деца, но не знам колко пъти трябва да се повтори проклетото клише, че "Агресията ражда агресия" за да стигне до мозъците на всички ни. Боят никога не е бил решението и никога няма да бъде. Да си родител е трудно, времеемко, понякога изнервящо, но преди всичко е огледало. Не харесваш обноските на детето си? Ами те са като твоите! Детето ти е твоето отражение. И ако не искаш да ти бие внуците, спри да го биеш!

P.S За да не сме крайно негативни искам да споделя с вас една техника, която е доказала ефекта си в годините от 1345 г. до момента. Всеки път, когато искате да шамаросете детето си, вместо това си забършете един хубав цигански шамар. Хем ще ви олекне, хем няма да биете детето. Работи. I promise :)

Welcome

Отдавна исках да си направя блог, но все не намирах времето. Ето, че най-накрая намерих. Тук ще споделям част от това, което работя в ИДЕА, Розови очила, и обученията, които правя, пътешествията и приключенията, които ми се случват, неща свързани с децата ми и мисли, свързани с безумното време, в което живеем. Обичам да пиша и смятам, че всъщност имам какво да кажа ( не мислят ли всички така...). Напоследък усещам и че всъщност искам да кажа много неща- от това защо родителите трябва да са по-мили с децата си до това коя е перфектната рецепта за лешниково брауни.
Та така- в блога на Пчелата ще има такива хаотични неща. Enjoy:)