Аспарухово...

Ходила съм няколко пъти в Аспарухово. Сватбата ми беше на плажа на Аспарухово. Никога не съм харесвала твърде много квартала,защото е далеч от центъра и постоянно стават задръствания по знаменития Аспарухов мост. На 19-ти юни Варна беше много по-далеч от Аспарухово от обикновено. Вълна, кал, тиня...гледали сте новините. Квартал Аспарухово беше откъснат от света. Коли запратени в морето, съборени къщи, отнесени магазини, скършени дървета, тъмнина, дъжд и адски много безсилие.

Отидохме в Аспарухово на 20-ти юни в 11 сутринта. През нощта беше сформирана FB група „Да помогнем на Аспарухово“, където ясно се казваше, че  има нужда от доброволци и всеки желаещ трябва да дойде на катедралата в 10 часа. Имаше 30-на души- не ги познавам. Познавах само един всъщност- Мишо Шамара. Даде интервю на две телевизии. Обясни как за всичко са виновни ГЕРБ.  10-15 души, които изглеждаха еднакво- (35-40 годишни, небръснати, пушещи цигара от цигара, готови по скоро за митинг, отколкото за доброволци)  го подкрепяха на заден план и казаха, че явно кметът е виновен. Викнаха „УУУ, оставка за Портних“, изхилиха се след като спря прякото предаване и в 10 часа и 5 минути потеглиха на различни посоки- не знам дали към Аспарухово, после не съм ги засичила...

Тръгна един бус с 12 души за Аспарухово. В този момент си мислех за официалното информация към момента- поне 8 жертви, сред които две деца. Дете на 5 години се е удавило. Мишо Шамара намери за нужно да даде интервю по темата и да каже за кмета. Лош вкус...даже повече....И после пак си мислех за детенцето... Някъде по това време дойдоха приятелите ми с коли и тръгнахме към Аспарухово. Купихме си гумени ботуши и тръгнахме. На място загубихме поне половин час за да разберем къде и при кого да отидем, за да ни дадат инструменти. Някой беше написал във ФБ, че  в кметство „Аспарухово“ на центъра могат да дадат кофи, ботуши и лопати. Докато чакахме се опитахме да не се заглеждаме ...във всичко. Толкова много кал, вода шуртяща от всякъде. И кал...Дойдоха лопатите, Кофи нямаше. Казаха ни да намерим къде да отидем, някъде към началото на квартала, откъдето е минала  вълната. Много лесно намерихме. Ориентирахме се по опустошенията. Разделихме се на две групи- половината от нас останаха на ул. Народни будители, а другата половина в къщите малко по-надолу от блока.  Казахме, че сме дошли да помогнем и започнахме – кофи с тиня, лопати с кал. А колко е тежка тинята. Ужасно тежка...

Успяхме да съберем една огромна камара с бокуци и повикахме техника да я прибере. След това друг блок и друга къща. През цялото време ми звъняха приятели –добре ли сте, от какво имате нужда, къде сте, за да дойдем и ние... Телефоните постоянно губеха обхват, защото мрежата беше претоварена. Започна и да вали леко. Оказа се, че на съседната улица е къщата на наш приятел , на горната улица къщата на приятел на Тишо. Едната къща беше сякаш недокосната от потопа, но другата къща...Когато стигнахме там пожарникарите изпомпваха вода от първия етаж, а пред къщата имаше 70-80 см маса от тиня, дрехи, стъкла, гуми и каквото още беше довлякла водата. Счупи ни се едната лопатата, другата се огъна... Към основно женската ни бригада се присъединиха 5 момчета. Единият от тях ми разказа една история, която първончално сметнах за много расистка- Бог събрал всички народи да ги нагости ...не помня развързката, но имаше момент, в който масата се счупила и всичко паднало на земята- всички инструменти на труда, както и баницата. Всички народи се втурнали да събират оръдията на труда, а циганите през това време прибрали баницата. Гледахме го, докато копаем и си мислех  „Гледай го пък тоя...за какъв се мисли...българи, цигани- бедствието е едно за всички, как може..“ И после се огледах –за 5-те часа, в които бяхме в Аспарухово видяхме доста доброволци, доста хора, които чистеха, копаеха, изкарваха тиня с кофите.  И всички бяхме бели...Знам как звучи това. Но е истина. Аз се смятам за толерантен човек. Но също така съм и обективен човек. Огледах се и видях къде са циганите - единият събираше желязо отсреща.На горната улица няколко ядаха семки и говореха по телефона. Един дойде да поиска огънче. На майтап го питахме не иска ли лопата, че имаме свободна. Нищо не каза...

Продължихме да чистим . Собственикът на къщата на края дойде да ни пита дали не искаме кисело мляко, защото друго нямал какво да ни предложи. Пожелахме си приятен ден, въпреки, че скоро в Аспарухово приятен ден няма как да има.

Почнахме да се оглеждаме накъде да продължим. Видяхме една млада дама, която явно организираше някаква част от групата работници и я попитахме „Накъде да продължим да помогнем?“ . Обърна се и каза „Ааа ми то няма нужда, тръгвайте си, да не се пречкате повече“... Игнорирахме безумната й личност и продължихме към улица Болгород. Там започнахме да осъзнаваме колко много сме доброволците, и колко още много трябва да бъдем. Срещнахме приятели, които помагаха в една от най-тежко наводнените къщи. Продължихме надолу и видяхме....Никога няма да го забравя- един млад мъж с жълта тениска, чиито глас звучеше все едно много време е плакал. Заекваше и ни каза, моля ви елате да ни помогнете- трябва да си отводня гаража, но е задръстен с тиня, страх ме е да не поддаде“. След него, отидохме при една баба, която каза „ На 76 години съм , не съм виждала такова нещо. Водата беше толкова много“. 

Преди да си тръгнем от Аспарухово видяхме пак Мишо Шамара- нагласен, слезе от една хубава кола точно преди бусовете на медиите. После го видях пак по телевииите.  Повръща ми се от него. От всички жадни за слава,  които казваха колко е тежко, но изглеждаха готови за шопинг и селфита и си тръгнаха 2 минути след медиите. Те не видяха тинята, не усетиха колко е тежка. А аз все си мислех за това 5-годишно детенце и колко ли е била тежка тинята за него. Повръща ми се популизма на политици и неправителствени организации, които казаха, че те подкрепяли Аспарухово и били организирали това и онова. Истината за 20-ти юни беше такава- организацията беше на хората, на гражданите на Варна, на пътувалите цяла нощ от София, на студентите, които дойдоха с таксита, защото нямат собствени автомобили. В такива моменти е меко казано лош вкус да натикаш организацията си в медиите през това, че си довел 3-4 доброволеца. В такива моменти има една организация и това е БЧК. Всяка друга организация, фирма, кауза, идея и така натаък отива на заден план и просто...се смирява.Не съм вярвала, че ще видя толкова много злоупотребяващи хора с мъката и ужаса на Аспарухово. 

Аспарухово беше катарзиса на Варна и катарзиса на България. Днес 21-ви юни, доброволците там са били над 1000. Хиляда доброволци. От всички организации и от нито една. Помислете за АСПАРУХово- началото, смелостта, героизма, почтеността, доброто начало. Аз така виждам АСПАРУХово днес- много тежко, но нужно начало. Хората – млади, стари, бедни и богати разбраха, че от тях зависи да вдигнат АСПАРУХово от тинята и го направиха- вчера и днес имаше всякакви хора-   младежи, старци, богаташи с джипове, които теглеха закъсалите, бедни студенти, момичета по 40 кг, които за пръв път хващаха лопата,  момчета с татуировки,  ученолюбиви бъдещи доценти. Всички бяхме там. Защото разбрахме, че зависи от нас. АСПАРУХово ни прави  силни, защото сме заедно. Защото когато сме сами лесно скършват и духа и тялото ни. Но АСПАРУХово ни прави силни, единни, добри и помагащи.  Бог да прости загиналите, а нас живите- нека ни даде памет, за да не забравяме Аспарух и Аспарухово

Варна- градът на надеждата

Варна 2017-Европейска младежка столица, Варна- 2019- Европейска столица на културата. И двете на Европа. И двете във Варна.

А Варна- 2014? 

Варна 2014 е малко кофти- много разкопана, чакаща избори с разкаляни тротоари и песимистични хора. Варна 2014 има нужда от Варна 2017 и Варна 2019. Ех, ако имаше как да се  телепортира един цял град с години напред. Някъде, там , където хората са малко по-умни, малко по-образовани, малко по-вежливи и уважителни. Някъде там, където общинските съветници не само слушат, но и чуват гражданите, някъде там, където хората искат да направят града си по-хубав и всъщност правят нещо по въпроса; някъде, където има изкуство по улиците, младите хора, знаят защо е важно да гласуваш и никой не се осмелява да ти подмята 50 лв за гласа ти на 25-ти май. Някъде там...Телепортацията не работи. Както и адски много неща във Варна.

Варна има нужда от презареждане. Даже може би от токов удар- по политиците, по организациите, по гражданите, по парковете и счупените пейки, по невъзпитаните деца, по пушещите на детската площадка майки, по безотговорните господа, които се храчат по улицата. Презареждане с ценности, перспективи, увереност и посока.

Варна се е изгубила, барабар с варненците си. Между всички корупционни схеми, недоволни хора, клевети и разкопани тротоари забравихме да виждаме хубавото. В момента в цяла Европа има два града – само два града на целия стар континент, които подготвят паралелно две кандидатури- за младежка и за културна столица. Това са Варна и Перуджа. За Перуджа нищо не знам. Но Варна... Варна. Не Пловдив, не София- ами Варна прави 2 кандидатури. Много странно- разкопан, разкъсан от общински, публични и църковни скандали град подготвя 2 кандидатури. И двете са на финал – така че явно нещо става в този странен град.

Варна прави две кандидатури за двете си най-проблемни области- за младите хора и за културата. Младите хора, които масово отиват да учат в Норвегия, Великобритания и да, в София... Младите хора, които ходят на чалготека и не ги интересуват изборите на 25-ти май. Но и младите хора, които печелят конкурсите на НАСА и олимпиадите по математика. Единствените млади, хора, които убедиха административно тяло в България да финансира младежки фестивал няколко години поред ( ФънСити https://www.facebook.com/funcityfestival). Младите хора, които създадоха тенденции в стрийт-културата на България. Културата- и тя , горката се опитва да емигрира както може... Кандидатурата на Варна за културна столица има сигурно повече хейтъри, отколкото поддръжници, но това е типично варненски културен феномен. Културата не е само балетния конкурс или Театралния фестивал. Културата е начин да оформиш едно общество като по-умно, по-търсещо и по-отговорно.

Варна иска да качи ниво, но е трудно. Години на забвение – правителствено, гражданско и икономическо трябва да бъдат прескочени и да отидем някакси в 2017 и 2019-та. 2014-та е кофти. В 2014-та има едно единствено нещо- надежда. И тя за мое огромно съжаление не идва от датата 25-ти май, защото вече никой не вярва на изборите като начин за промяна. Вече всеки вярва на себе си като начин за промяна. 2014-та има надежда, защото има две дати- 5-ти септември 2014-та  и после неясна дата в края на Ноември месец. Неясната дата в края на ноември 2014-та е денят, в който в град Клуж-Напока ще стане ясно дали почти 6 млн евро за младежки дейности и титлата за Европейска младежка столица ще се случат във Варна през 2017-та. 5-ти септември пък е датата, в която ще се разбере дали 68 млн евро за артистична програма и над 30 млн инвестиции в инфраструктура, заедно с титлата Европейска столица на Културата ще се случат във Варна през 2019-та. Цифрите са ясни, датите са ясни.Ясно е и защо има надежда- защото градът ни има нужда от нов вид умисъл в управлението на всички нива, посока за развитие, която е насочена към живущите и творящите тук. Варна има реален шанс за всичко това, но типично по варненски не може да си повярва. А трябва- защото вече две отделни журита и сума ти победена конкуренция от двата етапа на  конкурсите повярваха във Варна.

Ще ви кажа и аз защо вярвам, че Варна 2017 и 2019 ще се случат. Защото Варна 2014 е ужасна. Аз имам нужда да вярвам,че плиткоумните политически решения, липсата на визия и трудната администрация приключиха и остават назад. Хоризонтът ни е друг. Не е 2020, а 2017 и 2019. Хоризонт за такива като мен, които искат да се опитат да останат, но им става все по-трудно, защото простащината владее сетивата. Аз вярвам в тези две кандидатури по една причина- искам Варна да е друга. 2017-та и 2019-та ще са годините, в които ние хората ще имаме своя шанс да изковен своето бъдеще без избори. Тези кандидатури са надпартийни, защото партиите тук са безполезни. И всъщност къде ли са полезни. Тези кандидатури са надличностни, защото те са отражение на визиите на много хора. Тези кандидатури могат и да са твои, ако решиш да кажеш какво искаш през 2017-та и 2019-та.
Кажи на  https://www.facebook.com/Varna2019 и https://www.facebook.com/varna2017
и вярвай www.крайновремеевече.сега

Как се прави събитие с бюджет 0 лв?

На 12-ти април се случи нещо много хубаво във Варна- бизнесмени, общественици, политически фигури, доброволци, активисти, деца, родители, музиканти станаха приятели благодарение на „Розови очила“.  Няма да разказвам в детайли за това какво правим в „Розови очила“, защото имаме сайт, където можеш да прочетеш- www.pinkglasses.org 

Искам това, което прочетеш да те остави с чувството, че всичко е възможно. Защото практиката показва, че всъщност всичко е възможно. Още ме държи вълнението от всички мили думи и топли погледи, които срещнахме на 12-ти април в Галерия „Графит“ във Варна.  

 Но нека почнем от началото. В края на 2013-та  десетина човека си казахме, че искаме да направим събитие , чрез което да съберем пари за ателиета на „Розови очила“.  Чудихме се, чудихме се и решихме, че ще правим коктейл. Готово. Добрата новина беше, че някакси нито един от нас не дава коктейли в свободното си време. Да, правилно прочете- добрата новина беше това. И за да бъде по-сложна задачата всъщност решихме да си направим събитие с 0 лв. Аз  лично никога не съм схващала смисъла на благотворителните събития, които имат кетъринг за 2 бона и вино за още 3. За това- хайде на вятърните мелници с бюджет от 0 лв.

Имахме около един месец, в който провеждахме срещи с потенциални спонсори. Срещите започнаха със спонсори, но завършваха като партньорски срещи- всъщност на колкото повече хора разказахме за това, което правим, толкова повече събитието с 0 лв изглеждаше реално. Имахме и кофти срещи- с хора, които явно не им беше момента да срещнем- хора, които ни разколебаваха за час или за ден. Но хората, които ни подкрепяха всъщност ни натовариха с такова доверие, че то вместо товар се чувстваше като двигател. Едно по едно нещата започнаха да се нареждат- залата, виното, кетъринга, минералната вода, декорацията, озвучаването, гост-изпълнителите, помощ от две рекламни агенции, водещият, медийното отразяване, присъствието на заместник-кмета, дори прическите на всички доброволки за официалната вечер. 0 лв. Нула лева. Н у л а

Всичко е възможно. Щом група ентусиасти, обединени от смислени неща работят заедно всичко е възможно. Щом ние, доброволците от „Розови очила“ успяхме да направим официален коктейл за 70 души с 0 лв. Коктейлът беше смислен- не от онези празноумни и празнодумни събития, на които се чудиш защо си отишъл. Коктейлът ни беше смислен, защото събрахме над 800 лв и ще можем да реализираме безпроблемно поне още 30 ателиета в Оздравителното училище и в Гаврош с нови футболни топки, с листи и моливи, които няма да се налага да „взимаме назаем“ от офисите си и с материали, с които ще майсторим всякакви неща с децата и младежите от институциите. Не на последно място, коктейлът ни беше смислен, защото имаше смисъл в това да се съберат толкова хора на едно място с идеята да дарят за по-добро бъдеще на хора, които не познават. Смисълът се определя от нас. Както се определя от нас и възможното и невъзможното. 

Какво ти трябва за да влезете в клуба на правещите-събития- с-0-лева? На първо място ти трябва Елена Раличкова- доброволката-убедител. Ако не можеш да я ползваш за твоята кауза, то въоръжи се с много търпение и пълна чанта оптимизъм. Защото всичко е възможно. Щом ние успяхме и ти ще успееш Това не е евфемизъм- няма как да не успееш, щом ние успяхме. За да разбереш що са аматьори сме и колко бяхме развълнувани само ще ти кажа, че след събитието, когато всички си тръгнаха и се събрахме за да преброим парите от урните и да ядем торта, всъщност от вълнение изтървахме урната върху тортата....Да, точно така- както казах- щом шепа аматьори- изтърващи-урни-върху-торти могат, ти ли няма да успееш?! Игнорирай всички негативни знаци- те са там, ако ги забелязваш- в рамките на една седмица падна сайта на „Розови очила“, после мейла бъгяса, после аз си обърках телефона на поканата, после един изпълнител ни върза тенекия, после Тишо беше дневна и всъщност нямаше кой да гледа децата, после...какво ли не. Дори най-накрая преди самото събитие плисна гаден дъжд.  И все пак-  у с п я х м еJ 

Резултатът освен 800-те лева е гордостта, уменията, знанията и вярата, че всичко е възможно щом искрено вярваш в това, което правиш. И щом имаш правилните хора с теб- искрено и лично благодарим на Владо Димов, Петър Николаев, Биляна Найденова, галерия "Графит", агенция "Пертито" Девин, ДотАдв, Varna Mining, салони "Ескейп", Алекс ДиДжейс, Wine Division, Тонекс, Varna Winery, Работилничка 13 и ИДЕА.

Когато следващият път някой ти каже, че не може се сети за нас  и си сложи розочите очила !

Младежко включване On/Off

  Напоследък на няколко пъти ми се случва да обяснявам какво е младежко включване и какво е младежко участие. Колкото повече обяснявах – ту на тренинги, ту на разни срещи, ту на любопитни приятели, установих, че тези термини не са в речника на двете най-заинтересовани групи- младите хора и властимащите.

“Младите хора”  е доста обобщено понятие- всеки от 13г.  до 30г. е млад ( някой и до по-късно, но само по духJ). Младите хора са една от най-разнообразните групи в обществото- ученици, студенти, млади родители, предприемачи, безработни,  с увреждания, стипендианти и т.н.  Младите хора са все по-ухажвани от застаряваща Европа, която ги обгрижва, макар и мудно, с понятия като младежко включване и младежко овластяване, които на български звучат просто като песен за очите ( питай проф. Вучков...). Тъй като младежкия щепсел още не е открит, младежко включване чака на stand by някой да го включи. Кой, кога и къде ще се включи е мистерия.  

Властимащите са тези, които явно са се „включили“ ефективно и коват закони, за това как да бъдат включени и останалите. Въобще тече едно включване и изключване.  Младежкото участие в процеса на вземане на решение ( youth participation in decision making process) е доста важно според големите глави на ЕС.  Много хубаво е описано в редица документи, защо младите хора трябва да участват активно в различните етажи на управлението, как те допринасят не само за прозрачност, но и за по-креативни и ефективни решения. Има даже цяла хубава стълбичка на младежкото участие с различни стъпала, която обяснява различните аспекти на участието. До преди 2-3 години младежкото участие в България беше доста криворазбрано. Била съм многократно свидетел , а за съжаление и участник в ситуации, в които младите хора са поканени видимо за да свалят средната възраст на аудиторията в залата, или за да надуят балоните за конференцията, или за да изглеждат добре снимките на съответното събитие.И толкоз- няма споделена отговорност, няма учене чрез участие - има „на теб-тез балони, на оня-високия кажи да направи кафе..“

А цялата концепция за младежкото участие се крепи върху нещо много просто : искаш по-добра среда- включи носителя на новото и му дай пространство за да се консултира с опита. Използвай комбинацията от новото и утвърденото и вземи най-доброто решение. Това е. Младежкото участие не значи отричане на всеки над 30 г , не значи отричане на професионализма на някой за сметка на младостта на друг. Младежкото участие е носител на търсенето, на мисленето в политиката и визионерството при вземането на решения.

 Но готови ли са за това младите хора? Всъщност по-точният въпрос тук е : „Готови ли са политиците за това?“. Краткият отговор е „не“. Миналата година, като част от Консултативния младежки съвет (КМС-Варна) имахме удоволствието заедно с моя колега Здравко Василев от „Устрем“,  да водим дебата на кандидатите за кмет на град Варна. Дебатът беше иницииран от членовете на Младежкия съвет и беше структуриран много просто- теми само за младежка политика и кандидатурата на града за Европейска Младежка Столица. Явиха се почти всички кандидати освен г-н Марешки (не знам защо) и г-н Портних ( поради инцидент). Всички, ама наистина всички от КМС, бяхме много приятелски настроени спрямо всички лица и бяхме дошли да слушаме умни неща от умни хора. Не искахме да толерираме и не толерирахме никой от претендентите. За всички имаше еднакви въпроси, а въпросите от публиката бяха отговоряни от кандидат-кметовете, избрани на случаен принцип чрез томбола, за да няма подвеждащи  въпроси от провокатори. Нивото беше катастрофално ниско.

Грехота е, политици, които претендират за поста „градоначалник“ да са толкова незапознати и толкова ...неуки. Да, имаше изключения. Но имаше ситуации, в които и аз и колегата се споглеждахме, засрамени от глупостите, които ръсеха някои от господата.  Беше разочароващо, защото хората от Консултативния Младежки съвет бяха нива нагоре от тези, които искаха да стават кметове... Може би трябва да спомена, че най-ярките примери  в България за ефективно младежко включване са от Варна, Стара Загора и Перник ( да!). Младите от КМС- Варна са свикнали да водят разговор на едно ниво, в тон, който предполага събеседника най-малкото да знае за какво става дума....Младежите, които бяха публика там, участват в ежегодния национален младежки дебат, който се организира от Националния Младежки форум (www.nmf.bg), Община Варна и Младежкото сдружение за Мир и развитие на Балканите ( http://www.yspdb.org/). Младите хора, които бяха там знаеха...

 Изказвания типа на „ Ако стана кмет половината ми администрация ще е под 30 г, защото аз харесвам младите хора“ или „Аз познавам младите, щото имам деца“ бяха най-малкия проблем. Това даже е смешно. Но да не знаеш защо е добре да ангажираш младите хора и да се сетиш, че това е добра идея един ден преди изборите, защото са те поканили на дебат за младежка политика,  е трагедия. Шекспирова.Политиците се учат сега. Администрацията ни се учи сега. И ние, младите хора, се учим сега. До момента младежкото включване, където се случва въобще в България, се случва хаотично несигурно-  както е първият път между много напорист младеж и много срамежлива девойка. Младежът си мисли, че знае какво прави, а девойката-администрация се прави на недостъпна....        

Има и една друга теория. Тя е, че всъщност политици и администрация знаят много добре за какво става дума, но всъщност не им е чак толкова нужно да има младежко включване, защото то води неизменно до повече прозрачност и граждански контрол. Ако чак толкова много насърчим тез нахални младежи да участва в един момент ще вземат да загреят, че „мене ме нема във целата схема“. Ако чак толкова си обгрижим гражданите, това значи, че трябва да сме по-работни, по-честни, да споделяме отговорността, но и баницата...Не знам кое от двете е вярно- че политиците не разбират или напротив- че прекалено добре разбират младежкото включване. След толкова много токови удари от младежкото включване ме е страх да не изгърми тотално инсталацията.  

Бебе- mythbusters

Четох една много забавна статия, за един фотограф-бохем и неговата голяма любов. Страхотна връзка, иху-аху, но не щеш ли- стават трима. Пичът абсолютно честно си казва в статията, че не е в тотален възторг от бебето- то реве, ака, мирише, буди го...Въобще- няма нищо общо с това мило 10-килограмово бебе от рекламите на Памперс, което те гледа с огромни сини очи и се усмихва, казва гу-гу и е винаги голо ( the fuck !!? зиме, лете - Памперс-бебето е винаги само по памперс..). Тази статия на фотографа-бохем много ми напомни за дните на очакването- дните, в които знаеш, че бебето идва и си в едно състояние, в което искаш да избягаш от самия себе си. Никой не е подготвен за бебето- без значение колко го иска, колко го чака, колко книги е прочел, колко баби са го трейннали и колко си мисли, че е готов. В тази връзка е и цитата, че всеки знае как се правят бебета, но никой не знае как се правят родителиJ. Родителите, всъщност , се раждат с бебето. Някъде там, в не-бременното ми аз, остана пушещата по 2 кутии цигари Мая. Някъде там, в не-татковското-аз на Тишо, остана импулсивното „тръгваме на някъде и ще решим кога ще се върнем“. 

Не случайно природата ни е дала 9 месеца да се чудим какво да правим, докато дойде бебето- някой ги използват умно, други ги проспиват или просто апатично си драйфат където им падне. Когато аз бях бременна с първото си дете, покрай мен имаше точно едни приятели с деца. Питайки ги това-онова, те обикновено казваха просто „Ще видиш“- но с нотка на зловещо проклятие от типа на „ Веселите ви дни свършиха, скоро ще бъдете роби на малкия пикльо“.. Сякаш ни приветстваха в някаква тъмна, бебешко-масонска ложа на страданието до която само избраните ( тези с деца) имаха достъп. Романтичната ми представа, за това как се клатушкам с малко, пухкаво бебе на люлеещ се стол, отиде по дяволите като почнах да чета бг-мама и да гледам “One born every minute” по TLC. След това имах наивността да почна да чета за раждането, за кърменето, за захранването,  после имах глупостта да питам една –две познати, които бяха раждали. След това просто заключих, че съм доста глупава. Тишо също. И двамата нищо не знаем. Чакаме бебе. Горкото бебе Горките ние..Ужас! УЖАС!

Сигурно сега си мислите, че ще  кажа , че когато бебето дойде обаче, аз погледах в очите му и разбрах всичко. Сякаш всичките ми въпроси намериха своя отговор в малките ръчички и пухкавите краченца на Мони. Ами не, всъщност не беше така. Това пак е драматизация от рекламите. Отговори няма.  Бебета са судоку на живо- а-ха да разбереш какво става и се оказва, че не можеш да смяташ до 10. Тъкмо разбереш, защо плаче (амиии май е от глад) и то вземе , че повърне. Бебета са школа по търпение и самоконтрол. Бебета са школа по любов- те се хранят от любов, прегръдки и мляко. Всичките правила от книгите и бабите са неприложими, ако основното, което даваш не е любов. Майчинството и бащинството се раждат с бебето. И ако си дорасъл да се насладиш на безсънните нощи и изморителни дни, всъщност е вълшебно. Не е лесно, в никакъв случай, но е сладко. Всеки път, когато видя децата си, знам, че това е магията на любовта- не магията от сладникавите сериали, не магията на разни предполагаеми феи и тролове, а магията на любовта. Любовта буквално се материализира – от това, че си влюбен в някого се създава нов човек. Нов човек, който ще открива света, ще обича, ще помага на хората и ще бъде най-голямата любов на някой.

Сега като се замисля това е , което исках да кажа с тази статия- ако можеш да обичаш си готов за деца. Ако не можеш, колкото и experience  да натрупаш от бг-мами-книги ще бъдеш като зубър на изпит- наизустил си всичко, но ако те прекъснат по средата не знаеш какво да правиш. 

Българската мечта

     Каква, по дяволите, е българската мечта? Не си ли се чудил? Има много българи, които преследват американската мечта, има много българи без мечти, но не може да няма Българска мечта, нали? .

     Нещо свързано с кола и храна. Така си го представям аз- ядене на туршийка с малка ракийка и вечен ъпгрейт на някой таралясник в неделя сутрин пред блока. Имаше една приказка, че най-големите страхове на българина са да не настине и да не се изложи. Ако приемем, че от страховете можеш да познаеш желанията и мечтите, то в нашият случай може би възможна мечта е да живееш в свят, в който всички са точно толкова умни или неумни като теб, за да не разбират, че единствената книга, която си чел освен "Под Игото", е една от 100-те на Паулу Коельо. 

    Българинът мечтае за голям телевизор, безметежност и кюфтета. В мечтите ни няма фактор като престижна работа, или пък каквато и да е работа. Защото работата е тегоба- митът за работливия българин умря с ТКЗС-то. Каква работа- нали мечтаем?? По-скоро има някакъв привиден покой в БГ-мечтите. Може би мечтата има нещо общо с това, сметката за тока да не те докара до неколкомесчеен заем от поредния най-изгоден-безлихвен-нужен-с-тъпа-реклама-кредит-който-връщаш-в-петорен-размер. Може би българинът мечтае да си има мечта, защото си няма. За да имаш мечта трябва да имаш време за мечтаене, мозък за мислене и сърце за пожелаване. Неща за постигане, които излизат извън това, кой ще хвърли боклука, кой ще плати тока и кой е поредния набит от Волен. Много е важно да мечтаеш, ако си човек. Още по-важно е да мечтаеш като си народ. 

    Не искам да съм негативна. Но наистина за какво мечтаем? Как си преследваме мечтите, каквито и да са те? Не може един цял народ да мечтае да емигрира. Не може....Мечтаем ли си  за деца? Или за къща? Или за здраве? Може ли толкова да сме се бъгнали, че всъщност да си мечтаем просто да сме живи и здрави? С това здравеопазване , май да..

    Аз имам усещането, че българинът мечтае да бъде оставен на мира. Даже да не се занимава с изпълнение на мечтите си. Забелязали ли сте колко са нервни и намусени всички? Как бързаме все за никъде? Как се прекъсваме и се обиждаме? Мечтаем си за някъде, където няма нахалници, където няма припряни и груби.... българи. За това ли мечтаем за щатската мечта?? Тя не е много-много мечта. Тя е по-скоро бизнес план- ако аз работя Х часа Х години, ще мога да си позволя Х квадрата къща в Х предградие. Ще си направя 3-4 деца, ще си взема голдън ретривър, чийто акота ще събирам в торбичка от рециклирана хартия. Прагматичността на американските мечти ни е чужда. 

   Аз виждам как българите си мечтаят, за умни и отговорни политици. За посока. Да, това е. Българите си мечтаем за посока. Тя не е към терминал 2. Нито към американската мечта. Посока ни трябва- но вътрешна. Посока, която да ни покаже какво, как и защо сме се забили така. 

    Българската посока е пълна мистерия. Мистерията на българските гласове. И на ромските. Идват избори. Време ни е да почнем да мечтаем, за да не ни омечтаят.

    Защото има много мечти без българи.

Младежка работа е голяма работа.

  Не си мисли, че си единственият, който не знае какво е младежки работник и що е то младежка работа. Всъщност хората, които знаят са малко. В България професията на младежкия работник съществува регламентирано едва от 1-2 години.  Сега вече си имаме код в регистъра на професиите!Yeah!

Но какво работи младежкия работник? Младежи ли работи? Поради липсата на по-добър превод от английското „youth worker“ , всеки, който подпомага и развива капацитета на младите хора чрез методите на неформалното образование се казва младежки работник. Може и да е млад, може и да е стар, но трябва да работи с младежи. Ако още ти е мъгливо, що за животно е младежкия работник, мога да те объркам още повече като ти кажа, че той буквално работи всичко- може да работи в НПО, може да координира доброволци, може да работи в Общината ( Дарина J), може да е тренер, може да работи в МИКЦ-овете ( www.mikc.bg- младежки инфо центрове),може и нищо да не работи ако е мързелив.    

  Младежката работа набра доста скорост в България през последните 5 години. Факторите за това са разнообразни- от това ,че младежката работа стана патерица на пропадащата ни образователна система, до това, че се наблюдава повишаване на жадните за доброволстване младежи, през това, че вече има легитимна структура, представляваща младежите на България – Националния младежки форум (http://nmf.bg/) и да стигнем до това, че младите българи отчаяно имат нужда от младежка работа във цялата й прелест на доброволчески проекти, младежко участие, младежка информация, младежки пространства и т.н. Има обаче един много интересен фактор за подема на младежката работа в България през последните 5 години и той се казва Варна. Да, Варна. Варна се самосъздаде като лидер на младежката сцена, защото е един от малкото градове, който има стратегия за младежка политика, фонд за финансиране на младежки проекти, отделна общинска структура „Младежки дейности“ , която подпомага и  консултира младежки организации , консултативен младежки съвет и  какво ли още не. Варна е The Godfather на младежката политика в България. Тук се роди  не само Националния младежки Форум , но и единственият по рода си младежки фестивал, който е колаборация на почти 40 младежки организации от града- FunCity (http://www.funcity.bg/). Варна обаче се старае да пренесе младежката работа на следващото ниво, като две поредни години кандидатства за титлата  „Европейска младежка столица“, а в момента подготвя кандидатура за Културна столица 2019 и Младежка столица 2017 едновременно. Морска столица е So90s за този град. Но да се върнем на младежката част.

    Младежката работа е сложна работа- там се дъвчат понятия като структурен диалог, младежко участие, демократични процеси, проектно мислене  и младежки инициативи. Всичко това обаче се поднася на възрастовата група от 13-30 г.  по един лек начин чрез инструментите на неформалното образование- симулационни игри, упражнения за групово мислене и в дух на екипност и равнопоставеност на обучители и обучавани. Неформалното образование прави младежката работа забавна и атрактивна за младежите, защото отговаря на обучителните им нужди адекватно, бързо и интересно.

     Младежката работа е проста работа- имаш младежи- имаш работа, нямаш младежи-нямаш работа. Младежи още се намират, работа също. Връщайки се на фактора „Варна“ може би трябва да отбележа, че ако някъде в България се създават кадри за младежка работа, то това е Варна. Все още в България е доста трудно да учиш за младежки работник, освен едната формална специалност „Неформално образование“, която СУ предлага . Всички други младежки работници се самосъздават благодарение на самоинвестиция и упоритост- ходиш на обучения, четеш почти никаквата литература на български и много литература на английски, питаш,, после пак ходиш на обучения, участваш в проекти и в един момент се озоваваш в ситуация, в която започваш да пишеш и реализираш проекти самостоятелно, да водиш обучения и да пишеш за младежката работа в блога си.

    Младежката работа е важна, защото младите хора са важни. Мотото на НМФ е „Време е младите хора да вземат думата“.  Много от младите хора не знаят как да си вземат думата, лошото е , че още по-голям процент от тях  дори не знаят, че думата им е била отнета. Младежката работа отваря очи и сърца. Младежката работа е мозъчна хирургия, защото прави връзките между важните неща в общество, което само не може да оправи връзките в себе си. Младежката работа не дава отговори, но помага да ги намериш. Защо трябва да гласувам? Защо не е ОК да съм мърльо и да си хвърлям боклука, където ми падне? Защо е добре да ходя и да чистя плажа не само, когато България чисти за един ден? Защо да съм доброволец не ме прави балък? Как да говоря пред  хора и да направя сносна презентация и защо по дяволите това не го учим в училище, но отделяме часове да учим за прешленестите червеи и тяхната нервна система? Младежката работа е важна, защото е нужна.

    Младежките работници по default са усмихнати, позитивни и мили като всички хора, които работят хобито си. Защото няма младежки работник, който работи това заради високата заплата и добрия benefit pack. НО! Младежката работа помага на младите хора да бъдат по-умни, по-свестни, по-отговорни и по –хора. Помага им да намерят мястото си в обществото по-лесно и по-уверено. Младежката работа е голяма работа.